№ 903
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330208418 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4581069,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Ю. Й. С. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша, АТСС не било минало
изискуемите проверки, не били спазени процедурите въведени с наредбата. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява, а в писмено становище от
адвокат П., се излагат доводи по същество, а именно недоказаност на твърдяното
нарушение, тъй като там нямало знак В 26, липсвал номер на първо и последно
статично изображение, снимката не била според изискванията несъответстваща била
санкцията. Прави се искане за разноски.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.03.2021 г. в 15:26 ч. на пътя ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Пежо
307 ЦЦ 2.0 И“, с рег. № **** се е движил със скорост от 103 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 43 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2
MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Ю. Й. С., в качеството му на
собственик на автомобила.
1
Установява се, че км. 49+800 на път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа е
извън населено място, а местоположението на този километър в посока с. Труд попада
в действието на знак В26 (60) поставен на пътната връзка към сградата на „Рефан
България“ ЕООД, който е поставен на км. 49+860 (километража нараства в посока гр.
Пловдив). Км. 49+800 на път ІІ-64 се намира преди кръстовище и зоната на пътния
възел 49+736, където се изчерпва действието на знака В 26.
На следващо място местонарушението попада и в зоната на действие на знак В
26, сочещ забрана за надвишаване на указаната скорост от 60 км. ч., поставен на км.
50+650 ведно с указателна табела Т2 (1000 метра), т.е. зоната на действие на знака се
изчерпва на км. 49+650 при нарастващ километраж в посока Пловдив, т.е. при км.
49+800 същият все още важи.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата
дата.
Установява се, че водачът е бил многократно наказван за нарушение на
скоростния режим с електронни фишове, които са влезли в сила и това не е указало
превъзпитателен и предупредителен ефект върху неговото поведение на пътя.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4581069.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за
проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-10764/12.04.2021 г., разпечатка на фиш серия К № 4581069, разпечатка от база
данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш, ведно с приложение, писмо от АПИ
ОПУ- Пловдив и извадка от ГИС с означение, справка за нарушител водач, инструкция
за употреба на АТСС
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с
указана скорост 60 км/ч. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 06.03.2021 г. в 15:26 ч. лек автомобил марка
„Пежо 307 ЦЦ 2.0 И“, с рег. № **** се е движил със скорост от 103 km/h, извън
населено място, но в рамките на ограничението от 60 км.ч. въведено със знак В26
посока с. Труд на км. 49+800 на път ІІ-64, като е превишил максимално допустимата
скорост с 43 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч.,
колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
2
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 43 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Съдът намира, че мястото на нарушението е абсолютно точно идентифицирано,
включително посока на движение. Описанието не създава съмнение относно
местоположението и видно от представената снимка описаното в електронния фиш
местоположение абсолютно съвпада със зададеното в АТСС. Не липсва умисъл и липса
на ограничение, тъй като видно от представеното писмено доказателство от ОПУ
Пловдив на конкретното място има действаща забрана от знак В-26 (60 км.ч.), която е
поставена преди установеното местонарушение и важи до км. 49+736, като преди км.
49+800 няма кръстовище, освен това важи и забраната за превишаване на скоростта от
60км.ч. въведена със знак В26 (60), поставен на км. 50+650, ведно с указателна табела
Т 2 (1000). Съдът намира за ирелевантен въпросът за подписания протокол за приемане
на табелата от комисия на ОПУ Пловдив, тъй като видно от писмото към процесната
дата е бил наличен такъв знак с такава табела и на водачите не е предоставена
възможността за преценка на целесъобрзаност или законосъобразност на въведеното
със знаците ограничение. Дали е спазена или не административната процедура по
приемане на знака от ОПУ Пловдив остава извън предмета на преценка от съда. Не
съществува абсолютно никаква възможност за объркване от страна на водача дали
конкретното място е регулирано или не със знак въвеждащ ограничение на скоростта,
доколкото същият е поставен 60 метра преди местонарушението, поради което и това
възражение не се споделя от настоящия състав на съда. Безспорно посочено е мястото
за контрол, което е именно местозасичането на контролираните МПСта, а не както се
твърди от процесуалния представител - мястото на разполагане на АТСС. Никъде в
доказателствената съвкупност, още по-малко в Протокола съставен по чл. 10 не намира
опора твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
местоустановяване на нарушението било между 49+736 и 49+710 м., като това са
твърде широки тълкувания на Протокол 1030р-6747/08.03.2021 г., целящи да обслужат
защитната теза на жалбоподателя и не се споделят от настоящия съд.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила,
доколкото е сгрешена санкционната норма. В случая определеното наказание касае
нарушения извършени при повторност, като същата не се твърди никъде като факт в
електронния фиш. Това съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк.
д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, не води до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, а Районният
съд следва да преквалифицира нарушението и то, по-конкретно санкционната норма
като намали и наложената санкция.
Електронният фиш е издаден при спазване на останалите императивни
изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г. /Наредбата/ за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези
на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от
мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС,
прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност, на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че контролния орган може да включва
автоматизираното техническо средство или система, да извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес, също така може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за
спазване правилата за движение и лед изтичане на времето за контрол служителят
изключва автоматизираното техническо средство или система. В този смисъл
контролния орган не участва в самото установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС, при чието съставяне не са допуснати нарушения. В
него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на
4
задействане на АТСС, статичността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута и броя на установените нарушения. Тъй като върху
изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и посочен номер на първо и
последно статично изображение, което тъй като това са технически характеристики на
конкретните АТСС, не представлява нарушение на процесуалните правила.
Безспорно е и в теорията и практиката, че електронният фиш е актът в този вид
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. Електронния фиш очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти се осъществява защитата на нарушителя. В този смисъл посочването на
всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в електронния фиш, между
които и правната категория която обуславя по-висока санкция каквато се явява
повторността е същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с
фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-
наказателното производство, т.е към момента на съставяне на електронния фиш.
Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с фиша.
На следващо място, както вече се посочи електронния фиш очертава предмета
на доказване в административно наказателния процес, което означава, че
административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може
да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се определят като съставомерни за определено
нарушение. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване, такова се явява и повторността. По
посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната
отговорност правилно е привлечено виновното лице за безспорно установено
нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на
АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на
деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен,
но същият съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на Върховен административен съд следва да бъде изменен като се преквалифицира
санкционната норма от чл. 182, ал. 4 в чл. 182, ал. 2 т. 5 от ЗДвП и размерът на
наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на 400 лв.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
5
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна
на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира,че
следва да приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от искането.
Претенция за заплащане на разноските е своевременно направена и от двете
страни – до приключване на устните състезания по делото, като по делото е представен
и оправдателен документ – договор за правна помощ за адвокатски хонорар от 300 лв.
Съразмерно, тъй като имуществената санкция е намалена на половина, то следва да се
присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 150 лв., а на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски в размер на половината от определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като възнаграждението за адвокатска защита е в
минимален размер по НМРАВ, не следва да се обсъжда направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
По отношение на разноските за въззиваемата страна, то според фактическата и
правна сложност на казуса и положените процесуални усилия, следва да се определи
възнаграждание за юрисконсулт в минимален размер от 80 лв., като от него следва да
се присъди половината , а именно 40 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4581069, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Ю. Й. С. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма от чл. 182, ал. 4 в чл. 182, ал. 2 т. 5 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на глобата от 800 лева на 400 лв.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4581069 в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Ю. Й. С. с ЕГН **********
сумата от 150 лв., представляваща съразмерно присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. Й. С. с ЕГН **********, да заплати сумата от 40 лв. на ОД на
МВР Пловдив, представляваща съразмерно присъдени разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6