Р Е Ш Е Н И
Е
№ 02.07.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.06.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
344/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощника - юрисконсулт К.Е.С., против Решение № 54/10.09.2019г. постановено по гр.д.№ 107/2019г. по описа на РС-Тополовград, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество против В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД вр.с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на съдлъжника В.Д.В., че същият дължи на дружеството сумата както следва: 9333,39 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №********** от 17.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №38/25.01.2019 г. по ч.гр.д. №30/2019 г. по описа на ТРС. Със същото решение не е уважено искането на въззивника - ищец на основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемия - ответник да бъде осъден да му заплати направените разноски по първоинсатнционното исково производство, както и искането за заплащане на присъдените разноски в заповедното производство.
С въззивната жалба решението на ТРС се атакува изцяло, с твърдения, че е неправилно. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ТРС и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че ответника В.В. дължи сумата 9333,39 лв., представляваща неизплатено задължение по ДПК №**********, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от В.Д.В., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. От процесуалния представител на страната юриск. Г. С. е постъпила писмена молба по делото, с която се моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на юрисконсулта. Заявено е становище по съществото на спора, с искания за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият В.Д.В. не се явява и не се представлява.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против В.Д.В. ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 9333.39лв. - част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30/2019 г. по описа на ТРС.
Претендираното от дружеството задължение по договора е в размер 9333.39 лв., което включва отделни неизплатени задължения, както следва: 4342.54 лв. - главница, представляваща отпуснатата сума по заема; 1913.82 лв. - договорно възнаграждение; 3077.03 лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Отпуснатата на длъжника по ДПК №********** главница е в размер на 4600.00 лева, като по нея е погасена сума в размер на 257.46 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 4342.54 лв. Съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК №********** на дружеството се дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план в размер на 2225,12 лв., от него е погасена сума в размер на 311.30 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 1913.82 лв. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер 3450.00 лв., от което е заплатена сума в размер на 372.97 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 3077.03 лв. C оглед на изложените обстоятелства въззивника-ищец моли за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на дружеството срещу длъжника В.Д.В. възникнало на основание Договор за потребителски кредит №**********, в размер на 9333.39 лева, включващо главница в размер на 4342.54 лв., договорно възнаграждение в размер на 1913.82 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3077.03 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, пред ТРС е представил писмено становище по иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
Видно от договор за потребителски кредит № ********** заемодателят се е задължил да предостави на заемателя В. И. З. – главен длъжник, въззивникът В.Д.В. е солидарен длъжник, кредит в размер на 4600 лева със задължението на заемателя да върне кредита на 24 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 284,38 лв., ГЛП 41.17%, ГПР - 49.89%., дължима сума по кредита 6825.12лв.. По пакет за допълнителни услуги заемателят и солидарният длъжник са задължени да заплатят солидарно възнаграждение от 3450лв. като общото задължение е 10275.12лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 428.13лв. с дата на погасяване - 25-то число на месеца. Видно от пакета допълнителни услуги същият съдържа услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Няма твърдения и данни да са ползвани допълнителни услуги. Солидарните длъжници са направили две пълни погасителни вноски и една частична, след което няма данни да са постъпвали плащания по погасителния план и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към Договора за потребителски кредит. Не се спори, че отпуснатата на длъжника по ДПК №********** главница е в размер на 4600.00 лева, като по нея е погасена сума в размер на 257.46 лв., че от договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 2225,12 лв. е погасена сума в размер на 311.30 лв., че от възнаграждението по пакет допълнителни услуги в размер 3450.00 лв. е заплатена сума в размер на 372.97 лв.
Представен е погасителен план, видно от който е настъпил падежът и на последната вноска на 25.10.2019г.
Представени са уведомителни писма от 12.04.2018г. от кредитора до ответника и до главния длъжник, в които е посочена непогасената част от задължението съгласно Договора и е записано, че поради нарушение на задълженията на длъжниците по Общите условия съгласно договора за кредит, задължението им е обявено за предсрочно изискуемо.
