Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                гр.  С.  28.04.2011 г.

 

 

                              В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

   

               СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    В.О.,   ІI-б   ОТДЕЛЕНИЕ,

в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета  година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА Д.

                                                                                       2. МАРИЯ ДОНЧЕВА

 

при секретаря Д. Ш., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 2632 по описа  за 2004 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК (отм.).                                           Видно от исковата молба, допълнителна молба  от 30.09.2003 г. и определение по реда на чл.116, ал.1 от ГПК от същата дата, първоинстанционният съд е сезиран  от Б.Г.В. с иск по чл.108 от ЗС, предявен срещу „Р.К.” ООД: за осъждане ответника да предаде владението на 1/3 ид.ч. от УПИ, върху който е построена триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., бул. „В.” № ****, целият с площ от  285.30 кв.м, а по скица – 296 кв.м, съставляващ имот пл.№ 14, за  който, заедно с имот пл.№ 15, е отреден парцел  ХІІ-14, 15 от кв.383 по плана на гр. С.. Ищцата твърди, че придобила имота на основание договор за дарение, сключен на 17.01.2002 г. с Г.И.Т.. Евентуално поддържа, че е придобила правото на собственост на следните основания, като се има предвид тяхната поредност: на основание правна сделка, сключена с праводател, придобил своето право на собственост на оригинерно основание - по силата на изтекла в негова полза давност в резултат на довросъвестно владение, продължило повече от 5 г., считано от 13.01.1996 г. до 17.01.2002 г.; на основание изтекла в нейна полза кратка придобивна давност в резултат на нейно и присъединено с това на нейния праводател владение, за периода след 13.01.1996г.; на основание правна сделка, сключена с нейния праводател, придобил своето право на собственост като наследник по завещание на Д.Ц., от който имотът бил отчужден, а впоследствие отчуждаването било отменено  със заповед на кмета на СГО. Спорната 1/3 ид.ч. от мястото била включена без правно основание  в капитала на „Р.К.” ЕООД, като с договор за приватизационна продажба 1 121 дяла (70% от капитала) били прехвърлени на „Р.К. – приват” ООД, продължило по-късно дейността си като „Р.К.” ООД.              С решение от 12.01.2004 г. по гр. дело № 4972/2003 г., СРС, ГК, 50 с-в е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС. В мотивите си е приел, че ищцата е собственица  на спорния имот, но по делото не се доказва ответникът да владее същия.

С молба  от 20.02.2004 г. Б.В. е поискала СРС да допусне поправка на очевидна фактическа грешка или евентуално да допълни решението си от 12.01.2004 г., като в диспозитива му изрично признае правото й на собственост върху имота.                                                                     С решение от 21.04.2004 г. СРС е оставил без уважение молбите по чл.192, ал.2 и чл.193 от ГПК (отм.), като това решение е оставено в сила от СГС с решение от 15.03.2005 г. по гр. дело № 2632/2004 г.

По подадена касационна жалба от Б.В., ВКС е отменил решението на СГС от 15.03.2005 г. и е върнал делото за произнасяне от друг въззивен състав.

С влязло в сила съдебно решение от 18.05.2007 г., постановено по гр. дело № 3939/2006 г., СГС, ІІ-д състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, като е признал за установено по отношение на „Р.К.” ООД, че Б.Г.В. е собственик на процесния имот.

Срещу решението на СРС в частта, в която е отхвърлен искът за предаване владението на имота е подадена въззивна жалба от Б.В., която оспорва изводите на съда за неоснователност на претенцията й.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която (след уважаване на молбата по чл.192, ал.2 от отм. ГПК) е признато за установено, че ищцата е собственица на имота, е подадена въззивна жалба от „Р.К.” ООД. Жалбоподателят излага, че Б.В. не е придобила спорния имот, тъй като го е придобила от несобственик.

Пред настоящия съдебен състав, сезиран с посочените две жалби, е допуснато изменение на предявения иск от ревандикационен в такъв по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), като в тази връзка производството по въззивната жалба на Б.В. е прекратено.

Б.В. оспорва въззивната жалба на „Р.К.” ООД.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 84/20.04.1923 г., том 9, дело № 1490/1923 г. за придобит имот от общинска мера съгласно чл.58 ЗТПС И. Д. Ч. и М. И. Ч. са признати за собственици на празно дворище в гр. С., ул. „Б.”, от 285.30 кв.м, при съседи: ул. „Б.” и от три страни градско място в м. „Б.”, кв.383, парцел XIII, оценено за 21 511.65 лв., която сума е внесена в Софийската общинска каса. Нотариалният акт е вписан със записка от 20.04.1923 г., том 38, № 88.

С договор за делба от 5.06.1940 г. И. И. Ч., по мъж Д. Г., Б. Ч. и Н. Ч., по мъж И. Б., живущи на площад „Б. Н.” №*, са разделили оставения от родителите им недвижим имот. притежаван по силата на нотариален акт № 84/1923 г., ведно с построената върху него триетажна сграда, както следва: И. Ч.а, по мъж Д. Г., получава в собственост партерния етаж на сградата при съседи: площад „Б.Н.”, от две страни дворно място и калкан на къща на Н.Г.., отгоре Б. Ч., отдолу избени помещения, избено помещение при съседи: вътрешен двор, пералня, коридорче, избено помещение на Б. Ч. и калкан, ведно с 1/3 ид.ч. от цялото дворно място и от всички общи и неделими части на сградата; в дял на Б. Ч. и Н. Ч.а са поставени съответно първият и вторият етаж на сградата с по едно избено помещение и с по 1/3 ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата.

Със заповед № РД-40-964/21.08.1985 г. на основание чл.95 от ЗТСУ описаният по-горе имот на ул. „Б.Н.” № *, пл.№ 14 от кв.383, м. „Б.-НДК”, собственост на И.И.Ц., Г.И. Г.и Н. И.Б. и И. И.Б., е отчужден за реконструкция и модернизация на търговски обекти. В заповедта е отразено, че собствениците са обезщетени с отстъпване на жилища, както следва: за И. Цура (двучленно семейство) - двустаен апартамент, за Г.Г. - тристаен, като се дава допълнителна стая за пълнолетната му дъщеря, за Н. Б. (едночленно семейство) - двустаен апартамент.

Със заповед № РД-43-450/27.08.1992 г. на кмета на СГО, по искане вх.№ 1194Р-Н-49/16.07.1992 г. на Н. И.Б., И. И.Б. и Д.Г.Ц. (като наследник на И.И.Ц.) е отменено отчуждаването на част от реални дялове - І и III етажи от жилищна сграда, 2/З ид.ч. от общите части и правото на строеж на имот пл.№ 14, кв.383, м. „Б.-НДК”, ул. „Б.Н.” № *, отчуждени със заповед № РД-40-964/21.08.1985 г. Визирано е, че за останалата част от имота, собственост на Г.Г., заявление не е подадено. В заповедта е посочено, че отмяната се прави по искане на собствениците за реалните им дялове от имота и на основание чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.; имотът съществува в релни граници, а мероприятието не е реализирано; апартаменти № *, вх.*, ет.* в бл.** в ж.к. „С.”, и № **, вх.*, ет.*, бл.* в  „К. с.-Б.ско” стават държавна собственост по силата на решението за възстановяването на отчуждения имот (чл.5 ал.1 от същия закон). Разпоредено е да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните норми. Посочено е, че заповедта влиза в сила, след като собственикът И. Б. възстанови сумата 8 694.79 лв. по сметка на СГО. Върху заповедта е направено допълнително отбелязване, че сумата 8 694.79 лв. е внесена на 5.11.1992 г. и че заповедта е влязла в сила.

Със заповед № РД-43-72/15.11.2001 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № РД-43-450/27.08.1992 г., е определено написаното в заповед № РД-43-450/27.08.1992 г. „2/3 ид.ч. от общите части и право на строеж” да се чете „2/3 ид.ч. от общи части и дворно място”, тъй като посочените в заповедта лица са собственици на дворното място, видно от нотариален акт № 84, т.9, д.1490/1923 г. и делбен протокол от 5.06.1940 г., отчуждено по рег. преписка № 45/1985 г. Заповед № РД-43-72/15.11.2001 г.  е постановена по молба на Г.И.Т. от 22.10.2001 г.

С влязло в сила решение от 10.03.1998 г. по гр. дело № 2442/1997 г. по описа на СГС, І-Г отд., е отменено отчуждаването на втория етаж на сградата на ул. „Б.Н.” № *, ведно с принадлежащото му мазе, 1/З ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, бивша собственост на Г.И. Г., като е постановено връщане на даденото от общината и от отчуждения собственик при отчуждаването.

Със саморъчно завещание от 29.12.1995 г., с нотариална заверка на подписа, Д.Г.Ц. е завещал на Г.И.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, вземания, застраховки и др., като по този начин го е обявявил за свой единствен наследник.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 1435/15.12.1997 г., Д.Ц. е починал на 14.12.1997 г.

С нотариален акт № 21/30.01.1996 г., том VІ, дело № 1058/1996 г. Д.Ц. е продал на Г.Т. първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „Б.Н.” № *, сега бул. „В.” № **, със застроена площ от 91.89 кв.м, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, коридор и сервизни помещения, при съседи: площад „Б.Н.”, от две страни дворно място и калкан към Н.Г.., отгоре Б. Ч., отдолу избени помещения, заедно с избено помещение при съседи: вътрешен двор, пералня, коридор, избено помещение на Б. Ч. и калкан, заедно с 1/3 и.ч. от общите части на сградата и 1/3 и.ч. от урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с пространство от 285.30 кв.м, а по скица 296 кв.м, съставляващ имот пл.№ 14, за който имот, заедно с имот № 15, е отреден парцел XII-14, 15 от кв.383 по плана на гр. С., местност „ГГЦ-Г-6 – ІІ ч.”,  м. „Б.”, целият парцел с пространство от 581 кв.м, при съседи по скица: бул. „В.”, парцел ХІ-13, парцел X-16, парцел ІІІ-3, парцел ІІ-2 и парцел І. Съгласно акта, продавачът е придобил имота по наследство и реституция.

С нотариален акт № 13/17.01.2002 г., том І, рег.№ 00733, дело № 7/2002 г. Г.И.Т. е дарил на майка си Б.Г.В. описания по-горе в нотариален акт № 21/30.01.1996 г. имот.

По делото са приети  квитанции за платени от Г.Т. данъци за процесния имот и такса битови отпадъци за 1998 г., 1999 г., 2001 г. и 2002 г., както и от Б.В. от 2003 г.

С акт № 97372/14.05.1987 г. е актувано като държавна собственост дворно място,  съставляващо имот № 14, кв.383, м. „Б.-НДК”, пл. „Б.Н.№ № *, застроено с триетажна жилищна сграда. Посочено е,  че имотът е предоставен за оперативно управление на СО „Р.”-дирекция „Фирмени магазини”, като допълнително, на основание Решение на МС № 36/10.03.1999 г. и молба от 2.11.1990 г., е нанесена корекция, че оперативното управление се предоставя на държавна фирма „Р.”.

С акт № 02866/23.03.2001 г. са актувани като частна държавна собственост  2/З ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл.№ 14, от парцел ХІІ-14, 15 от кв.383, м. „ГГЦТ-6-ІІ ч.”, бул. „В.” № 100, цялото с площ от 315 кв.м, с бивш собственик Н. Б.. В акта е визирано, че съсобственик на останалата 1/З ид.ч. и втория етаж е Г.И. Г. с оглед заповед № РД-57-140/22.02.1999 г. на кмета на СО, както и че за имота е бил съставен по-рано акт № 97372/14.05.1987 г.; права върху него са предоставени на „Р.К.” ООД на основание на Решение № 52/14.03.1985 г. на МС, приложение № 35/10.03.1989 г. на МС, приложение № 1, заповед № РД-17-35/20.06.1991 г., приложение № 12, Решение № 1/28.06.1991 г. на СГС, Ф.О. по ф.д. № 14464/1991 г., писмо изх.№ 07-00-165/1.03.2001г. на Министерството на икономиката; имотът е включен в капитала на „Р.К.” ООД; право на строеж, съответстващо на I и III етажи от сградата. построена върху мястото, съгласно заповед  № РД-43-450/27.08.1992 г., е на Н. Б.. И. Б. и Д.Ц..

С решение № 35/10.03.1989 г. на МС е разпоредено: 1) Да се образува фирма с държавно участие с наименование „Р.”, със седалище гр. С. и предмет на дейност текстил, шивашки и трикотажни изделия, като се предоставя за уставен фонд държавно имущество в размер на 149 651 хил. лв., което фирмата получава като правоприемник на прекратените по т.2 организации; 2) Прекратяват се като юридически лица от датата на обнародването в „Държавен вестник” на решението за регистрация на фирма „Р.” стопанско обединение „Р.” - С. и още 29 организации, на които фирма „Р.” поема активите и пасивите по баланса към 20.02.1989 г. , Ф.О,  от 20.03.1989 г. по ф.д.№ 128/1989 г.

Със заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. фирма „Р.” е прекратена, като са образувани 14 нови фирми, които поемат активите и пасивите на прекратената фирма по баланса й към 31.03.1991 г., както и другите и права и задължения, съгласно разделителни протоколи. Сред новообразуваните фирми е „Р.-комерс” - С.. В приложение № 12 заповедта е вписано, че на фирма „Р.-комерс” - С. се предоставя държавно имущество в размер на 8 252 хил.лева, което тя получава като правоприемник на ТП „Р.” – С. - поделение на фирма „Р.” - С., образувана с решение № 35/1989 г. на МС. Посочено е и че „Р.К.” поема съответните активи и пасиви на фирма „Р.” – С. по баланса й към 31.03.1991 г. съгласно разделителен протокол.

С решение  от 28.06.1991 г. по ф.д.№ 14464/1991 г. на СГС е регистрирана държавна фирма „Р.К.”, образувана с решение-приложение № 12 към заповед  № РД-17-35/20.06.1991 г.                               С решение от 20.12.1991 г. по ф.д.№ 14464/1989 г. е регистрирано преобразуването на „Р.К.” в „Р.К.” ЕООД съгласно заповед  № РД-17-233/5.08.1991 г.. Визирано е, че „Р.К.” ЕООД поема активите и пасивите на „Р.К.” - С..                                        С решение № 6/22.11.1999 г. по ф.д.№ 14464/1991 г. на СГС е вписано прехвърляне на дялове от капитала на „Р.-комерс” ЕООД от държавата на „Р.К.-приват” ООД, като „Р.-комерс” ЕООД продължава дейността си с фирма „Р.-комерс” ООД.

В писмо изх.№ 07-00-165/1.03.2001 г. на зам. министъра на икономиката до областния управител на област С. относно уточняване на имуществото, предоставено на „Р.К.” ЕООД, гр. С., е отразено, че въпросното дружество е безспорен собственик на имотите, изброени в писмо изх.№ РД-47-00-837/19.12.2000 г.; тези имоти са включени в баланса и капитала на дружеството; правото на собственост е преминало върху „Р.К.” ЕООД по силата на правоприемството след преобразуването на търговско предприятие „Р.”, поделение на ДФ „Р.”, в самостоятелна единица; след реституиране на част от имотите на бул. „В.№ № 100 и 102, със стойността на тези части ще бъде намален капитала на дружеството; няма пречка останалите идеални части от тези имоти да останат собственост на „Р.К.” ООД, за което да бъдат актуализирани актовете за държавна собственост, водещи се на негово име.

Пред СРС са събрани гласни доказателства относно владението върху имота.

Въз основа на изложеното, въззивният съд счита предявения иск по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) за основателен. Съображенията му за това са следните:

Б.В. се легитимира като собственик на процесната 1/3 ид.ч. от дворното  място с нотариален акт за дарение № 13/17.01.2002 г., том І, рег.№ 00733, дело № 7/2002 г. От своя страна, праводателят й Г. Т. е придобил правото на собственост върху процесния имот от Д.Ц. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в  нотариален акт № 21/30.01.1996 г., том VІ, дело № 1058/1996 г. Д.Ц. се явява наследник на И. Ч.а, собственичка на партерния  етаж от сградата на бул. „В.” № ***, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Към момента на изповядването на сделката за покупко-продажба имотът-предмет на тази сделка е бил в патримониума на продавача на основание влязлата в законна сила заповед на кмета на СГО № РД-43-450/27.08.1992 г.  за отмяна на отчуждаването, поправена със заповед № РД-43-72/15.11.2001 г. В тази връзка съдът счита, че заповед № РД-43-72/15.11.2001 г. не е нищожна и е породила правното си действие. По негово становище, действително в заповед № РД-43-450/27.08.1992 г.  е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.18, ал.2 от ЗАП (отм.) и същата законосъобразно е отстранена по този ред. Този извод следва от анализа на съдържанието на заповедта, от което се вижда, че със заповедта по същество се отменя отчуждаването на целия отчужден имот, с изключение частта на Г.Г., (т.е. и на съответните части от дворното място, принадлежали на правоимащите, без Г.Г., доколкото въпросното място също е било отчуждено), както и че се нарежда образуването на самостоятелен парцел (което не би било необходимо, ако се възстановява само правото на строеж, а не и самото дворно място). Така отразеното в заповедта очевидно не съответства на постановеното в нея, че се отменя отчуждането на  право на строеж върху имота.

Отчуждаването следва да се счита отменено (включително по отношение на 2/3 ид.ч. от мястото) с влизането в сила на заповед № РД-43-450/27.08.1992 г., а не с влизане в сила на заповедта за поправката й.

  Следователно, Б.В. се явява собственица на спорния имот на основание извършеното  в нейна полза дарение, като праводателят й е придобил валидно същия имот чрез закупуването му от неговия собственик Д.Ц..

С оглед горните изводи, съдът не разглежда основанията на претенцията, заявени като евентуални.

Въз основа на изложеното, въззивният съд следва да остави в сила решението на СРС в установителната му част. В осъдителната същото следва да бъде обезсилено, предвид допуснатото изменение на иска.

Б.В. има право на направените пред всички съдебни инстанции разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решението от 21.04.2004 г. на СРС, Г.К., 50 състав, по гр. дело № 4972 по описа за 2003 г., поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК (отм.) с решение от 18.05.2007 г. на СГС, В.О., ІІ-д състав, по гр. дело № 3939 по описа за 2006 г., в частта, в която е признато по отношение на „Р.К.” ООД, че Б.Г.В. е собственик на 1/3 ид.ч. от  УПИ, находящ се в гр. С., бул. „В.” № ***,  съставляващ имот пл.№ 14, за който, заедно с имот пл.№ 15, е отреден парцел  ХІІ-14, 15 от кв.383 по плана на гр. С., м. „ГГЦ-Г-6-ІІ част”, м. „Б.”.

ОБЕЗСИЛВА  решението в частта, в която е отхвърлен искът за предаване владението върху същия имот.

ОСЪЖДА  „Р.К.” ООД, гр. С., ул. „Ц. А.” № **, ап.№*,  да заплати на Б.Г.В., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 245.52 лв.

Решението  подлежи на  касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.