№ 640
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 151 от 11.10.2024г. постановено по гр.д.№153/2024г. по описа на
ОС-Видин, ГО, е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на М. К. М. сумата от 60
000 лв. /шестдесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, както и сумата от 3000 /три хиляди/ лева, имуществени вреди, причинени от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.чл.123 ал.1 НК вр.чл.17 ал.2 т.4 от
Наредба №16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в
държавните болнични заведения и чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, по което обвинение е
призната за невиновна с влязла в сила на 23.10.2023г. присъда по НОХД №49/2020г. на ВОС,
ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. до окончателното издължаване, както и
направените по делото разноски в общ размер от 6391.60 лв.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата
над 60 000 лева до пълния му размер от 80 000 лева, а искът за имуществени вреди за
разликата над 3000 лв. до 3500 лв., като неоснователни в тези части.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец М. К. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за неимуществени вреди, за разликата над присъдената сума от 60 000 лв. до пълния
1
претендиран размер от 80 000 лв. неимуществени вреди и разноските. Посочва, че
определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е
многократно занижен, тъй като не е оценил в достатъчна степен претърпените от нея
притеснения, страх и безпокойство от заплашващото я тежко обвинение, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода" от 1 до 6 години, преживените негативни
емоции изразяващи се в срам, загуба на достойство, чест и добро име в обществото, сринат
авторитет пред най-близкото й обкръжение, в това число и пред близки и колеги,
невъзможността да продължи работата си като лекар и преждевременното й пенсиониране,
поради настъпилите значителни негативни промени в здравословното състояние в следствие
на повдигнатото обвинение и предаването и на съд, както и страха и безпокойството,
породени от предявените срещу нея граждански искове след предаването на съд. Изтъква
факта, че СГС не е отчел в достатъчна степен повдигнатото тежко обвинение предвиждащо
наказание „лишаване от свобода" от 1 до 6 години, както и наложената мярка за
неотклонение „подписка", която безспорно е по-лека от най-тежките мерки, но има и своите
негативни последствия върху личността на потърпевшата. Макар да е взета предвид до
известна степен законовата възможност М. да бъде осъдена да не упражнява професията си,
последствията от това значително са усложнили здравословното й състояние. На следващо
място, при определяне на размера на обезщетението не са били оценени в пълнота
личностните качества и общественото положение на ищцата, името и авторитета й като
човек и лекар. Последващата й пасивност и липсата на възможност да работи до настоящия
момент, е безспорен факт.
Отделно от горното оспорва решението и в частта за имуществени вреди, като
твърди, че искът в размер на 500лв. е отхвърлен, поради липсата на доказателства за
плащане на хонорар, уговорен между М. и адв. С. И.. Моли за увеличаване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните
последици.
Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърлят изцяло претенциите
респ. да бъде намален техния размер. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна
на ищцата доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер
от 60 000 лв., представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен,
несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-
икономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични
казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. По делото не са събрани
доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото
състояние на ищцата по причина на обвинението. По делото безспорно е установено, че на
22.11.2017г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за
това че на 04.02.2017г. в родилното отделение на МБАЛ „св.Петка“ АД в гр. Видин поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска
професия, в качеството си на лекар - „акушер- гинеколог“, като допуснала бездействие,
2
довело до увреда здравето и живота на М. Ц., с което е нарушила цитираните по-горе
правила на Наредба №16 и на Закона за здравето, с което по непредпазливост е причинила
смъртта на Ц.. По Досъдебното производство й е взета най-леката мярка за неотклонение -
„Подписка“. По същото обвинение е предадена на съд на 26.07.2019г. Призната за
невиновна с влязла в сила на 23.10.23г. присъда по НОХД №49/20г. на ВОС.
От горното е видно, че от продължилото около 6 години наказателно производство,
както е констатирано и в съдебното решение, по - малко от две години същото е било в
досъдебна фаза. Същевременно от значение е фактическата и правна сложност на делото,
специфичната медицинска материя на предмета на разследване. Съдебните решения са
обжалвани и от конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци пред
въззивна и касационна инстанции, а не от Прокуратурата. С оглед изложеното, досъдебното
производство под ръководството и контрола на Прокуратурата е проведено в рамките на
т.нар. „разумен срок“. От друга страна предявените граждански искове срещу ищцата в
наказателното производство в размер от по 100 000 лв. от гражданските ищци, безспорно са
допринесли за негативните емоции, дискомфорт и тревожност от евентуалното им
уважаване от съда, но това не може да се вмени на Прокуратурата.
