Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 23.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15788 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 175055/18.07.2017г.
по гр.д.№ 38132 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 49-ти състав П.на Р.Б.с
адрес: гр.*******е осъдена да заплати на И.А.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.,***, офис
7А на основание на чл. 2, ал.1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 8 000лв., ведно със законната лихва от 13.02.2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 пр. 5 и пр.
6 вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда по НОХД № 22173/2014г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101
състав; П.на РБ е осъдена да заплати
на адв. С. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 730лв., а по сметка на СРС сумата от 10лв. за държавна та, искът за горница над 8000лв. до предявен
размер от 15 000лв. и за лихва върху тази горница е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. №5140472/27.09.2017г.
от ищеца по исковете - И.А.И., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че определеният от СРС размер не отговарял на принципа за справедливост, не
взел предвид тежестта на повдигнато обвинение, продължителността на
наказателното производство, мярката за неотклонение, трудовата му заетост и
необходимост да отсъства от работа, срамът пред колегите, който изпитвал всеки
път, когато се наложело да отсъства, интензивност на процесуалните действия,
високия интензитет на търпените страдания, постравматичното
стресово разстройство и депресия, които
преживял. Претендирала е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38 от ЗАдв.
Въззиваемият – ответник по исковете П.на Р.Б.е оспорил жалбата като
неоснователна.
2.въззивна жалба вх.№
5122319/16.08.2017г. на ответника по
исковете - П.на Р.Б.в частта, в
която исковете са уважени. Изложила
е съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, обезщетение на които да съответства на сумата,
за която иск е уважен. В случая вещото лице по психологическата експертиза
посочило, че при ищеца има особености , които пречат да се отграничат
промените, настъпили в резултат на повдигнатото обвинение, поради което и
твърденията за връзка между същото и претърпения стрес и депресия по делото не
били установени, мярката за неотклонение била най-леката, наказателното
производство било проведено в разумни срокове.
Въззиваемият-ищец по исковете - И.А.И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения,
че решението на районния съд в тази част е правилно. Посочила е, че по делото
били установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и
претърпените от него вреди. Процесуалният
й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2
от ЗАдв.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8014866/11.07.2016г.
на И.А.И., ЕГН ********** срещу
П.на Р.Б., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва от 13.02..2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 пр. 5 и пр.
6 вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда по НОХД № 22173/2014г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101
състав, разноски по делото. Навел е
твърдения, че на 30.08.2013г. бил задържан от полицаи от 04-то РПУ, разследващ
полицай го привлякъл като обвиняем за извършено през месец март 2013г.
престъпление – нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди, взета му
била мярка за неотклонение „подписка“, 7 месеца не знаел какво се случва по
така повдигнато обвинение и би притеснен, през март 2014г. отново бил привлечен
като обвиняем но за нанесена средна телесна повреда, което му причинило още
по-голямо напрежение, 6 месеца по-късно – през октомври 2014г. му предявили
постановление за привличане като обвиняем, няколко пъти бил викан в полицията
след това, решил че са установили, че не е извършил престъпление, но получил
призовка за явяване в съда, като с влязла в сила на 13.02.2016г. присъда бил
оправдан. През цялото време се чувствал сломен и унизен, изплашен от
възможността да бъде осъден, налагало му се да отсъства от работа, за да се
явява пред полицията и пред съда, близките и познатите му започнали да се
отнасят с недоверие към него, станал раздразнителен, избухлив, не можел да се
концентрира в работата си, не можел да
спи, загубил апетит, страхувал се, че отново без да има вина може да бъде
обвинен в извършено престъпление, наложило се да потърси специализирана помощ и
му била поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“,
лекувал се с медикаменти.
Ответникът – П.на
Р.Б., в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че ищецът не е претърпял
вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от поведението на
ответника, а и размер на претенции бил
прекомерен. В случая наказателното
производство приключило в разумен срок, взетата мярка за неотклонение била
най-леката и не била довела до промени в живота на ищеца.
