Р Е Ш Е Н И Е
№ 168/25. Март 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седемнадесети март 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1135/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.В.Т. ***, чрез адв. Т. Д. ***
срещу Заповед за ПАМ № 20-0938-001696/13.12.2020г. на мл. автоконтрольор при
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР -
Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със
съставен АУАН № GA 355760/13.12.2020г. е
установено, че е управлявал автомобил след употреба на алкохол в нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й, поради липса на мотиви, съществено
нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че
липсва фактическо и правно основание в заповедта, тъй като само са посочени
законовите разпоредби и е повторено част от съдържанието на АУАН. Налице е
противоречие в обстоятелствената част на акта и на заповедта относно часа на
извършване на нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушението
не е доказано по безспорен начин, оспорва резултата от измерването с Алкотест
Дрегер и достоверността на показанието. В заповедта не е посочен конкретния
срок, за който се отнема СУМПС на водача и той не е обоснован с излагането на
мотиви в заповедта. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък.
Ответникът – младши автоконтрольор при СПП – Плевен
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.12.2020г.
Жалбата е постъпила направо в съда на 23.12.2020г. в рамките на законния
14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съставен АУАН № № GA 355760/13.12.2020г. е установено, че жалбоподателят Н.В.Т.
на 13.12.2020г. около 02:55ч. в гр. Плевен ул. „Десети Декември“ до номер 86 с
посока на движение към бул. „Хр. Ботев“ управлявал собствения си лек автомобил
„Шкода Октавия“ с Рег. № ****** след
употреба на алкохол с концентрация от 0,73 промила в кръвта, измерено в 02,59ч.
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA 0164, издаден бил талон за медицинско изследване номер 0002463 от същата дата, връчен в 03,50ч.,
Съставеният акт доказва нарушението на забраната на
чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, установено с техническо средство при проверката, за което
по делото са представени доказателства, че е преминало периодична техническа
проверка, показанието и часът на проверката се доказва и с приложената
разпечатка от устройството. Записът в АУАН в горната част на акта преди
обстоятелствената част, в който е посочен час на нарушението 03,24ч. очевидно
се дължи на допусната техническа грешка, тъй като всички описани по-долу
обстоятелства относно часа на извършване на нарушението – управление на МПС в
2,55ч., когато е установен и спрян автомобила, проверката на водача за употреба
на алкохол с техническо средство в 2,59ч. и връчването на талона в 3,50ч., кореспондират
със събраните писмени и гласни доказателства.
Затова съставеният АУАН, послужил като фактическо
основание за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът
не констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му,
поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена
сила за установените с него факти и обстоятелства, които не са оборени в хода
на съдебното производство. Разпитаните свидетели изцяло потвърждават описаните
в акта факти и обстоятелства, а именно, че на посоченото място, дата и час Т. е
управлявал посочения автомобил, спрян е за проверка, при проверката с
техническо средство е установена употреба на алкохол от водача с концентрация
от 0,73 промила в кръвта, за което на място е съставен АУАН за нарушение на чл.
5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта без възражение и получил препис
от него. Връчен му бил и талон за медицинско изследване, видно от съдържанието
на който водачът не е оспорил резултатите от показанието на техническото
средство, с което била установена употребата на алкохол. След измерването
споделил пред контролните органи, че е употребил 2-3 бири няколко часа преди
проверката, което е записано и в акта.
Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца при наличие на
установеното с АУАН фактическо основание – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, установена по един от изброените начини – с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При наличие на изследване от кръвна проба или
с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи.
В случая към момента на проверката и издаване на ЗПАМ
– 13.12.2020г. употребата на алкохол от водача е установена с техническо
средство, което показало концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а
именно – 0,73 промила. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да
даде проба за медицинско изследване в близкото медицинско заведение, до което е
могъл да стигне пеша, с такси, да
бъде закаран от близък или познат, чрез
която проба да обори измереното показание с техническото средство.
По несъмнен и категоричен начин е установено извършеното
нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол
над допустимата концентрация от 0,5 промила. За констатираното с акта нарушение
е издадено и НП № 20-0938-005276/23.12.2020г. , което е обжалвано и към момента
не е влязло в сила, поради което въпросът за отговорността на водача все още не
е решен.
Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена по един от
изброените способи – с техническо средство, с медицинско изследване или с
доказателствен анализатор.
В случая при проверката на 13.12.2020г. в 02:59ч.
безспорно е установено, чрез техническо средство, че жалбоподателят в 2:55ч. е
управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 промила и следователно
са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната
административна мярка.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие
– до решаване въпроса за отговорността като е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца. В
случая въпросът за административно-наказателната отговорност на водача все още
не е решен с влязло в сила съдебно решение.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, което е било съобразено.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП
в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за
административно нарушение се изземва и СУМПС на водача.
Заповедта е издадена от мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед №
316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.
Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е
възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното
обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управление на МПС
след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство.
Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо
основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и
условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я
факти и обстоятелства са доказани с приобщените
по делото писмени и гласни доказателства.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението.
Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена е с определен
максимален срок – 18 месеца, който е законосъобразно определен.
Принудителната
административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не
представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на
водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или
наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се временно,
именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или
наказателна. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е
прекратително условие за действието на мярката. В случая прекратителното
условие не е настъпило, тъй като към момента не е налице влязло в сила съдебно
решение по издаденото НП за извършеното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Конкретен
срок на мярката не може да бъде определен в заповедта, тъй като законът фиксира
само максимален срок на действието й – не повече от 18 месеца. Принудителната
мярка действа до решаване въпроса за отговорността или до изтичането на 18
месеца от налагането й, в зависимост от това кое от двете ще настъпи първо.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.В.Т. ***, чрез
адв. Т. Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 20-0938-001696/13.12.2020г. на мл.
автоконтрольор при Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/