Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057
гр.Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на 23.11.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия-докладчик Елена Арнаучкова възз.гр.д.
№ 499/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Повторно въззивно разглеждане на делото, по реда на чл.294, във вр. с
чл.258 и сл. ГПК, след отмяна (с Решение № 1166/07.10.2020г., постановено по
гр.д.№ 3896/2019г. по описа на ВКС, III г.о.) на предходното въззивно Решение №
135/24.07.2020г., допълнено с Решение № 137/21.08.2019г., постановени по
възз.гр.д.№ 296/2019г. по описа на АС - Пловдив
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, вх.№
12270/17.04.2019г., подадена от З.И.Н., ЕГН **********, ищец в производството
пред първоинстанционния съд, с която е обжалвано изцяло Решение №
407/29.03.2019г., постановено по гр.д. № 942/2018 г. по описа на ОС - Пловдив,
за отхвърляне на предявените от нея срещу О.П. пл.„С.С.“№ 1, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетение за вреди, с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, причинени при
падането й на 23.01.2017г. на тротоара пред жилищна сграда с адм. адрес гр.П.,
„ул. А.Б.“ № **, както следва за имуществени - в размер на 2 877,80лв. и за
неимуществени - в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 23.01.2017г. до окончателното изплащане, както и за осъждането
й да заплати на О.П. разноски по делото в общ размер 660лв.
Въведените оплаквания в жалбата са за неправилност на решението, искането е
за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което да се уважат
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
С постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 16992/03.06.2019г., насрещната
въззиваема страна О.П. ЕИК *********, представлявана от Кмета И.Т., чрез гл.
юрисконсулт Д.А., оспорва въззивната жалба, иска отхвърлянето й и потвърждаване
на обжалваното решение.Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и
оспорванията в отговора, след като извърши дължимата служебна проверка, на осн.
чл.269 ГПК, и съобрази задължителните указания на касационния съд, приема
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба/
ИМ, вх.№ 12082/20.04.2018г., подадена от ищец З.И.Н., ЕГН **********,
против ответник О.П. с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за ангажиране на имуществената отговорност на ответната
община за заплащане на обезщетения за репариране на вредите на ищцата,
причинени при падането й на 23.01.2017г. на тротоара на общинска улица на място
пред индивидуална жилищна сграда, както следва за имуществени - в размер
на 2 877,80лв. и за неимуществени вреди - в размер на 25 000лв., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 23.01.2017г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба/ИМ са въведени следните твърдения: На 23.01.2017г., малко
след 10ч. сутринта, в гр. П., като се движела пеша по южния тротоар на ул.
„А.Б.“ в посока бул. „В.Л.“, преминавайки покрай намиращо се на тротоара дърво,
ищцата З.Н. внезапно се подхлъзнала по заледения и заснежен тротоар и паднала
рязко на земята, без да има възможност да се задържи или да се подпре, при
което чула силно пукане на кости и усетила неописуемо силна болка в левия си
крак, като още веднага след падането усетила, че изобщо не може да движи левия
си крак. Изключително силната болка в крака й се обостряла при всеки опит
за движение на която и да е част от тялото, при всяко помръдване, дори само на
някоя от ръцете, на които се подпирала при падането. От падането си до
пристигането на „Спешна помощ“ ищцата останала да лежи около 45 минути върху
снега и леда на тротоара.Пристигналият на мястото медицински екип от
„Спешна помощ“ се затруднил изключително много при качването на ищцата в
линейката, тъй като, поради заледения тротоар и непочистената улица, било
невъзможно използването на носилка, поради което се наложило ищцата да бъде
пренесена до линейката с платнище, което й причинило допълнителни силни болки и
страдания. Спешният екип закарал ищцата в ***“ гр.П., където незабавно й били назначени
изследвания и консултации, но в операционната зала ищцата постъпила едва около
19 ч. или 9 часа след падането, тъй като спешното отделение на болницата било
препълнено с пациенти, получили травми по аналогичен начин, респективно ищцата
продължила да изживява неописуемата болка в крака в продължение на 9 часа след
инцидента.Допълнителна изключителна болка била причинена на ищцата при събуване
на ботуша на левия й крак, предприето в опит за намаляване на притискането
между счупените кости и засегнатите меки тъкани, но още по-голям бил ужасът,
който изпитала от гледката на полувисящия й в неестествена посока ляв крак.Този
ужас изпитвала и сега ищцата, спомняйки си преживяванията си тогава, как е
могло да остане без един крак и да се налага да се придвижва цял живот с
инвалидна количка или да слага протеза.За пореден път ищцата изпитала голям
ужас, когато, преди да постъпи в операционната зала, чула един от лекарите
да казва, че счупването й е толкова сериозно, многофрагментарно, че има
вероятност да загуби крака си, тъй като може да се окаже невъзможно
възстановяването и наместването на счупените части.Операцията била извършена
при пълна упойка, продължила два часа и половина, при която на ищцата били
поставени фиксиращи метални плаки и винтове. След отминаване на ефекта на
упойката, независимо, че счупените кости били наместени и кракът обездвижен,
болката се възстановила с пълна сила, била неописуема и не преминавала,
независимо, че непрекъснато ищцата приемала болкоуспокоителни.Престоят на
ищцата в болницата продължил седем дни, през които тя била през цялото време на
легло, с катетър и кракът й - обездвижен.През цялото време на болничния
престой ищцата изпитвала болка в крака, като впоследствие, поради
обездвижването, започнала да изпитва и болки в гръбнака и ставите, поради
постоянната принудителна легнала поза.През болничния престой ищцата не можела
да се обслужва сама, а се нуждаела от ежедневни и непрекъснати грижи, което й
създавало допълнителен дискомфорт и усещане за непълноценност; поради болките и
приемането на успокоителни, почти не се хранела и загубила 6кг от телесното си
тегло.Изключително мъчително за ищцата било и превозването й от болницата до
дома й. През няколкомесечното домашно възстановяване след операцията
изключителни неудобства на ищцата причинило това, че се наложило да използва в
продължение на 3 месеца патерици и да не стъпва на левия крак, което
затруднявало биологичните й нужди и домакинските дейности, карало я да се
чувства безполезна и в тежест на близките си.Ищцата трайно се обездвижила, не
излизала от дома си, прекъснала всякакви социални контакти и занимания,
променила изцяло активния си начин на живот, което я депресирало.През този
период болките в крака не отшумели напълно, като ищцата ги усещала както при
ходене, така и при стоене права, в седнало и легнало положение, допълнително
възникнали болки в гръбнака и в десния крак.Една година след операцията ищцата
не успяла напълно да възстанови двигателните функции на левия си крак, все още
ходела с накуцваща походка и се страхувала да натовари напълно левия си крак.
През това време, допълнително, ищцата изпитвала постоянни притеснения и
напрежение, че й предстои втора операция за премахване на плаките и винтовете.
През февруари 2018г., ищцата постъпила за втори път на болнично лечение, поради
оплаквания от болки и оток в левия крак, когато й била извършена оперативна
интервенция за премахване на металните плаки и винтове, при която претърпяла
нови болки, страдания и ограничения, който втори болничен престой продължил 6
дни. И към момента на подаване на ИМ ищцата продължавала да изпитва, макар и в
по-малка степен, болки в крака при промяна на атмосферните условия, а огромният
белег от двете операции продължавал да й навява неприятни спомени и я карал да
се смущава пред хората. Ищцата трудно слизала по стълби, изпитвала дискомфорт,
дори в седнало положение, тъй като кракът й трябвало да е на по-високо ниво, за
да не изпитва болки и да не получава отоци.По повод лечението и извършените
операции, в продължение на общо 6 месеца, ищцата получавала обезщетение, поради
временна нетрудоспособност, чийто размер бил значително по-нисък от размера на
трудовото й възнаграждение, което й създало допълнителни притеснения и
неудобство, тъй като се наложило да ограничи разходите си в ежедневието си и
тези за отглеждане на детето й.Във връзка с лечението на причинените й травми
ищцата извършила и разходи за консумативи и медикаменти в общ размер
2877.80лв., подробно индивидуализирани в ИМ.Търсената имуществена отговорност
на ответната община е обоснована с твърдения, че тротоарът на улицата, където е
станал инцидентът с ищцата, е общинска собственост, и обезопасяването му от
сняг и лед е било задължение на ответната О.П. петитум е за присъждане на
обезщетение за репариране на причинените вреди в размер на 25 000лв. за
неимуществени и на 2877.80лв.- за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
В постъпилия в срок писмен отговор на ИМ, вх.№ 20146/29.06.2019г., от
ответната О.П. са заявени следните възражения:О.П. не носи отговорност за
причинените вреди на ищцата.Ищцата не е посочила конкретното местоположение на
настъпване на инцидента, като не е посочила нито номера на улицата, нито друг
индивидуализиращ белег, а неясното описание препятства възможността за
адекватна защита и оспорване на пасивната легитимация. На следващо място, се
оспорват изцяло обстоятелствата, при които ищцата твърди, че е настъпил
инцидентът, твърденият механизъм на увреждане и причинната връзка. Задълженията
във връзка с дейностите по поддържане и зимно почистване на общинските пътища,
тротоари и прилежащи площи са били възложени с договор за обществена поръчка за
срок до 29.11.2019г.; със Заповед № 16ОА2840/27.10.2016г. на Кмета на О.П. е
било възложено на ОП „Ч.“ да създаде цялостна организация и контрол по зимното
поддържане и снегопочистване на уличната мрежа на територията на О.П. за сезон
2016/2017г., със Заповед № 147/23.11.2016г. на Директора на ОП „Ч.“ дейностите,
обхванати от заповедта на Кмета, са били възложени на работниците и служителите
на общинското предприятие, като е била утвърдена инструкция за дежурство и
работа по зимно поддържане и снегопочистване на територията на О.П. изготвени и
утвърдени са били „Основни правила по технологията на зимно поддържане на
уличната мрежа“, като част от „Инструкция за дежурство и работа по зимно
поддържане и снегопочистване на територията на О.П.“ от ОП „Ч.“ за сезон
2016/2017г., в които е било указано, че натрупаните снежни маси по тротоарите
следва да се почистват ръчно от работниците по ръчно метене, а, където
инфраструктурата позволява - и машинно, подобни указания са били дадени и в
„Технология за зимно поддържане и почистване на територията на О.П. за периода
29.11.2016г.-15.03.2017г.“Тези задължения на О.П. през процесния период относно
поддържане на улиците и пешеходните зони са били изпълнявани и са били положени
всички усилия за привеждането им в добро състояние, съответно за
снегопочистване и опесъчаване.Не може да се приеме, че отговорността може да се
ангажира принципно, при всякакъв вид непочистване на съответното пешеходно
място, а следва да бъде установено действително, сериозно и съществено
занемаряване, съотв. неподдържане и то към момента на настъпване на инцидента.В
случай, че действително се наблюдава обилен снеговалеж и тежки метеорологични
условия в цялост на територията на населеното място и при внезапно заледяване,
е необходимо обективно технологично време за изпълнение на задълженията за
почистване.С оглед на това, дори да е настъпил описаният в ИМ инцидент, същият
не се дължи на бездействие на ответната община, а на случайно събитие, за което
ответната община не носи отговорност.Ответната община се позовава и на
раздел III „Поддържане на Ч. и снегопочистване“ на Наредба за
опазване на околната среда на територията на О.П. приета с Решение № 199, взето
с протокол № 10/28.05.2009г., изм. и доп. на обс - П., публично достъпна на
сайта на О.П. като поддържа, че задължението за поддържане на Ч., вкл.
снегопочистване около търговските обекти, е било задължение на ръководителя на
търговското дружество, респ. на собственика и ползвателя.В тази връзка се
оспорва, че твърденият инцидент е настъпил на място, почистването на което е
било задължение на ответната община.Заявено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.В тази връзка се поддържа, че е нормално при зимни условия
да се наблюдава влошена метеорологична картина - ниски температури, снеговалеж,
съпътстващи или последващи заледявания, поради което за изпълнение на
дейностите по почистване е обективно необходимо време и определена
технология, с оглед на което винаги съществува риск от нараняване.Падането на
ищцата може да е било следствие и на много причини, свързани със здравословното
и емоционално й състояние.Ищцата е създала реална възможност за настъпване на
вредата, доколкото не се е съобразила с метеорологичните условия.Оспорва се,
като необосновано завишен, претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди, с оглед посоченото в двете епикризи, че ищцата се изписва с
подобрение, в добро общо състояние, с характера и степента на уврежданията, с
възстановителните периоди и със съпричиняването.Оспорва се и претендираният
размер на обезщетението за имуществени вреди.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че липсва основен
елемент от фактическия състав/ФС на търсената деликтна отговорност по чл.49,
във вр. с чл.45 ЗЗД - не е налице противоправно бездействие на служители на
ответната община, респективно на служители на ОП „Ч.“ за почистване на мястото на
инцидента с ищцата към 23.01.2017г., тъй като тези служители не са имали
вменено такова това задължение, а задължението за почистване е било на
собствениците на имота на посочения административен адрес, съгласно чл. 9,
ал.2, т.4 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на О.П.
приета с Решение № 199, Протокол № 10/28.05.2009г. на обс - П..
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не
се констатира основание, обуславящо нищожност на решението.
При извършване на дължимата служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, за
спазване на императивни правни норми, с оглед правилната материално-правна
квалификация, се приема следното:
Релевантни за определяне на материално-правната квалификация на предмета на
делото са въведените от ищеца твърдения, както и следва да се съобрази даденото
нормативно тълкуване на приложимата правна уредба в т.2 ППВС № 17/18.11.1963г.
и т.3 ППВС № 5/24.11.1969г., че, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл.50 ЗЗД, а, ако при ползването на вещта е допуснато такова нарушение,
отговорността е по чл.45, съответно чл.49 ЗЗД.
С оглед на въведените твърдения, че, като собственик на тротоара на
улицата, където е станал инцидентът с ищцата, ответната община е имала
задължението за обезопасяването му от лед и сняг, което, несъмнено, е било
възможно, и коментираното нормативно тълкуване, се приема, че дадената от
първоинстанционния съд материално-правна квалификация, чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, е правилна.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, за допустимост на изцяло
обжалваното решение се констатира, че при правилно определяне на предмета на
делото, изведен от въведените твърдения и заявения петитум, са разгледани
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетения за
вреди на посоченото фактическо основание, липсва нарушение на диспозитивното
начало и са налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки за допустимост на производството.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на
решението в неговата цялост, но само на поддържаните във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за неправилност, а именно следните:
Във въззивната жалба са оспорени, като извършени в нарушение на закона и
необосновани, мотивите, че не ответната община, а собствениците на имота на
посочения административен адрес са имали задължение за почистване към
момента и на мястото на инцидента с ищцата, съгласно чл. 9, ал.2, т.4 от Наредбата
за опазване на околната среда на територията на О.П. приета с Решение № 199,
Протокол № 10/28.05.2009г. на обс - П..Поддържано е да не е съобразено, че,
инцидентът с ищцата е станал в имот, който е публична общинска собственост, с
оглед местонахождението му и на осн.чл.2, ал.1, т.1 Закона за общинската
собственост, във вр. с § 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА, поради което поддържането
му е задължение на общината, съгласно чл.31 от ЗП и чл.167 от ЗДвП.Общината не
се освобождава от отговорността за вреди от неизпълнение на това задължение
спрямо трети лица, когато е възложила изпълнението на свои служители, други
наети лица или чрез възлагане на трети лица, тъй като следва да продължи да
упражнява надзор за изпълнението му.Сред задълженията на общината за поддържане
на имота, публична общинска собственост, е поддръжката на тротоарните
пространства, като част от общинската улична инфраструктура, която включва
привеждането им в подходящо и безопасно състояние, с оглед обичайното им
предназначение, а през зимния сезон, когато се образуват натрупвания от сняг и
заледени участъци, грижа на общината е да ги отстранява и обезопасява. Въведени
са и доводи, че Наредбата на О.П. на която се е позовал първоинстанционният
съд, противоречи на норми от по-висша степен, приета е в нарушение на ЗАА и е в
противоречие със ЗОС (чл.11, ал.1), ЗП и ЗДвП, както и на Наредбата за
управление на местните пътища в О.П. приета с Решение № 395, протокол №
22/04.12.2008г.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 16 992/03.06.2019г., от насрещната
въззиваема страна, О.П. въззивната жалба се оспорва.Установено е и не се
оспорва от въззивницата, че е паднала на тротоар пред индивидуална жилищна
сграда в гр.П..Правната уредба на прилежащата площ се съдържа в ЗУС, ЗУЕС,
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и Наредба № 6/18.09.2009г. на МРРБ за
определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в
квартали с комплексно застрояване. Редът и условията за определяне на
прилежащите площи към сгради (в т.ч. и на прилежащите тротоари), а начинът
и контролът по поддържането им са нормативно уредени в Наредба № 6/18.09.2009г. на
МРРБ за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в
квартали с комплексно застрояване, която препраща към наредбите на общинските
съвети.Съгласно приложимата разпоредба на чл.9, ал.1 и 2 НООСТОП, дейностите по
почистването, вкл. снегопочистването, в т.ч. на прилежащите към недвижимия имот
части от тротоарите, са задължения на собствениците и ползвателите на (обекти) в индивидуални
жилищни сгради. За зимния период 2016-2017г. задълженията на гражданите,
собствениците на търговски обекти и др. за снегопочистване са установени в
Заповед № 16ОА2840/27.10.2016г. на Кмета на О.П. съгласно разпоредбите на
НООСТОП, а Общината има задължение да снегопочиства единствено уличните платна,
но не и тротоарите.Оспорват се и доводите в жалбата за незаконосъобразност на
НООСТОП.
