№ 529
гр. Пазарджик, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500571 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Кооперация „Р.-А.“, редовно призовани, представител
не се явява. От упълномощения от тях адвокат е постъпила писмена молба със
становище по хода на делото и по същество, като се препраща към
изложеното в жалбата. Представени са доказателства за платено адвокатско
възнаграждение и списък на разноските.
За ответника Община Б., редовно призовани, се явява юрк.А. С.,
надлежно упълномощен отпреди.
юрк.С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
1
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пещера, постановено по гр.д.№ №
20235240100967 по описа за 2023 година е отхвърлен иска на Р. „А." ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. Т. м. № 10,
представлявана от З. Д. Х. – председател за приемане за установено по
отношение на Община Б., че Р. „ А." ЕИК ********* е собственик на имот с
идентификатор 29522.501.202.1.1, представляващ търговски обект с площ от
129.06 кв.м. и прилежаща част от 18,36 кв.м. стълбище, находящ се в село Ж.,
община Б. ,ул. „Осма" № 2, ет.1.
Осъдена е Р. „ А." ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. Т. м. № 10, представлявана от З. Д. Х. - председател, да заплати на
Община Б. представлявана от Кмета Н. К., разноски в размер на 230 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано Р. „А.“.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго , с което
предявения от тях иск уважен, както и д им се присъдят разноските за двете
инстанции.
Обжалваното съдебно решение било неправилно поради противоречие
с норми на материалния закон, уреждащи института на придобивната давност
и нарушение на процесуалните правила, тъй като не били обсъдени всички
доказателства по делото.
Неправилни и необосновани били изводите на съда, че от събраните по
делото доказателства не е установено, че в полза на ищеца изобщо не е
започвала да тече придобивна давност по отношение на процесния имот.
Неправилно първоинстанционния съд приел, че „разпоредбата на чл.86
от ЗС изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост, без оглед на това дали се касае за публична или частна
държавна или общинска собственост.
С изменението на чл.86 от ДВ, бр. 33 от 1996 година, в сила от
01.06.1996 година, давността е изключена като придобивен способ само за
вещите, които са публична държавна или общинска собственост, следователно
за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ, бр. 33 от1996 година,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996 година.
2
Давността е била спряна с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г. първоначално за
срок от седем месеца, а с последващите изменения на правната норма с бр.105
от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.107 от
2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от31.12.2017 г.,
доп., бр. 18 от 2020 г., този срок е бил съответно удължаван така, че с
последното изменение на закона е прието, че давността за придобиване на
имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни
или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование.
Неправилен и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС е
извода на PC- Пещера ,че „считано от първоначалното спиране на давността с
§1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до настоящия момент без прекъсване давността
не е била възобновена, поради което в полза на ищеца изобщо не е започвала и
не е текла придобивна давност по отношение на спорния имот.“
Общината черпела правата си от АОС от 2016 г. АОС се ползвал с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, респ. по чл. 143, ал.
1 от ГПК (отм.), само относно извършените от и пред актосъставителя
действия .
По делото било установено ,че поне от 1985 г. , а според свидетелските
показания от 1964 година, процесния имот се ползва от Р. „А.“, въпреки, че
имота е отчужден от Общината, видно от заключението на вещото лице, че
върху плана е извършено регулационно изменение , като Парцел VII - 303, 299
площ от 344 кв.м. и парцел VI- 304 с площ от 304 кв.м. в кв. 16 се обединяват
за ТКЗС магазин и народен съвет с обща урегулирана площ от 674 кв.м.
От свидетелските показания и писмените доказателство, било
установено, че Р. А. демонстрира по отношение на всички намерение за
своене. Т. е. използва имота за магазини, отдава под наем помещението , има
партиди на негово име за електро и водоснабдяване, има открити партиди за
заплащане на данъци, т.е. ползва процесния имот като свой. Самата Община
Б. ги счита за собственици на имота, като им открива партида в МДТ и им
3
съставя Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.З от ДОПК -
приложен като доказателство по делото. С какви средства са изградени
сградите и дали има учредено право на строеж били обстоятелства без
значение за спора.
С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел, доп., бр. 18 от 2020
г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Обявеният за противоконституционен закон, не може да се прилага от
съдилищата, независимо, че фактологията, която е относима, датира преди
решението на КС. Решението на КС имало обратно действие по отношение на
всички спорове по които няма влязло в сила решение
В тези случаи, съдът решавал спора, позовавайки се пряко на
Конституцията, когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и
аналогия на правото.
В срок е постъпил писмен отговор от Община Б..
Считат, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно.
Установено било от събраните по делото доказателства, че Община Б. е
собственик на имота.
Ищцовата кооперация никога не била придобивала и притежавала права
върху имота.
Установено било от експерта ,че строителството на сградата не е
извършено от кооперацията. Не било доказано и непрекъснато владение върху
имота от нея.
Видно било от разписната книга към действащ регулационен план на
село Ж.. одобрен със Заповед №2638/25.05.1951 година по отношение на
имота е записано, че той е отчужден от Гаврил Благов в полза на Община Б..
Издаден бил АДС №7/24.09.1985г., отново в полза на Община Б.. Според
обезсиления план отреждането на имота било за ТКЗС, Магазин и Народен
съвет“.
Средствата и работите по поддръжката, ремонтите и подобренията на
4
сградата, правени през годините също били изцяло за сметка на Община Б..
Това било видно от провежданите процедури и договаряния по реда на Закона
за обществените поръчки.
Неясно било защо от страна на Р. „А.“ е сключен договор за наем на
недвижим имот от 15.07.2023г. между Р. „А." и В. К.. В този договор имота,
отдаван под наем, не бил идентифициран.
Молят решението да бъде потвърдено.
Юрк.С.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията, изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк.С.: - Уважаеми окръжни съдии, считам въззивната жалба за
неоснователна, необоснована и недоказана, а цитираната практика като
неотносима към настоящия правен спор. В хода на производството няма
никакви събрани данни, било то гласни доказателства или писмени такива
които да доказват, че собствеността на процесния имот под някаква форма
преминава на „Р. „А.“. Единствено отреждането на имот, както е видно от
представените писмени доказателства, цитирам ТКЗ, магазин и Народен
съвет, няма данни и основания между Р. „А.“ и ТКЗС да се сложи знак за
равенство, както е описано във въззивната жалба. Средствата за изграждане
на сградата, ремонтите, поддръжката във всички години са били за сметка на
Общината, това е видно от проведените процедури по реда на Закона за
обществените поръчки и цялостната поддържа на сградата. Буди недоумение,
че Р. „А.“ през миналата година е сключил един договор за наем, в който
договор обаче не е посочен нито адрес на имота, нито номер на същия, просто
е посочено населеното място, в което се намира имота. По никакъв начин това
не може да бъде доказателство, че става въпрос за конкретния имот. Както
посочих, считам цитираната съдебна практика от адв. З. за неприложима към
5
този случай. Считам показанията на свидетелите, събрани в
първоинстаноционното производство за противоречиви и недоказващи
собствеността на Р. „А.“. Във връзка с горепосоченото и събраните
доказателства считам, че жалбата е неоснователна и моля да потвърдите
първоинстанционното решение като присъдите и разноски в полза на Община
– Б..
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 16.11.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6