Намира за неоснователен извода на съда, че обвинението е довело до прекъсване на
трудовата кариера на ищцата, както и обществената й активност. Видно от цитираната и в
съдебното решение справка от РК на БЛС Видин, ищцата е била редовен и активен член на
колегията до 2022г„ както и на Етичната комисия. Същевременно решението на ищцата да
се пенсионира една година по-рано не е в причинна връзка с образуваното срещу нея
наказателно производство, а с настъпилата смърт на родилката, която израждала. Това се
доказва от показанията на разпитаните като свидетели колежки и приятелки на ищцата - В.
И. и Ю. Н.. И двете свидетелстват, че ищцата е била безупречен и всеотдаен специалист с
дълга практика и голям професионален авторитет като лекар и завеждащ отделение. Не е
имала наказания, нито жалби срещу нея. Затова и смъртта на родилката - предмет на
разследването според показанията на И. и само това било достатъчно, за да й е много тежко.
Всеки такъв случай се понасял много трудно. От показанията на свидетелките е видно, че
след смъртта на родилката ищцата категорично не искала да се връща на работа, въпреки че
е била молена за това от колегите и ръководството на болницата и казвала, че самото
приближаване към болницата й носи сърцебиене и не иска да се приближава. В разговори
казвала, че вече не иска да стъпи там.
Горното налага обратния на съда извод, че не обвинението, а инцидента с родилката
в болницата, са в основата на преживяния стрес, дискомфорт, неудобство, унижение и
нежелание за продължаване на работата. Същевременно молбите на колегите и
ръководството на болницата да продължи работа сочат, че професионалният й авторитет и
добро име не са пострадали от проведеното разследване.
На второ място обжалва решението и в частта досежно имуществените вреди в
размер на 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като счита за неоснователно да
се приема за доказано плащане отразеното в разписка като частен писмен документ плащане
3
на 20000 лв. Съдът приема, че удостоверява извършеното плащане, тъй като е оспорена само
достоверността на датата. Разписката е оспорена като съдържание още с представения от
ответника писмен отговор на исковата молба. Посочва, че съгласно Тълкувателно решение
№1 от 11.12.18г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в
размер по-малък от платения в наказателния процес, съобразно обема на реално положения
адвокатски труд, като съобразите действалата към момента Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС към момента на разхода.
Моли за намаляване размера на присъдените обезщетения респ. за отхвърляне изцяло на
исковете като недоказани.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ
и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищцата М. М. твърди, че спрямо нея неоснователно е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по по чл.123 ал.1 НК, във връзка с т.5.1.4 на Дял VI от Наредба
№19/22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”
/отм.14.03.2017г./ във връзка с чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето - причиняване на смърт по
непредпазливост при извършване на правно регламентирана дейност. Била привлечена като
обвиняема на 22.11.2017г. от ОП- Видин за престъпление по чл.123 ал.1 НК, за това че на
04.02.2017г. в родилното отделение на МБАЛ „Св. Петка" АД, поради немарливо
изпълнение на правнорегламентирана дейност упражняване на медицинска професия, в
качеството си на лекар - „акушер-гинеколог" допуснала бездействие, довело до увреда
здравето и живота на М. П. Ц., с което е нарушила чл.17 ал.2 т.4 от Наредба №16 от
21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични
заведения, както и правилото на чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, с което, по
непредпазливост е причинила смъртта на горепосоченото лице. По образуваното
наказателно дело срещу М. се конституират три лица, в качеството им на частни обвинители
и граждански ищци. Приети за съвместно разглеждане в наказателния процес са граждански
искове срещу М. в общ размер на 400 000лв. НОХД№ 49/2020г. приключва с присъда от
27.01.2021г., с която Видинският окръжен съд признава за невиновна М. по повдигнатото
обвинение и я оправдава изцяло. По протест на Зам.окръжния прокурор на ОП-Видин от
29.01.2021г. е образувано въззивно производство в САС, НО, 8 състав с № 473/2021г. На
31.01.2022г. САС постановява Решение № 17, с което потвърждава оправдателната присъда.
По касационен протест на АП-София срещу решението на САС е образувано КНОХД №
392/2022г. ВКС с решение №105 от 15.09.2022г. отменя решението на САС и връща делото за
разглеждане от друг състав. В САС е образувано ВНОХД № 992/2022г., което приключва с
решение №129 от 07.04.2023г., с което потвърждава изцяло оправдателната присъда на
ВОС. По повторен протест на представител на АП-София е образувано КНОХД№567/2023г.
4
на 2-ро НО на ВКС. С решение №375 от 23.10.2023г. въззивното решение е оставено в сила
и М. е окончателно оправдана по повдигнатото й обвинение. Делото е висящо в
продължение на 5 години,11 месеца и 1 ден (считано от първото привличане на М. като
обвиняема - 22.11.2017г. до датата на влизането в сила на решението на ВКС - 23.10.2023г.).
Ищцата М. М. е висшист, акушер-гинеколог с придобито образование в Медицинска
академия - ВМИ-София през 1982г. и специализация през 1988г. Считано от 01.12.1982г. до
пенсионирането си, близо 40 години, М. работи в Отделението по акушерство и гинекология
при МБАЛ „Света Петка" гр.Видин, на което е и началник. Посветила е целия си живот на
грижата за жените и техните проблеми в това число и родилките. Същата е с безупречна
репутация не само в гр.Видин и околността, но и в национален мащаб. Пример за това били
публикациите й в национални печатни издания, свързани с тенденциите в акушеро-
гинекологичните проблеми. След повдигнатото несправедливо обвинение от страна на
Прокуратурата, д-р М. изпаднала в много тежко психическо и физическо състояние и
преустановява публичните си изяви. Здравословните й проблеми, свързани с хипертония,
остри неврологични заболявания, психическа отпадналост, я принуждават да напусне работа
и единствено да продължава лечението си. Била принудена да преустанови лекарската си
дейност, поради тежкото й психическо и физическо състояние, което води и до други тежки
обществени последици - една година след напускането й, АГО към МБАЛ „Св.Петка"
преустановява работата си. Същата е член и регионален лидер на РК на Българския
лекарски съюз в област Видин. Цял живот, с действията си ищцата е изграждала авторитета
си на образован, възпитан, коректен и всеотдаен лекар, живеещ и трудещ се достойно в
родината си. През своята практика като лекар - акушер-гинеколог д-р М. е направила над
1300 израждания и е дарила живот. С незаконосъобразното обвинение от страна на
прокуратурата този образ е сринат. Повдигането на обвинение срещу нея станало достояние
на гражданите в цялата Видинска област. Поради това била принудена да преустанови
появата си на публични места и започна да живее изключително затворено. Тежестта на
обвинението и възможността наред с налагане на наказание „лишаване от свобода",
кумулативно да бъде наложено и наказание „лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност" довели до изключително негативни изживявания, изразяващи се в
душевни страдания, неудобство, безпокойство, срам от колеги и близки. Внасянето на
обвинителния акт в съда допълнително засилило изпитваните притеснения, предвид тежкото
обвинение и предвижданото наказание, както и приетите за съвместно разглеждане в хода на
наказателното производство два граждански иска общо за 400 000лв. Въпреки
дългогодишния си трудов стаж, д-р М. не разполагала с подобни средства и страха от
уважаване на гражданските претенции по наказателното дело, допълнително създали ужас и
притеснения. Въпреки многократните молби на ръководството на Видинската болница, и на
нейни колеги да се върне на работа в болницата, не го направила. Причина за това е
обстоятелството, че нейния физически и психически ресурс бил изчерпан и състоянието, в
което изпаднала, не й е позволило каквито и да е лекарски задължения. В резултат е налице
разстройство на физическото здраве - високо кръвно налягане придружено с непрекъснато
главоболие и замайване, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни
5
състояния, които преди обвинението не са наблюдавани. Претърпяла и имуществени вреди в
размер 3500лв. , представляващи адвокатски разноски за защита и процесуално
представителство в наказателното производство. Претендира сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 3500 лева
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
плащане .
Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на
твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания,
унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване
честта и достойнството в обществото; недоказаност на причинна връзка между твърдените
вреди и обвиненията; както и за завишен размер на претендираните неимуществени вреди.
Разследването е водено и приключило в разумни граници, като е взета най-леката мярка за
неотклонение. Поддържа, че негативните преживявания на ищцата са следствие не само от
незаконното обвинение ,но и от настъпилата смърт на родилката, която била нейна
пациентка. Счита, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в
разумни срокове. Твърди, че ищцата е търпяла вреди и от действията на конституираните в
наказателното производство граждански ищци и частни обвинители. По отношение на
адвокатското възнаграждение се сочи, че е само уговорено ,но не и реално платено.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че жалбоподателката М. М. е
акушер-гинеколог с придобито висше образование в Медицинска академия - ВМИ-София
през 1982г. и специализация през 1988г. Считано от 01.12.1982г. до пенсионирането си,
/близо 40 години/, М. е заемала длъжността акушер-гинеколог в Отделението по акушерство
и гинекология при МБАЛ „Света Петка" гр.Видин, на което е била началник към 2017г.
На 22.11.2017г. доктор М. е привлечена като обвиняема от ОП- Видин за престъпление по
чл.123 ал.1 НК във връзка с т.5.1.4 на Дял VI от Наредба №19/22.12.2014г. за утвърждаване
на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” /отм.14.03.2017г./, за това че на
04.02.2017г. в родилното отделение на МБАЛ „Св. Петка" АД, поради немарливо
изпълнение на правнорегламентирана дейност - упражняване на медицинска професия, в
качеството си на лекар - „акушер-гинеколог" допуснала чрез бездействие, довело до увреда
здравето и живота на М. П. Ц., с което е нарушила чл.17 ал.2 т.4 от Наредба №16 от
21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични
заведения, както и правилото на чл.81 ал.2 т.1 ЗЗ, с което, по непредпазливост е причинила
смъртта на горепосоченото лице. Със същото постановление спрямо М. е взета мярка за
неотклонение „подписка".
На 04.03.2020г. прокурор от ОП-Видин за втори път внася обвинителен акт срещу М. М. в
ОС-Видин, когато е образувано НОХД№49/2020г. в рамките на което се конституират три
лица, в качеството им на частни обвинители и граждански ищци. Приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес са граждански искове срещу М. в общ размер на 400
000лв. НОХД№ 49/2020г. приключва с присъда от 27.01.2021г., с която ОС-Видин я признава
6
за невиновна и я оправдава изцяло. По протест на Зам.окръжния прокурор на ОП-Видин от
29.01.2021г. е образувано въззивно производство в САС, НО, 8 състав с № 473/2021г. На
31.01.2022г. САС постановява Решение № 17, с което потвърждава оправдателната присъда.
По касационен протест на АП-София срещу решението на САС е образувано КНОХД №
392/2022г. ВКС с решение №105 от 15.09.2022г. отменя решението на САС и връща делото за
разглеждане от друг състав. В САС е образувано ВНОХД № 992/2022г., което приключва с
решение №129 от 07.04.2023г., с което потвърждава изцяло оправдателната присъда на ВОС.
По повторен протест е образувано КНОХД№567/2023г. на 2-ро НО на ВКС. С решение
№375 от 23.10.2023г. въззивното решение е оставено в сила и М. е окончателно оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Повдигнатото срещу ищцата обвинение касае немарливо изпълнение на служебни
задължения, дефинирани като проявено бездействие, изразяващо се в непредприети
действия по ефективно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните
съдове на матката и допълнителните артерии идващи от тазовото дъно, и на второ място-
забавяне на решение за предприемане на действия по тотална цезарова хистеректомия,
вместо предприетата суправагинална хистеректомия. В резултат на това е последвала остра
темпова масивна кръвозагуба, довела до смъртта на М. Ц..
