О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
16.01.2020 г., гр. Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Членове: ПЕНКА П. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова ВЧНД № 560 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 494/25.11.2019 г., постановено
по ЧНД № 1036/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, е отменено Постановление от 04.10.2019 г. на Районна прокуратура – Враца, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 1506/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Враца и № 49/2019 г. по описа на ОД на МВР – Враца, образувано за
престъпление по чл. 315, ал. 1 НК, и делото е върнато на прокурора за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.
Срещу така
постановеното определение е подаден частен протест от прокурора в срока по чл.
243, ал. 6 НПК, с който се иска неговата отмяна и връщане на жалбата на В.Ш. срещу
постановлението за прекратяване като процесуално недопустима. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания първоинстанционен съдебен акт. Изтъква се, че районният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 и
ал. 5 НПК, разглеждайки жалба, подадена от лице, което няма съответната
процесуална легитимация, тъй като не попада в кръга на субектите, изчерпателно
изброени в чл. 243, ал. 4 НПК. Твърди се, че досъдебното производство е
образувано и прекратено за престъпление по чл. 315, ал. 1 НК, като същото е
документно престъпление, от което няма пострадало лице. Сочи се, че преценката
на В.Ш., който има само качеството свидетел по делото, че е претърпял вреди от
действията на посочени от него лица, които не са обвиняеми, е ирелевантна.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди наведените в протеста доводи и съображения и след служебна
проверка на атакуваното определение, приема следното:
Частният протест е подаден в срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледан по същество, същият е неоснователен, като съображенията на съда за това са следните:
Досъдебното производство е
било образувано и водено за престъпление
по чл. 315, ал. 1 НК за това,
че на неустановена по безспорен начин дата през месец октомври 2017 г. в град
Враца са съставени документи /записи на заповеди/, чрез попълване на лист,
носещ подпис на издателя В.Н.Ш. от гр.София, със съдържание, несъответстващо на
волята на подписания.
Разпитани са свидетели,
изискани и приложени са писмени
документи и са назначени съдебно-психолого-психиатрична
експертиза на В.Ш. и съдебно-графически експертизи на инкриминираните документи
– записи на заповед.
Наказателното производство по
делото е прекратено с постановление от 04.10.2019 г. от Районна прокуратура – Враца на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК,
поради липса на данни за осъществени
противоправни деяния, покриващи признаците на престъпните състави по чл. 315,
ал. 1 НК, по чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 309, ал. 1 НК. С определение на Районен съд – Враца същото е отменено и делото
върнато на прокурора със задължителни
указания по приложението на закона.
В протестираното първоинстанционно определение е направен подробен
анализ на събраните доказателства и установените по делото до момента фактически положения.
Първоинстанционният съд е приел за установени до този момент от
доказателствата фактически обстоятелства, които се споделят и от настоящия
съдебен състав, а именно:
Досъдебното
производство е образувано по повод подадена жалба с вх. №1506/15.06.2018
г. от В.Н.Ш. *** до Районна прокуратура – Враца против лицата И.Б.И. и Д.В.Т.,
и двамата от гр.Враца, за това, че са извършили спрямо него измама, като са му
причинили имотна вреда в размер на 46 970,00 лв. В жалбата се твърди, че
по повод правна консултация с адв. Р.Т. за разваляне на сделка с недвижим имот,
жалбоподателят Ш. се е запознал със св. Д.Т., която по-късно го потърсила, за
да го свърже с „най-добрия” психолог в страната, като го завела при св. И.И. в
офис на ул. „Иванка Ботева“ № 28, ет. 1 в гр. Враца. Последният му обещал, че
ще го излекува от депресията с помощта на „сеанси-разговори” и ще успее да
развали неизгодна за него сделка с недвижим имот. Жалбоподателят твърди, че е
провел най-малко шест на брой срещи със св. И.И. в присъствието на св. Д.Т.,
като още по време на първата им среща, те ксерокопирали личната му карта. След
„сеансите” св. Т. му поднасяла за подпис амбулаторен лист и още два бели листа
за подпис, като му посочвала къде точно да се подпише, а св. И. го
предупреждавал заплашително да не споделя с никого какво се случва между тях.
Увлечен от предложените му обещания за лечение, разваляне на сделка с недвижим
имот и получаване на застрахователно обезщетение, пострадалият Ш. се доверил на
двамата си нови познати и се съгласил да изпълни поставените от тях условия, а
именно да заплаща на св. И. определени парични суми по график. В.Ш. твърди, че
е изплатил на св. И.И. в присъствието на св. Д.Т. изтеглените от него суми от
сметката му в банка ОББ, както следва: на 11.10.2017 г. в гр. Враца – сумата от
5 000,00 лв. при първата им среща; на 13.10.2017 г. в гр. Враца - сумата от 6 600,00 лв.; на 16.10.2017
г. в гр. София – сумата от 15 370,00 лв. и на 17.10.2017 г. в гр. София
сумата от 10 000,00 лв. Твърди, че е подписал в офиса на И. договор за
покупко-продажба на автомобила си – марка „Мерцедес“, като уговорената цена
била 10 000,00 лв., а впоследствие е установил, че в договора е записана
сума в размер на 200,00 лв. По-късно през месец април
Към
жалбата са приложени ксерокопия на следните документи: собственоръчно написани
обяснения от В.Ш. от 12.03.2018 г. в гр. София; договор за покупко-продажба на
лек автомобил – марка „Мерцедес“, модел В 180, с рег. № СВ *** КН, с продавач В.Ш.
и купувач И.И. за сумата от 200,00 лв., с нотариално заверени подписи на
26.10.2017 г. в 16.20 часа от нотариус Е.С.с район на действие Районен съд –
Враца, с рег. № 598 на НК; 4 бр. разписки, издадени от „Обединена Българска
Банка“, от които е видно, че В.Ш. е получил в брой теглените от левовата си
сметка от банката суми, както следва - на 11.10.2017 г. в гр. Враца – сумата от
5 000,00 лв.; на 13.10.2017 г. в гр. Враца
- сумата от 6 600,00 лв.; на 16.10.2017 г. в гр. София от клон на
ОББ Кн. Мария Луиза – сумата от 15 370,00 лв. и на 17.10.2017 г. в гр.
София от клон на ОББ Кн. Мария Луиза – сумата от 10 000,00 лв.; извлечение от левова
сметка при банка ОББ; епикриза от 07.11.2017 г., издадена от лекуващия лекар
гл.ас.д-р П. Т.И. и началник клиника проф.д-р Св. Х. при МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум”
гр.София, видно от която В.Ш. е постъпил на лечение на 18.10.2017 г. и е
изписан на 07.11.2017 г. с диагноза „***“ и повод за хоспитализацията – „постъпва
за терапевтично уточняване, поради нарушения в съня, тревожност, загуба на
апетит след психотравма – освобождаване от работа; епикриза от 22.05.2018 г. от
същата болница, издадена от лекуващия лекар гл.ас.д-р П. Т.И. и началник
клиника при МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум” гр.София, видно от
която В.Ш. е постъпил на лечение на 08.05.2018 г. и е изписан на 22.05.2018
г. с диагноза „***“ и повод за
хоспитализацията – „постъпва на доброволно лечение в клиниката, поради
нарушения в съня, потиснато настроение, умора, натрапливи мисли, свързани с
преживяна финансова измама. Пациентът
споделя, че се чувства застрашен, бил е заплашван от човек, който се представя
за лекар. Станал обект на финансова измама.“ и решение на НЕЛК 0251 от зас. 030 от 23.03.2018 г. на В.Ш. с призната 75%
трайно намалена работоспособност.
Районният
съд е приел, че в показанията си св. В.Ш. и във всички приложени негови жалби
до различните институции се описва една и съща фактическа обстановка, касаеща отношенията
между него и посочените лица – св. Д.Т. и св. И.И., като изложението е логично
и непротиворечиво и в голямата си част показанията му са подкрепени от заключенията
на назначените експертизи, приложените писмени доказателства – банкови
извлечения за теглене на парични суми в лева от левовата му сметка в банка ОББ
на определени дати, договора за покупко-продажба на МПС от 26.10.2017 г.,
приложената медицинска документация и показанията на св. М.Х..
Първоинстанционният съд е посочил още и че лекуващ при хоспитализациите на В.Ш.
в МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум” гр.София е била гл.ас.д-р П. Т.И.,
като същата не е била разпитана, нито е бил проведен разпит на началника на
отделението. Отбелязано е, че от приложената по делото справка от началника на
първа психиатрична клиника е отразено, че по време на хоспитализацията в условията
на дневен стационар от 18.10.2017 г. до 07.11.2017 г. Ш. е напускал района на
болницата, като не е изяснено какво означава това и кои часови диапазони
обхваща, както и че в приложения лечебно-диагностичен план на назначено
лечение, попълнен от лекуващия лекар д-р П. Д. Т.И.а, има данни, че пациентът
спи през деня от 13:00 часа до 17:00 часа. Посочено е и че твърденията на свидетелите
Д.Т. и И.И., че В.Ш. е искал от тях пари в заем за лечение, поради което и сам
е съставил процесните записи на заповеди на 18.10.2017 г. в тяхна полза, следва
да бъдат проверени, предвид наличието на
данни за настаняване на св. Ш. в болнично заведение в периода от 18.10.2017 г.
до 07.11.
Районният съд правилно е констатирал, че проведеното разследване не
отговаря на изискванията за обективност,
всестранност и пълнота, поради което и направеният от прокурора извод е
необоснован, тъй като категоричен извод за липса на извършено престъпление по
НК, предвид събраните до момента доказателства не може да бъде направен. Правилни са и дадените на
прокурора указания по приложението на закона.
Неизяснен е останал
въпросът, поради противоречие в показанията на св. В.Ш. и св. Д.Т., относно познанството на адв. Р.Т. с В.Ш., както и
относно факта дали дъщеря ѝ Д.Т. е присъствала на разговора между двамата
в кантората ѝ, което обстоятелство налага разпита на адв. Т., както правилно
е отбелязал първоинстанционният съд.
С оглед изложеното в
жалбата на В.Ш. и данните, съдържащи се в
справката от началника на първа психиатрична клиника, че по време на
хоспитализацията в условията на дневен стационар от 18.10.2017 г. до 07.11.2017
г. той е напускал района на болницата, от значение е да се проведе разпит и на
лекуващия лекар на същия в МБАЛ по Неврология и психиатрия „Свети Наум”
гр.София – гл.ас.д-р П. Т.И.а относно лечението на Ш. в този период, относно
режима на лечението, относно това давала ли е тя разрешение на пациента за
напускане района на болницата на 18.10.2017, на 23.
При
разследването не са събрани доказателства, при наличието на противоречие в
свидетелските показания на свидетелите И. и Ш., досежно начина на осъществяване
на плащането по договора за покупко-продажба на автомобил марка „Мерцедес“,
модел В 180, относно каква сума е предал купувачът на продавача и кои лица са
присъствали по време на нотариалното заверяване на подписите на страните по
договора. Тези обстоятелства биха могли да бъдат изяснени чрез разпит на нотариус
Е.С., с рег. № 598 и район на действие Районен съд – Враца, както и чрез разпит
на служителите, работили към дата 26.10.2017 г. в неговата кантора. За пълнота
на доказателствения материал следва да се изиска и справка от сектор ПП към
СДВР относно регистрирани собственици на процесния автомобил – марка „Мерцедес“,
със съответния регистрационен номер, рама и номер на двигател.
Правилна са и констатациите на районния съд, че е
необходимо също да се осъществи повторен
разпит на св. М.Х. относно обстоятелството къде се е намирал св. Ш. на
18.10.2017 г., на 23.10.2017 г. и на 26.10.2017 г., включително и след 16,00
часа, да се проведе очна ставка между св. В.Ш. и св. Д.Т. относно
обстоятелствата откога датира тяхното познанство; дата и място на сключване на
договора за покупко-продажба на процесното моторно превозно средство;
осъществена ли е била среща между тях на 16.10.2017 г. и на 17.
Необходимо
се явява и изискването по делото на справка от РУ – Враца към ОД на МВР – Враца
относно има ли образувана преписка по жалбата на св. Ш. от 14.03.2019 г. срещу
св. И.И. и какво е движението по нея.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен
и обоснован извода на районния съд, че разследването не е било проведено
съобразно изискванията на закона за всестранност и пълнота. Това от своя страна
е довело до неизясняване в пълнота на фактическата обстановка и е станало
причина за формиране на необосновани и неподкрепени със събраните
доказателствата правни изводи на прокурора за липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
Въззивният съд намира, че възраженията на прокурора са неоснователни,
тъй като събраните до момента в хода на разследването доказателства не
позволяват да се направи категоричен и безспорен извод относно извършването или
не на престъпление по НК. Преценката за
това би ли могло едно лице да се яви в качеството на пострадало не следва да се
прави въз основа на дадената от прокурора правна квалификация, а на конкретно
осъществената деятелност. Правата на жалбоподателя в случая се
основават и на твърдените от него факти, че с действията си Д.Т. и И.И. са му причинили имотна вреда, като В.Ш. е
предал на св. И.И. в присъствието на св. Д.Т. изтеглените от него суми от
сметката му в банка ОББ.
Наред с това, независимо, че досъдебното
производство е образувано за престъпление по чл. 315, ал. 1 НК и независимо, че
при
документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, то за
качеството на пострадал от престъпление съгласно чл. 74, ал.1 от НПК не се
изисква лицето да е претърпяло съставомерни вреди в резултат на извършеното
престъпление. Предмет на
престъпленията по Глава IХ „Документни
престъпления“ е документът като изрично
писмено изявление на определено лице /физическо
или юридическо лице/, което изявление има правно значение. Застрашаването или увреждането
на обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление,
може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на
участващите в създаването и използването на този предмет. При документните
престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството
на пострадал от престъпление, съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се
изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии /в този смисъл Решение № 131 от 23.05.14 г.
на ВКС по н.д.№ 120/2014 г., ІІІ н.о./. Затова неоснователно се явява възражението на прокурора за процесуално недопустимост на жалбата на В.Ш. срещу прекратителното постановление на Районна прокуратура – Враца.
Предвид
гореизложеното, атакуваният съдебен акт на Районен
съд – Враца е постановен в съответствие със закона, надлежно обоснован е и не са
налице основания за неговото ревизиране.
Водим от горното и на
основание чл. 243, ал. 7 НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 494/25.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1036/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е отменено Постановление от 04.10.2019 г. на Районна прокуратура – Враца, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 1506/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Враца и № 49/2019 г. по описа на ОД на МВР – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.