№ 982
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на *****я Веселина Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110111401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл. 10
ЗУТОССР.
Образувано е по предявен от Г. Д. П. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: **************, срещу ТП на НОИ – Варна с адрес: **********,
установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за
приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от
01.08.1986 г. до 12.02.1988 г. ищецът е полагал труд като ***** на КК на
Д.ския комунистически младежки съюз (ДКМС) при СО „П.“- гр. Варна.
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.08.1986 г. до
29.02.1988 г. ищецът е бил избран и работил като ***** на КК на ДКМС при
СО „П.“, гр. Варна по трудово правоотношение, възникнало след решение на
заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС-Варна. Като **** ***** ищецът
работил при пълно работно време от 8 часа, с право на отпуски по КТ и
ежемесечно плащане на трудовото възнаграждение от касиер-счетоводителя
на ОК на ДКМС М. Н.. Негов колега в този период бил и Д.Б. – Първи *****
на ОбК на ДКМС-Варна. При подготовка на документите за пенсиониране
ищецът установил, че е загубена трудовата му книжка, в която е бил вписан
положеният трудов стаж при ОК на ДКМС. При търсена на работодателя
установил, че не са налични ведомостите за работни заплати на работниците в
структурите на ДКМС преди закриването на съюза през м.02.1990 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. М. Д., поддържа исковата молба и направеното в нея
искане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
1
Счита, че от представените писмени доказателства не се установят по
категоричен начин твърдените обстоятелства, вкл. началната дата на
претендирания трудов стаж.
В отрито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител гл. юрк. Иглика Герчева, поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
Допустимостта на исковата претенция е обусловена, освен от общите
нормативно установени процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, още и от специалните такива,
регламентирани в приложимия специален закон.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че следва да бъде
представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при КК на
Д.ски комунистически младежки съюз (ДКМС), гр. Варна, СО „П.“, като няма
спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността си
без правоприемник.
Представено от ищеца е и удостоверение изх. № 5510-03-9 от
08.08.2022 г., издадено от НОИ, ТП - Варна, в което е посочено, че в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Г.
Д. П. трудов/осигурителен стаж за периода 01.08.1986 г. – 29.02.1988 г. при
работодател/осигурител ОК на ДКМС гр. Варна.
Съгласно приложения отказ за издаване на удостоверение изх. № 5530-
03-115 от 08.08.2022 г., също издадено от НОИ, ТП - Варна, в осигурителния
архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 КСО и не се съхраняват
ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може
да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или категория
труд, водени от осигурителя ОК на ДКМС гр. Варна.
От така установените факти следва, че са налице специалните
изисквания на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск, респективно същият е допустим.
За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в заявения период от 01.08.1986 г.
до 12.02.1988 г. е полагал труд като ***** на КК на Д.ския комунистически
младежки съюз (ДКМС) при СО „П.“- гр. Варна, който труд се признава за
трудов стаж и стаж при пенсиониране.
В тази връзка ищецът е представил Протокол № 13 от заседание на
2
Бюрото на ОбК на ДКМС-Варна, проведено на 25.01.1988 г., според който е
приет атестат за работата на др. Г. П. и е дадена „добра“ оценка за
досегашната му дейност (т. 6 от протокола), като не е възразено същият да
бъде освободен като ***** на КК на ДКМС при СО „П.“, считано от датата на
делегатското събрание – 12.02.1988 г. (т. 7).
Приобщен е и така приетият атестат за работата на др. Г. Д. П. като
***** на КК на ДКМС при СО „П.“ – гр. Варна в периода от м.08.1986 г. –
м.01.1988 г. Съгласно съдържанието на същия ищецът П. е избран на
посочената длъжност през м.юли 1986 г.
От описаните писмени доказателствени средства се доказва наличието
на трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател КК на
ДКМС при СО „П.“- гр. Варна, възникнало въз основа на избор от
съответното избирателно тяло за заемане на длъжността „*****“, считано от
обявяването на кандидата за избран, на основание чл. 86, ал. 1 КТ, и
действащо в процесния период от 01.08.1986 г. до 12.02.1988 г., когато
ищецът е освободен от длъжността.
За установяване елементите на правоотношението по делото са събрани
и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните от ищеца
двама свидетели Д.Б. и М. Н.. Техните показания съдът е счел за допустими,
предвид приложения Протокол № 13 от 25.01.1988 г., явяващ се начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, и след направена
констатация от представените оригинали от трудовите книжки на
свидетелите, явяващи се писмени доказателства по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, че
те са работили при същия работодател съответно през периодите 01.04.1983 г.
– 01.08.1988 г. и 01.09.1976 г. – 01.04.1990 г., попадащи в рамките на исковия
период.
От показанията на св. Д.Б., заемал длъжността Първи ***** на ОбК на
ДКМС-Варна в периода 1985 г.-1988 г., се изяснява, че ищецът е бил
издигнат от организацията като кандидат за ***** на КК на ДКМС при СО
„П.“ (бивш „Е.“) и избран на длъжността с решение, утвърдено от Бюрото на
ОбК на ДКМС. Свидетелят разказва, че тази длъжност е била щатна, по
трудово правоотношение, с ежемесечно получавани възнаграждения,
изплащани в брой, ползвани платени отпуски по КТ и пълен работен ден от
08:00 ч. до 17:00 ч. при петдневна работна седмица, като при необходимост,
напр. в случай на мероприятия, е полаган и допълнителен труд в празнични и
почивни дни и/или след редовното работно време.
От показанията на св. М. Н., заемала длъжността главен касиер на ОК
на ДКМС-Варна в периода 1976 г.-1990 г., се потвърждава обстоятелството,
че ищецът е бил избран за ***** на заводски комитет „Е.“ с решение на
Бюрото на ОбК на ДКМС, както и че е бил на трудово правоотношение при
пълно работно време с 8-часов работен ден и ползвани отпуски и почивки по
КТ. Свидетелката разказва, че ищецът е получавал всеки месец трудово
възнаграждение, което тя е изплащала в брой, срещу подпис на ведомост.
Спомня си, че правоотношението на ищеца е било с продължителност ок.
година и половина в периода от 01.08.1986 г. до м.02.1988 г.
Съдът кредитира напълно обсъдените свидетелските показания,
доколкото същите са конкретни, последователни и непротиворечиви,
основани на лични впечатления на разпитаните лица и съответни на
останалия доказателствен материал. От тях се потвърждава наличието на
3
трудово правоотношение, установено от приобщените документи, в т.ч.
неговия начален и краен момент, и се доказват отделните елементи на
правоотношението, посочени в исковата молба, вкл. заеманата от ищеца
длъжност и място на работа, продължителността на работния ден и начинът
на заплащане на труда. Така установените релевантни по делото факти
налагат извод, че положеният от ищеца труд при ДКМС, СО „П.“-гр. Варна в
периода от 01.08.1986 г. до 12.02.1988 г. се признава за трудов стаж и стаж
при пенсиониране.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, държавна такса по делото не следва да
се събира.
Разноски не са претендирани от ищеца, поради което не следва да му
бъдат присъждани такива.
Разноски на ответника не се следват по арг. от чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г. Д. П. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **************, и ответника
Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
гр. Варна с адрес: **********, че в периода от 01.08.1986 г. до 12.02.1988 г.
ищецът Г. Д. П. е полагал труд по трудово правоотношение, по което е заемал
длъжността „*****“ на КК на Д.ския комунистически младежки съюз
(ДКМС) при СО „П.“- гр. Варна, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4