За осъществяване на фактическия състав на търсената имуществена отговорност
на ответната община, с материално-правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, е
необходимо да са налице следните кумулативно предпоставки: за ответната община
към момента и на мястото на настъпване на инцидента с ищцата да е съществувало
задължение за снего- и ледопочистване; ответната община да е възложила
изпълнението на това задължение; да е налице противоправно поведение на
изпълнител/и – пряк/и причинител/и, което е при или по повод изпълнението на
възложената от ответната община дейност за снего- и ледопочистване към
момента и на мястото на настъпване на инцидента с ищцата; да са настъпили
твърдените вреди за ищцата; да е налице причинна връзка между противоправното
поведение на изпълнителите, на които ответната община е възложила работата, и
вредите за ищцата и да е налице вина на извършителите, която се презумира, на
осн. чл.45, ал.2 ЗЗД.
По делото е безпротиворечиво установено и не се оспорва от фактическа
страна, че на 23.01.2017г., ок.10ч., в гр.П., при придвижването си пеша, ищцата
Зл.Н. ***, на място пред индивидуална жилищна сграда.Действително, както
основателно се поддържа в писмения отговор на ИМ, не е било посочено от ищцата
точното местонахождение на инцидента, но същото се установява при
възпроизвеждане на записа от телефон 112 на 23.01.2017г. в с.з.
на 11.10.2018г., а именно улица „А.Б.“ № **, което е в
границите на населеното място на гр.П..
Задължението на ответната община, като собственик на тротоара на улицата,
на който е паднала ищцата, като част от общински път, за неговото поддържане,
вкл. извършване на дейностите по снего- и ледопочистване, които са сред
задълженията за управление на имотите, общинска собственост, с грижата на добър
стопанин и за осигуряване на нормални, безопасни условия на живот на гражданите
на територията на общината, се извежда от приложимата правна уредба както
следва: чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП, съгласно който общинските
пътища са публична общинска собственост; чл.8, ал.5 от ЗП, съгласно
който собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи, чл. 5, §1, т.1 ДР на ЗП, съгласно който „път“ е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания; чл. 31 ЗП,
съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините и чл. 11, ал.1 ЗОбС, съгласно който имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Безпротиворечиво е установено от приложените към отговора писмени
доказателства и не се оспорва, че изпълнението на задължението на ответната
община за снего- и ледопочистване към момента и на мястото на инцидента с
ищцата, е било фактически възложено по договор - на ОП „Ч.“ и с Наредба - на
собствениците и ползватели на обекти, за което не е имало нормативна
пречка и с такава възможност е разполагал обс - П., на осн.чл. 8 от Закона за
нормативните актове.
Веднага следва да се посочи обаче, че възлагането на изпълнението на
задължението за снего-и ледопочистване не освобождава ответната община, в
качеството й на възложител, от обективната й гаранционна имуществена
отговорност, на осн. чл.49, в вр. чл.45 ЗЗД, спрямо трети увредени лица за
репариране на вреди от противоправни действия или бездействия на изпълнителите
при и по повод изпълнение на тази възложена дейност, а при неизпълнение от
изпълнителите на тази възложена работа ответната община е разполагала с
възможност да ангажира договорната отговорност на специализираното общинско
предприятие, евентуално да наложи административни санкции на собствениците и
ползвателите на обекти (в какъвто смисъл е даденото тълкуване в Решение №
124/18.07.2019г. по гр.д.№ 3057/2018г., 4.г.о.). Ето защо, е неоснователно
заявеното в отговора на ИМ правоизключващо възражение, че общината не носи
имуществена отговорност за вреди спрямо ищцата, основано на възлагането на
задълженията за ледо- и снегопочистване на собствениците и ползвателите на имоти
и на специализираното предприятие ОП „Ч.“, поради което, без да се налага да се
обсъждат останалите доводи в жалбата за незаконосъобразност на Наредбата за
опазване на околната среда на територията на О.П. се приема, че са основателни
оплакванията в жалбата на ищцата за неправилност на оспорените мотиви, на които
са основани крайните изводи за отхвърляне на исковете.
Приема се, че са доказани и останалите кумулативни предпоставки на
търсената обективна имуществена отговорност на ответната община по чл. 49, във
вр. чл.45 от ЗЗД, неизпълнението на възложената от ответната община
дейност за снего- и ледопочистване към момента и на мястото на настъпване на
инцидента с ищцата, на настъпване на твърдяното травматично увреждане и
твърдените от ищцата болки и страдания и на причинната връзка с противоправното
поведение, поради следните съображения:
От разпита на свидетелите К. и Н., от възпроизвеждането записа на телефон
112 на дата 23.01.2017г. и от представените медицински документи се установява,
че ок.10ч.на 23.01.2017г. ищцата е паднала на тротоара на общинска улица пред
индивидуална жилищна сграда с адм. адрес гр.П., ул.“**“ № **. Касае се за
период през зимата, в който е нормално да има натрупвания на сняг и лед по
улиците и тротоарите на града, а, видно от представената по делото справка от
М. с. – П. (л. 12, 13 и 14 от делото на ОС – П.), в предходните дни в гр.П. са
били регистрирани мъгла, дъжд и снеговалеж.Така, от показанията на свидетеля К.
в с.з. на 11.10.2018г.(л. 163 от делото на ОС), която е с непосредствени
възприятия за мястото на инцидента с ищцата, се установява, че един ден през
месец януари 2017г. получила телефонно обаждане от ищцата, че е паднала на ул.
„А.Б.“ , защото всичко е било заледено, и не може да мръдне, а линейката
още не е дошла.Когато свидетелката к. пристигнала на мястото на инцидента с
ищцата, видяла, че улиците и тротоарите са заледени и неопесъчени( „улиците
бяха в коловози и нямаше как да се върви нито по пътя, нито по тротоара, всичко
беше не в сняг, а в лед; не видях да е опесъчен тротоарът, а не беше и
почистен, всичко беше в сняг и лед“). Противно на неоснователно поддържаното в
отговора на ИМ, е установен твърденият от ищцата механизъма на настъпване на
вредите както от показанията на разпитаните свидетели к. и Н. и от заключението
СМЕ с вещо лице И. К., от което се установява да е било възможно причиненото на
ищцата травматично увреждане да е настъпило по механизъм „подхлъзване
и падане с усукване на лява подбедрица“.
Неоснователно е заявеното от ответната община възражение за наличие на
случайно събитие, поради следните съображения:
За понятието „случайно събитие“ липсва
легално понятие, но съдебната практика приема, че това е такова събитие, което
не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила
(Решение № 204/10.03.2010г. по гр.д.№ 4284/2008г., 4.г.о.) Случайното събитие
настъпва, поради обективни причини, същото не може да се предвиди и върху него
субективно не може да се противодейства, поради което същото изключва
противоправността и вината на делинквента.За освобождаване от отговорност за
вреди при случайно събитие същото не трябва да се предхожда от противоправно
виновно поведение (в този смисъл Решение № 204/10.03.2010г. по гр.д.№
4284/2008г., 4.г.о., Решение № 166/10.03.2010г. по гр.д.№ 4284/2008г.
4.г.о.).Приема се, че при деликтната отговорност, каквато е търсената,
фактическият състав/ФС на случайното събитие включва следните кумулативни
елементи: събитие, властнически акт или невиновни действия на трети лица, които
да са непредвидими преди настъпването му, поради което да са непреодолими и
непредотвратими при полагане на дължимата грижа и в пряка причинна връзка да са
настъпили вреди.По общите правила на доказването елементите от ФС на случайното
събитие са в доказателствена тежест на ответника.
В разглеждания случай, от коментираната
доказателствена съвкупност по делото, при доказателствена тежест за ответната
община, не се установява инцидентът с ищцата да се дължи на събитие,
властнически акт или невиновни действия на трети лица, което да е било
непредвидимо и, поради това, същото да е било непреодолимо.Конкретно,
заледяването на тротоара на общинската улица към момента на инцидента с ищцата,
е събитие, което е нормално да настъпи през зимния сезон в гр.П., респективно
същото е било напълно предвидимо, поради което следва да се приеме, че е било
предотвратимо, при полагане от изпълнителите на възложената от ответната община
работа дължима грижа, поради което не е налице основание за освобождаване на
ответната община от търсената отговорност.
По делото е проведено пълно и главно доказване и на твърдените да са
претърпени вреди от ищцата, които са в пряка причинна връзка с падането й на
23.01.2017г. на тротоара на общинската улица, поради противоправното поведение
на лицата, на които ответната община е възложила обезопасяването му. Така, от
показанията на разпитаната свидетелка на ищцата к. се установява, че при
падането си на тротоара ищцата е изпитала изключително силна (“нечовешка“) болка
в левия си крак, ищцата е „пищяла“ от болка при всяко движение, била е
пребледняла; след падането е останала да лежи неподвижно на място повече от 30
минути, след което е била пренесена от екип на „Бърза помощ“ с платнище до
линейката и извозена в болнично заведение; след падането кракът й е бил
неестествено изкривен, костта й е хрущяла и е издавала
ужасен звук. От заключението на СМЕ е установено, че в болничното заведение е
било констатирано, че на ищцата е било причинено многофрагментарно травматично
увреждане - счупване на крайната трета на подбедрицата на левия крак с
дислокация на фрагментите или разместване на самото счупване; след извършените
изследвания и консултации на ищцата е било приложено оперативно лечение за
открито наместване на фрактурата на ищцата с вътрешна фиксация, тибия и фабула
и гипсова имобилизация, като ищцата е била на болнично лечение за периода
23.01.-29.01.2017г.; на ищцата е било приложено и второ оперативно лечение на
27.02.2018г., при което е била евакуирана гнойна колекция и екстракция на
метални тела, като ищцата е престояла за втори път на болнично лечение за
периода 26.02-03.03.2018г.От показанията на св. М.Н. в с.з. на 11.10.2018г.,
майка на ищцата, които, преценявани наосн.чл.172 ГПК, не се опровергават, а се
подкрепят от другите данни по делото, поради което следва да се кредитират, се
установява, че след първата операция ищцата не е можела да се движи с патерици,
а се придвижвала до тоалетната със столче с колелца, което продължило до май
2017г. (4 месеца след инцидента), след което постепенно e започнала
да натоварва здравия си крак и към средата на юни 2017г. (5 месеца след
инцидента)e започнала да ходи без патерици, през юни-юли 2017г.(шест
месеца след инцидента) e тръгнала на работа, а от август-септември
2017г. вече се e чувствала възстановена и e можела да
излиза и сама. И след втората операция през февруари 2018г.на ищцата отново
се e наложило да ходи с патерици, но този път тя се възстановила
бързо, като през април 2018г.вече е можела да се движи сама.Преди инцидента
ищцата е била активна, ходела на йога, народни танци, но след втората операция
лекарите са й казали, че костите й са „като швейцарско сирене“ и трябва да
внимава много до възстановяването на костната тъкан.Отскоро ищцата с започнала
пълноценно да натоварва крака, но от походката й се виждало, че е претърпяла
интервенция.Показанията на св.Н. се подкрепят от заключението на СМЕ, от което
се установява, че ищцата не е могла да се обслужва сама поне 20 дни след
счупването, придвижвала се е с патерици поне 4-5 месеца след счупването, без да
стъпва на левия си крак, и към момента на прегледа на 14.09.2018г. е имала
ограничение на свиването на лявото коляно при клякане около 90 градуса, а от
направената контролна рентгенография е установена рентгенологично изразена инактивитетна
остеопороза - забавяне и усложнение на оздравителния процес, което е нормално
да се получи вследствие на дългата имобилизаци и довежда и до по-дълго
възстановяване с около 1 месец, като това състояние обикновено е преходно, но
понякога може да се превърне в трайно заболяване, наречено „***“, обичайният
период на възстановяване от счупвания като при ищцата обикновено продължава от
4 до 6 месеца, но може да продължи и 8 месеца и повече, като с това пълното
възстановяване и преодоляване на последствията от счупването не приключва, а
движението на ставата обикновено се възстановява след 1 - 2 години.
Доказано е от представените писмени доказателства: фактура №
**********/23.01.2017 г. касов бон, приложените рецепта и касов бон и
заключението на СМЕ извършването от ищцата на претендираните за възстановяване
разходи за консумативи и медикаменти, както и причинната им връзка с падането
й, поради противоправното поведение на изпълнителите на снего- и
ледопочистването, в общ размер сумата от 2 877.80 лева, която включва: 1 560.00
лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със
заключващи винтове, 1 020.00 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със
самонарезни кортикални винтове, 156.00 лева – санитарни консумативи и 141.80
лева – стойност на закупени ампули „Зибор“.
С оглед изложеното, следва да се приеме,
че предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Определянето на размера на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за
репариране на неимуществени вреди следва да се извърши от съда, като се
съобразят следните конкретни правно-релевантни обстоятелства: Характерът на
увреждането на ищцата – сложно многофрагментарно счупване на бедрената кост;
претърпените две оперативни интервенции, при които са били поставени, съответно
премахнати, метални стабилизиращи елементи; интензитетът на търпените болки и
страдания в крака, които са били с изключително силни непосредствено след
инцидента и по време и непосредствено след двете претърпени оперативни
интервенции; болките и неудобствата при извозването до болничното заведение за
лечение; допълнителните болки и страдания при свалянето на обувката; първоначалният
ужас от вида на изкривения крак и бъдещата прогноза; двукратният болничен
престой в продължение на общо 13 дни; невъзможността да се самообслужва и
необходимостта от чужда помощ в продължение на поне 20 дни след инцидента;
необходимостта да се придвижва с помощни средства в продължение на 5 месеца;
търпените болки не само в крака, но и в гръбнака и ставите, неудобства и
ограничения от принудителната поза, обездвижването за продължителен период от
време; търпените битови и социални ограничения; наложената цялостна промяна на
жизнените активности; претърпените финансови ограничения, поради това, че
получаваното в продължение на 6 месеца обезщетение, поради временна
неработоспособност е било в по-нисък размер от трудовото възнаграждение;
продължителният период на пълно възстановяване от повече от година; полученото
усложнение рентгенологично изразена инактивитетна остеопороза и прогнозата за
възможни бъдещи медицински усложнения, възрастта на ищцата и
обществено-икономическите условия на живот към 2017г.Ето защо се приема, че
сума в размер на 25 000лв. би била най-подходяща да репариране на всички
настъпили до този момент неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка
с инцидента на 23.01.2017г.Дължимото на ищцата обезщетение за репариране на
имуществени вреди е в размер на доказаните разходи за консумативи и медикаменти
в общ размер 2 877.80лв.