В мотивите на апелативния наказателен съд, касаещи приетите за установени факти точно
се посочва, че в 15 ч. подсъдимата е извършила спешно секцио „Цезарея“ и в 15,12ч. е
изваден жив плод. При настъпилия масиран кръвоизлив след опит да се отдели плацентата,
при неовладяващо се кървене и наполовина спаднали към 15,35ч. стойности на хемоглобин
и хематокрит екипът, в който се е включил и д-р Л. предприел суправагинална
хистеректомия, но в 16,10ч. пострадалата получила брадикардия и починала. Приети са за
достоверни данните, изложени от него, че подсъдимата не е клампирала двете големи
артерии, което е в синхрон и с нейните обяснения, че предвид обилното кървене и
срастванията, не е могла да открие въпросните съдове и изчаква идването на д-р Л.. Това не
означава, че същата е бездействала в това време. Преценявайки правилно ролята на
реаниматора по време на операция, мястото, на което той застава и възприятията му,
въззивният съд е аргументирал убедително тезата, че за обстоятелството, относимо към
факта дали подсъдимата е предприела действия по кръвоспиране – клампиране, тампонади,
шев, следва да се кредитират показанията на нейната асистентка- д-рА. и акушерката. В
условията на спешно родоразрешение чрез секцио „Цезарея“, подсъдимата е действала
правилно, като последвалото след изваждането на плода обилно кървене от матката, е било
резултат на налични сраствания на тъканите от предходни две цезарови сечения, както и
врастване на плацентата в стените на матката- обстоятелство, което тя не е могла да
предвиди предварително. Отделянето на плацентата при тези усложнения е причинило
масивна кръвозагуба, която не е могла да се спре. С наличните пособия и в рамките на
компетентността си, подсъдимата е направила всичко зависещо от нея, за да спре кървенето,
а междувременно е извикала и завеждащия отделението д-р Л., като специалист, разполагащ
с умения да извърши хистероктомия- последна възможност за преодоляване на кървенето.
7
При установената нужда от спешна намеса при започнало раждане, действията на
подсъдимата за родоразрешение чрез секцио “Цезарея“ безспорно са били адекватни. Те са
били съобразени и с данните за две предходни бременности / от общо пет такива, три от
които желани/, приключили със цезарово сечение, което предполага образуване на
сраствания. Подсъдимата е направила всичко зависещо от нея, за да изпълни задълженията
си свързани със спешното родоразрешение чрез секцио и изваждането на жив плод.
Настъпилият, след опит да се отдели плацентата, масиран кръвоизлив е усложнил
изключително раждането, а подсъдимата е направила всичко възможно да спре кървенето,
своевременно е извикала специалист, който е бил на разположение точно защото при
създалата се ситуация е следвало да се извърши хистеректомия, която тя не е имала
професионални умения да осъществи. Предприела е действия по кръвоспиране, като
невъзможността да лигира посочените магистрални съдове и тазови артерии е резултат от
изключително усложненото оперативно поле, с изменения на вътрешни органи, сраствания,
враствания и нарушени фактори на кръвосъсирване.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на съда, че общата
продължителност на наказателното производство следва да се преценява, считано от датата
на връчване първото постановление за привличане на обвиняем – 22.11.2017г. до датата на
влизането в сила на решението на ВКС - 23.10.2023г. или общо 5 години,11 месеца и 1 ден.
Била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно: подписка.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит в о.с.з. на 11.09.2024г. на св. И. и Н. /колеги/, чийто показания се кредитират
изцяло като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Св.И. излага, че е работила с ищцата от декември 1985г до 2018г., когато последната се
пенсионирала в АГО Видин. Изтъква факта, че д-р К. била един от най-добрите лекари, шеф
екип по времето, когато нямало началник отделение. Отговаряла за всичко - за операции, за
вземане на решения, за транспорт на болни и винаги била на разположение. След това била
началник отделение, когато отпаднала длъжността „старши ординатор“. Като лекар и
завеждащ отделение си гледала работата докрай и винаги откликвала. Когато не можело да
намерят лекар на разположение, тя винаги се отзовавала и взимала разположения. До 2000г
имало около 2000 раждания годишно, след това бройката паднала до около 800 . От 2018г. и
след това -около 700 раждания. До 2018г. ищцата не е имала наказание, нито е имало
подадени жалби срещу нея. Обвинението било неочаквано, в конкретния случай - родилката
била починала, и само това било достатъчно, за да е много тежко. Всеки такъв случай се
понасял много трудно. След обвинението тя започнала да отслабва, получила
миниероподобен синдром, който се изразява в губене на равновесие, усещане за
световъртеж. Лежала 5 дни в болницата. Впоследствие започнали треперения, а М. се
притеснила да не е Паркинсон, лежала в болницата „Св.Иван Рилски“ в София. Оказало се,
че са проблеми на база психическа депресия. Пиела лекарства за депресия и започнала да
подготвя документи, за да напусне по-рано работа. Всяко едно приближаване до болницата й
причинявало тахикардия. Притеснявала се за всичко - какво ще кажат хората, как ще я
8
гледат, и затова се пенсионирала по- рано и с по -ниска пенсия. През това време в
отделението станало плачевно състоянието, а малко след това го закрили. Нямало кой да
работи, молели ищцата да се върне, но тя отказала, не се чувствала сигурна, имала
чувството, че говорят зад гърба й едно и също. Д-р К. била представител на отделението в
лекарския съюз. Когато имало някакви събития тя отговаряла за тях, организирала
тържествата за Бабин ден, била много активен човек. Цялата болница я познавала. Докато
приключил съдебния процес срещу нея, всяко едно ходене до София изживявала като ужас.
Категорично не искала да се връща на работа изобщо. Казвала, че самото приближаване до
болницата й носи сърцебиене и не иска да се приближава. Преди ходели на танцов състав
всеки петък, ищцата прекъснала и не идвала с останалите. Ходели на почивки организирано
20-тина човека, тя спряла да идва. Ограничила си контактите. Виждали се когато са
настоявали, и около дома й.
От своя страна св.Н. сочи, че двете се запознали, когато започнала работа през 1986г. в АГО
Видин и над 30 години работили заедно в АГО, докато се пенсионирала. Ищцата я приела
много радушно, започнала да я обучава от позицията на по-старши лекар. След това била
дълги години единствения лекар акушер-гинеколог жена, която давала разположение винаги
и никога не е отказвала. Практиката била дежурния лекар да извика за консултация лекар,
който е на разположение, като лекарите давали разположение по една седмица и много пъти
се е налагало да викат ищцата. Тя абсолютно винаги се отзовавала незабавно, не е имало
случай да не си вдига телефона като някои други, идвала, вършили работа, след това не е
бързала да си тръгва, била отзивчива и гледала да помогне. Никога не е опитвала да се
„спаси“ от даден случай. Хвърляла се и работела. Като лекар не е имала никакви грешки,
нямала забележки - нито от страна на ръководството, нито от пациенти. Колегите се
отнасяли с уважение към нея, защото била един от стълбовете на болницата, опора, нямало
много хора, на които да разчитат. Имала през цялото време участие в Лекарския съюз, тогава
имало събирания на лекари, тя била техен представител. Ръководството на болницата също
разчитало на нея. Не й се отразил никак добре този процес. Тогава се разболяла, не можела
да пази равновесие, постъпила в болница в отделението УНГ, след това започнали съмнения
за болест на Паркинсон, отишла в София, направили всички изследвания и не се доказал, но
симптомите не отзвучали. Постоянно й било лошо, с равновесието не била добре. Отстрани
не изглеждала изобщо добре. Психически се сринала. Идвала, когато я викали, винаги била
на разположение, винаги си изпълнявала задачите, но треперела, видимо била притеснена,
не била в състояние да работи в този период. Пенсионирала се една година по-рано, не
могла да издържи на напрежението. Напуснала болницата една година предварително и след
това в разговори казвала, че вече не иска да стъпи там. Търсена е от болницата, защото в
един период имало кадри -лекари гинеколози, но настъпило голямо оголване откъм лекари.
Тя казала, че не може да се върне на работа. Лекарства приемала много. При толкова
дежурства, при поемане и напускане на смените виждала как ищцата гълта лекарства. Не
успяла да се възстанови като две-три години след това казала, че не може да се върне на
работа. Психологически, поведението й е неузнаваемо. Познават се отдавна, тя въобще не
била същия човек. Отначало не идвала на събирания на отделението, в компании отказвала
9
да излиза, нямала настроение. Преди била много весел човек, душата на компанията, и
изведнъж се променила.
От епикриза н УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ Клиника по нервни болести гр.София се
установява, че ищцата е провела болнично лечение за периода 18.01.2018- 23.01.2018г., с
диагноза Цервикобрахиална радикулопатия при дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб. Синдром на карпалния канал вдясно. Хронична недостатъчност на
мозъчното кръвообръщение в басейна на вертебро-базиларната система. Придружаващо
заболяване артериална хипертония. От амбулаторни листове от 03.08.2020г., 06.08.2020г.,
04.06.2021г., и 30.05.2022г за извършени прегледи се установява, че ищцата страда от
хипертонично сърце без застойна недостатъчност, нетоксична полинодозна гуша.
Ищцата е вписана в регистъра на БЛС в РК на БЛС Видин с рег.№ 247/26.01.1999г., видно от
Удостоверение №*********/14.01.2021г. От справка на РК на БЛС Видин е видно, че същата
е била редовен и активен член на колегията до 2022г., като многократно е била избирана за
делегат на Общи събрания. Била е член на Етична комисия.
Досежно имуществените вреди /платен адв.хонорар/ по делото са приложени договор за
правна защита и съдействие №653185 /26.01.2018г. по ДП №7/2017г на ОСлС Видин с
уговореното възнаграждение в размер 3000 лева и отразено плащане в брой на 1000 лв./л.43/
По отношение на плащането на остатъка от 2000 лв. е представен препис от разписка от
адв.пълномощника на ищцата Н. Б., с дата 15.06.2018г., в която е отразено плащането в брой
по ДПЗС № 653185. С ДПЗС №**********/11.2017г. е договорено възнаграждение в размер
500 лв., като не е отбелязано плащането му в брой. Следователно правилни и
законосъобразни са изводите на първа инстанция, че е доказано плащане само на сумата от
3000 лв.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на първа
инстанция за правилно по същество по следните съображения:
Първо – общата продължителност на наказателното производство следва да се
преценява, считано от датата на връчване първото постановление за привличане на
обвиняем – 22.11.2017г. до датата на влизането в сила на оправдателната присъда -
23.10.2023г. или общо 5 години,11 месеца и 1 ден. Била взета мярка за неотклонение
подписка.
Повдигнатото срещу ищцата обвинение касае немарливо изпълнение на служебни
задължения, дефинирани като проявено бездействие, изразяващо се в непредприети
действия по ефективно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните
съдове на матката и допълнителните артерии идващи от тазовото дъно, и на второ място-
забавяне на решение за предприемане на действия по тотална цезарова хистеректомия,
вместо предприетата суправагинална хистеректомия. В резултат на това е последвала остра
темпова масивна кръвозагуба, довела до смъртта на пациента. В този смисъл обвинението е
за престъпление, което е тежко умишлено, при най-леката мярка за неотклонение-
10
подписка, както и че от тези действия на прокуратурата са причинени неимуществени вреди
- силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното
съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по
реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за
неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност,
изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание
обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките
на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на
указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако
единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищцата е била взета лека
мярка за процесуална принуда, че предприетото наказателно преследване е за престъпление
по служба, по чл. 122, ал. 1 НК за причиняване на смърт по непредпазливост, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което не е тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което е продължило почти 6 години, което се е отразило крайно
неблагоприятно върху личността й и нейното емоционално и най-вече психическо състояние
- била притеснена, подтисната, изплашена, депресирана. Основно невъзможността да
продължи работата си като лекар и преждевременното й пенсиониране, поради настъпилите
11
значителни негативни промени в здравословното състояние в следствие на повдигнатото и
обвинение и предаването и на съд, допълнително повлияни от страха и безпокойството,
породени от предявените срещу нея граждански искове в наказателното производство в общ
размер от 400 000 лв. С повдигнатото обвинение на М. е бил преграден пътя й за
професионална активност в период от живота, в който целият натрупан опит и знания е
могъл да бъде използван в полза на обществото. Вместо това тя е била в невъзможност да
изпълнява своите служебни задължения, а като косвен резултат, е закрито отделението в
болницата, поради липсата на медицински кадри /последното е ноторно известен факт в
областта на здравеопазването/.
Същевременно от свидетелските показания става ясно, че след смъртта на родилката ищцата
категорично не искала да се връща на работа въпреки че е била молена за това от колегите и
ръководството на болницата и казвала, че самото приближаване към болницата й носи
сърцебиене и световъртеж. След съмнения за развитие на Паркинсон и прегледи в СВ.Иван
Рилски в София, се установява, че това е резултат единствено на влошеното психично
състояние на ищцата, провокирано от обвинението. Оплаквания на ищцата определено
сочат към психосоматичен механизъм на реакция на преживени като травматични събития.
САС отчита факта, че обвинението е за престъпление по служба, осъществено чрез
бездействие. От друга страна ищцата живее и работи в малък град – Видин, където
информацията се разпространява по-бързо. Широко предоставената от ответника на
обществото и медиите информация не отговаря на стандартите на Директива 2016 (343) на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти
на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство. Директивата допуска възможност да се разпространява
публично информация относно наказателните производства в два случая. Те са обосновани
със съображения, тясно свързани с хода на наказателните разследвания, като например
показване на видеоматериал, когато обществеността се приканва да помогне за
идентифицирането на предполагаемия извършител, или в случаите, когато се предоставя
информация на гражданите от съображения за безопасност - за да се избегне екологично
замърсяване, да се предотврати нарушаване на обществения ред и др. Допустимото
разпространяване на информация по дела изисква също така начинът и контекстът, в който
се разпространява информацията, да не създават впечатлението, че лицето е виновно, преди
вината му да бъде доказана в съответствие със закона.
Безспорно професионалната й дейност /активен член на БЛС/ налага високи критерии за
законност и професионализъм, а публичното унизяване на такива лица е в по-висока степен
увреждащо. С оглед на високото по тежест и интензитет негативно отражение на
незаконното обвинение върху цялостния личен и най-вече професионален живот на ищцата,
в нейния случай обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер от 50 000 лв.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
12
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е приключило за по-малко от 6
години.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде определен до 50
000 лв. Т.е. в осъдителната част следва да бъде отменено, а искът за неимуществени вреди –
отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ
Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82 ЗЗД
имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11 на
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2 т.2 ЗОДОВ, следва да се установи
причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния
съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски, поради което същите се
явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба, които могат да се обезщетят
единствено по реда на ЗОДОВ. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК (чл. 299, т. 12 НПК
отм.), без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или
наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на
наказателното преследване съдебни разноски. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или
прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. В случая са доказани направените разходи за
адвокатска защита в наказателното производство в размер общо на 3000 лв. платени на два
пъти - в размер на 1000 лв. брой по договор за правна защита и съдействие №653185
/26.01.2018г. по ДП №7/2017г на ОСлС Видин и 2000 лв. видно от разписка от адв. Б. от
15.06.2018г., в която е отразено плащането в брой по ДПЗС № 653185. С ДПЗС
№**********/11.2017г. е договорено възнаграждение в размер 500 лв., но не е отбелязано
плащане в брой. Възражението на Прокуратурата, че разписката е антидатирана, остава
13
недоказано пълно и главно. Освен това би имало значение към данъчното облагане на адв.Б.,
което правно ирелевантно към предмета.
Същите по смисъла на чл.4 ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в резултат
на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното
срещу ищцата наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение №
843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от
10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо и предвид данни за
реално извършени такива разноски претенцията е основателна до 3000 лв. Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК подлежи на разглеждане по аргумент от ТР №1/15,03,2017г. но
съдът намира за неоснователно предвид характера на обвинението, фактическата и правна
сложност на повдигнатото обвинение. Защитата е била необходима предвид квалификацията
на деянието за причиняване смърт по непредпазливост и независимо от юридическата
правоспособност на ищцата, която е специалист в друга правна сфера. Затова в тази част
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС от общо 83 000 лв., като жалбата на прокуратурата е частично
основателна до 10 000 лв. Затова в полза на жалбоподателя-ответник са дължими разноски,
но такива няма направени и не следва да се присъждат. Жалбата на ищцата е изцяло
неоснователна, поради което в нейна полза не се дължат разноски за въззивна инстанция.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, предвид
уважената част от исковете в общ размер от 53 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените разноски за явяване пред първа инстанция, които са общо 8410 лв. От тях
дължими са само 5370 лв. вместо посочените от ВОС 6391 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 151 от 11.10.2024г. постановено по гр.д.№153/2024г. по описа на
ОС-Видин, ГО, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за
разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. М. ЕГН ********** с адрес: гр.***, ул. *** 13, съдебен
адрес: гр.София - 1000, ул.Веслец №2, ет.2,ап.2, чрез адв.Б. срещу Прокуратурата на
Република България гр. София ЕИК *********, адрес: гр. София бул. Витоша” № 2 иск за
заплащане на разликата над 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до 60 000 лв. /шестдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие незаконно повдигнато обвинение, за престъпление по чл.чл.123 ал.1 НК вр.чл.17
ал.2 т.4 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ
в държавните болнични заведения и чл.81 ал.2 т.1 ЗЗ, по което обвинение е призната за
14
невиновна с влязла в сила на 23.10.2023г. присъда по НОХД №49/2020г. на ВОС, ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2024г., като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. К. М. ЕГН ********** с адрес: гр.***, ул.
*** 13, съдебен адрес: гр.София - 1000, ул.Веслец №2, ет.2,ап.2, чрез адв.Б. сумата от 5370
лв. /пет хиляди триста и седемдесет лева /, представляваща направени по делото разноски
пред първа инстанция с оглед уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15