Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.03.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав
на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 1549 по
описа за 2018 г.
и като обсъди:
Предявените искове са с правно основание чл.124 от ГПК и
108 от ЗС.
Постъпила е
искова молба от: Ц.С.А. и В.А.И., чрез адвокат М.Н., против: И.А.А. и В.А.А., с която молят да
бъде признато за установено по отношение на ответницата И.А.А.,
че ищците: Ц.С.А. и В.А.И. са собственици по на 1/3 ид.ч. от: ПИ
с идентификатор № 846, за които,
имот е отреден УПИ ІV-846, в кв.18 по ПУП на град Садово, одобрен със
заповед №___/1993 г.на Кмета на Община Садово, с площ 879 кв.м., при граници:
улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска земя и УПИ Х-847, ведно с построената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м. Моли на осн.чл.537
ал.2 от ГПК да бъде отменен НА № 8, том 1, рег.№ 62, дело № 8/13.01.2017 г. на
Нотариус Кожухарова, с които И.А.А. се легитимира
като единствен собственик на имота. На осн.чл.108 от ЗС,
молят да бъде осъдена ответницата В.А.А. да
отстъпи собствеността и предаде владението на 1/3 ид.ч.
от имота на ищцата Ц.С.А. и 1/3 ид.ч. на ищцата В.А.И..
Ищците твърдят, че са наследници на Ангел Запрянов Ангелов: Ц.А. – преживяла
съпруга, а В.И. – негова дъщеря, че са
собственици по на 1/3 ид.ч от описания имот. Имотът е
придобит от наследодателя, по наследство от неговия брат Христо Ангелов, същия
е съсобствен с ответницата И.А., която също притежава
по наследство 1/3 ид.ч. от същия. Ищците са разбрали,
че ответницата И.А. се е снабдила с констативен НА за собственост в/у целия
имот, с които същата се легитимира като единствен собственик на имота. Със
съставянето но посочения НА ответницата накърнява правата на собственост на
ищците, които права никога не са отричани от ответницата. На 13.01.2017 г.
първата ответница И.А. е продала на втората ответница В.А. описания по-горе
недвижим имот, като втората ответница пречи на ищците да ползват собствените си
идеални части от същия, отказва да напусне същия – като твърди, че е собственик
на имота. Ангажират доказателства, претендират за разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ответника И.А., който
оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Признава, че
от 2017 г. не е собственик на имота, тъй като го е продала на дъщеря си В.А.. Твърди, че е владяла имота,
необезпокоявана от никого повече от 15 години, поради което се е снабдили с НА
за собственост на недвижим имот – на основание давностно
владение. Твърди, че преди да почине Христо Ангелов, през 2000 г. с ищците са
се договорили, че спорния имот ще остане за нея, а бащиния имот: УПИ ІІІ-845 в
кв.19 ще остане за сестра и В.И., поради което след смъртта на чичо и е
започнала да владее процесния имот като свои, в имота
е направила множество подобрения. През 2006 г. родителите на страните, след
постигнатата между тях договорка са прехвърлили на сестра и В.И. посочения
имот, след което тя го е прехвърлила на свекърва си Златка Хаджиева. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
В съдебно заседание същата заявява,
че не поддържа подадения отговор /оттегля същия/, заявява че признава иска,
обстоятелството че не е изтекла придобивна давност,
както че имота е владян от баща и, а в последствие от нея и ищците.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ответника В.А., който
оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Признава, че
е придобила имота чрез покупко-продажба през 2017 г.,които имот е закупила от
майка си И.А. – която от своя страна е придобила имота на основание давностно владение. Твърди, че преди да почине Христо
Ангелов през 2000 г., майка и с ищците
са се договорили, че спорния имот ще остане за ответницата И.А., а бащиния
имот: УПИ ІІІ-845 в кв.19 ще остане за нейната сестра В.И.. поради което след
смъртта на чичо им, тя е започнала да владее процесния
имот като свои, в имота е направила множество подобрения. От 2000 г. до 2017 г.
И.А. е владяла имота като свои, лично, а ответниците
никога не са владели имоти, лично или чрез други лица. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От представения НА за собственост на недвижим
имот № 8, том 1, рег.№ 62, дело 8/13.01.2017 г. на Нотариус Кожухарова, с вх.рег.№
67, Акт № 24, том 1, д.№ 24/2017 г. на Служба по вписвания при РС Асеновград се
установява, че ответницата И.А.А. е призната за
собственик, на основание давностно владение в/у следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор № 846, в кв.18 по ПУП на град
Садово, одобрен със заповед №___/1993 г.на Кмета на Община Садово, с площ 879
кв.м., при граници: улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска земя и УПИ Х-847, ведно с
построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м.