Видно от ч.гр.д. №30/2019 г. на ТРС, по заявление по чл.410 ГПК на въззивника-ищец заповедният съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците В. И. З. и В.Д.В. като съдлъжник, солидарно да заплатят сумата 9352,48 лв., от която 4342,54лв. главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от 25.01.2019 до окончателното изплащане; 1913,82лв - договорно възнаграждение; 3077,03 - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; 19,09 лева – лихва за забава, и разноските по делото. По отношение на В. И. З. заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист от 15.05.2019 г., а по отношение на солидарния длъжник В. Д.В. – въззиваем по делото, заповедта не е влязла в сила, тъй като е постъпило възражение от него след което е предявен настоящия иск на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е частично основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.79 ЗЗД.
По делото е установено, че съгласно сключен договор за потребителски кредит № **********/17.10.2017г. с общи условия, е предоставен от въззивника на кредитополучателя кредит в размер на 4600 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 24 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 284,38 лв., ГЛП 41.17%, ГПР - 49.89%., дължима сума по кредита 6825.12лв.. По пакет за допълнителни услуги заемателят и солидарният длъжник са задължени да заплатят солидарно възнаграждение от 3450лв. като общото задължение е 10275.12лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 428.13лв. От главницата в размер на 4600.00 лева е погасена сума в размер на 257.46 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 4342.54 лв. От договореното съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК №********** договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план в размер на 2225,12 лв., е погасена сума в размер на 311.30 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 1913.82 лв.
Правилно ТРС е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. ВКС е постановил решение по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция (каквато е и ищцовото дружество), в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция (Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.). Прието е, че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона. С оглед на така приетото от касационния съд, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства да е било изпратено, съответно получено от насрещната страна. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. В случая ЕРС е направил точно това- отхвърлил е иска при установено неизпълнение на вече падежирали вноски, вместо да ги присъди. Приел е, че е недопустимо да се изменя основанието на иска. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, а и според Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.- и по договорите за заем за потребление на финансови институции, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. В Тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.
ЯОС намира, че след като всички вноски по процесния договор са падежирали -някои преди подаване на заявлението, а останалите –след това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена главница в размер 4342.54 лв. се явява основателна и следва да бъде уважена. Тъй като решението на ТРС в частта, с която е отхвърлил този иск, е неправилно, следва да бъде отменено.
Договореното възнаграждение за ползване на кредита в размер 2225,12 лв. е включено в ГПР, който в допустимите размери, съгласно чл.19, ал. 4 ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“. Ето защо, претенцията за сумата 1913.82 лв. следва да се уважи.
ЯОС намира следното по задължението за плащане по пакета допълнителни услуги, съдържащ услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въззивният съд намира, че разпоредбата от сключения договор, за заплащане възнаграждение за допълнителни услуги, е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Няма доказателства кредитополучателят да се е възползвал от която и да е от допълнителните услуги, за да дължи заплащането им. Освен това, клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Уговорката за заплащане на допълнителни услуги поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Възнаграждението за допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. ЯОС намира, че това съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че споразумението за предоставяне пакет от допълнителни услуги е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните. Затова претенцията по реда на чл.422 от ГПК за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 3077.03 лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Искането на въззивника за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска. Пред първата инстанция са му дължими разноски в размер на 325.13 лв., пред въззивната- 325.13 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски 275.13 лв. съразмерно на уважената част от искането.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 54/10.09.2019г. постановено по гр.д.№ 107/2019г. по описа на РС-Тополовград в частта, с която е отхвърлен искът на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София против В.Д.В. *** по чл.422, ал.1 ГПК, за сумата от 4342.54 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №*****. и за сумата 1913.82лв. -договорно възнаграждение за ползване на кредита, и вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София, ЕИК № *********, въз основа на договор за потребителски кредит №*****.: главница в размер на 4342.54 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.01.2019 г. до окончателното плащане; 1913.82лв. - договорно възнаграждение за ползване на кредита, за които е издадена Заповед за изпълнение № 38/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 30/2019 г. на ТРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/10.09.2019г. постановено по гр.д.№ 107/2019г. по описа на РС-Тополовград в останалата част.
ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, направените по делото разноски за първата и въззивната инстанции в размер на 650.26 лв.
ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, направените по заповедното производство разноски в размер на 275.13 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.