Решение по гр. дело №6635/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260574 / 17.5.2021г.

гр. Перник, 17.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 6635 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу В.К.П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 449.16 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в *****, в общ размер от 898.31 лева, от които главница в размер на 395.16 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл. / ½ част от общия размер на главницата от 790.31 лева/, и 54 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. / ½ част от общия размер от 108 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124/19.12.1997 г., том XXII, нот.дело 5486/1997 г. на нотариус Маруся Маркова и удостоверение за наследници на К.Б.Б.. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – два броя свидетелства за проверка на средство за измерване /от 29.05.2015 г. и от 01.12.2017 г./, копие от вестник „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, фактури и уведомления до ответника, подробно извлечение по партида,    удостоверение за регистрация  № Р – 01/06.04.2007 г., договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД и договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/.   

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана. 

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Посочва се и че методиката, въз основа на която се изчислявали процесните вземания, била отменена с решение на ВАС. В тази връзка се обръща внимание, че наредба № 16-334/06.04.2007 г. била отменена в частта относно зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години.

Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.  

В съдебно заседание, проведено на 19.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответникът не се явява в насроченото по делото заседание, въпреки редовното си призоваване. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. В.. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260170/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез лице от домашните със задължение за предаване.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един централен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124/19.12.1997 г., том XXII, нот.дело 5486/1997 г. на нотариус Маруся Маркова се установява, че на 19.12.1997 г. К.Б.Б. е дарила собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в ***** на двете си деца – ответницата В.К.П. и лицето К.К.П.. Съгласно нотариалния акт дарителят си е запазил вещното право на ползване въхру имота. Видно от удостоверение за наследници на К.Б.Б. обаче същата е починала 11.11.2005 г. като е била вдовица и е оставила за свои наследници сина си К.К.П. и дъщеря си В.К.П..

От представените по делото писмени доказателства: договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и „Директ” ЕООД като подизпълнител, удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД, договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден през процесния период.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 78/11.12.2000 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Това се потвърждава и от представените свидетелства за проверка на средство за измерване от 29.05.2015 г. и от 01.12.2017 г., налични по делото/. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 792.06 лева, докато исковата претенция възлиза на 790.31 лева /като от ответницата се претендира ½ част/. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за битова гореща вода, топлоенергия за отопление на имот и вноска дялово разпределение /по 1.23 лева месечно за процесния период/. Не са начислявани суми за сградна инсталация. 

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 790.31 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. е в размер на 108 лева /като от ответницата се претендират по ½ част от сумите/ и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. 

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

От представени по делото фактури се установява, че начислените на ответника количества потребена топлинна енергия се фактурирани редовно.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 260170/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5250/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). На следващо място разпоредбата на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Освен това в чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД е записано, че купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва извод, че потребител на топлинна енергия е  собственикът, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, както и лицето, което купува топлинна енергия за битови нужди.

На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от  Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 282017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В тълкувателното решение е прието също, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124/19.12.1997 г., том XXII, нот.дело 5486/1997 г. на нотариус Маруся Маркова и удостоверение за наследници на К.Б.Б./ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот през целия процесен период – като притежава 2/6 идеални части от него, а не както се твърди в исковата молба – ½ идеална част.

Посочената констатация – че ответницата е собственик на 2/6 идеални части от имота, в посочения по-горе период – следва от обстоятелството, че същият е придобит по силата на договор за дарение, като лицето К.Б.Б. е дарило на ответницата и сина си собствените си 4/6 идеални части от имота. Доколкото липсва уточнение в нотариалния акт, то съдът приема, че всяко от дарените лица е получило по 2/6 идеални части от имота. По делото не е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.1990 г., нито удостоверение за наследници или данни за съпруга на К.Б.Б.. В тази връзка и съдът не може да предполага на кого принадлежи собствеността върху останалите 2/6 идеални части от имота[1].  От своя страна дарителят К.Б.Б. действително си е запазила вещно право на ползване върху имота. Последната обаче е починала преди исковия период /още на 11.11.2005 г./, поради което към същия правото на ползване е погасено поради смъртта на ползвателя.

В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

В тази връзка и с оглед гореизложеното ответницата В.П. следва да отговаря за 2/6 части от задълженията за процесния имот.

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно и Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Последното обаче не е влязло в сила. По тези съображения Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. на този етап не може да бъде обсъждано по същество от настоящия съд. Дори решението да е влязло в сила обаче по арг. и от мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС същото има действие само занапред. В конкретния случай процесният период е с начало и край /30.04.2018 г./ преди да бъде постановено решението на върховния административен съд, на което се позовава ответникът. При това положение за процесния период подзаконовият нормативен акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за дялово разпределение /така Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/. В тази връзка и експертизата в техническата й част е извършена правилно.

Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение” не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение, видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.

В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 29.09.2020 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2017 г.

Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, в размер на 790.31 лева, погасени по давност са главници на обща стойност 505.80 лева, начислени за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2017 г. вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на общо 284.51 лева. С оглед участието в собствеността върху процесното жилище ответницата В.П. следва да отговаря за сумата до 94.84 лева /2/6 от 284.51 лева/, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. в размер на 108 лева, погасени по давност са обезщетения за забава на обща стойност 86.81 лева, начислени за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. вкл. върху съответните главници. Остава като дължимо обезщетение за периода от 01.09.2017 г. до 23.10.2018 г. върху съответните месечни плащания в размер на общо 21.19 лева. От тази сума с оглед участието в собствеността върху процесното жилище ответница следва да отговаря за сумата до 7.06 лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски са направили и двете страни:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от  17.02 лева.

Длъжницата претендира разноски в размер на 400 лева – адвокатски хонорар, които са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. От ищцовото дружество обаче е направено възражение за прекомерност, което е основателно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че предвид цената на иска приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и предвид фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски следва да бъдат намалени на 300 лева, от които подлежат на присъждане с оглед отхвърлената част от иска 231.94  лева.

По разноските в производството по гр.д. № 6635/2020 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 485 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 350 лева депозит за вещи лица и 10 лева такса за съдебно удостоверение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 110.03 лева.

Ответната страна претендира разноски в размер на 800 лева – адвокатски хонорар, които са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/. По делото обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че предвид цената на иска приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и предвид фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски следва да бъдат намалени на 300 лева, от които подлежат на присъждане с оглед отхвърлената част от иска 231.94  лева.

Изводът за наличие на прекомерност не се променя и от факта, че по делото формално са предявени два иска – за главница и обезщетение за забава. Посоченият следва от обстоятелството, че процесните вземания принципно произтичат от едни и същи юридически факти, а исковете целят удовлетворяване на един интерес.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 101.90 лева, представляваща 2/6 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 51, находящ се в *****, в размер на 305.70 лева, от които главница в размер на 94.84 лева за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г. /2/6 от общата главница за периода в размер на 284.51 лева/, и 7.06 лева – обезщетение за забава за периода от 01.09.2017 г. до 23.10.2018 г. /2/6 от общото обезщетение за периода в размер на 21.19 лева/ върху съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 347.26 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 449.16 лева, от които 300.32 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 395.16 лева относим към периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2017 г. и 46.94 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 54 лева за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. вкл. относним към съответните главници, както и за 1/6 част от претенциите, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност и поради неоснователност на претенциите за 1/6 част от същите.

ОСЪЖДА В.К.П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 17.02 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 110.03 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.К.П., с ЕГН: ********** сумата от общо 231.94  лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 231.94  лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5250 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.