По делото е приложено НОХД № 22173/2014г. по описа на
СРС, 101-ви състав, съгласно което същото е образувано на 02.12.2014г. по обвинителен акт срещу И.А.И. за извършено
престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 5 и
пр. 6 вр. с ал. 1 от НК в гр. София на
01.03.2013г. в лек автомобил „Сеат Ибиса“ , паркиран на ул. „Златишки проход“ като причинил средна телесна повреда на Т.Ц.П.чрез
нанасяне на множество удари с част от тротоарна плочка в областта на лицето,
изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма: счупване на задна стена на етмоидалния синус вдясно с комуникация назад към предна черепна
ямка с изтичане на ликвор;
и лицева травма: счупване на костите на носа, което довело до постоянно
разстройство на здравето „неопасно за живота“, проведени са общо 5 публични
съдебни заседания и с влязла в сила на
13.02.2016г. Присъда от 28.01.2016г. е признат за невиновен по така
повдигнати обвинения .
Установява се от книжата по досъдебното производство
по досъдебно производство № 542/2013г. по описа на 04-то РУП на СДВР, пр.пр. № 7985/2013г. на СРП, че същото е образувано на 01.03.2013г.
по докладна записка от 01.03.2013г. срещу неизвестен извършител, на 30.08.2013г. ищецът е бил задържан и
привлечен като обвиняем за извършено на 01.03.2013г. престъпление по чл. 131,
ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 от НК-нанасяне на лека
телесна повреда на Т.Ц.П.е бил привлечен И.А.И. , като му е взета мярка за
неотклонение „подписка“, разпитан е като обвиняем същия ден, извършено е и
разпознаване, извършен е обиск, на 11.02.2014г. отново е разпитан , предявено
е разследването, на 11.04.2014г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 5 вр. с ал. 1 от
НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“ , разпитан е, предявено му е
разследването, на 20.11.2014г. е привлечен като обвиняем по обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 5 и пр. 6 вр.
с ал. 1 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“ , разпитан е,
предявено му е разследването.
По делото са приети неоспорени от страните медицинско
удостоверение изх.№ 378/06.06.2016г. от МЦ“А.“ООД, медицинско направление от 06.06.2016г., амбулаторен лист от 06.06.2016г.,
рецептурна бланка от 06.06.2016г.
от 08.09.2016г., съгласно които на 06.06.2015г.
психиатър д-р Й.е удостоверила, че ищецът страда от посттравматично стресово
разстройство, , същата диагноза му е поставена от д-р Й.и на 06.06.2016г., като му е предписано лечение с медикаменти.
По делото е
приет неоспорен от страните трудов
договор, съгласно който на 16.10.2012г. ищецът е сключил трудов договор за
неопределено време с „Ф.Л.“ООД за длъжността „сервитьор“.
По делото е прието неоспорено от страните свидетелство
за съдимост от 07.06.2016г., съгласно което ищецът е неосъждан.
По делото са приети справки от СДВР от 19.04.2017г. и
от СРП от 20.04.2017г., съгласно които срещу ищеца има данни за досъдебни
производства и за полицейска регистрация само във връзка с престъпление
извършено на 01.03.2013г. по чл. 131 от НК, за което е образувано НОХД
22173/2-014г. на СРС, 101 състав..
Разпитан по делото св.
И.Г.е заявила, че от 2004г. живее с ищеца на семейни начала, той нямал
проблеми с властта, през 2013г. бил привлечен за обвиняем за извършен побой над
едно момче, срещу което ищецът и свидетеля били подали жалба, че е нанесъл
побой на дъщеря й. Полицаите дошли в 7 ч. сутринта в дома им и взели ищеца в
полицията, той изпитал голям ужас, обадила се на адвокат, ищецът се чувствал
като престъпник, бил стреснат. Възможно било съседите да са разбрали за ареста
му, защото се чувало, не му сложили белезници, задържали го за 24 часа , за
това разбрали семейството и близките на ищеца, през ноември 2016г. ищецът бил
оправдан. По случая били разпитани колегите на ищеца в ресторанта, приятели на
бащата на свидетеля, в началото всички мислели, че побой е имало, ищецът се
срамувал и притеснявал, че можело да го осъдят без да е виновен, започнал да
взема успокоителни, не можел да спи, сънувал кошмари, посещавал кардиолог и
психиатър, лекарствата не му действали добре, отразило се на интимния им живот,
затворил се в себе си, спрял да контактува, положението му се влошило след като
бил оправдан, защото развил нещо като посттравматичен стрес.
Разпитан св. А.П.е
заявил, че с ищеца се познават от 17
години , през различни периоди били колеги, включително през последните 5
години, споделяли си. Посочил е, че ищецът през 2013г. му казал, че е бил
задържан в РПУ за побой, бил притеснен, никога не бил задържан дотогава,
затворил се в себе си, станал по-необщителен, по-разсеян в работата си, странял
от колеги, това му състояние се запазило и след оправдаването през 2016г.,
продължил да пие хапчета. За оправдаването свидетелят разбрал от ищеца. Преди
повдигане на обвинението ищецът бил приятен човек.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като вярно,
задълбочено, неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото
лице след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца е посочило, че направеният
тест на ищеца по Минесотски многофазов
личностов въпросник е невалиден поради нереално
високи стойности , съответстващи на състояние на психоза, която при ищеца
очевидно не е проявена; че тест по личностовия
въпросник на Айзенк е със съмнителна валидност на
получени резултати поради регистрирано умерено повишение по скала лъжа и
регистрирано отдръпване от социални контакти 1 т., а под 3 точки се смята за
нереално ниско ниво. Посочило е, че валиден е теста Люшер,
резултати от който сочат известна емоционална и поведечнческа
лабилност, умение за влизане в различни социални роли, демонстративност,
повишена бдителност и наблюдателност в търсенето на възможности, които биха му
позволили да получи възможно най-много от ситуациите, изразено желание за изява
и да получава признание от околните, изразено желание да докаже, че е над човешките
слабости, нуждае се от признание като уникална личност, стреми се да играе
водеща роля и да е център на внимание. Вещото лице е посочило, че ищецът не
страда от психическо заболяване. Посочило е, че към момента резултати не дават основание да се приеме,
че при ищеца има постравматично
стресово разстройство. Споделеното от ищеца пред вещото лице за преживяно
по време на наказателното дело съответствало
на адаптационна реакция с
тревожно-депресивен облик на преживяванията, изразяваща се в потиснатост,
напрежение, безпокойство, тревожност, депресивитет,
които с времето намаляват своята интензивност. Вещото лице е посочило, че личностовите особености и нагласи на ищеца по отношение на
делото пречат да се отграничат надеждно промените в
жизнените и поведенческите му стереотипи, настъпили в резултат на воденото
наказателно дело. Нямало данни за актуално високо ниво на стрес, тревожност или
фрустрация. Такива имало данни само в резултати на
теста Айзенк, но те не били надеждни. Нямало данни за
тежък срив на личното му и социално функциониране . Можело да се приеме, че в
началото на наказателното дело при ищеца имало проявени в умерена степен
тревожност, потиснато настроение, промени в съня и в апетита, , затруднения в личностнтото функциониране, към момента можело да се
приеме, че те са в лек към умерено изразен интензитет. Посочило е, че споменът
за преживяването е траен, но травматичните преживявания би следвало да отзвучат
за няколко години. Няма нарушена базисна психическа годност за нормално социално
функциониране. Преживяното от ищеца е в причинно-следствена връзка с воденото
наказателно дело.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, тоест да докаже
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е
в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и
постановяването на акта.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че ищцата е допринесла за увеличаване на продължителността на
наказателното преследване с поведението си, че през същия период срещу нея е
имало други водени наказателни производства, че доброто име та ищеца е било
накърнено с предишни осъждания на ищеца за извършени от него престъпления.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали
са причинени от виновно длъжностно лице, като
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто
актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност
на държавата, която е обективна и не е
обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността
на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя
на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ
определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта,
действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че
са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни
или процесуалноправни норми.
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от
момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск
по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този
момент държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че е образувано наказателно
производство като ищецът е бил привлечен по него на 30.08.2013г. като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 5 и пр. 6 вр. с ал. 1 от НК извършено в гр. София на
01.03.2013г. в лек автомобил „Сеат Ибиса“ , паркиран на ул. „Златишки проход“ където
причинил средна телесна повреда на Т.Ц.П.чрез нанасяне на множество удари с
част от тротоарна плочка в областта на лицето, изразяваща се в открита
черепно-мозъчна травма: счупване на задна стена на етмоидалния
синус вдясно с комуникация назад към предна черепна ямка
с изтичане на ликвор; и лицева травма: счупване на
костите на носа, което довело до постоянно разстройство на здравето „неопасно
за живота, с влязла в сила на 13.02.2016г.
Присъда по НОХД 22173/2014г. на СРС, 101-ви състав ищецът е признат за невиновен по така повдигнати
обвинения.
Съдът приема,
че от събраните по делото доказателства по делото е установено, че ищецът в следствие
на така повдигнато обвинение е изпитал негативни емоции, поради което и съдът
приема, отговорността на ответника П.на РБ за обезщетяване на тези вреди може
да се ангажира.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по
чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже
и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по
т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на
релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52
от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
гр.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І
1199/11.02.2009г. по гр.д.№ 4997/2007г. на І-во Г.О.
на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№ 4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/2007г. на ВКС, І-во
Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№ 3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
В случая по делото е установено, че срещу ищеца на възраст
от 45 години е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 129,
ал.2, пр. 5 и пр. 6 вр. с ал. 1 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода
до 6 години, цялото наказателно производство е продължило общо 2
години и 6 месеца, извършени процесуални действия спрямо ищеца на досъдебно
производство са извършени за 4 дни и са били общо 15, извършени по време
на съдебната фаза на наказателния процес са осъществени на 5 съдебни
заседания, ищецът в причинно-следствена
връзка с воденото наказателно дело е преживял адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията,
изразяваща се в потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност, депресивитет, които през време на наказателното дело са
били с умерен интензитет, но с времето намаляващи своята интензивност. За тези
обстоятелства съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-медицинската
експертиза като вярно, задълбочено, неопровергано от другите обстоятелства по
делото, неоспорена от страните, събраните по делото гласни доказателства. При така установеното съдът приема, че по
делото е установено, че в причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение
ищецът е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в
размер на 3 000лв. Съдът приема, че този размер е
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За определяне на същите съдът
съобрази сравнително кратката продължителност на производството, ниската
интензивност на предприеманите по отношение на ищеца процесуално-следствени
действия, съдът съобрази характера на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, обичайните притеснения и негативни емоции, които поражда повдигане
на обвинение с такъв характер, обстоятелството, че през цялото време ищецът е
бил с взета мярка за неотклонение, но и обстоятелството, че тя е била
най-леката. Действително, тази мярка е с най-нисък степен на интензитет на
намесата в свободата на придвижване на ищеца, но същата е поставяла ограничения
на тази свобода на движение с оглед необходимостта от регулярно явяване пред
органи на досъдебно производство, а и ограничения в пътуванията. При определяне
на размера на обезщетението съдът съобрази, че показанията на разпитаните по
делото свидетели са в подкрепа на изводите на вещото лице по
съдебно-психиатричната експертиза, установяващи че ищецът в следствие на наказателното
дело е преживял в умерена степен тревожност, потиснато настроение, промени в
съня и в апетита, затруднения в личностнтото функциониране, които към момента са в степен
умерена към лека, че споменът за преживяването е траен, но травматичните
преживявания би следвало да отзвучат за няколко години. Съдът приема, че по делото
е установено, че ищецът не е преживял постравматично
стресово разстройство, твърдения за което са наведени с исковата молба. Вещото
лице е било категорично в извода си, че при ищеца данни за такъв тип разстройство
има само в резултати от личностовия тест Айзенк, които, обаче, са компрометирани, поради умерено
повишение по скала „лъжа“. При така установеното и като съобрази, че данните от
теста Айзенк не са установени от други доказателства
по делото, то съдът приема, че резултати
от този тест не следва да се ценят като доказателство за преживяно от ищеца постравматично стресово разстройство. Данните от теста Минесотски въпросник също не следва да се съобразяват
поради невалидността на същия,у установен от вещото лице. Съдът приема, че
приетото по делото заключение опровергава верността на поставената диагноза по
представените по делото медицински документи издадени на 06.06.2016г.
Отделно, следва да се посочи, че тези медицински документи не удостоверяват
причинно-следствената връзка между установеното състояние на ищеца и воденото
наказателно дело включително и с оглед на обстоятелството, че те са съставени
почти 4 месеца след влизане в сила на оправдателната присъда. Съдът приема, че
доколкото с прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-психологичната
експертиза вещото лице е било категорично в извода си, че няма основание да се
приеме в някой момент ищецът да е преживял постравматично
стресово разстройство, че след приключване на наказателното дело интензитета на
тревожност, потиснато настроение, промени в съня и в апетита, затруднения в личностнтото
функциониране на ищеца са намалявали, то
няма основание да се приеме, че поставената на 06.06.2016г.
диагноза на ищеца е в причинно-следствена връзка с наказателното дело.
Показанията на двамата разпитани свидетели изцяло съответстват на установените
от вещото лице прояви при ищеца на адаптационна
реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията, поради което и съдът
приема, че само такива страдания ищецът е преживял в причинно-следствена връзка
от воденото наказателно дело. При определяне на размера съдът съобрази и
социално-икономическите условия в държавата през периода на наказателното
производство.
При така възприето съдът приема че справедливо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до размера от 3000лв.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на задължението на ответника
към ищеца, то съдът приема, че иск е основателен за сумата от 3000лв. и
за лихва от 13.02.2016г. върху нея.
При така възприето решението на СРС в частта, в която
е уважен иска за 5000лв. (горница над 3000лв. до 8000лв.) и
за лихва върху тази сума следва да се отмени и иск за тези суми следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските следа да се
възложат на страните съобразно изхода по делото при съобразяване на чл. 10 от ЗОДОВ..
С оглед изхода на делото решението на СРС в частта в
която ответникът П.на РБ е осъден да заплати на адв. С.
от
456,25лв. за възнаграждение за
адвокат следва да се отмени. Въззивния съд разполага
с правомощие само да редуцира размера съобразно изхода на делото, доколкото жалба
срещу присъдените от СРС разноски на самостоятелно и друго основание не е
депозирана от П.на Р.Б..
Съдът приема, че следва да осъди П.на РБ да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна
такса в размер на 5лв. за дело пред
СГС. Това е така, защото разпоредбата на
чл. 9а от ЗОДОВ вр. с. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, определят проста държавна такса в размер на 10 лв. по
искове по ЗОДОВ пред І-ва инстанция, съответно от 5лв. пред ІІ-ра
инстанция. Същевременно, чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при
частично уважаване на иска, на ищеца се присъжда изцяло внесената държавна
такса. Аргумент за този извод на съда се черпи и при логично и сравнително
тълкуване на разпоредбите на изр.1 и на изр. 2 от чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ - по
съразмерност е предвидено присъждане единствено относно адвокатското
възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната такса.
По същите съображения не следва да се отменя решението
на СРС в частта в която П.е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 10лв.
за държавна такса.
На адв. С., не следва да се
присъди възнаграждение пред СГС за представителство на ищеца на основание на
чл. 38 от ЗАдв. По делото доказателства за такова
безплатно уговорено представителство за производство пред СГС не са ангажирани,
а само при такава хипотеза на ад. С. би се следвало възнаграждение. Договор за
правна помощ и съдействие със страна ищеца не е представен по делото.
Представеното пълномощно не установява съвпадение на волята на ищеца и на ангажирания от него адвокат за
безплатно представителство по делото на някои от предвидените в ЗАдв. основания. Други доказателства за постигнато такова
съглашение между ищеца и адв. С. по делото не са
ангажирани.
Други разноски страните не са претендирали и не са
доказали, поради което и не им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 175055/18.07.2017г. по гр.д.№ 38132 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в частта, с която П.на Р.Б.с
адрес: гр.*******е осъдена да заплати на И.А.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.,***, офис
7А на основание на чл. 2, ал.1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5 000лв., (горница над 3 000лв. до
8000лв), ведно със законната лихва от
13.02.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление
по чл. 129, ал.2 пр. 5 и пр. 6 вр. с ал.1 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила Присъда по НОХД № 22173/2014г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 101 състав; както и в частта, с която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на адв. С. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 456,25лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете,
предявени с искова молба вх.№ 8014866/11.07.2016г.
на И.А.И., ЕГН ********** срещу
П.на Р.Б., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5 000лв., (горница над 3 000лв. до 8000лв), ведно със
законната лихва от 13.02.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 129,
ал.2 пр. 5 и пр. 6 вр. с ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила Присъда по НОХД № 22173/2014г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 101 състав; както и искането на адв.
С. за присъждане на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
за възнаграждение в размер на 456,25лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 175055/18.07.2017г. по гр.д.№ 38132 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.*******да заплати на И.А.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. С.,***, офис 7А на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл. 10 от ЗОДОВ сумата от 5лв.
(пет лева), представляващи разноски за държавна такса в производство пред
Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адв. С.С.,***, офис 7А за присъждане на възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за производство пред Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.