№ 4770
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110110224 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу И. И. В. обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 3776.55 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ************, ведно със законна лихва от
21.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 388.11 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
08.03.2022 г., сумата от 45.36 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 21.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.14 лв. за
периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 14650/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответницата топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба чрез назначен особен представител. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, като не доказано ответникът
да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот. Навежда аргументи, че в
случая е налице „принудителна продажба“ по смисъла на чл. 62 от ЗЗП, който
забранява доставката на топлинна енергия без искане от страна на
потребителя. Оспорва потреблението на топлинна енергия, както и че е
извършвано надлежно замерване, в т.ч. и че измервателните уреди са годни.
Оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда особеният представител
поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от протокол от 05.10.2002 г. за проведено ОС на ЕС
с адрес /административен адрес/, съгласно който е взето решение за
сключване на договор С ФДР за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 14.04.1979 г. се установява, че И. И. В.
закупува новопостроено жилище с № 127, находящо се в жилищна сграда-
блок № 26, вх. №, на 5 етаж, ж.к. „Надежда III част“, гр. София. Представено
2
е и писмо от Столична община с изх. № 04-7000-4/1/ от 04.02.2011 г.,
съгласно което ж.к. „Надежда III част“, бл. 26 /стар номер/ и ж.к. „Надежда
III част“, бл. 305 са номера на един и същи блок. В разглеждания случай от
представените по делото доказателства се установява, че ответницата през
процесния период, е имала качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от нея право на
собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия за процесния
период е ответницата по силата на притежаваните от нея права върху
собствеността в резултата на наследствено правоприемство. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на
облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през периода
18/19 г. и 19/20 г. бил осигурен достъп до имота, като в отчетните формуляри
било посочено, че отоплителните уреди били демонтирани и за същите
нямало начислена ТЕ за отопление на имота, а за периода 20/21 г. не бил
осигурен достъп и била начислена ТЕ за 3 бр. радиатори и щранг –лира в
банята. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало
два броя водомери, които за периода 18/19 г. и 19/20 г. били отчетени, като за
периода 20/21 г. не бил осигурен достъп и била начислена ТЕ за БГВ на база
двама потребители на топла вода при служебно определен разход 140 л/ за
денонощие за един потребител. Съгласно заключението за периода от
22.06.2020 г. до 30.04.2021 г. не можел да потвърди служебно изчисление на
ТЕ за БГВ, тъй като не били представени доказателства за два броя
потребители за останалите компоненти и периоди изчисленията на ФДР били
в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата
суми през процесния период възлизала на 3404.33 лв., като преизчислението
било направено по отношение на ТЕ за БГВ за периода от 22.06.2020 г. до
30.04.2021 г., за един потребител. Съгласно заключението топломера е
преминал метрологична проверка през 36 месеца, вместо през 24 месеца, но
през процесния периода топломера не бил сменян и при проверките не били
установени отклонения извън допустимите стойности.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
3
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви
възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме
съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът
намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за
процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 3404.33 лв.,
която сума е формирана след приспадане на сумата от 372.25 лв., поради
неправилно начислена повече ТЕ за БГВ. В случая ответницата следва да
отговаря именно за сумата от 3404.33 лв., в този размер следва да се уважат
предявените искове, а за разликата до пълния претендиран размер до 3776.55
лв. да се отхвърли.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на
чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл.
153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване
на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба
твърденията за недължимост на процесните суми поради непоискана услуга
не може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 349.29 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, поради което искът следва да се уважи в този размер, а за
разликата до пълния претендиран размер да се отхвърли.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение за част от процесния период от 01.07.2018 г. до
24.09.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
4
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи
условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за
услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза общия
размер на дължимата сума за дялово разпределени възлиза на 45.36 лв.,
поради което искът се явява основателен. Действително след като ответникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация би изпаднал в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответницата за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 8.14 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
5
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 21.03.2022 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния периода, а именно за периода от м.05.2018
г. до м.01.2019 г. са погасени по давност, като дължима се явява сумата от
525.71 лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
2878.62 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват
вземания за лихва за забава на стойност 55.88 лв., /изчислени по реда на чл.
162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по давност задължения за лихва
дължими от ответника възлиза на 293.40 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. на стойност 1.68
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 43.68 лв., за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
6
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 84.36 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити
за вещи лица, 370 лв. депозит за особен представител, 84.36 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 982.45 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление Фирма срещу И. И. В., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. И. В.
дължи на Фирма сумата от 2878.62 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
************, ведно със законна лихва от 21.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
293.40 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., сумата от 43.68 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
21.03.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 14650/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 2878.62 лв., до пълния
претендиран размер от 3776.55 лв., ведно със законна лихва от 21.03.2022 г.
до изплащане на вземането, за периода от 01.05.2018 до 31.01.2019 г., иска за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 293.40 лв., до пълния претендиран размер от 388.11 лв., иска за
главница за дялово разпределение над уважения размер от 43.68 лв., до
пълния претендиран размер от 45.36 лв., ведно със законна лихва от
21.03.2022 г. до изплащане на вземането, за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г., както и иска за сумата от 8.14 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г.
до 08.03.2022 г.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
Фирма, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 982.45 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
/административен адрес/.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7