РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110201592 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ВИВЕГО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Мадара“ № 30, бл.6, ап.74, представлявано от управителя И.В.И., депозирана чрез
адв. Ив. Д.– САК против Наказателно постановление № 03-013206 от 30.09.2020 г.,
издадено от И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ).
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,и нарушения на
материалния закон, поради което се моли за неговата цялостна отмяна. Алтернативно
се иска намаляване на имуществената санкция до минимално определената.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от
своя процесуален представител -адв.Д., който поддържа жалбата.В пренията си по
съществото на делото излага пространни аргументи за отмяна на НП, като акцентира
1
върху основания за недоказаност на административното нарушение Претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото
заплащане.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатския
хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2020год., свидетелите Р.П. и Р.Б., двете служители на Д „ИТ“- Варна,
посетили районна на Зеленчукова борса, находяща се на адрес : гр.Варна,
ул.“Академик Курчатов“ с оглед извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата двете служителки
констатирали, че св.М.П. продава грозде. В дейността му му помагала св. Л.П., която
била съпруга на П.. Там се намирало и още едно лице -М.А.. Гроздето било ситуирано
в щайги, разположени на тротоара пред складово помещение. На тротоара се намирали
и уреди ползвани от св.П. при продажбата в това числа и машина за мелене на грозде.
За нуждите на дейността си, св.П. ползвал ток и вода от складовото помещение.
Последното било наето от въззивното дружество „ВИВЕГО“ ЕООД. В хода на
проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на
склада. Св.П. ги свързал с управителя на „ВИВЕГО“ ЕООД, който посочил пред
проверяващите, че не знае за какво става въпрос. В хода на проверката св.П.
представил на проверяващите Сертификат за произход на винено грозде,
предназначено за производство на вина №24582200232020071/03.09.2020г. и Фактура,
издадена от ЗП“Желез Железов“, с.Златар за продажба на 1852 кг. бяло грозде на
„Вивего“ ЕООД.
Инспекторите представили на св.П. декларация по чл.402 от КТ и поискали от него
да я попълни. Последният вписал в декларацията, в графата „работя в предприятие“-
„Вивего“ ЕООД. Вписал още за дата на започване на работа -08.09.2020г. , в графата
„обект“- склад в гр.Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време - от 08.00ч. до
16.00ч., относно длъжността – вписал продавач, като допълнил, че е нает да продава
грозде, а относно почивките – събота и неделя, в работен ден- 1ч.. Отбелязал, че има
сключен трудов, както и че получава трудово възнаграждение 400лв. месечно, но още
не го е получил.
Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за
явяване в ИТ на 23.09.2020год. и представяне на документи свързани с възникването
изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното
време и т.н. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от
проверката в констативен протокол №ПР2026664/25.09.2020г.
На 25.09.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013206, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като като работодател е допуснал до работа лицето е допуснал
до работа лицето М. Д. П., ЕГН ********** на длъжност „продавач" с определено
2
работно време от 08:00 до 16:00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер
на 400,00 лв. месечно и с определено работно място - обекта на контрол, склад с
продажба на грозде, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов", зеленчукова
борса, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение..
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и
връчен, като в него били вписани възраженията на управляващия- че твърденията в
АУАН не отговарят на действителността. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения от въззивното дружество.
На 28.09.2020г. в ИТ били депозирани възражения от св.П., в които той посочил, че
няма нищо общо с въззивното дружество, а неговият собственик единствено му е
услужил с ток и вода.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „ВИВЕГО“ ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.62, ал.1 от
КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Р.П. и Р.Б.
(актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда
възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават
констатациите отразени в акта.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и М.П.. Последният
потвърждава, че към момента на проверката е бил пред склад на въззивното дружество.
Сочи, че притежавал микробус, с който разнасял стока и продавал грозде на тротоара,
което било негова собственост. Твърди, че не е работил за въззивника, а бил използвал
единствено ток и вода от склада на същия. Сочи, че проверяващите са го питали чия
собственост е гроздето и дали има документ за произход. Твърди, че е отговорил, че
гроздето е негово, но тъй като преди две седмици бил доставил грозде на управителя
на дружеството, представил на проверяващите фактурата за закупуването му и
сертификата за произход. Сочи, че поради заблуда от проверяващите органи е
попълнил декларация, която не отговаря на истината. При предявяване на същата
твърди, че текста е изписан от него, но подписа в декларацията не бил негов.
Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитана и Л.П.. Същата твърди, че
продаваното грозде е на съпруга й, като в деня на проверката била там, за да му
помогне. Сочи, че машината за мелене на грзде била собственост на П., който вземал
ток и вода от склада на възз. дружество. Твърди, че при проверката попълнила
декларация под диктовката на една от проверяващите- св.П., тъй като не знаела какво
да напише, а и била в отпуск по майчинство.
Предвид твърденията а св.П., че не е положил подпис в декларацията, приложена
3
по АНП, съдът сне образци от почерк и подпис на същия,като назначи съдебно -
почеркова експертиза. Видно от заключението на същата както подписът положен в
графата „Декларатор“, така и саморъчно изписаният текст в декларацията са положени,
съответно изписани от св.М.П..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Като компетентно и безпристрастно, съдът кредитира и заключението по
назначената съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В.В..
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по
реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от
показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, СПЕ,
удостоверение от „Балев корпорейшън“ ЕООД, писмо от Район „Младост“ на Община
Варна, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления,
протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „ВИВЕГО“ ЕООД, с ЕИК
*********, а именно- седалище и адрес: гр. Варна, ул. „Мадара“ № 30, бл.6, ап.74.
Обстоятелството, че възз. дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по
партидата същото в националния ТР /общодостъпен за всички/. Съгласно чл. 58 ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес
е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа
4
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита
че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се
приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва
отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за
връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за
установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН
дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на
наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва
след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила.
В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и
влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е
изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на
7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е
открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било
редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено.
Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази
норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него
адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че
състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки
– органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да
установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
удостоверяват на 24.11.2020г. че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма
как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов
адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните
пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
5
получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя
по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви
за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал
на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-
малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с
известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина
„непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че
получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при
спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от
задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може
да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят
не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на
друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на
лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя
наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в
два, макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира,
че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради
което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е
депозирана пред ВРС на 02.03.2021г., след узнаване за издаденото НП и предвид
липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът
счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на
касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно
к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по
частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по
частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к.н.а.х.д. № 459 по
описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
6
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от И.Д.директора на Дирекция „ИТ”, който е бил
надлежно оправомощен. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на
„ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“
е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от
инспектори от „ „ИТ“ и Заповед №ЧР-949/31.08.2020г.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Р.П., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е
бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището
на процесуалния представител на АНО по депозирани по АНП възражения не е
7
съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите
посочени в НП, не срещу становище на процесуалния представител на наказващия
орган. Нещо повече, видно от депозираното възражение след съставяне на АУАН,
същото не е било подадено от наказания субект, а от лицето М.П., който не е страна по
АНП. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението вписано в
АУАН и възражението депозирано от П., имащо характера на обяснение, не е било
възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес.
правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно
посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно
отхвърляне на възражение не се съдържа и на второ място това т.н.“възражение“ е
депозирано от лицето П., което не е страна по АНП. Законът в разпоредбата на чл.44 от
ЗАНН дава възможност за депозиране на възражения срещу АУАН единствено на
лицето срещу което е съставен АУАН, а не по принцип на всички лица имащи
отношение към административното производство.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
8
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на
въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател
спрямо св. М.П. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на
нарушението /17.09.2020г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово
правоотношение.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени
така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и
категорични доказателства в горната насока липсват.
9
По делото няма спор, че св. М.П. е бил заварен по време на проверката пред
обект, стопанисван от въззивното дружество –а именно склад, находящ се на
Зеленчукова борса в гр.Варна. Този факт безспорно се установява от всички събрани по
делото доказателства, както писмени така и гласни в това число и от показанията на
самия П.. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за
наличие на трудово правоотношение между П. и въззивното дружество в частност да
обуслови качеството на работодател на дружеството спрямо него към този момент.
Липсват безспорни доказателства, че лицето е престирало труд за въззивника. На първо
място същият, заедно със св.П. са продавали грозде на тротоара пред склада, а не в
самия склад. Установено е, което не се отрича и от самите П. и П., че са ползвали ток и
вода от склада на възз. Този факт също не е достатъчен, за да се обоснове извод за
наличие на трудово правоотношение. Нещо повече твърденията на проверяващите, че
лицето било представило Сертификат и фактура за произхода на гроздето, също не е
достатъчно, а да обоснове извод, че П. работи като продавал грозде за възз. Това е така,
тъй като самият П. сочи, че се занимава с търговия и разнос, както и че е карал грозде
на възз. две седмици преди проверката. Липсват доказателства и , че гроздето, за което
е представена фактура и сертификат е същото, което П. е продавал в деня на
проверката. Нещо повече, прави впечатление, че въпросната приложена по АНП
Фактура, касае извършена продажба на 08.09.2020г. на бяло грозде, а св.П. сочи, че в
деня на проверката е продавал червено грозде. Липсат доказателства по делото и П. да
си е служил със средства на възз. в осъществяваната от него дейност. Напротив, чрез
гласните доказателства- показанията на св.Л.П. се установява, че машината за мелене
на грозде е била собственост на П.. Самите проверяващи не са положили елементарни
усилия да съберат в хода на извършената проверка данни относно това например от
кога П. продава грозде пред склада на възз.дружество, чия собственост са уредите за
измерване и мелене, които използва, има ли в склада на възз.дружество от стоката
продавана от П., има ли връзка между представената фактура и продаваното грозде
/поне дали е от същия вид- бяло грозде/ и прочие релевантни факти от предмета на
доказване. В съдебно заседание св.Б. посочи, че няма спомен вътре в склада да е имало
грозде. Самата актосъставителка заяви пък, че гроздето е било разположено отвън,
пред склада.
За да е налице трудово правоотношение следва работника да е бил нает от
работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово
възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н.
В конкретния случай безспорни и категорични доказателства в горната насока не са
налице. По време на проверката проверяващите не са установили лицето П. да
извършва конкретна трудова функция за възз.. Обстоятелството, че П. е бил пред нает
от възз. склад и е ползвал ток и вода от него не води до безспорен извод, че при
10
пристигането на проверяващите, той е работила там.
В показанията си пред съда св. П. потвърждава, че се е намирал пред обекта на
въззивника по време на проверката и че е продавал грозде, но заявява, че не е работил
за него, а продавал грозде задно със съпругата си за себе си. Безспорно видно от
декларацията по чл.402 от КТ, за която бе установено, че е попълнена и подписана
лично от св.П., в нея е посочено, че работи в предприятие Вивего ЕООД от
08.09.2020г., че е нает да продава грозде, че има сключен трудов договор с
дружеството и прочие. В показанията си обаче пред съда свидетелят заявява, че е
посочил пред проверяващите, че гроздето е негово и че нямал сключен договор с възз.,
както и че е попълнил декларацията с помощта на проверяващите, които са му казвали
какво да попълва. Че декларацията е попълнена „с помощта“ на проверяващите съдът
съди по обстоятелството, че в самата нея са вписани като дата на започване на работа-
датата на съставената фактура-08.09.2020г., както и от показанията на св.П., която
сочи, че лицата попълващи декларации винаги задавали въпроси, на които им се
отговаряла какво трябва да впишат. Съдебно заседание св.П. заяви пред съдебния
състав, че попълненото от него не отговаря на истината. Действително в нея са вписани
обстоятелства, които са в отклонение с установените по делото факти- така например,
в нея е посочено, че П. има сключен трудов договор с възз. и че е получил копие от
уведомление и екземпляр от трудов договор, каквито факти не бяха установени по
делото. В хода на АНП, а и в с.з. не бяха събрани категорични доказателства за работно
време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с П. в деня на проверката.
Свидетелят П. отрече да е работил за въз, като в такава насока бяха показанията и на
св.П.. В хода на АНП П. е депозирал възражения, в които също е посочил, че няма
нищо общо с възз. дружество. Вместо да извърши разследвано по спорните
обстоятелства по преписката, АНО е издал обжалваното НП. Възз. може да сочи факти
и обстоятелства каквито намери за добре, с оглед упражняване на правото си на
защита. В тежест АТО обаче е да докаже нарушението. Съобразявайки изложеното по-
горе както и това, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не
установяват по категоричен начин наличието трудово правоотношение между П. и
възз. дружество към деня на проверката, съдът намира, че адм. обвинение е недоказано.
Нещо повече проверяващите не са установили с категоричност нито чия собственост е
била продаваната от П. стока- грозде, нито чия собственост са използваните от него
уреди, нито дали в склада на дружеството се е съхранявала стока от продаваната. Ето
защо, съдът счете, че обвинението повдигнато на въззивното дружество не е доказано
по безспорен и категоричен начин. Отделен е въпроса, че такова нарушение не е
отчетено като установено и в протокола за извършена проверка - констативен протокол
№ПР2026664/25.09.2020г..
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни
11
и категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало
качеството на работодател спрямо св. П. към 17.09.2020год. съдът прецени, че
атакуваното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено. С оглед горния извод съдът не дължи произнасяне по въпроса
за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 77 договор за правна защита и
съдействие от 21.04.2021 г. , се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Д.
12
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено в брой- съгласно отбелязването в
договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
Д“ИТ“-Варна в съдебно заседание. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й
редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на
адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв.. В случая е
договорено възнаграждение в размер на 600 лева, което е много малко над минималния
размер, установен в Наредбата и не може да се определи като прекомерно предвид
действителната фактическа и правна сложност на случая. При преценка на този въпрос,
съдът съобрази обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, в
които са разпитани 4 свидетеля, назначена и приета е и почеркова експертиза т.е.
делото се отличава с фактическа сложност и правна сложност. Ето защо съдът намира,
че разноски малко над предвидения минимален размер посочен в нормата на
Наредбата, а именно 600 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника предвид
действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на възз. „ВИВЕГО“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара“ № 30, бл.6,
ап.74, представлявано от управителя Ивелин Веселинов Иванов разноски по делото в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
13
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013206 от 30.09.2020 г., издадено от И.Д.
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „ ВИВЕГО“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара“
№ 30, бл.6, ап.74, представлявано от управителя И.В.И. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА " Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „ВИВЕГО“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мадара“
№ 30, бл.6, ап.74, представлявано от управителя И.В.И. сумата от 600 /шестстотин/
лева , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№**********1592 /2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14