Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Перник, 05.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: Слава
Георгиева
Силвия Димитрова
при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура - Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАНД № 163 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Басейнова дирекция “Западнобеломорски район” (БДЗБР) – Благоевград против решение № 201 от 17.12.2019г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 314 по описа на съда за 2019 година.
С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПО-02-69 от 09.09.2019 година, издадено от директора на БД“ЗБР“–Благоевград, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за водите (ЗВ), на “***” ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. С., район Н., бул. “***” № ***, представлявано от А. М. Г. – управител, за неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради неправилни изводи по приложимия
процесуален закон –
касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към
съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се
потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, депозира отговор срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, за представител изпраща адв. И.Д., от АК-Варна. Оспорва касационната жалба, поддържа депозирания отговор по същата и пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. НЕ претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура –
Перник, представлявана от прокурор Росица Ранкова дава заключение за неоснователност на
жалбата. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление (НП) № ПО-02-69 от 09.09.2019 година, издадено от директора на БД“ЗБР“–Благоевград е ангажирана административно наказателната отговорност на “***” ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., район Н., бул. “***” № ***, представлявано от А. М. Г. – управител, за неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за водите (ЗВ) му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв.
За да постанови обжалваното решение, решаващият първоинстанционен състав е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. Подробно се е спрял и изложил правни изводи касателно спряното от актосъставителя с резолюция от 22.07.2019г. производство, без наличие на основанието по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Посочил е, че актът е връчен 02.07.2019г., съответно подписан, от адвокат И.Д. – пълномощник на жалбоподателя, с представено и приложено надлежно заверено пълномощно даващо му права да подписва и получава АУАН. Успоредно с това е посочил, че дори да се приеме, че основание за спиране на производството по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е било налице, то по делото не са представени доказателства за възобновяване на това производство. Това от своя страна препятства проверката относно спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление, след спиране на същия. Прието в тази връзка е, че не би могло да се приеме, че производството е възобновено с връчване на АУАН, поради факта на отбелязване в същия, че е връчен на 02.07.2019г., т. е. преди спирането на производството. Прието е също, че дори да се приеме за факт възобновяването на така спряното производство макар и в неустановен момент, то, с оглед датата на издаване на процесното наказателно постановление – 09.09.2019г., предвид изтеклия към момента на спиране на производството на 22.07.2019г. част от давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП, започнал да тече от датата на съставяне на АУАН – 28.01.2019г., то към момента на издаване на НП 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН без съмнение е изтекъл. Въз основа на това районният съд е направил извод, че допуснатите при провеждане на административнонаказателното производство процесуални нарушения са съществени и са основание за отмяна на процесното наказателно постановление, поради и което на това основание наказателното постановление е отменено.
Настоящият касационен състав на
Административен съд–Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Доводите са следните:
Решаващият съд е събрал гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен правилно.
Настоящият касационен състав споделя изводите на
районния съд, че производството по издаване на процесното наказателно
постановление е съществено опорочено.
Не са били налице основания за спиране
на административнонаказателното производство по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Видно е
от приложеното по преписката пълномощно на адвокат И.Д., същият е разполагал с
правото да получава от името на дружеството актове за установяване на
административни нарушения, което е следвало да се приеме за достатъчна по обем
представителна власт за приемане връчването, вкл. на процесния АУАН от името на
дружеството още към момента на подписване на разписката за връчване на
10.06.2019г. Тези изводи на съда се подкрепят и от факта на депозирано
възражение конкретно срещу така съставения АУАН № КД-04-6/28.01.2019г.
(отразяване и обсъждане на което в НП не е извършено, като изрично е посочено
е, че възражение не е депозирано) в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН – на 13.06.2019г., от което следва, че
връчването на акта е било надлежно, а същото е осъществило и своята функция.
Неприемането от актосъставителя на така представеното пълномощно без законово
основание и при ненужно разширяване на изискванията спрямо представителната
власт на пълномощника що се отнася приемането на действия от името на
дружеството в рамките на административнонаказателни производства, се явява
единствено обслужило неправомерното удължаване на срока за произнасяне с
наказателно постановление.
Касационният състав възприема и мотивите на районния съд, касателно
изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на процесното
наказателно постановление. Това е така поради липсата на доказателства относно
възобновяването на спряното производство. По преписката няма данни за
произнасяне с изричен акт за възобновяване на производството, както и не са
представени доказателства, които да обосноват извод за такова възобновяване.
Така от една страна сме изправени пред неоснователно спиране на производството,
след което обаче е налице произнасяне с НП, без това да е предшествано нито от
изричен акт за възобновяване на производството, нито от действие, от което да
се следва такова възобновяване. Това категорично препятства проверката относно
съобразяването на срока за издаване на наказателно постановление по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН. Въз основа на изложеното се
следва, че наказателното постановление е
издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал
относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от
фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и
аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел
правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата
инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на
задълбочена преценка на събраните доказателства, подробно е мотивиран от фактическа и правна
страна, съответен е на приложимите
процесуалноправни
разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Като е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 17.12.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 314 по описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/