Р Е
Ш Е Н
И Е
№2072
Гр. Перник, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 10 12 2019
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д .МАТЕЕВА
При секретар Б Миткова
като разгледа гр. д. № 02810/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
Й.Б.Б. ЕГН ********** ***
за сумата 2028.73 лв. за доставена и незаплатена топлоенергия на
посочения адм.адрес, от която
главница 1829.71 лв.представляваща дължимата главница
за периода 01.12.2016- 30.04.2018г.
изтекла лихва 199.02 лв.представляваща
изтекла лихва за периода 07.02.2017 - 14.11.2018г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –27.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 08388/ 2018г. ПРС
Претендират се и разноските по
УИ и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.А.Ц.
В него искът е оспорен по основание и размер,
като се твърди, че
-не е потребител / ползвател на
топлофицирания имот
-не е единствен собственик на
топлофицираното жилище
-оспорва начислената кубатура
като по-голяма от действителната
-настъпила е погасителна
давност за част от периода
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД по което е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за вземането
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация -
Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
По доказателствата – декларация
от МДТ Перник се установява, че:
Топлофицираното жилище е декларирано в ДМДТ
Перник по 1/ 2 ид.част, т.е. режим СИО заедно със съпруга.
Представено е удостоверение за
сключен гр.брак
Топлофицираното жилище в режим
СИО,е придобито с:
Договор за продажба № 6645 с
ОНС о т 24.10.1990г.
Следователно, ответникът може да отговаря за цялото задължение тъй като
е в БЕЗДЯЛОВА СИО и е налице законова солидарност на съпрузите за задължения,
поети за задоволяване нуждите на семейството – чл.32 ал.2 СК и чл.36 ал.2 СК на
основание брачна връзка между съпрузите.
В тази връзка – най-нова
съдебна практика, вкл. на ПОС / решение № 395 от 01.11.2019.г. в гр.дело № 566
/ 2019г. /а именно :
Щом
апартаментът е придобит по време на брака, който не е прекратен към момента и е
СИО по смисъла на чл.19 ал.1 СК от 1985г.отм. но действащ към момента на
покупката, и по см. на чл.21 ал.1 СК действащ в момента – съгласно чл.17 пр.
първо СК – всеки от съпрузите отговаря изцяло за задължения породени от СИО
независимо дали живее в него или не.
Следователно
– най-накрая ПОС е приел като практика една законова постановка, която създаде тяхна
предходна погрешна трактовка на този въпрос.
Що се касае до размера на
сумите- е изслушана СИЕ, според която
сумите се дължат изцяло, НЯМА погасени по давност, но ИМА плащания за периода.
На 07.11.2018г. е извърил
плащане от 63.14лв. , като след прихващане, се дължат следните суми :
Обща сума 1965.59лв. от която
главница 1809.52лв. и изтекла лихва 156.07лв.
Според приетата СТЕ,начислените
суми са от отопление , като отоплителните уреди са с дистанционен отчет и те са
отчитани.Ответникът не е осигурил достъп при главния отчет и битовата гореща
вода е начислена по оценка на фирмата за дялово разпределение.
Следователно- съпругът дължи
цялото задължение, след прихващате от платената сума, тъй като няма погасени по давност суми.
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски:
от ответника на ищците, в размер 941.14 лв. по
УИ и 75лв. по запов.производство
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов, че
Й.Б.Б. ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ НА ДРУЖЕСТВОТО
Сумата1965.59лв. / като за разликата до пълния
предявен размер 2028.73лв. отхвърля като неоснователен и недоказан /-
за доставена и незаплатена топлоенергия на
посочения адм.адрес, от която
главница
1809.52лв.представляваща дължимата главница за периода 01.12.2016-
30.04.2018г./ като за разликата до пълния предявен размер 1829.71лв. отхвърля
като неоснователен и недоказан/
изтекла лихва
156.07лв.представляваща изтекла лихва за периода 07.02.2017 - 14.11.2018г./
като за разликата до пълния предявен размер 199.02лв. отхвърля като
неоснователен и недоказан/
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –27.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 08388/ 2018г. ПРС
ОСЪЖДА Й.Б.Б. ЕГН ********** ***
-
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник АД : 941.14 лв. по УИ и 75лв. по
запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: