Мотиви към РЕШЕНИЕ № 36/ 2021 год.
по НАХ дело № 220/ 2020 год. по описа на
Районен съд –
гр. Кнежа
Производството е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
С Постановление № ТОК 268/ 2018 год. по ДП № 88/ 2018 год. от дата: 01.10.2020 год.
Районна прокуратура – Плевен е внесла в Районен съд – гр. Кнежа, на основание
чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК на Д.В.Д. с ЕГН
********** *** за престъпление
по чл. 343в, ал.3 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс.
Представителят на РП Плевен – прокурор Мирослава
Митева поддържа предложението. Счита предявеното обвинение за доказано по
несъмнен начин въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
и пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Обвиняемият – редовно призован, участва лично в процеса и
с упълномощения защитник – адв. Стоян А. от САК. Обвиняемият не признава вината
си, дава обяснения по предявеното му обвинение и моли съда да бъде оправдан.
Защитникът пледира обвиняемият да бъде признат за невиновен в престъплението, за което му
е предявено обвинение с доводи, че подзащитният му вече е наказан по
административен ред и че деянието не съставлява престъпление.
СЪДЪТ като
прецени събраните по
делото доказателства – гласни и писмени, прие за установено от фактическа страна следното:
Д.В.Д., роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
българин, с българско гражданство, с висше образование, женен, пенсионер,
осъждан, с ЕГН **********, е привлечен в качеството на
обвиняемо лице за това, че:
На 30.05.2018 год. в с. Еница, обл. Плевен, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка Хюндай, модел
„Акцент“, с рег.№ ЕН 8717 КМ, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0938-000668/ 29.03.2018 год. на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР –
Плевен (по чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството на
водач до заплащане на дължимата глоба), връчена му на 16.04.2018 год. –
престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Обвиняемият Д.В.Д. бил правоспособен водач на МПС с
категории: С, В, АМ, ТКТ, като притежавал
СУМПС № *********,
издадено на 08.12.2011 год. от ОД МВР – Плевен, валидно до 08.12.2021 год. За извършени от него множество нарушения по
Закона за движението по пътищата му
били налагани административни
наказания „глоба“ както с фишове, така и с влезли в сила наказателни
постановления. Не всички наложени глоби били платени от обв. Д.. Не били
заплатени и наложените му с влязло в сила НП № 17-0938-003005 от 16.06.2017
год. на н-к сектор ПП към ОДМВР – Плевен глоби. Поради това, на основание чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП от Началник сектор ПП към ОД МВР –
Плевен била издадена заповед № 18-0938-000668 от 29.03.2018 год., с която спрямо
обвиняемия Д.В.Д. била приложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
заплащане на дължимата глоба.
На 16.04.2018 год. в гр. Червен бряг свидетелят Л.Ц.В.,
на длъжност мл. автоконтрольор към с. дата в РУ – Червен бряг, срещнал обв. Д.Д.
и го уведомил, че има издадена заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която следва да му бъде връчена. В сградата на районното
управление св. В. запознал обв. Д. със съдържанието на заповедта и му казал, че
трябва да изземе свидетелството му за управление на МПС. Тогава обв. Д. отказал
да получи заповедта, като заявил, че ще оспорва същата. Отказал и да предаде
свидетелството си за управление на моторно превозно средство.
Свидетел на отказа на обв. Д.Д. да получи заповедта за
прилагане на ПАМ станал Н.З.З., полицейски служител при РУ – Червен бряг, който
удостоверил с подписа си в заповедта това обстоятелство. Така оформената, при
отказ за получаване, заповед не била оспорена от обвиняемия в законоустановения
14-дневен срок влязла в сила.
Както беше посочено по-горе, обвиняемият Д.Д. не бил заплатил
наложените му с НП № 18-0938-000668 от 29.03.2018 год. глоби. Същите били
дължими и към дата: 11.07.2019 год., видно от писмо с рег.№ 316р-22017 от с.д.
на сектор ПП към ОД МВР – Плевен – л. 71 от ДП.
Независимо, че знаел за издадената ЗППАМ и бил запознат със
съдържанието й (на 16.04.2018 год.), на 30 май 2018 година в с. Еница обвиняемият
Д.Д. управлявал МПС – л.а. Хюндай „Акцент“ с рег. № ЕН 8717 КМ. На ул. „Г. Димитров“
в селото същият бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ Кнежа –
свидетелите Л.И.Ц. и П.И.К.. Двамата установили, че водачът Д.Д. управлявал МПС
без поставен обезопасителен колан. В хода на извършената по ЗДвП проверка Д. не
представил на контролните органи СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство
за регистрация на МПС част ІІ. На място св. К. съставил на обв. Д. Акт с бл.№
562706 за установяване на административно нарушение по чл. 137а, ал.1 и по чл.
100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН от началника на РУ –
Кнежа било издадено наказателно постановление № 18-0285-000428 от 26.06.2018 год.,
с което на Д.Д. били наложени две глоби
за административни нарушения по чл. 137а, ал.1 и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
От данните по преписката било установено, че със заповед
за прилагане на ПАМ № 18-0938-000668 от 29.03.2018 год., издадена от началника
на сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Плевен, на Д.В.Д. е била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, което станало повод за
образуване на досъдебно производство. Заповедта била издадена във връзка с НП №
17-0938-003005 от 16.06.2017 год. на горепосочения наказващ орган, влязло в
сила на 11.01.2018 год., предмет на санкции по което са административни нарушения
по чл. 137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и т.2, чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Както вече беше посочено, процесната Заповед №
18-0938-000668 от 29.03.2018 год. била връчена на 16.04.2018 год. (оформена при
отказ на обв. Д. да я получи).
Не е спорно по делото, че издадената Заповед за
прилагане на ПАМ с № 18-0938-000668
от 29.03.2018 год. на н-ка на с-р ПП при ОД МВР –
Плевен е подлежала на незабавно изпълнение.
Безспорно установено от доказателствата е и не се оспорва от обвиняемия обстоятелството,
че на посочените в
Постановлението по чл. 375 НПК дата и място – 30.05.2018 год. в с. Еница (съдът приема за
ирелевантен точния час), обв. Д.Д.
е управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Хюндай
Акцент“ с рег. № ЕН 8717 КМ, като се движил по ул. „Г. Димитров“ на път към друго населено място.
Във връзка с това деяние, свързано с
управление на МПС при наличие на издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0938-000668 от 29.03.2018 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР Плевен,
е било образувано
досъдебно производство № 88/ 2018 год. описа на РП Кнежа (понастоящем ТО към РП – Плевен), за престъпление по чл.
343в, ал.3 вр. ал.1 НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на
ПАМ – временно отнемане на СУМПС, на основание цитираната Заповед за ПАМ. След
приключване на разследването, прокурорът е изготвил и внесъл в съда настоящото
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с
налагане на административно наказание, обективирано в Постановление от 01.10.2020
год. на основание чл. 375 НПК, на
обв. Д.В.Д..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Л.И.Ц., П.И.К., вкл. показанията дадени
пред орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.5,
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Л.Ц.В. и Н.З.З.,
и приобщените по делото писмени доказателства – ЗППАМ № 18-0938-000668 от
29.03.2018 год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен; АУАН бл.№ 562707 от 30.05.2018 год. по описа
на РУ – Кнежа; НП № 18-0285-000428 от 26.06.2018 год. на Началника на РУ – Кнежа;
Решение № 140 от 19.03.2019 год. по КАНД № 9/ 2019 год. на Адм. съд – Плевен; писмо
с рег.№ 316р-22017 от 11.07.2019 год. на сектор ПП при ОДМВР – Плевен; справка
за нарушител/водач и справка за съдимост на Д.В.Д..
При анализа на гласните и писмени доказателства, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че на 30.05.2018 год. в с. Еница обвиняемият Д.В.Д.
е управлявал МПС – л.а. Хюндай „Акцент“ с рег.№ ЕН 8717 КМ, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0938-000668/ 29.03.2018 год. на
Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР – Плевен (по чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството на водач до заплащане на дължимата
глоба).
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява при
съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства –
показанията на свидетелите, ЗППАМ, АУАН, НП, справка за нарушител/водач и справка
за съдимост.
Показанията на свидетелите кореспондират помежду си,
взаимно се допълват и не си противоречат, кореспондират и с писмените
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите имат преки впечатления за случилото като цяло,
доколкото са взели участие в различни моменти от развитието му. Не са налице данни,
от които да се направи извод, че който и да било от тях има негативно отношение
към обвиняемия и/или има интерес да го оклевети.
Съдът не споделя становището на защитника –
адв. С. за предубеденост на св. П.К. поради влошени отношения с обв. Д.Д., с
оглед водено от последния наказателно производство от частен характер. Служебно
известно на съдията-докладчик е, че през м. декември 2020 год. в РС – Кнежа по
тъжба на Д.Д. е било образувано НЧХД № 286 по описа на съда за 2020 год. срещу П.К.
за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК. Независимо от това, видно от разпита на
свидетеля К., освен изложеното в съдебно заседание същият потвърждава верността
на прочетените по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК негови показания
от ДП, дадени на дата 13.08.2018 год., т.е. много преди образуване на
наказателното производство срещу него. Ето защо съдът не приема доводите на
защитника за влошени междуличностни отношения, даващи основание да бъдат
поставени под съмнение показанията на този свидетел.
Съдът не споделя и възражението на
обвиняемия, че в случая следва да се приеме, че се касае за административно
нарушение по чл. 150а от ЗДвП. Действително съставите на административно
нарушение по чл. 150а и чл. 343в, ал.3 от НК се припокриват, но видно от
приложената към делото справка за нарушител/водач обв. Д. многократно е бил
санкциониран с влезли в сила НП за извършени нарушения, вкл. по чл. 150а от ЗДвП. Очевидно наложените му санкции не са изиграли своята поправителна и
превъзпитателна роля и обвиняемият съзнателно е продължил да нарушава закона.
От правна страна:
От така установената по несъмнен начин фактическа
обстановка е видно, че с деянието обвиняемият Д.В.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. ал.1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение, а именно че на 30.05.2018 год. в с.
Еница е управлявал моторно превозно средство – л.а. Хюндай „Акцент“ с рег.№ ЕН
8717 КМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със
Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0938-000668
от 29.03.2018 год.
на началника на с-р ПП при ОД МВР – Плевен.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението
се изразява в управление на
МПС. Няма
спор по делото, че на инкриминираната дата и място – 30.05.2018 год. в с.
Еница, обв. Д.Д. е управлявал превозно средство. За да бъде престъпно поведението на
обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. В конкретния случай и
този признак от обективната страна е налице, доколкото видно от приложената
Заповед за прилагане на принудителна административна № 18-0938-000668 от 29.03.2018 год. на Началника на сектор ПП при ОД МВР – Плевен СУМПС
на обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е била връчена на обвиняемия (при отказ) на 16.04.2018 год. и същият е бил запознат с
ограниченията, които тя му налага, като от значение за узнаването е и
обстоятелството, че обв. Д. е заявил, че ще оспорва заповедта, макар и да не е
сторил това. Дори обвиняемият да беше оспорил заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълението на приложената административна
мярка. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той
презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК, поради което и от датата на
узнаването й наложената ПАМ е проявила в обективната действителност своите
правни последици и обвиняемият е следвало да съобразява поведението си с нея.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият
Д. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС (уведомен е лично на 16.04.2018 год. за заповедта, с която му е наложена ПАМ), както и че с действията си е управлявал лекия
автомобил, като от
волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС и то именно в срока на забраната,
наложена му с процесната заповед за прилагане на ПАМ.
В хода на съдебното следствие обв. Д.Д. дава обяснения по
обвинението и не отрича, че на инкриминираната дата е управлявал л.а. Хюндай
„Акцент“ с рег.№ ЕН 8717 КМ, и че е знаел за издадената заповед за прилагане на
ПАМ, макар и да е отказал да я получи. В по-голямата си част обясненията му кореспондират
със събраните доказателства по делото. Като защитна теза, обвиняемият излага
доводи, че тъй като свидетелството му за управление на МПС фактически не било
иззето, не е бил неправоспособен водач и не е извършил престъплението, за което
му е предявено обвинение, а е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 150а от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на обвиняемия, по следните
съображения:
На първо място, за съставомерността на престъплението по
чл. 343в, ал.3 вр. ал.1 от НК е от значение узнаването от обв. Д.Д. за наложена ПАМ преди датата
на деянието – 30.05.2018 год. Това обстоятелсто е факт. Същият е бил запознат със
съдържанието на заповедта на 16.04.2018 год. В случая е ирелевантно реалното привеждане в
изпълнение на ПАМ спрямо обвиняемия, т.е. фактическото изземване на свидетелството
му за управление на МПС. Ето защо съдът приема, че деянието е извършено както от обективна, така и от
субективна страна – при пряк умисъл като форма на вината.
На следващо място, действително е налице припокриване на
съставите на административно нарушение по чл. 150а от ЗДвП и престъпление по
чл. 343в, ал.3 от НК. В конкретния случай, видно от приложената справка за
нарушител/водач обв. Д. е системен нарушител на правилата за движението по
пътищата и същият многократно е санкциониран с влезли в сила НП за различни
нарушения по ЗДвП, вкл. нарушение по чл. 150а от с.з. Очевидно, така налаганите
му административни наказания не са изиграли своята поправителна и
превъзпитателна роля.
За престъпление по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева. В същото време по отношение на
обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди; към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК. Същевременно престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Обвиняемият Д.В.Д. е пълнолетен.
При така събраните доказателства, съдът намира, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Определяйки размера
на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК към момента на извършване на деянието, съгласно
която наказанието ГЛОБА се налага в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид личността на обвиняемия (семейно положение,
социален статус, трудова заетост).
Настоящият съдебен състав счита, че така
индивидуализираното наказание би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал.4 от НК, съдът, който
налага глобата по ал.1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години,
ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По
отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК препраща към
алинея първа на същия текст, която предвижда наказание лишаване от свобода до
три години и глоба от двеста до хиляда лева, следователно в разпоредбата не е
предвидена възможност на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК да бъде
налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени
лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право
да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението
по чл. 343в, ал.3 от НК. Волята на
законодателя да не се налага наказание лишаване от право да управлява МПС на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК, каквото е
процесното деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл, поради което и
допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди обвиняемия да
заплати по сметка на РС – Кнежа направените в съдебното производство разноски в
размер на 11.00 лв.
По изложените
съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: