Определение по дело №30/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

340

Година

10.8.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

08.01

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.317 от ГПК.

С Решение №343 от 12.06.2012 година, постановено по ГР.Д.№539 по описа за 2012 година на Г. районен съд, са отхвърлени предявените от М. Н. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”Ю. А. Г.” №., вх.”А”, .4, А., против „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3, чрез поделение „П. П.”, гр. Г.О., с адрес гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №112а, искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК; отхвърлена е и претенцията за присъждане на разноски; ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок против решението. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението. Направено е искане да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени заповедта за уволнение, като противоречаща на закона; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и да се осъди ответната фирма да й заплати обезпечение по чл. 225 КТ. Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба или насрещната въззивна жалба в законоустановения срок.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Предмет на въззивното производство са предявени искови претенции за: признаване извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение, както и направеното възражение за прихващане от ответника на претендираното от ищцата вземане с право основание чл.225, ал.1 от КТ и изплатените от ответника на ищцата обезщетения с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, при условие на евентуалност.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Освен това от съдържанието на процесния „Протокол” за извършване на подбора - л.22 от първоинстанционното дело, съдът констатира, че срещу всеки критерий, по който е извършван подбора, са вписани само точки. В процесния протокол няма отразени конкретни факти, въз основа на които е направена преценка колко точки да бъдат поставени срещу всеки критерий за всяко едно от лицатÓ.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени

В.ГР.Д.№933/2012 г. ВТОС

обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

По отношение на обуславящите искови претенции.

Уволнението е незаконно. За този извод съдът е мотивиран от следното:

С разпоредбата на чл.328, ал.1 от КТ законодателят е регламентирал прекратяването на трудовия договор на едно от фактическите основания, визирани в чл.328, ал.1 от КТ, да се осъществява чрез отправено предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ.

Моментът на прекратяване на трудовия договор е денят, в който е изтекъл срокът на предизвестието или при неспазване срока на предизвестие с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Аргумент чл.335, ал.2, т.1 и т.2 от КТ.

С връчване на предизвестието волеизявлението за прекратяване на трудовия договор достига до знанието на работника и служителя и от този момент започва да тече срокът на предизвестие. Това е моментът, в който волеизявлението поражда действие. С изтичане срока на предизвестие настъпват правните последици от волеизявлението - прекратяване на трудовия договор.

Наред с посочените възможности за работодателя съществува възможност да заяви, че трудовият договор се прекратява с връчване на предизвестието или на посочен в предизвестието ден, след връчването му. Дори този ден да е следващия ден след връчване на предизвестието. Този извод се извлича от разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ.

Посочените хипотези са юридически факти, от които възниква имуществена отговорност за работодателя да заплати обезщетение във визирания в посочената законова разпоредба размер, но не е основание, настъпването на което води до незаконосъобразност на уволнението.

С оглед на изложеното оплакванията, изложени във въззивната жалба в обсъдената насока, са неоснователни.

При спор за законността на уволнението, извършено на фактическотооснование, визирано с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ в тежест на работодателя е да докаже: реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по надлежния ред, предхождащо уволнението.

В настоящия казус съкращението е реално, извършено е от компетентен орган и по надлежния ред, като предхожда уволнението. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства.

За да е налице реално съкращаване в щата или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност /трудова функция/ или фактически да се премахне трудовата функция /да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва/ или да се разпределят трудовите функции на други лица, заемащи щатни бройки с други функции, сходни или не.

В настоящия казус са съкратени три щатни бройки от десет щатни бройки с еднородна трудова функция, една от които щатни бройки е заемала ищцата.

Когато при съкращаване в щата не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни функции, работодателят за да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, задължително трябва да извърши подбор. Критериите за извършване на подбор са визирани в чл.329 от КТ. Те са задължителни.

При спор за законността на уволнението работодателят е задължен да докаже извършването на подбор и неговата законосъобразност. Да докаже, че при извършване на подбора се е съобразил с критериите, визирани в посочения законов текст.

Това задължение „не отпада” дори в исковата молба да не е посочено като основание за незаконност на уволнението „незаконосъобразен подбор”.

Това е така защото за да е налице законосъобразно уволнение поради съкращение в щата е задължително да бъде извършен подбор и то съобразно с критериите, визирани с посочената правна норма. Или казано по друг начин задължителен елемент от фактическия състав на законно уволнение при съкращаване в щата е законосъобразен подбор. Щом се атакува уволнението поради съкращаване в щата възниква задължение за работодателя да докаже законосъобразността му. Това включва задължително доказване на законния подбор дори това обстоятелство да не е посочено в исковата молба.

Съдът извършвайки преценка на подбора, съобразявайки се с посочените законови критерии и ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС на РБ,го приема за незаконосъобразен. Съображенията са следните:

По смисъла на чл.329, ал.1 от КТ “по-висока квалификация” е не само наличието на образование и завършени квалификационни курсове, съобразно изискванията за съответната длъжност, но и конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, а “работят по добре” е конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.

Преценката относно посочените критерии трябва да е реална, почиваща на факти, за да е обоснован крайният извод. Само при такава преценка е извършен подбор съгласно изискванията на закона.

При спор за законността на уволнението, какъвто е настоящия казус, в тежест за работодателя е да докаже конкретните факти, въз

В.ГР.Д.№933/2012 г. ВТОС

основа на които се е стигнало до извод на кого „какви точки да бъдат поставени”.

Чрез съдържанието на процесния „Протокол” за извършване на подбора не може да се направи извод въз основа на какви конкретни факти се реши - кой “притежават познания и умение” в по-ниска степен от другите и кой се справя в по-ниска степен от другите с изпълнението на възложените задачи.

Тези конкретни факти може да се доказват чрез всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

С оглед на изложеното съдът прави следните изводи:

Не е установено по делото кои са конкретните факти и обстоятелства, които са обосновавали изводите на членовете на комисията да „поставят” съответния брой точки. Не е установено по делото, че е извършена конкретна фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Не е извършена действителна преценка “кой има по-висока квалификация” и “кой работи по добре”. Не е установено по делото, че преценката е реална, почиваща на факти, и че крайният извод е обоснован.

Законодателят не е регламентирал начина и формата, чрез които да бъде осъществена конкретната фактическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, както и конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.

Работодателят е този, който определя начина и формата, по които да се извърши подбора, и след извършването му от комисията и след представяне на съставените от нея документи, удостоверяващи извършване на подбора, следва да направи крайния си извод. Работодателят трябва да докаже, че е упражнил правото си на преценка, като е имал предвид реални конкретни факти, относими към законовите критерии.

Неустановяването, че подборът е извършен при спазване на всички посочени по-горе изисквания, само по себе си обосновава извод за незаконно уволнение.

По изложените съображение въззивният съд приема, че работодателят при издаването на атакуваната Заповед не е упражнил законно правото да уволни и прави извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, незаконност на уволнението и основателност и доказаност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Обстоятелството, че във въззивната жалба не е посочено като основание за незаконност на уволнението „незаконосъобразен подбор”, не е процедурна предпоставка за недопустимост въззивната инстанция да се произнÓся по законосъобразността на подбора. Това е така по изложените по-горе съображения, че задължителен елемент от фактическия състав на законността на уволнението при съкращаване в щата, когато не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни функции, е законосъобразността на подбора. Щом се атакува законността на уволнението поради съкращаване в щата, когато не се съкращава единствената трудова функция или единствената щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни функции, преценката за основателността на претенцията включва и преценката за законосъобразността на подбора. Освен това второинстанционният съд е съд по съществото на спора, а не контролно-отменителна инстанция.

По отношение на обективно кумулативно съединените искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възникват правата и по т.2 и т.3 на чл.344, ал.1 от КТ.

Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му, за да бъде уважен искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

Налице са /установени по делото/ и всички изискуеми се предпоставки /правнорелевантни факти/, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа: незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата дейност при ответника/; и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база установеното по делото брутно трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението.

По изложените съображения исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана.

По отношение на направеното възражение за прихващане от ответника на претендираното от ищцата вземане с право основание чл.225, ал.1 от КТ и изплатените от ответника на ищцата обезщетения с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, при условие на евентуалност.

Възражението за прихващане е процесуално действие за защита на ответника против предявения срещу него иск. С него ответникът цели отхвърляне на предявения срещу него иск, поради погасяване на претендираното от ищцата вземане с вземане на ответника. Процесуалната допустимост на възражение за прихващане произтича от твърдението на ответника, че има възникнало и изискуемо вземане от ищеца, и заедно с възражението за прихващане, което е процесуалното действие за защита

В.ГР.Д.№933/2012 г. ВТОС

прави материалноправно изявление за прихващане с претендираното и твърдяно вземане на ищцата, ако съдът приеме, че то е възникнало.

За да настъпят материално правните последици при направено възражение за прихващане /съдебно прихващане/ е необходимо да са налице следните елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.103, ал.1 от ЗЗД, а именно: възникнало, действително вземане на ищцата от ответника; възникнало, действително и изискуемо вземане на ответника от ищцата; вземанията да са или пари или еднородни и заместими вещи. При съдебното прихващане не е необх¯димо вземането на ответника да е ликвидно. В този смисъл А. Калайджиев „Облигационно право”, Обща част, изд. 2001 г., стр.455-460.

В настоящия казус не е налице втората изискуема се предпоставка, посочена по-горе,за да настъпят материално правните последици от направеното възражение за прихващане. Не е налице възникнало, действително и изискуемо вземане в полза на ответника спрямо ищцата. Това е така защото:

Задължението на ищцата да върне на ответника получените обезщетения ще възникне едва след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено уволнението й. Тогава ще се осъществи една от хипотезите на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД – ще отпадне основанието, въз основа на което са изплатени обезщетенията, и ще възникне вземането на ответника спрямо ищцата.

По изложените съображения съдът прави следните изводи: насрещните вземания на ответника не само не са изискуеми, но не са и възникнали; не са настъпили материално правните последици от направеното възражение за прихващане; с направеното изявление за прихващане не може да се погаси вземането на ищцата до размер на вземането на ответника, и исковата претенция на ищцата следва да бъде уважена в предявения си размер.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решениее валидно и допустимо, но неправилно.Жалбата е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъдат уважени предявените искови претенции.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в двете инстанции в размер общо на 300 лв., кактои да заплати следващата се държавна такса върху уважените искови претенции в размер на 170 лв.; ДТ по въззивната жалба в размер на 85 лв.; както и направените разноски от бюджетните средства за вещо лице в размер на 115 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК В. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №343 от 12.06.2012 година, постановено по ГР.Д.№539 по описа за 2012 година на Г. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТза незаконно уволнението на М. Н. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”Ю.”№., вх.”А”, .4, А., по Заповед № Л Д 49 от 01.02.2012 година на Директора на „П. П.”, гр. Г.О., с адрес гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №112а, поделение на „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. Г., ЕГН-*, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращение в щата, и отменя уволнението и посочената заповед.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ М. Н. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”Ю.” №., вх.”А”, .4, А., на заеманата преди уволнението длъжност - “стрелочник-постови” в Локомотивно депо Г. О. Район ТПС Г. О. при „П. П.”, гр. Г.О., поделение на „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3, чрез поделение „П. П.”, гр. Г.О., с адрес гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №112а, да заплати на М. Н. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”Ю.” №., вх.”А”, .4, А., сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, за срок от шест месеца, считано от прекратяване на трудовото правоотношение – 03.02.2012 година, както и да заплати законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 15.03.2012 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3, чрез поделение „П. П.”, гр. Г.О., с адрес гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №112а, да заплати на М. Н. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г.

В.ГР.Д.№933/2012 г. ВТОС

О., ул.”Ю.” №., вх.”А”, .4, А., направените разноски в двете инстанции в размер на300лв. /триста лева/.

ОСЪЖДА „Б. П. П.” Е., ЕИК-................., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„И. В.” №3, чрез поделение „П. П.”, гр. Г.О., с адрес гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №112а, да заплати следващата се ДТ върху уважените искови претенции в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/; следващата се ДТ по въззивната жалба в размер на 85 лв. /осемдесет и пет лева/; както и направените разноски от бюджетните средства за вещо лице в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________