От НА за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том 1,
рег.№ 70, дело 9/13.01.2017 г. на Нотариус Кожухарова, с вх.рег.№ 68, Акт № 25,
том 1, д.№ 25/2017 г. на Служба по вписвания при РС Асеновград се установява,
че ответницата И.А.А. е продала на ответницата В.А.А. следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 846, за които е отреден УПИ ІV-846, в кв.18 по ПУП на град Садово, одобрен със
заповед №___/1993 г.на Кмета на Община Садово, с площ 879 кв.м., при граници:
улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска земя и УПИ Х-847, ведно с построената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м. – за сумата 4 124 лева,
която сума продавачката е заявила, че е получила изцяло от купувачката при
подписване на договора.
От у-ние за
наследници на Запрян Ангелов Колев е видно, че същия е починал на 28.11.1980
г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. Христова К.
– съпруга /починала на 11.03.1968 г./, Ангел Запрянов Ангелов – син /починал на
06.12.2012 г./, Ц.С.А. – съпруга, И.А.А. –
дъщеря, В.А.И.- дъщеря, Христо Запрянов
Ангелов – син /починал на 28.09.2000 г. без преки наследници/.
От удостоверение
за семейно положение, съпруг и деца за И.А.А., се
установява че Златка А.А. и В.А. Димитрова са дъщери
на същата.
От удостоверение
за семейно положение, съпруг и деца за В.А. Димитрова, се установява че съпруг
на същата е Стоян Стефанов Д., а Стефан Стоянов Д. – син.
По делото е
представена преписка № 8/17 г. за обстоятелствена проверка на И.А.А..
От показанията на
свидетеля Стефка Димитрова Хаджиева се установява, че сестрата на същата е
закупила съседен на спорния имот в град Садово от В. и Ангел. В спорния имот от
15 години живее И., първоначално той е бил на Христо /брат на Ангел/, а след
негова смърт на Ангел – наследодател на страните. В този имот да смъртта на
Ангел са живели: той, Цеца и И., а В. е живяла в съседната къща – която и е
прехвърлена от родителите, заедно със съседния имот. От 10 години Цеца живее в
Сърбия, но си е идвала в отпуска и е оставала в къщата на И.. При последното и
връщане тя е била изгонена от внучката и от къщата. Внучката и е изгонила И. и В.
от къщата. В. е придобила съседната къща от баща си, която в последствие и
продала на свекърва си Златка Хаджиева.
От показанията на свидетеля Златка Андреанова Трифонова се установява, че спорния имот е около
800 кв.м. с къща, в които в момента живеят И. и В.. Този имот е бил собственост
на Христо – брат на Ангел. Съседния имот е бил собственост на Ангел –
наследодател на страните, които е бил прехвърлен на В., а тя го е продала на
свекърва си. В. живее и работи в Англия, а Цеца от дълги години живее в Сърбия.
Между двата има ограда, която е направена от Ангел и съпруга на В.. Последните
години В. не допускала никои до имота, които била закупила от майка си. В. и И.
не са в добри отношения, до смъртта на Ангел за него са се грижили дъщерите му.
От показанията на
свидетелката И. Петрова Стоилова – съседка на страните, които съдът кредитира
се установява, че двамата братя Ангел и Христо са живели в съседния имот. Ангел
е имал по голяма къща, а Христо си е построил по-малка, като между тях е имало
уговорка, че къщата на Ангел ще остана на В., а къщата на Христо ще остане на И..
Христо е починал преди 17 години, след смъртта му И. се е преместила да живее в
неговата къща. След това И. е продала къщата на дъщеря си В.. Друг в тази къща
не е живял освен В. и дъщерите и. От дълги години Цеца /съпругата на Ангел/
живее в Сърбия. В къщата на Ангел са живели семейството му, а впоследствие В.,
съпруга и Георги и децата им. Тази къща В. е продала на свекърва си, те са се
преместили да живеят в Асеновград, а сега са в Англия. След като починал Христо
между двата имота е издигната ограда от В. и Георги, спор за имотите и къщите
не е имало, тъй като В. е живяла със семейството си в бащината и къща – на
Ангел, а след смъртта на Христо, И. се е устроила е и живяла в къщата на
Христо. Свидетелката е била поканена пред нотариус, за да свидетелства на
страните за снабдяване с нотариални актове за къщите. И. е считала имота за
свои, единствено тя и дъщеря и В. са живели в същия, още от смъртта на Христо –
17 години. В. не е живяла в този имот, живяла е в имота на баща си, за които до
смъртта му са се грижили двете дъщери. В. и съпруга и са направили множество
ремонти и подобрения в имота, от както за го закупили.
От показанията на
свидетеля Любчо Иванов Стоилов – съсед на страните, които съдът кредитира се
установява, че познава добре имота. В него е живял Христо Запрянов, които си е
построил къща. И. има имота от чичо си Христо, след негово смърт в продължение
на около 20 години тя живее в имота с децата си. Ангел и Христо са били братя,
двамата са имали съседни имоти с къщи. И. първо е живяла в имота на Ангел, а
след това се е установила да живее в имота на Христо, които ползва като свои,
никои друг освен нея и семейството и не е живял в имота. В. е живяла в имота на
Ангел, продължила е да живее в него и след смъртта на баща си. Цеца /съпругата
на Ангел/ и В. или членовете на семейството и, никога не са живели в къщата на
Христо. Цеца от дълги години живее в Сърбия и се се е
връщала няколко пъти – като е отсядала в къщата при В., а В. живее в Англия.
Когато къщата на Ангел била прехвърлена на В., то тя и съпруга и са направили
ограда между двата имота. И. е продала къщата на дъщеря си В., свидетелят е бил
при нотариуса, при изготвяне на НА на И..*** знаят, че спорния имот е на И., а
имота на Ангел е на В., спор между страните за имотите не е имало – всяка от
тях си е владяла къщата и имота от дълги години. След като В. е купила къщата
от И. е направила пристройка, основен ремонт на къщата – в която живее със
съпруга и детето си.
Не е спорно между страните, че са наследници на наследодателя Ангел
Запрянов Ангелов – починал на 06.12.2012 г., ищците Ц. и В. съпруга и дъщеря, а ответницата
И. дъщеря на същия. Не е спорно, че Христо Запрянов Ангелов е бил брат на Ангел
Запрянов Ангелов, както че същия е починал на 28.09.2000 г.
Не е спорно, че ответницата И.А.А. през 2017
г. е призната за собственик, на основание давностно
владение по отношение на ПИ № 846 по ПУП на град Садово, които е продала на
дъщеря си В.А. – втората ответница.
От ангажираните доказателства и свидетелски показания се установи, че
ищците не са оспорвали до сега правото на собственост на ответниците
в/у процесния имот, не са имали претенции по
отношение на същия. От същите не се ангажираха доказателства за придобиване
собственост в/у спорния имот. Ищците в ИМ твърдят, че имота е придобит по
наследство от наследодателя Ангел Ангелов, които от своя страна го е придобил
по наследство от брат си – Христо Ангелов. Не са ангажирани доказателства, че
Христо Ангелов е бил собственик на имота, както и на какво правно основание
същия е придобил собствеността.
По делото е представено у-ние за
наследници на Запрян Ангелов, от което се установява, че Ангел и Христо
Ангелови са негови синове и са починали, както и че Христо Ангелов е починал
през 2000 г. - бездетен, от което не са установява кои са наследниците на
същия, както дали страните по делото са единствените му наследници. Или следва
да се приеме, че по делото липсват ангажирани доказателства, че Христо Ангелов
е бил собственик на спорния имот, както че след смъртта му имота е наследен и
придобит в собственост единствено от Ангел Ангелов /наследодателя на страните/,
а в последствие единствено от страните в производството. Поради което само на
това основание искът ще следва да се отхвърли, като недоказан.
По делото са ангажирани доказателства, че спорния имот е придобит по
давност от м.януари 2017 г. от ответницата И.А.. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установи, че от 2000 г. /след смъртта на Христо Ангелов/
до 2017 г. И.А. е живяла непрекъснато в този имот, като
считала къщата и двора за свои, в нея не са живели ищците. Всички в град Садово
знаят, че спорния имот и къщата в него са собственост на И.А.. А бащиния имот
на наследодателя Ангел Ангелов е бил
прехвърлен на другата дъщеря В., която е считала този дом за свои и в него е
живяла първоначално с родителите си, а след това с членовете на семейството си.
Свидетелите в показанията си заявиха, че между братята Ангел и Христо приживе е
имало уговорка, според която къщата на Христо, след смъртта му да остане за И.,
а къщата на Ангел да остане на В. – която е била спазена. След смъртта на
Христо, И. с дъщерите си е заживяла в неговата къща, ползвала е имота
непрекъснато и необезпокоявана от никого. Дори в този период В. и Георги са
изградили ограда между двата имота, засадили са овощни дръвчета в техния имот.
В продължение на 17 години единствено И. е живяла в имота, в същия не са живели
ищците, тя е считала този имот за свои, така са знаели и всички съседи –
разпитани като свидетели, които м.януари 2017 г. са били поканени от И. да
свидетелстват пред нотариуса в нейна полза. Същите свидетели заявиха, че са
свидетелствали и в полза на В., за придобиване на бащиния и имот, които е
продала на свекърва си.
След като ответницата И.А. е владяла и своила
имота повече от 10 години, направила е волеизявление да бъде призната за
собственик на основание давностно владение в/у имота,
същата е придобила имота по давност и правилно и законосъобразно е била
призната за собственик на същия. След придобиване на имота по давност, И. е продала
същия на дъщеря си В., която към настоящият момент е собственик на имота, на основание
покупко-продажба.
По отношение на признанието,
направено в съдебно заседание от И.А., както и твърдението на същата, че не
счита този имот за свои – съдът приема, че действително имота не е нейн към настоящият момент, тъй като същата се е
разпоредила със имота, продавайки го на 17.01.2017 г. на втората ответница В.А..
Още съгласно чл.217 ГПК „ако фактическите твърдения на другарите, относно
общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички
обстоятелства по делото“. При твърдение на различни факти от другари /ответниците/ в производството, твърденията на единия не
обвързва другия.
От ищците не беше оборен приложения
по делото нотариален акт, при окозана доказателствената тежест. От ангажираните доказателства се
установи, че в продължение на 17 години И.А. добросъвестно е владяла имота, на
правно основание годно да я направи собственик. Владението е било явно – не
скрито, непрекъснато, тя е полагала грижа на добър стопанин за имота и къщата,
през този период не са предприемане правни действия, които да прекъснат давността.
От същата е манифестирано поведение, което е показало на околните, че тя владее
имота за себе си и се отнася към имота като към свой собствен. Владението на И.А.
е било необезпокоявано, несмущавано, т.е никои в посочения период от 17 г. не
се е противопоставял на обстоятелството, че тя стопанисва имота като свой
собствен, не е оспорвал или пречил на това, а тя като собственик на имота се е
разпоредила със същия в полза на В.А.. Поради което следва да се приеме, че
собственик на спорния имот е ответницата В.А., а предявените искове ще следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължат
и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените по делото разноски в размер на 600 лева на И.А. и 500 лв. на В.А., за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.С.А., ЕГН **********
*** и В.А.И., ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на: И.А.А., ЕГН ********** ***, че ищците са собственици – по 1/3 ид.ч. за всяка от тях по
отношение на: ПИ с идентификатор № 846, за
които, имот е отреден УПИ ІV-846, в
кв.18 по ПУП на град Садово, одобрен със заповед №___/1993 г.на Кмета на Община
Садово, с площ 879 кв.м., при граници: улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска земя и
УПИ Х-847, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 52
кв.м., както и за отмяна на НА № 8, т.1,
рег. № 62, д.8/13.01.2017 г. на нотариус Светла Кожухарова, вписана в регистъра на
НК под № 234, с район на действие
Районен съд град Асеновград, вписван в СВ при РС Асеновград с вх.рег.№
67/13.01.2017 г., Акт № 24, т.1, д.№ 24/2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.С.А., ЕГН ********** *** и В.А.И.,
ЕГН ********** ***, против: В.А.А. /Димитрова/, ЕГН **********
***, за отстъпване на собствеността и предаване на владението по отношение на
1/3 ид.ч. за всяка от ищците, върху следния недвижим
имот: ПИ с идентификатор № 846, за които, имот е отреден УПИ ІV-846,
в кв.18 по ПУП на град Садово, одобрен със заповед №___/1993 г.на Кмета на
Община Садово, с площ 879 кв.м., при граници: улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска
земя и УПИ Х-847, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ
от 52 кв.м.
ОСЪЖДА
Ц.С.А., ЕГН ********** *** и В.А.И., ЕГН ********** *** да заплатят на И.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 600 лева (шестотин лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА Ц.С.А., ЕГН **********
*** и В.А.И., ЕГН ********** *** да заплатят на В.А.А.
/Димитрова/, ЕГН ********** ***, сумата от 500
лева (петстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: