№ 711
гр. Пазарджик, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира М.а
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира М.а Гражданско дело №
20215220101290 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от ДФ "Земеделие" срещу Н. Г. В. от с.
Тополи дол, общ. Пазарджик, за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата 24175,20 лв. главница, представляваща задължение за
възстановяване на получена финансова помощ, и 1036,64 лв. лихва за забава върху нея към
30.09.2013 г., както и законната лихва, считано от 01.10.2013 г., когато е подадено
заявлението по чл. 417 от ГПК. В исковата молба се твърди, че между страните на
14.11.2008 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярката
"Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони
за 2007-2013 г. на ЕС. Заявлението на ответника за подпомагане е било одобрено за
подпомагане, вследствие на което е бил сключен договорът. Бенефициентът следвало след
третата година да подаде заявка за второ плащане не по-късно от един месец след
изтичането на срока за изпълнение на бизнес плана, или в конкретния случай срокът за
подаване на заявка изтекъл на 13.12.2012 г., без тя да бъде подадена. Неподаването на заявка
лишило съгласно нормативната уредба ползвателя от възможността да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора - документите за доказването на изпълнението се
подавали заедно със заявката за второ плащане и фондът нямало как да изследва дали са
изпълнени задълженията, за които е получено финансиране. Клаузата на т. 4.4., б. "е" от
сключения договор създавала право на фонда при неподаване на заявката за второ плащане
в срока да откаже да направи второ плащане и да изисква да се възстанови цялата сума на
първото. Ползвателят (ответникът) бил уведомен за отказа за плащане и развалянето на
договора от страна на фонда на 14.02.2013 г., а на 08.04.2013 г. му била връчена и покана за
1
възстановяване на полученото първо плащане. Отговор на поканата, респективно плащане
не постъпило. Срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК било подадено възражение от
длъжника.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска изцяло. По възражение, направено със
същия отговор, делото е изпратено по местна подсъдност от Софийския районен съд на
Пазарджишкия районен съд.
Ответникът не оспорва, че между страните е имало сключен договор от 14.11.2008 г. Сумата
по първото плащане му била преведена едва на 19.01.2010 г., а с анекс към договора срокът
за изпълнение на задълженията му бил продължен до 12.11.2012 г. Отрича да е получил
предизвестие за разваляне на договора. Оспорва твърдението на ищеца за виновно
неизпълнение от негова страна на задължение по договора, като заявява, че от една страна,
фондът е забавил първото плащане, което следвало да се извърши до 14.12.2008 г. и
забавянето довело до скъсяване на тригодишния срок, предвиден в договора за изпълнение
на предвидената в него инвестиция от ответника; от друга страна, заявката за второ плащане
следвало да се направи не в едномесечен, а в двумесечен срок от "влизане в сила на
изменението", съобразно § 26 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ 9 от 2008 г. На 13.12.2012 г. ответникът отишъл да подаде заявление за второ плащане, но
от фонда му отказали да го приемат с мотив, че е изтекъл едномесечният срок и
поддържаната от фонда система не може да го приеме. В тази връзка ответникът подал
жалба от 20.12.2012 г. до изп. директор на фонда, за което представя доказателство - отговор
от изпълнителния директор. Отделно от това ответникът счита, че задълженията му по
договора не се изчерпват с подаването на заявка за второ плащане и нямало спор, че реално
е изпълнил всички дейности, посочени в бизнес-плана. Още повече, като се изхожда от
целта на договора - създаване и модернизиране на земеделски стопанства, не става дума за
фикс-сделка или сделка, при която неизпълнението след срока е безполезно за кредитора.
Ако съдът счете, че все пак е налице неизпълнение на негови задължения, ответникът моли
съда да приеме, че т. 4.7. от договора е нищожна поради противоречие със закона - чл. 26б от
Наредба № 9/03.04.2008 г., съобразно който при неотстраняване в срок на съответните
непълноти се отказва само изплащането на втората сума, но не се иска връщането и на вече
изплатените суми.
Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на получено на отпаднало
основание.
В хода на делото страните поддържат становищата си и ги допълват. Ищецът заявява, че не
само задължението за подаване на заявка не е било изпълнено от ответника в срок, но и
други задължения по договора - снабдяването с всички разрешителни, становища и пр. е
следвало да стане до 12.11.2012 г., а ответникът е получил становище от БАБХ, нужно във
връзка с инвестициите по договора, едва на 13.12.2012 г.; освен това са били купени само
43,822 дка земя, а не уговорените 57 дка. В случай, че съдът не приеме да е налице
предходно разваляне на договора, ищецът се позовава на практиката на ВКС за това, че
изявление за разваляне на договор може да се счете за отправено и с искова молба, с която се
2
претендират последиците от развалянето. Ответникът от своя страна заявява, че предмет на
делото е развалянето на договора единствено поради неподаване на заявка за второ плащане
в срок до 12.12.2012 г. и и е недопустимо да се въвеждат обстоятелства по изпълнението на
останалите задължения, във връзка с които дори не е имало административно производство
във връзка с проверката дали са извършени - дали е купувана земя, техника, дали са правени
инвестиции и т.н. Заявява също, че исковата молба по чл. 422 от ГПК не може, за разлика от
исковите молби по осъдителни искове, да служи като изявление за разваляне на договора и
твърди, че са налице множество актове и на ВКС в този смисъл.
От представените по делото доказателства се установяват следните факти:
На 14.11.2008 г. между страните бил сключен договор за отпускане на финансова помощ по
мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г., като преди това, на 19.05.2008 г., В. бил подал заявление за
подпомагане по мярката.
Със сключения договор фондът се задължил да предостави на ползвателя на помощта В.
безвъзмездна финансова помощ в размер 48892 лв. за период от пет години, срещу което той
се задължил да извърши определени "инвестиции, основни дейности и цели", заложени в
бизнес-план към договора и включени в приложение № 1 към него, в срок до 12.11.2011 г.,
определен в т. 3.1 от договора. Сумата следвало да се изплати на две равни части по 24446
лв., втората от които - при "нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици", като заявка за плащането на втората сума следвало да се подаде "не
по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1". Договорът предвиждал, че
"фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато: а/
ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за
изпълнение в бизнес плана в срока по т. 3., или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите
документи за доказване на извършените такива не са представени; [...] е/. ползвателят не е
подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008 г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г.".
Приложение № 1 към договора предвиждало инвестиции в дълготрайни материални активи -
закупуване на общо 57 декара земя, както и на пръскачка и култиватор. Предвиждало се
също придобиване на професионална квалификация на ползвателя в областта на
земеделието, курс за обучение по проблеми на опазването на околната среда в земеделския
сектор и пр.
В т. 4.7 от договора било предвидено, че когато ползвателят не изпълнява свои задължения,
фондът има право да изисква връщането на вече изплатени суми както по първото, така и по
второто плащане, и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя. В т. 6 се
предвиждало, че договорът се прекратява при изтичане на сроковете в него, по взаимно
съгласие на страните, при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени посочените в него
3
условия или чрез едностранно писмено 7-дневно предизвестие от страна на фонда при
виновно неизпълнение на задълженията от ползвателя.
На 26.11.2012 г. между страните бил сключен анекс към договора, с който срокът за
изпълнение на дейностите и инвестициите бил изменен от 12.11.2011 г. на 12.11.2012 г., без
промяна на останалите условия.
На 20.12.2012 г. във фонда било получено писмо от ответника, регистрирано под вх. № 02-
6500/13733/20.12.2012 г., с което той правел искане да бъдат приети документите му по
заявката за второ плащане по договора. Било му отговорено с писмо от 08.01.2013 г., че
съобразно договора и Наредба № 9/2008 г. заявка за второ плащане след третата или
четвъртата година следва да се подаде в рамките на един месец от изтичането на срока за
изпълнение на бизнес-плана към съответната година. В неговия случай срокът за
изпълнение на всички инвестиции и цели е бил до 12.11.2012 г. и следователно срокът за
подаване на заявка за второ плащане е изтекъл на 12.12.2012 г. В същото писмо до
ответника се сочи, че към последния срок за подаване на заявка той не е разполагал с всички
документи, например становище от БАБХ му е издадено на 13.12.2012 г., а освен това
представените нотариални актове за закупуване на земя са за 43,822 дка, а не за
предвидените в приложение № 1 57 дка.
Разпитана като свидетел, майката на ответника Д. В.а твърди, че в началото на м. ноември
2012 г. от служители на фонда им било обяснено устно, че срокът за подаване на заявка е
удължен с още два месеца. По-късно обаче те разбрали от свой съселянин, кандидатствал за
подпомагане по същата програма, че продълженият срок не се отнася за тях и отишли на
място в поделението на фонда в гр. Пловдив, където им обяснили, че срокът е изтекъл
предишния ден, и отказали изобщо да приемат техните документи.
Със заповед на директора на Областна дирекция - Пловдив на фонда от 06.02.2013 г. било
отказано на В. изплащането на сумата, представляваща второ плащане, с мотив неподаване
на заявка. В същата заповед се съдържа изявление, че договорът се прекратява на основание
чл.33, ал. 1 от Наредба № 9, т. 4.7 от самия договор и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, като ползвателят
дължи връщане на полученото първо плащане заедно със законната лихва от датата на
получаването на настоящата заповед. Заповедта била връчена на 14.02.2013 г. адреса на
длъжника на неговата майка.
Като доказателство за правомощието на областния директор да прекратява сключените
договори по мярката ищцовата страна е представила заповед от 19.12.2012 г., с която това се
възлага на всички директори на областни дирекции. Ответникът е оспорил верността на
датата на тази заповед с твърдението, че тя е антидатирана, издадена много по-късно и към
момента на издаването на своята заповед от 06.02.2013 г. областният директор Я. не е имал
правомощие да издава подобни заповеди. Във връзка с това оспорване ответникът е поискал
да бъде задължен ищецът да представи копие от заповедната книга, за да се изследва дали
тази заповед е отразена в нея без поправки и добавки. Ищецът е представил само разпечатка
от електронната деловодна система, от която разпечатка се вижда дата и час на регистрация
4
на заповедта - 19.12.2012 г. в 17,30 ч., като е заявил, че заповедна книга в тази
администрация не се води. При тези данни съдът счита оспорването на верността на
заповедта в частта и за датата на издаване за недоказано (тежестта за доказване на
антидатирането се носи от ответника), доколкото данните от разпечатката от електронната
система би следвало да са достатъчни, още повече, че е малко вероятно самото твърдение за
антидатиране, извършено от държавно учреждение. Отделно от това самото изявление на Й.
Я. от името на фонда в тази част има гражданскоправен характер и във всеки момент може
да бъде потвърдено от изпълнителния директор изрично или непряко чрез позоваване на
него, дори да беше – а то не е – направено без представителна власт.
На 25.03.2013 г. фондът отправил до ответника покана за доброволно връщане на сумата по
първото плащане. Поканата била връчена на 29.03.2013 г. от нотариус Юлия Ваклинова чрез
домашно лице на ответника, което, доколкото се чете представеното по делото копие от
щемпела на нотариуса, е означено като "Мария Иванова - тъщата".
Плащане не последвало и на 02.10.2013 г. било подадено заявление до Пазарджишкия
районен съд за процесните суми (главница и лихва за забава), а на 26.03.2014 г. по
заповедното производство постъпило възражение от ответника. Иск по чл. 422 от ГПК е
предявен пред Софийския районен съд на 15.05.2014 г.
В заявлението като основание за възникване на задължението се сочи неподаване на заявка
за второ плащане не по-късно от един месец след изтичането на срока на договора и т. 4.4.,
буква „е“ от договора, която гласи: „фондът отказва да извърши второто плащане и изисква
да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към
него в случаите, когато: (…) е/ ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на
срока…“.
В исковата молба отново като основание за развалянето на договора и искането за
възстановяване на получената сума се сочи неподаването на заявка в срока, което лишава
ползвателя от възможността да докаже, че е изпълнил задълженията по бизнес.плана и
договора, по тази причина и самият фонд няма как да изследва дали тези задължения са
изпълнени. На конкретно неизпълнение на друго задължение по договора извън подаването
на заявка ищецът се позовава едва в хода на делото, при формулирането на
доказателствените си искания за установяване на покупката на уговорените 57 дка земя и на
датата на получаване на становище от БАБХ.
Ответникът въпреки указанията на съда при разпределянето на тежестта на доказване не е
представил доказателства за изпълнението на останалите си задължения по договора извън
подаването на заявка за второ плащане, в частност - купуването на земя с обща площ 57
декара, тъй като счита, че тези обстоятелства са ирелевантни за спора.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Преди всичко – няма причина за процесния договор да не се прилагат на общо основание
всички правила, логиката и уредбата на облигационното право, които се прилагат за
договорите изобщо, доколкото не влизат в противоречие с конкретни норми, преценени като
5
императивни – но не всяка норма, съдържаща се в закон или наредба, е императивна, нито
пък всяка норма следва да се тълкува буквално, без връзка именно с логиката, уредбата и
целта на ЗЗД и институтите на облигационното право.
Главното основание, на което ищецът счита, че е имал право да развали договора, без да
определя подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ГПК, е уговорката в
договора, съответстваща на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 9/2008 г. на министъра на
земеделието и продоволствието, е неподаването на заявка в срок до 12.12.2012 г. –
едномесечния срок по чл. 24, ал. 2 от наредбата. В отговор ответникът прави две възражения
– срокът е удължен с изменение на наредбата от един месец на два месеца, а освен това е
налице трайна практика на съдилищата, че не става дума за фикс-сделка, при която
кредиторът (фондът) няма интерес от изпълнение след срока, затова договорът не може да
бъде валидно развален поради неизпълнение, без да се определи подходящ срок за
изпълнение.
Увеличаването на продължителността на срока по чл. 24, ал. 2 от наредбата не се отнася за
договора, сключен с ответника. Наистина с наредба за изменение и допълнение на Наредба
9/2008 г., в сила от 07.08.2012 г., срокът е удължен, но в преходните и заключителни
разпоредби на наредбата за изменение и допълнение се предвижда, че „за заявления за
подпомагане, подадени преди влизане в сила на тази наредба, се прилагат правилата и
условията, които са действали преди влизане в сила на тази наредба“, като под заявления за
подпомагане, видно от употребата на израза в цялата Наредба 9, се имат предвид не
заявките за отделните плащания, а първоначалните заявления за сключване на договор, т.е.
заявлението за подпомагане на ответника е от 2008 г. и за него се прилага досегашният ред.
Налице е обаче трайна практика на ВКС в смисъл, че договорите за подпомагане по тази
програма не са фикс-сделки, т.е. не може да се приеме, че кредиторът непременно вече няма
интерес от изпълнението, ако то е извършено след срока. Това се отнася както за
задължението за подаване на заявка за второ плащане, която според решение № 2/06.02.2020
г. по т.д. 855/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС „има само организационно значение“ – да „продължи
срочното изпълнение на целия договор“ и да осигури възможност за проверка на
изпълнението на останалите задължения по него (които са всъщност основните, докато
подаването на заявка е вторично и помощно), така и за други задължения по договора,
например покупка на трактор, извършена съобразно останалите изисквания на договора, но
месец след уговорения срок – решение № 360/15.06.2015 г. по в.гр.д. 114/2015 г. на
Пазарджишкия окръжен съд. При всички тези видове задължения съдилищата приемат
също, че е възможно закъснялото с месец-два или незначително отклоняващо се от
параметрите на бизнес-плана изпълнение да е незначително с оглед целта на договора
(интереса на кредитора) и да не обосновава развалянето му. Такъв е и настоящият случай,
що се отнася до неподаването на заявка за второ плащане. По делото е налице документ,
установяващ, че през декември 2012 г. ответникът е подавал такава заявка – в текста на
писмото до него от 08.01.2013 г. се говори за искане от 20.12.2012 г. да му „бъдат приети
документите за заявка за второ плащане“. В тази насока са и показанията на неговата майка,
6
които поради наличието в писмото на несъмнени данни за опит за подаване на заявка съдът
не счита за нужно да обсъжда подробно. Следва да се отбележи, че ако е налице практика в
администрацията на устен отказ за приемане и регистриране („входиране“) на подавани от
физически или юридически лица документи, адресирани до съответната администрация,
тази практика е неправилна и не съответства на функциите и предназначението на
деловодството. След като ответникът е подал или е правил опит да подаде заявка за второ
плащане, но му е било отказано нейното приемане, макар и няколко дни след срока, не е
налице такова неподаване на заявка, което да е основание за разваляне на договора.
Позоваването на такова основание за разваляне на договора в адресираната до ответника
заповед от 06.02.2013 г. на директора на ОД – Пловдив на Фонд „Земеделие“ (оправомощен
от изпълнителния директор на фонда да я издаде) е неправилно и не би следвало да е
породило действие, още повече, че в него на длъжника изобщо не се дава срок за
изпълнение, а както се посочи по-горе, не става дума за фикс-сделка и даването на
подходящ срок е необходимо. В самия договор, в т. 6, впрочем също се предвижда
седемдневно „предизвестие“ преди прекратяването (т.е. развалянето) на договора поради
неизпълнение. Заповедта от 06.02.2013 г. следователно, макар и издадена от оправомощено
лице и връчена на длъжника по договора (ответника), не е довела до разваляне на договора и
задължение за възстановяване на вече получените суми по него.
Изпълнението на задължението за получаване на становище от БАБХ със закъснение, месец
след срока също следва да се прецени като незначително с оглед целия договор и интереса
на кредитора. Не е незначително по смисъла на чл. 87 от ЗЗД обаче неизпълнението на
задължението за покупка на земя с площ общо 57 декара, от които са купени само 43,8 дка,
или неизпълнението засяга около 1/4 от цялото задължение. За други неизпълнени
задължения на ответника не се споменава по делото.
Съдът не споделя становището на ответника, че тези факти са неотносими към спора поради
това, че не е проведено административното производство за установяване на изпълнението
на договора и бизнес-плана. Такова производство не е задължително условие да се приеме,
че е налице изпълнение или неизпълнение. То е правно уреденият начин фондът да събере
данни за изпълнението, но съществуването му не означава, че изпълнение или неизпълнение
не може да се установява пред съда и с други доказателства, т.е. тук отново няма причина да
не се прилагат напълно правилата на гражданското право и гражданския процес, както при
всеки спор във връзка с договор. Както се вижда и от някои от решенията на ВКС и други
съдилища, на които самият ответник се позовава, в случаите по тях съдът също е изследвал
пряко въз основа на представените от страните доказателства изпълнението на
задължението за покупка на дълготраен материален актив (трактор и пр.) след срока и без
непременно административно производство да е било проведено от ДФ „Земеделие“ – в
много случаи фондът е счел за ненужно да го проведе, защото е отказал плащане на
основание самото неподаване на заявка в срока.
Нужно е обаче да се отговори на въпроса дали договорът, предмет на настоящия процес,
може да се счита за развален на това основание – неизпълнение на задължението за покупка
7
на земя.
Съдът принципно не споделя становището на ответника, че искова молба по чл. 422 от ГПК
не може да има значение и на изявление за разваляне на договор. Тази искова молба
наистина следва да има за предмет същото задължение, с основание същите факти, на които
се основава и заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Няма обаче никаква пречка
нито със заявлението и впоследствие с исковата молба да се претендират последиците на
разваления договор, както биха се претендирали с една искова молба по осъдителен иск,
нито пък има пречка в исковата молба по чл. 422 от ГПК да се съдържа отделно произволно
изявление с материалноправно значение, отправено до длъжника, което може да бъде взето
предвид от съда като факт, настъпил в хода на делото, ако е относимо към спора.
В конкретния случай обаче такова изявление за разваляне на договора поради неизпълнение
не на задължението за подаване на заявка, а на задължението за придобиване на земя или
други дълготрайни активи не е било отправяно до длъжника. Искането на фонда като ищец,
чрез неговия процесуален представител, за събиране на доказателства за такова изпълнение
и позоваването на липса на изпълнение като правен довод за уважаване на иска не е
равносилно по съдържанието си на отправяне на изявление за разваляне на договора по чл.
87 от ЗЗД.
След като не е отправяно изявление за разваляне на основание неизпълнение на
задължението за покупка на земя, а отправеното изявление не е породило и не може да
породи действие поради незначителността по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД на
неизпълненото задължение за подаване на заявка в определен срок, то договорът и към
момента не е развален и връщане на получената по него сума не се дължи. В съответствие с
общите правила на гражданския закон няма причина и да се счете, че тя се дължи, без
договорът да е развален. Искът следва да се отхвърли. Ответникът не е претендирал
разноски.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, ЕИК *********, срещу
Н. Г. В., ЕГН **********, от с. Тополи дол, общ. Пазарджик, ул. "Шестнадесета" № 7, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 24175,20 лв. – главница,
представляваща задължение за връщане на помощ по договор от 14.11.2008 г., сключен
между страните по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г., заедно с лихва за забава за периода от 14.02.2013
г. до 30.09.2013 г. в размер 1036,64 лв. и законната лихва върху главницата, считано от
01.10.2013 г. до изплащане на вземането - задължение по заповед за изпълнение №
2408/04.10.2013 г., издадена по ч.гр.дело 3731/2013 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9