Дължимите на ищцата обезщетения за вреди не следва да бъдат намалявани по
заявеното надлежно и своевременно в отговора на ИМ възражение за
съпричиняване, поради следните съображения:
Съпричиняването на вредите от пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД има
обективен характер, като вината не е елемент от фактическия му състав,
а за съпричиняването се преценява наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (т.7 на ППВС №
17/63г.).Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди; за да е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите, като
този принос трябва да е конкретен – т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице, както и е да е налице причинната връзка между поведението му и
настъпилата вреда( Решение № 165 от 26.10.2010г.) по т. д. №
93/2010г. на ВКС, II т. о).По общите правила на доказването съпричиняването от
пострадалия е в доказателствена тежест на ответника.
В сега разглеждания случай, за съпричиняването е конкретно посочено в
писмения отговор на ИМ, че „падането може да бъде следствие и от много причини
свързани с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата,…. ищцата не
се е съобразила с метеорологичните условия“, а в с.з. на 11.10.2018г. е
посочено, че не може да се конкретизира в какво се изразява съпричиняването, но
същото е свързано с поведението на ищцата към момента на инцидента, а и с
предходни нейни заболявания, вкл. такива, касаещи походката й, или такива,
които биха могли да окажат въздействие върху оздравителния процес, както и с
последващи действия на ищцата във връзка с рехабилитацията и възстановяването
й. По делото, при доказателствена тежест за ответната община, не е проведено
доказване на твърдения конкретен принос на ищцата, който да е в пряка причинна
връзка с настъпването на инцидента.В тази връзка по делото е установено от
свидетелските показания, че ищцата, която е сравнително млада жена, при
инцидента е носела подходящи за зимни условия обувки, поради което е
неоснователно твърдяното от ответната община, че ищцата не е съобразила
метеорологичните условия.Не се установява преди инцидента ищцата да е имала
заболявания, които биха могли да съпричинят резултата или да се отразят
неблагоприятно върху оздравителния процес, както и не се установява последващо
нейно поведение, което да се е отразило негативно върху оздравителния процес и
възстановяването й.В тази връзка е положително установено от заключението на
СМЕ, че видът на извършената на ищцата операция е правилно избран, че не се е
налагало, при липса на неудобства и усложнения, изваждането на поставената
метална остеосинтеза с 2 бр. плаки и винтове, че констатираната от направената
контролна рентгенография рентгенологично изразена инактивитетна остеопороза е нормално
да се получи вследствие на дългата имобилизация, а от показанията на св.Н. се
установява, че ищцата е провела два курса рехабилитация.
Поради изложеното, исковете за обезщетения са основателни и следва да се
уважат в пълните претендирани размери:2 877.80 лева за имуществени вреди и 25
000лева за неимуществени вреди, като следва да се присъди законната лихва върху
всяка от двете суми, считано от 23.01.2017г. до окончателното им изплащане.
Не до тези крайни правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за
разноските, и да бъде постановено друго, с което исковете да се уважат.
Разноски: С оглед на този резултат, на основание чл. 78 от ГПК, на ищцата
следва да бъдат присъдени всички направени разноски пред двете инстанции в общ
размер 3 247.67 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 407/29.03.2019 г., постановено по гр. д. №
942/2018г. по описа на ОС - Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.П. ЕИК *********, да заплати на З.И.Н., ЕГН **********,***,
обезщетение за репариране на вреди, причинени от падането й на 23.01.2017г. на
тротоара на улица „А.Б.“, в границите на гр.П., на място пред жилищна сграда,
както следва: за репариране на имуществени в размер на 2 877,80лв., която
включва 1 560 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на
тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020 лева – цена на реконструктивна
плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156 лева – санитарни
консумативи и 141.80 лева – стойност на закупени ампули „Зибор“, както и за
репариране на неимуществени вреди в размер на 25 000лв., ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 23.01.2017г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА О.П. ЕИК *********, да заплати на З.И.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 3 247.67 (три хиляди двеста четиридесет и седем лева и 67 стотинки),
представляваща разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: