Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. С., 30.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шести декември през 2016
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЯНА ФИЛИПОВА
ри
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело №
12 919 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 23.08.2016 г. на ищците В.С.А. и С.М.А. и по въззивна
жалба от.19.08.2016 г. на ответницата В.А.Л. срещу решението от 04.08.2016 г.
по гр. д. № 17773/2013 г. на Софийския районен съд, 30 състав.
Жалбоподателите
- ищци обжалват решението в частта,
с която са отхвърлени предявените от тях срещу ответницата ЧСИ В.А.Л. искове с
правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК за сумите над 4 323,72 лв. до
пълните предявени размери от 7 178,33 лв. за всеки един от ищците,
представляващи неоснователно събрани лихви за забава по изпълнителни дела № №
20077800400004 и 20087800400312, искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумите от 1 250 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
забава върху претедираната сума за периода 01.04.2000 г. до 22.04.2013 г. и
искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК за сумите от 1 979,85
лв. за всеки един от ищците, представляващи неоснователно събрани такси и
разноски по изп. дело № 20087800400312 по описа на ЧСИ Л..
Ищците
поддържат, че в обжалваните части решението е неправилно, тъй като СРС погрешно
е изчислил размера на претендираните от тях неоснователно събрани суми,
представляващи лихви за забава по изпълнителните дела, като от общо внесените
от ищците суми /36 110,33 лв./ освен реално дължимата сума за ползване на имота
- 17 200,87 лв., съдът е приспаднал и сумата от 10 262,02 лв.- разноски
по изпълнителните дела. Поддържат, че последната сума не следва да се приспада
от общо внесената от ищците сума, тъй като вече е приспадната веднъж при
рекапитулацията по обратния изпълнителен лист, т.е. не следва да се приспада
отново. На следващо място неправилно СРС е приел, че начислените суми за
разноски и адвокатско възнаграждение по второто изпълнително дело, са
основателно начислени от ЧСИ, тъй като неправилно е приел, че е съществувало
основание за прекратяване на първото образувано изпълнително дело, респ.
основания за образуване на второто такова. Поддържа се, че такива твърдения не
са направени от ЧСИ или от третото лице – помагач на ответника, поради което
изводите на съда, са в нарушение на диспозитивното начало. Предвид изложеното
ищците молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Жалбоподателката
– ответник обжалва решението на СРС в
частта, с която предявените срещу нея искове по чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК са
уважени до размера от 4 323,72 лв. за всеки един от ищците.
Ответницата
поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон
относно института на непозволеното увреждане и е необосновано, тъй като не съдът
не е обсъдил част от събраните по делото
доказателства, определяйки ги като неотносими към спора, както и възраженията
на ответницата, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че ищците
доброволно са правили вноски по изпълнителните дела, като в качеството й на ЧСИ
не е посочвала размера на дълга в т.ч. и лихви за забава и не е предприемала
действия по принудителното му изпълнение, поради което не може да се приеме, че
е действала виновно. В тази връзка твърди, че СРС в нарушение на процесуалния
закон не е обсъдил приетото по делото решение на СГС от 15.05.2008 г., с което
е оставена без уважение жалбата на В.С.А. и С.М.А. срещу действията на ЧСИ Л.,
изразяващо се в определяне размера на задължението по изп.дело № 20077800400004
2006 г., към 28.01.2007 г., съобразно заключението на вещо лице Ч.. От това
доказателство, както и от самото заключение на вещо лице Ч., се установява, че през
периода преди постъпване на делото при ЧСИ Л., е била начислена лихва в размер
на 9 482,10 лв., т.е. дори и да се приеме, че част от плащанията на
длъжниците след м.01.2007 г. са на основание „лихва“, то този размер следва да
бъде намален със сумата, която те вече са били платили до м.01.2007 г., която е
била предмет на влязло в сила решение на СГС от 15.05.2008 г. , с което ЧСИ е
следвало да се съобрази относно размера на дълга. По отношение на образуването
на второто изпълнително дело по описа на ЧСИ Л., последната поддържа, че
образуването му е било в резултат на отмяна на определението на СГС, с което
изпълнителният лист е бил обезсилен, като по него, видно от изпратените до
длъжниците покани за доброволно изпълнение, ЧСИ не е събирала суми за лихви. Поддържа,
че между длъжниците и взискателя е имало спор по отношение на дължимостта на
вземането за наем за периода след предаване на ключа от процесния имот, който
спор е приключил с влязло в сила определение от 12.05.2011 г. на ВКС, като в
него е прието, че след 27.03.2009 г. обезщетение за ползване на имота не се
дължи от В.С.А. и С.М.А.. От ищците не са наведени твърдения, че ЧСИ Л. е
знаела за съществуването на този акт на съда преди да бъде сезирана с молба от
м.06.2012 г. за прекратяване на изпълнителното производство, въз основа на
която е прекратила последното на 04.07.2012 г., т.е. поддържа, че дори и да е
имало надвнесени суми за лихви, то има ред за връщането им обратно и този ред
не е по чл. 45 ЗЗД. В жалбата се твърди, че в нито един момент в периода от
постъпване на делото през м.01.2007 г. до прекратяването му през 2012 г. ЧСИ не
е изисквала заплащането на сума за лихва върху дължимото обезщетение, като след
постъпване на суми от длъжниците и след приспадане на нормативно определените
разноски, е превеждала сумите на взискателя. Във връзка с направеното в срока
за отговор възражение за погасителна давност, ответницата поддържа, че от
доказателствата по делото е безспорно установено, че длъжниците са узнали за
факта на начисляване на лихва върху дължимата главница още през м.02.2007 г.,
когато са подали жалба срещу определения / съгласно заключението на вещо лице Ч./
размер на дълга към 30.01.2007 г., поради което вземането им за обезщетение за
вреди, изразяващи се в неправомерно събрани суми за лихви по изпълнителното
дело, се е погасило по давност през м.02.2012 г., а исковата молба е депозирана
на 22.04.2013 г. Отделно от това, ако ищците са смятали, че тези суми се
събират неоснователно от тях, то те е следвало да предявят претенциите си за
заплащане на обезщетение за вреди срещу съдебните изпълнители, които са водили
делото от образуването му до преобразуването му при ЧСИ Л., т.е. до 05.01.2007
г. Поддържа се, че след постъпване на делото при ЧСИ Л., последната не е
начислявала и събирала лихва върху вземането за обезщетение за ползване на
имота, като длъжниците са заплащали в хода на производството, до м. 02.2009 г.
дължимата главница в размер на 152,40 лв. месечно, който факт се установявал от
отбелязванията на гърба на изпълнителния лист. Същевременно твърди, че за
законосъобразно изпълнение на задълженията, е следвало да събира освен
месечното обезщетение, така също и размера на задължението, което е заварила
при поемане на делото от ДСИ, още повече, че е била обвързана от окончателен
съдебен акт на съда, а именно решение от 15.05.2008 г., съгласно което размерът
на дълга на ищците към 30.01.2007 г.е определен на 16 565,11 лв. Безспорно
от датата на влизане в сила на определението от 12.05.2011 г. на ВКС, ЧСИ е
следвало да преустанови събирането на вземането на законно основание, което тя
е сторила в момента, в който й е било представено посоченото влязло в сила
определение на ВКС. Моли решението на СРС в обжалваните части да бъде отменено,
като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбите пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което са допустими, а
разгледани по същество са частично основателни.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивните жалби оплаквания.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.С.А.
и С.М.А. с искова молба от 22.04.2013 г., уточнена с молба от 19.06.2013 г., с
която са били предявени срещу ЧСИ В. Л. осъдителни искове по чл. 441 ГПК вр.
чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 356 лв. – обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение /
неоснователно събрани суми за законна лихва за забава по изп. дело №
20077800400004 и изп. дело № 20087800400312/ и в размер на 3 959,71 лв.- обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
/неоснователно събрани такси и разноски по второто изп. дело № 20087800400312/
и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 500 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 14 356 лв. за периода от
01.04.2000 г.
В исковата молба и уточнителната такава от
19.06.2013 г. ищците твърдят, че в делбено производство по гр.д. № 4855/1998 г.
по описа на СРС, 59 състав, са осъдени по реда на чл.282, ал.2 ГПК /отм./ да
заплащат на съделителя Т.К. месечна сума от по 114 305 неденом. лв. –
обезщетение за ползване на ½ ид.ч. от съсобствения имот, считано от 29.10.1999
г.. С определение от 25.05.2005 г. на СГС и с оглед решението на ВКС, с което
са определени различни квоти на страните в съсобствеността, размерът на
обезщетението по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ е редуциран от 228,16 лв. на 152,40
лв. месечно, считано от 25.05.2005 г. С определение от 05.03.2009 г. по гр.д. №
88/2004 г. на ВКС за надвнесените от ищците без основание суми от 76,21 лв.
ежемесечно, им бил издаден обратен изпълнителен лист срещу съделителя Т.К.. С
определение от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 190/2011 г. на ВКС било прието, че
основанието за заплащане на каквото й да било обезщетение на съделителя Т.К. е
отпаднало, считано от 27.03.2009 г., тъй като му е предаден обект от процесния
имот за ползване. Твърдят, че по издадения срещу ищците изпълнителен лист от
12.12.2003 г., по искане на Т.К. е образувано изп.дело № 20077800400004 при ЧСИ
Л., което било прекратено на 10.06.2008 г., а впоследствие отново по искане на Т.К.
е образувано ново изп.дело под № 20087800400312 по описа на ЧСИ Л.. Изложено е,
че в периода от 2004-2009 г. ищците редовно си плащали изискваните от тях суми
по изпълнителния лист, като размера на общо заплатената от тях сума възлиза на
36110,33 лв.Същевременно по искане на ищците било образувано изпълнително дело №
200984304000044 при ЧСИ Е.П. са събиране на сумите по издадения им срещу Т.К.
обратен изпълнителен лист. По това дело на ищците била възстановена надвзетата
сума за обезщетение за ползване в размер на 5 111,15 лв. / 76,21 лв.
месечно от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г., както и законната лихва върху нея в
размер на 6 115,69 лв. Ищците твърдят, че през 2012 г. се запознали със
счетоводна експертиза, изготвена на основание постановление на ЧСИ П. от
23.03.2009 г., в която била извършена калкулация на събраните от тях суми по
изпълнителния лист от 12.12.2003 г. и калкулация на дължимите на тях суми по
издадения им обратен изпълнителен лист. От тази експертиза установили, че по
изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Л. им е начислена и лихва върху
дължимите суми за обезщетение за ползване на имота в общ размер на
14 356,66 лв., за която сума поддържат, че е начислена без основание. Без
основание било образувано и второто изпълнително дело при ЧСИ Л. по изп. лист
от 12.12.2003 г., по което отново са им начислени такси и разноски в общ размер
от 3 959,70 лв., които са недължими според ищците.В молбата уточнение
ищците са посочила датите и размера на направените от тях вноски по
изпълнителните дела, чиито размер възлиза на 36 110,33 лв. общо за периода
от м.02.2004 г. до м. 02.2009 г.
В отговора на исковата молба, ответницата В. Л.
оспорва исковете, като излага твърдения, че едва след 05.01.2007 г. е започнала
да извършва действия по изпълнението по издадения на 12.12.2003 г. изпълнителен
лист, като до този момент делото се е водило от ДСИ при СРС. От м.01.2007 г. по
изпълнителното дело ищците са извършвали ежемесечни плащания с основание „наем за съответния месец“ През
м.02.2007 г. ищците са депозирали жалба и допълнение към нея срещу отказа й да
назначи тройна съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на
задължението им по изпълнително дело № 20077800400004 към 28.01.2007 г. С
определение от 15.05.2008 г. на СГС жалбата на ищците е оставена без уважение.
С молба от 28.05.2008 г. ищците са поискали прекратяване на изпълнителното
производство като са представили определение на СГС, с което издадения на
12.12.2003 г. изпълнителен лист е обезсилен. Във връзка с тази молба,
производството по делото е прекратено от съдебния изпълнител на 02.07.2008 г. С
молба от 10.10.2008 г. взискателя Т.К. е поискал образуване на изпълнително
дело по същия изпълнителен лист, като е представил определение на ВКС от
08.10.2008 г. по ч. гр.д. № 1004/2008 г., с което е отменено определението на
СГС, с което е обезсилен изпълнителния лист. След надлежно уведомление и покана
за доброволно изпълнение, ищците възобновили своите месечни плащания с
отбелязване „наем“. Поддържа, че второто изпълнително дело е приключило на
04.07.2012 г. в резултат на извършени
прихващания, за размера на които самите ищци са й представили за сведение
експертизи и изявления, като прихващането е извършено с техни вземания срещу Т.К.
по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Е.П. по издадения обратен
изпълнителен лист. С оглед изложеното поддържа, че твърденията за недължимо
събрани суми за лихви е неоснователна, а дори и да има надвнесени суми, то
вземанията на ищците са погасени по давност.
По отношение на иска за заплащане на неправомерно
събрани такси и разноски, твърди, че таксите и разноските са начислени и събрани
в съответствие с ТТР към ЗЧСИ, а освен това пропорционалната такса се определя
на база размера на събраното вземане и не се влияе от факта колко пъти
производството се спира или прекратява.
С определение от 19.09.2014 г. по делото като
трето лице помагач на ответника е конституирана „Общинска застрахователна
компания“
От ангажираните по делото пред първата
инстанция писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:
С решение от 29.10.1999 г. по гр.д. №
4855/1998 г. по описа на СРС, 59 състав, с което е допусната делба на ап. № 21,
находящ се в гр.С., ул. „********* ет.2 между В.С.А., С.М.А. и Т.С.К., е
постановена привременна мярка по чл.282, ал.2 ГПК/ отм./, като В.С.А. и С.М.А.
са осъдени да заплащат на Т.С.К. 114 305 неденом. лв. месечно, считано от
датата на постановяване на решението , като искането е отхвърлено до пълния
предявен размер. С решение от 14.07.2003 г. по гр.д. № 1700/2000 г. по описа на
СГС е отменено частично решението на СРС в частта с която е отхвърлена
претенцията по чл.282, ал.2 ГПК /отм./ за сумата от 114 305 лв. и вместо
това е постановено В.С.А. и С.М.А. да заплащат на Т.С.К. тази сума, като е
прието, че дължимото месечно обезщетение е в размер на 228 610 неденом. лв.
На 12.12.2003 г. Т.К. се е снабдил с
изпълнителен лист, по силата на който В.С.А. и С.М.А. са осъдени да му заплащат
месечно сумата от 228 610 неденом.лева на основание чл.282, ал.2 ГПК
/отм./, считано от 29.10.1999 г., както и разноските за въззивната инстанция в
размер на 112 лв.
С решение от 21.07.2004 г. по гр.д. № 88/2004
г. по описа на ВКС е отменено решението от 14.07.2003 г. на СГС, с което е
оставено в сила решението на СРС по допускане на делбата при квоти ½
ид.ч. в режим на СИО за В.С.А. и С.М.А. и ½ ид.ч. за Т.С.К. и вместо
него е постановено друго, с което са определени равни права от по 1/3 ид.ч. за
всеки един от съделителите, като по отношение на искането по чл.282, ал.2 ГПК
/отм./ жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното
обжалване.
С
определение от 25.05.2005 г. по гр.д. № 1038/2005 г. по описа на СГС, след
отмяна на определение от 24.02.2005 г. на СРС по гр.д. № 4855/1998 г., е
изменена постановената с решение на СГС от 14.07.2003 г. привременна мярка по
чл.282, ал.2 ГПК, като В.С.А. и С.М.А. са осъдени да заплащат на Т.К. по 152,40
лв. месечно / или всеки от тях по 76,20 лв./ считано от постановяване на
определението, т.е. от 25.05.2005 г. до окончателното извършване на делбата.
С определение от 08.04.2008 г. по гр.д. № 1700/2000
г. на СГС, на основание чл.242 и чл.246 ГПК /отм./ е обезсилен изцяло издадения
в полза на Т.К. срещу В.С.А. и С.М.А. изпълнителен лист за сумата от
228 610 неденом. лева. Това определение е отменено с определение от
07.10.2008 г. от ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1004/2008 г. и молбата на В.С.А.
и С.М.А. е оставена без уважение.
По жалба на В.С.А. и С.М.А. срещу действията
на ЧСИ Л., изразяващи се в определяне размера на задължението им по изп. дело №
20077800400004 към 28.01.2007 г., предвид постановената промяна на квотите на
съделителите по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата, с определение
от 15.05.2008 г. по гр.д. № 836/2007 г., СГС се е произнесъл като е оставил без
уважение същата.
С определение от 05.03.2009 г., постановено
по гр.д. № 88/2004 г. на ВКС в производство по реда на чл.245, ал.3 ГПК /отм./,
предвид влязлото в сила решение, с което са променени квотите в
съсобствеността, е постановено издаване на обратен изпълнителен лист на
молителите В.С.А. и С.М.А. срещу Т.С.К. за сумата от 76,21 ежемесечно за
времето от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г., заедно със законната лихва от датата
на всяко направено основание плащане в рамките на посочения период, както и
припадащата се част от разноските по компенсация.
Определението на ВКС е оставено в сила с
определение от 24.09.2009 г. по ч.гр.д. № 515/2009 г. на ВКС. На 05.03.2009 г.
е издаден обратен изпълнителен лист на В.С.А. и С.М.А. срещу Т.С.К. съгласно
определението на ВКС.
От определение от 12.05.2011 г. по ч. гр.д. №
190/2011 г. по описа на ВКС, се установява, че процесния делбен апартамент е
разделен на два самостоятелни обекта, като на 27.03.2009 г. е отпаднало
основанието за заплащане на месечно обезщетение, тъй като на тази дата е
преустановено ползването на целия имот. При тези мотиви съставът на ВКС е
отменил частично определението на СГС от 12.05.2011 г. е и отхвърлил искането
на Т.К. с правно основание чл.282, ал.2 ГПК /отм./ за присъждане на месечно
обезщетение по отношение на В.С.А. и С.М.А., за периода след 27.03.2009 г.
Между страните са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на дължимото от
ищците обезщетение за периода от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г. – 228,60 лв.
месечно и от 25.05.2005 г. до 27.03.2009 г. / датата на която е отпаднало
основанието за заплащане на обезщетението/ – 152,40 лв. месечно, както и факта
на издаване на обратен изпълнителен лист на 05.03.2009 г. в полза на ищците за
недължимото на Т.К. обезщетение в размер на 76,21 лв. месечно за периода от
29.10.1999 г. до 25.05.2005 г.
При
тези данни, а и от заключенията /основно от 02.03.2015 г. и допълнително от
16.11.2015 г./ на съдебно-счетоводната експертиза, прието от СРС, се
установява, че задължението на ищците за заплащане на месечно обезщетение за
ползване по реда на чл.282, ал.2 ГПК /отм./ на Т.С.К. за периода от 29.10.1999
г. до 24.02.2005 г. по издадения на 12.12.2003 г. изпълнителен лист възлиза на 15 286,38 лева / 66 месеца и 26
дни по 228,61 лв./, а за периода от 25.02.2005 г. до 27.03.2009 г. / когато е
предаден ключа от имота/ възлиза на 7 025,64
лв. / 46 месеца и 2 дни по 152,40 лв./ или общо за целия период
задължението възлиза на сумата от 22 312,02
лв. От изпълнителния лист е видно, че лихва върху дължимото обезщетение не
е присъждана и такава безспорно не се дължи.
По
молба на съделителя Т.К. въз основа на изп.лист от 12.12.2003 г. е образувано
първоначално изп. дело № 4966/31.12.2003 по описа на ДСИ при СРС. По това
изпълнително дело от ищците е внесена общо сумата от 16 533 лв., от
която на взискателя са преведени 15 471,69 лв. и е начислена такса върху
събраната сума – 861,31 лв. След предаване на делото от ДСИ на ЧСИ Л.,
последното е продължило под № 20077800400004/04.01.2007 г. , като за периода от
м.01.2007 г. до 27.03.2008 г. събраната от ищците сума възлиза на 7 760,93
лв., от които 7151,33 лв. са преведени на взискателя, а 609,60 лв. е таксата
върху събраната сума. Това изпълнително производство е прекратено по молба на
длъжниците от 28.05.2008 г., с която последните са представили пред ЧСИ Л. определение от 08.04.2008 г. по гр.д. №
1700/2000 г. на СГС, с което на основание чл.242 и чл.246 ГПК /отм./ е
обезсилен изцяло издадения в полза на Т.К. срещу В.С.А. и С.М.А. изпълнителен
лист за сумата от 228 610 неденом. лева. Третото изпълнително дело под № 20087800400312
е образувано по молба на Т.К. от 10.10.2008 г. след представено от негова
страна определение на ВКС, с което е отменено определението на СГС, с което е
обезсилен изпълнителния лист от 12.12.2003 г. По това изпълнително дело за
периода от 13.08.2008 г. до 09.02.2009 г. / когато е направена последната
вноска от длъжниците/, е събрана сумата от 11 776,40 лв., от които
10 593,89 лв. са преведени на взискателя, а останалите 1 182,51 лв.
представляват начислени такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно допълнителното заключение на вещото
лице за периода от 29.10.1999 г. до 24.05.2005 г. от дължимата сума за
обезщетение от 15 286,38 лв., длъжниците - настоящи ищци са платили сума в
размер на 4 200 лв., като оставащата сума за доплащане само на обезщетение по
чл.282, ал.2 ГПК /отм/ е в размер на 11 086,38 лв., а за периода от
25.05.2005 г. до 27.03.2009 г. длъжниците към 09.02.2009 г. са заплатили суми в
общ размер на 31 910,33 лв. или от дължимите по изпълнителния лист суми в
общ размер на 22 312,02 лв. – обезщетение за ползване, длъжниците са
извършили плащания в общ размер на 36 110,33 лв. или с 13 798,31 лв.
в повече от задължението им по изпълнителния лист. От тази сума след приспадне на
дължимите от длъжниците разноските, присъдени с изпълнителния лист, разноските
на взискателя по образуване и водене на изпълнителното дело, както и дължимите такси
по чл.51д ЗДТ и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 9 614,42 лв., се
получава разликата от 4 183,89 лв., която се явява недължима от длъжниците,
но която е събрана от тях в изпълнителното производство.
По
делото няма спор между страните, че последната вноска е платена от ищците през
м.02.2009 г., т.е. преди издаването на обратния изпълнителен лист..
От заключенията се установява, че по издадения
на 05.03.2009 г. обратен изпълнителен лист, вземането на В.С.А. и С.М.А. срещу Т.С.К.
за сумата от 76,21 ежемесечно за времето от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г., възлиза
на 5 111,15 лв. – главница, която сума им е възстановена / в този смисъл
са и твърденията в исковата молба/ в изпълнителното дело № 200984304000044 при
ЧСИ Е.П.. На ищците е платена и законната лихва върху вземането от
5 111,51 лв., като общата сума, получена от взискателите по изпълнителното
дело е в размер на 10 476,07 лв.
Въззивният съд кредитира основното и
допълнително заключение относно размера на събраните по изпълнителните дела
суми, тъй като същите кореспондират с отбелязванията за внесените суми, отразени
на гърба на изпълнителния лист.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд приема, че за да се прецени налице ли е неоснователно събрана
сума в изпълнителните производства, което е основния спорен между страните
въпрос, следва на първо място от реално събраната от длъжниците сума от
36 110,33 лв. да се приспадне възстановената им по обратния изпълнителен
лист сума от 5 111,15 лв. /недължимо обезщетение в размер на 76, 21 лв.
месечно за период от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г./. От така получената сума –
30 999,18 лв. следва да се извади размера на реално дължимото обезщетение по
чл.282, ал.2 ГПК /отм./ за периода от 29.10.1999 г. до 27.03.2009 г. - когато е
отпаднало изобщо основанието за заплащане на същото, което е в общ размер на
17 200,87 лв., както и размера на разноските на взискателя в
изпълнителното производство за държавна такса, депозити за вещи лица и
адвокатско възнаграждение в размер на 6 961,00 лв. и размера на пропорционалната
такса върху събраната сума за изпълнение на дължимото парично вземане за
обезщетение, които са в размер на 1 252,05 лв. или /30 999,18 лв.
– 25 413,92 лв./, като получената разлика от 5 585,26 лв. се явява
неоснователно събрана от длъжниците сума, от която сумата 4 183,89 лв.
представлява неоснователно събрана сума за обезщетение по чл.282, ал.2 ГПК
/отм./ , а сумата 1 401,37 лв. – неоснователно
събрана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. От приетите по делото заключения не може да
се направи категоричен извод, че сумата от 4 183,89 лв. е събирана от ЧСИ като
вземане на взискателя, представляващо лихва за забава върху дължимото
обезщетение за ползване, но така или иначе безспорно се установява, че е налице
недължимо събрана сума по изпълнителното дело.
Въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на ищците, че начислените и събрани суми за разноски на взискателя
и такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителните производства, не следва да се приспадат от
общо внесената от тях сума, тъй като не вече са приспаднати веднъж при
рекапитулацията по обратния изпълнителен лист. В конкретния случай т.нар. рекапитулацията
по образуваните пред ЧСИ Л. изпълнителни дела и изпълнителното дело, образувано
пред ЧСИ П. по обратния изпълнителен лист, не следва да се взима предвид при
преценката налице ли е неоснователно събрана от ищците сума от ЧСИ Л., тъй като
по обратния изпълнителен лист, освен недължимо събраното обезщетение по чл.282,
ал.2 ГПК/отм./, предмет на принудително изпълнение са били и вземания за законна
лихва върху вземането от 5 111,51 лв., съгласно определението на ВКС. Отделно
от това тази рекапитулация е извършена на база счетоводна експертиза, назначена
от ЧСИ, която не може да бъде ценена в настоящото производство, тъй като не е
събрана по надлежния процесуален ред.
Съгласно чл.441, ал.1 ГПК частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени на
длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, в каквато
насока е и разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, според която съдебният изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност.
Изпълнителният лист материализира и
удостоверява правото на принудително изпълнение с неговите обективни и
субективни предели. Обективните предели се отнасят за вземането, което е
удостоверено в изпълнителния лист, а субективните предели до това, че
кредиторът, посочен в него, може да бъде взискател. Изпълнителният лист е и
основният критерий за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Когато те са извършени въз основа на изпълнителния лист и в рамките на
удостовереното в него, действията му са законосъобразни, а в противен случай се
касае за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, което ангажира
отговорността на съдебния изпълнител. С оглед изложеното и установеното от
фактическа страна, въззивният съд приема, че събраната от ЧСИ Л. сума от
4 183,89 лв. е неправомерно събрана, доколкото излиза извън обективните
предели на изпълнителния лист и представлява имуществена вреда за ищците, за настъпването
на която следва да се ангажира именно отговорността на съдебния изпълнител. Ето
защо исковете на всеки един от ищците са основателни до размера от
2 091,94 лв. по отношение на недължимо събрани суми за обезщетение по
чл.282, ал.2 ГПК /отм./ и до размера от 700,68 лв. по отношение на недължимо
събрани такси по т.26 ТТРЗЧСИ по второто изпълнително дело, образувано пред ЧСИ
Л..
Неоснователни са
доводите на ответницата, че за законосъобразно изпълнение на задълженията си,
тя е следвало да събира освен месечното обезщетение за ползване, така също и
размера на задължението, което е заварила при поемане на делото от ДСИ, още
повече, че е била обвързана с окончателен съдебен акт на съда, а именно решение
от 15.05.2008 г. на СГС, с което е бил определен размер на дълга на ищците към
30.01.2007 г. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №
184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г., III г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата. Това е така, тъй като с решението по жалба срещу действия на ЧСИ се
формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното
право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им
законосъобразност, т.е. противоправността, като елемент от фактическия състав
на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от
решението по жалбата, чиито последици са конститутивни. В конкретния случай
безспорно се установи, че от ищците е събрана сума в изпълнителното
производство, която не е дължима от тях, тъй като надхвърля размера на
вземането по издадения на 12.12.2003 г. изпълнителен лист, като това се дължи именно
на действията на ЧСИ. Безспорно е също така, че върху недължимата сума е
начислена и пропорционална такса от ЧСИ, която също не се дължи от длъжника.
Неоснователно е направеното в срока по чл.131 ГПК възражение на ответницата, че претендираните от ищците вземания за
недължимо събрани суми, са погасени по давност. В съдебната практика няма спор
относно срокът, с изтичането на който се погасяват тези вземания и този срок е
петгодишен – чл.110 ЗЗД. Срокът е тригодишен само за вземанията за лихви върху
вземанията от непозволено увреждане. При деликт давността тече от откриване на
дееца, защото това е моментът, в който кредиторът може да предяви вземането си,
а когато той е известен – от деня на извършването му.Ако увреждащото действие
продължава през определен период от време, какъвто е и настоящия случай,
давността започва да тече от крайния момент на периода. По делото няма спор, че
последната вноска по второто изпълнително дело е събрана през м.02.2009 г., от
който момент е започнала да тече давността за вземанията на ищците за
непозволено увреждане, поради което доколкото към датата на подаване на
исковата – 22.04.2013 г., не е изтекъл петгодишния срок по чл.110 ЗЗД,
вземанията за недължимо събрани суми и такси по изпълнителните дела, не са
погасени по давност.
По отношение на исковете за заплащане на
лихва за забава върху вземанията за непозволено увреждане, изразяващо в незаконосъобразно
събрани суми по изпълнителните дела, които искове са отхвърлени от СРС, в
жалбата на ищците не са наведени никакви доводи за неправилност на решението в
тази част, поради което въззивният не дължи произнасяне по този въпрос и следва
да потвърди решението в тази му част.
С оглед изложеното, решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, с която са
уважени исковете по чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумите над 2 091,94
лв. до 4 323,72 лв. – недължимо събрани суми от ЧСИ Л. по изпълнителни
дела № № 20077800400004 и 20087800400312,
в частта, с която са отхвърлени предявените исковете по чл.441, ал.1 ГПК
вр. чл.45 ЗЗД за сумите от по 700,68 лв. - недължимо събрана пропорционална такса
по изпълнително дело № 20087800400312, както
и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на всеки един от ищците
разноски по делото над 219,22 лв. В останалата обжалвана част, решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
При този изхода на спора на ответницата се
дължат разноски съобразно отхвърлената част на исковете за първата инстанция в
размер на още 175,76 лв. - неприсъдена част от разноските, сторени пред СРС - депозит
за вещо лице. За въззивната инстанция разноски се претендират единствено от
ищците, както с оглед частичната основателност на жалбата им, на последните се дължат
разноски за настоящата инстанция в размер на 121,95 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението
от 04.08.2016 г. по гр. д. № 17773/2013 г. на Софийския районен съд, 30 състав в частта, с която предявените от В.С.А.
и С.М.А. срещу Частен съдебен изпълнител В.А.Л. искове с правно основание
чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД са уважени за сумите над 2 091,94 лв. до
4 323,72 лв. – недължимо събрани суми по изпълнителни дела № №
20077800400004 и 20087800400312, в
частта, с която предявените от В.С.А. и С.М.А. срещу Частен съдебен
изпълнител В.А.Л. с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД са
отхвърлени за сумите от по 700,68 лв. - недължимо събрана пропорционална такса
по изпълнително дело № 20087800400312, както и в частта, с която Частен съдебен изпълнител В.А.Л. е осъдена да
заплати на всеки един от ищците разноски по делото над 219,22 лв., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.А., ЕГН **********, с адрес *** против
Частен съдебен изпълнител В.А.Л. с адрес гр.С., ул. „********* иск с правно основание
чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумата над 2 091,94 лв. до 4 323,72
лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо събрана сума
по изпълнителни дела № № 20077800400004 и 20087800400312.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.А., ЕГН ********** с адрес *** Частен съдебен
изпълнител В.А.Л. с адрес гр.С., ул. „********* иск с правно основание чл.441,
ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумата над 2 091,94 лв. до 4 323,72 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се недължимо събрана сума по
изпълнителни дела № № 20077800400004 и 20087800400312.
ОСЪЖДА
Частен
съдебен изпълнител В.А.Л. с адрес гр.С., ул. „********* да заплати на В.С.А. ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 700,68 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо
събрана такса по т.26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20087800400312
ОСЪЖДА
Частен
съдебен изпълнител В.А.Л. с адрес гр.С., ул. „********* да заплати на С.М.А., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 700,68 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо
събрана такса по т.26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20087800400312
ОСЪЖДА
Частен
съдебен изпълнител В.А.Л. с адрес гр.С., ул. „********* да заплати на В.С.А. ЕГН
********** и С.М.А., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 121,95 лв.-разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** и С.М.А., ЕГН **********,
да заплатят на ЧСИ В.А.Л., с адрес гр.С., ул. „********* на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 175,76 лв. - неприсъдена част от разноските, сторени пред
СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.08.2016 г. по гр. д.
№ 17773/2013 г. на Софийския районен съд, 30 състав, в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните, в частта по исковете с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗДД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в недължимо събрани суми по изпълнителни дела № № 20077800400004 и
20087800400312З2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.