Р Е Ш Е Н И Е №973
гр.Русе, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав
в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Мирослава Пенева….…………………………………………………………
и в присъствието на прокурора.………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2082 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Г. чрез
процесуален представител до Русенския Районен съд, против наказателно постановление
№ 38-0001298/02.10.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе,
в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На 01.10.2019 г. около 23,30 часа управлявал
т.а.”Мерцедес” кат № 3 с рег. № …… със свързано с него полуремарке с турски
регистрационен номер в района на „Дунав мост” в гр.Русе, с който извършвал
международен обществен превоз на товари от Турция за Беларус. В този
район бил спрян за проверка от служители
на ОО ”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и
нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената
компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят
не спазва изискванията на чл.8 § 6 б“а“ (ii) от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1
от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006г.,
като е надвишил с над 4 ч. намалената седмична почивка. В хода на проверката се
установило, че след предходната нормална седмична почивка, завършила в 18,58 ч. на 11.09.2019 г. жалбоподателят е ползвал
седмична почивка, започнала в 17,46 ч. на 18.09.2019 г., което всъщност е седем
24 часови периода или в часове - 22 ч. 48
м. над допустимата намалена седмична почивка. За констатираното нарушение бил
съставен АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който
прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения
преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му било
наложено наказание „глоба“ за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр в размер на
1 000 лв., предвид неспазването на намалената седмична почивка с повече от
4 ч.
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
Съдът намира, че нарушенията са доказани по безспорен и несъмнен начин. Доказателства
за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и
показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по
никакъв начин се оспорват нарушенията. Те не са оспорени от жалбоподателя при
връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на
български език.
От наказателното постановление става
ясно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на основание чл.93б ал.10
т.3 от ЗАПр за нарушение по чл.8 §6 б.“а“ (ii) от AETR, като съобразно
последната разпоредба през всеки две последователни седмици
водачът ползва най-малко: (i)…….;
или (ii) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от
най-малко 24 часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на
почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната
седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови
периода от края на предходната седмична почивка. От своя страна
разпоредбата на чл.2 § 3 от Регламент 561/2006 г. препраща именно към AETR за международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в § 2, вместо настоящия регламент
се прилага AETR, като следва да се посочи че диспозицията на чл.93б от ЗАПр има
бланкетен характер и препраща към нормативни актове извън него и то при
алтернативност, каквито безспорно са AETR и посочения Регламент. Жалбоподателят
е санкциониран с глоба от 1000 лв. за това, че не е спазил изискванията за
намалена седмична почивка, като е налице конкретно описание и посочване на
надвишаването с конкретни часове. Водачът, видно от разпечатките от дигиталната
карта, не е ползвал минималната 24 часова почивка след шест 24 часови периоди,
като е превишил това време с 22 ч. 48 м.
Турция е страна по АЕТР и установените правила за почивки, еднакви с тези на Р
561 са задължителни за водача. В случая АЕТР е приложима за целия превоз, а не
само за част от него. Приложимостта и на Р 561 е налице и правилно в НП е
посочено приложимостта на двата акта. Нарушението е установено на територията
на България, което води и на приложението на ЗАПр.
Предвид изложеното съдът намира,че издаденото
наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 38–0001298/02.10.2019 г. на началника
на ОО”АА” гр.Русе, с което на М.Г., турски гражданин, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв. за нарушение по
чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :