Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .02.2016г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1303 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал.1 и чл.240, ал.2 от ЗЗД от Л.Б., гражданка на Р Германия,
с постоянен адрес *** и съдебен адрес *** срещу „Садко”
ЕООД, ЕИК148113806, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. ***, представлявано
от управителя Н.М.Х..
Ищцата излага в исковата молба, че на 27.05.2009г. страните
по делото са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е поел
задължение да предостави в заем на ответното дружество сумата 40000 евро, която
е следвало да бъде върната на заемодателя, ведно с месечна лихва, след изтичане
на две години, считане от сключването на договора. Ищцата твърди, че процесната сума е преведена по банков път на два транша -
на 02.06.2009г. – 20000 евро и на 15.07.2009г. останалите 20000 евро. Въпреки
изтичане на срока за връщане и многобройните опити за осъществяване на контакт,
заемателят не е върнал заетата сума до предявяване на
исковата молба. Отправените искания са да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми: 1/ 40000 евро, претендирана
като дължима главница по писмен договор за заем от 27.05.2009г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
2/ 24531 лв., претендирана като договорна лихва върху
главницата по писмен договор за заем от 27.05.2009г. за периода от 27.05.2009г.
до 09.05.2012г. Претендират се и направените по делото съдебно- деловодни
разноски. В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Петя Т., поддържа предявените искове.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. В първото съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. Л.П., оспорва
предявените искове. Твърди, че между страните не е сключен договор за заем,
както и че управителят на дружеството не е получавал от ищцата сумата от 40000
евро. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 27.05.2009г. е сключен договор
между Л.Б. и „Садко“ ЕООД, по силата на който Б., в качеството
си на заемодател, се е задължила да даде на дружеството, в качеството на заемател, сумата от 40000 евро за срок от две години, като
след изтичане на този срок заемателят се е задължил
да върне дадената сума. Уговорено е предаването на сумата да се извърши след
подписването на договора, на два пъти по банков път. Освен това страните са
приели, че подписаният договор ще служи като разписка за получаване на сумата.
Уговорено е също, преводите на заетата сума да се извършват от заемодателя по
личната банкова сметка *** – заемател, с основание
„помощ“ или друго подобно. Страните са приели, че превод на посоченото
основание ще се приема за плащане по този договор, както и всеки друг превод по
личната сметка на управителя, направена в рамките на шест месеца от сключването
на договора, без значение на посоченото основание. В чл.5 страните са уговорили
правото на заемателят да получава месечна лихва върху
стойността на предоставената сума. Връщането на заема е предвидено да бъде обективирано в приемо –
предавателен протокол, подписан от двете страни.
От представените със заверен превод два броя преводни
нареждания е видно, че на 02.06.2009г. и на 15.07.2009г. Л.Б. е изпратила по
банкова сметка ***, с основания, съотв. „къща, помощ“
и „помощ, благодаря“.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с
договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да ги върне. По
своята правна същност той е реален договор, при който е необходимо предаването
на вещта. В тежест на ищеца е да установи, че е дал заемни средства, а
на ответника – евентуалните си възражения.
В
конкретния случай се установи, че между страните е сключен договор за заем на
сумата от 40000 евро, която ищецът се е задължил да предаде, а ответникът да
върне получената сума след изтичане на уговорения двугодишен срок. Страните са
придали на писмения договор за заем качеството на разписка за предаване на
уговорената сума. Освен това, от писмените доказателства се установи, че
заемодателят е превел заетата сума по уговорения от страните в договора начин –
на два транша и по сметка на управителя на дружеството – заемател.
И в преводните нареждания, като основание е записано „помощ“, отново в
съответствие с уговореното в договора. Съобразно
задължителната практика на ВКС, при сключен договор за заем с търговско
дружество, предаването на паричната сума на управителя
на дружеството представлява предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като без значение за
действителността на договора е постъпването на сумата по сметка или в касата на
дружеството /в този смисъл решение № 174 от
29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик Й. и
решение № 261 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2013 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Д.С., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. От друга страна, ответникът не
ангажира надлежни доказателства за изпълнение на насрещното му задължение за
връщане на каквато и част от заемната сума в уговорения срок.
При посочената установеност се налага
извода, че между страните е сключен действителен договор за заем, по който
ищецът е предоставил на ответното дружество сумата от 40000 евро и същата не е
върната от заемателя, поради което предявеният иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен. Основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
Няма пречка страните по договор за заем да договорят дължимост на лихва, стига да го направят писмено /арг. от чл.240, ал.2 от ЗЗД/ и именно това са сторили
страните по настоящия казус в чл.5 от договора. Страните не са определили
размера на дължимата лихва, поради което същата следва да се определили в
размер на законната лихва. Както бе посочено по-горе във връзка с реалния
характер на договора за заем, последният се счита за сключен от датата на
предаване на сумата, а не от постигането на писменото съгласие. Ето защо,
ответното дружество дължи договорна лихва от деня, следващ окончателното
предаване на сумата – 16.07.2009г. до деня, предхождащ предявяване на исковата
молба в съда и заявен от ищеца – 09.05.2012г. При използване на
изчислителната система Апис Финанси съдът установи,
че законната лихва върху сумата от 78233,20 лв., левовата равностойност на
40000 евро, за периода от 16.07.2009г. до 09.05.2012г.
е
в размер на 23194,30 лв. Искът с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД следва да
се уважи за сумата от 23194,30 лв. и отхвърли за разликата над уважената сума
до претендираната от 24531 лв.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящето и
обезпечителното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е релевирал своевременно възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което, с оглед предмета и сложността на делото, се преценя от съда като
основателно. Минималните размери на адвокатското възнаграждение по предявените
искове, съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в
редакцията и́ към датата на сключване на договора за правна помощ, са съответно
2014,66 и 940,62 лв., или общо 2955,28 лв. От друга страна, ответникът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по същите искове в размер на
2980 лв. Ето защо, съдът счита, че претендиранато от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от 4800 лв. на 2980
лв., т.е. общо направените разноски от ищеца са в размер на 7842,07 лв., от
които ответникът следва да му заплати 7740,06 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените разноски /2980 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а
именно 38,76 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Б., гражданка на Р Германия, с
постоянен адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на „Садко”
ЕООД, ЕИК148113806, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. ***, представлявано
от управителя Н.М.Х. следните суми: 1/ 40000 /четиридесет хиляди/ евро, представляваща главница по писмен
договор за заем от 27.05.2009г., на осн. чл.240, ал.1
от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда –
11.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ 23194,30 лв. /двадесет и три хиляди сто
деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата по писмен
договор за заем за периода от 16.07.2009г. до 09.05.2012г., на осн. чл.240, ал.2 от ЗЗД, като отхвърля иска за горницата
над 23194,30 лв. до 24531 лв., както и сумата от 7740,06 лв. /седем хиляди седемстотин и четиридесет лева и шест
стотинки/, представляваща направените разноски в обезпечителното и исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Б., гражданка на Р Германия, с
постоянен адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на „Садко”
ЕООД, ЕИК148113806, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. ***, представлявано
от управителя Н.М.Х. сумата от 38,76 лв. /тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща направените в производството съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: