Решение по дело №473/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260175
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203101000473
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./….…08.2020 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ

    

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,

 в.т.д. № 473/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №92452/11.12.2019г. от ЗАД „ЕВРОИНС”, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение №5030/20.11.2019г., постановено по гр.д. №6598/2019г. на ВРС, в частта, с която предявеният от „Вероника 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, кв. „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 10 лева, частичен иск от 1 167,95 лева, е уважен до размера от 0.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген голф“ с рег. *****, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда 195/65/15, десен шенкел и греда под купето, настъпили на 19.06.2018г., по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на решението като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на иск. Излага, че по предявен идентичен на процесния частичен иск е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.17120/2018г. на ВРС, поради което повторно предявеният иск подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал.2 от ГПК, а евентуално на основание чл.126, ал.1 от ГПК, в случай, че се приеме, че липсват данни за влизане в сила на решението. На следващо място обжалваното решение е постановено при нарушение на диспозитивното начало, предвид предприетото от ищеца десезиране на съда, с оглед искането му за отхвърляне на иска. Вместо да прекрати производството, в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество. Прави се искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по иска като недопустимо, както и за присъждане на разноски за две инстанции.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа, че настоящият иск е за друга част от цялото вземане, поради което не е налице идентичност с предмета на гр.д. 17120/18г. на ВРС. С извършеното на 28.05.2019г. плащане на сумата от 1688.51 лева са погасени присъдените по гр.д. 17120/18г. разноски и законна лихва, както и главница до размера от 1167.88 лева, като ответникът е останал задължен за още 7 стотинки, поради което правилно искът е уважен до този размер. Развити са съображения за недължимост на разноски в полза на ответника в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Вероника 2007” ЕООД срещу ЗАД „ЕВРОИНС”, иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, представляваща частичен иск от общо 1 167,95 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген голф“ с рег. *****, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда 195/65/15, десен шенкел и греда под купето, настъпили на 19.06.2018г., по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че собственият му л.а. „Фолксваген голф“ с рег. ***** е увреден в ПТП, настъпило на 19.06.2018г. в гр. Варна в кръговото кръстовище до „Пикадили Парк” по време на управлението му от лице, на което ищецът е предоставил управлението. За автомобила има сключена Застраховка „Каско - Първи риск" с ответника ЗАД „ЕВРОИНС”, със срок на действие от 04.03.2018г. до 03.03.2019г., при застрахователна сума от 4 500 лева и застрахователна премия от 172.38 лева, която е изцяло изплатена. По предявената на 20.06.2018г. застрахователна претенция са извършени няколко огледа на автомобила от страна на застрахователя, при които са установени следните увредени детайли: предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15 и гума Фулда 195/65/15, преден десен шенкел и греда под купето. За извършената по искане на застрахователя проверка и реглаж в сервиз ищецът заплатил сумата от 24 лв. За претърпените вреди ответното дружество изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 286.05 лв., от които 24 лв. за проверката и реглажа на предния мост. Необходимата сума за ремонта възлиза на 1 430 лв., от която след приспадне  на заплатена до момента сума от 262.05 лв. застрахователят е останал задължен за сумата от 1 167.95 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се твърди, че с влязло в сила решение № 1779/24.04.2019г. по гр. д. № 17120/2018 г. на ВРС, образувано във връзка със същия случай, ответникът е осъден да заплати на ищеца 10,00 лева, представляваща частичен иск от общо 1167.95 лева, обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпилото застрахователно събитие с процесния автомобил, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 520,00 лв. На 28.05.2019г. застрахователят изплатил на „Вероника 2007” ЕООД цялата дължима сума в размер на общо 1688.51 лева, включваща главница (1167.95 лева), законна лихва (0.56 лева) и разноски (520 лева). Сочи, че действително плащането е извършено след депозирането на исковата молба, но преди получаване на препис от нея (30.05.2019г). Следователно с поведението си „ЗД ЕВРОИНС" АД не е дало повод за завеждане на делото и при това положение не следва да се присъждат разноски на ищеца.

С първоинстанционното решение предявеният иск е уважен за сумата от 0,07 лева, представляваща частичен иск от общо 1 167,95 лева, застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над присъдените 0,07 лева до предявените 10,00 лева, искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса. В тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 410 лева. Искането на ответника с правно основание чл.248 от ГПК е отхвърлено с Определение №2833/17.02.2020г. на ВРС, което не е обжалвано и е влязло в сила.   

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Въведените в жалбата оплаквания за недопустимост на решението съдът намира за неоснователни.

По делото се установява, че към датата на предявяване на иска – 30.04.2019г., е било висящо гр.д.№17120/2018 г. на ВРС, образувано по иск между същите страните на същото основание за сумата от 10 лева, частичен иск от 1 167,95 лева, уважен с Решение №1779/24.04.2019г., влязло в сила на 31.05.2019г.

Предявяването на иск за друга част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск, е допустимо по аргумент от чл.126, ал.1 от ГПК. Пропускът на ищеца – умишлен или несъзнателен, да се позове изрично на наличието на висящ или приключил процес за друга част от вземането, обуславя нередовност на исковата молба, която в случая е била установима най-рано с депозиране на отговора на исковата молба, в който това обстоятелство е въведено от ответника. Посочената нередовност е отстранена пред въззивната инстанция, доколкото в отговора на въззивната жалба се съдържа изискуемото уточнение, че се касае за предявен втори частичен иск за остатъка от вземането. По този начин недостатъкът на исковата молба е саниран, като следва да се приеме, че искът е предявен за сумата от 10 лева, частичен иск от 1 157,95 лева (след приспадане на сумата по първия частичен иск). На основание чл.129, ал.4 от ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Посоченият порок е отстраним пред въззивната инстанция, тъй като не води до промяна в квалификацията на иска и вида на търсената защита, не изисква изменение на иска по основание или размер и не обуславя извод за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск.

Извършеното уточнение, че искът е предявен за друга част от вземането, обуславя извода, че предметът на делата не е идентичен, поради което не е налице предвидената в чл. 299, ал.2 от ГПК отрицателната процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

По третото въведено оплакване за недопустимост на решението съдът намира, че десезиране на съда от разглеждане на делото е налице единствено в  хипотезите  на оттегляне на иска, отказ от иск и спогодба, каквито изявления по делото не са направени. Отправеното от ищеца искане за отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса не е равнозначно на десезиране на съда, нито на признание за неоснователност на иска. Извършеното в хода на процеса плащане не лишава ищеца от правен интерес от поддържането на иска, т.е. от окончателното разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо. В този случай отхвърлянето на иска не е последица от изначалната му неоснователност, а от зачитане по реда на чл.235 от ГПК на настъпилия след предявяването му правопогасяващ факт, който намира отражение в диспозитива на решението, формирайки установително действие относно съществуването на вземането към момента на депозиране на исковата молба. По този начин, за разлика от хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне/отказ, се постига непререшаемост на спора и се предотвратява възникването на бъдещи претенции, произтичащи от същото правоотношение. В този смисъл обжалваното решение не е постановено при нарушаване на диспозитивното начало.

С оглед формирания извод за допустимост на решението в обжалваната му част спорът подлежи на разглеждане по същество. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

В разглеждания случай във въззивната жалба липсват оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, поради което в тази част въззивната жалба има бланкетен характер. В рамките на дължимата служебна проверка съдът не констатира обжалваното решение да е постановено в противоречие с императивна правна норма.

Между страните по делото липсва спор относно дължимостта на застрахователно обезщетение в размер на 1 167.95 лева, от която 10 лева са присъдени с влязло в сила решение по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС, ведно със законна лихва върху частичната главница от 12.11.2018г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 520 лева. Не се спори, а и от представеното преводно нареждане от 28.05.2019 г. се установява, че ответникът е изплатил по сметка на ищеца сумата от 1688,51 лв. Общият размер на дълга възлиза на 1688.58 лева и е формиран както следва: 1167,95 лв. главница, 0,56 лв. законна лихва за периода 12.11.2018г. – 28.05.2019г. върху главница от 10 лева по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС; 520 лв. разноски по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС и 0.08 лв. законна лихва, претендирана в настоящото производство върху втория частичен иск от 10 лева за периода 30.04.2019г. - 28.05.2019 г. (от предявяване на иска до плащането). При съобразяване на правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, според което когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, съдът приема, че с извършеното плащане ответникът е погасил изцяло акцесорните вземания за разноски и лихви, а главницата - частично до размер от 1167.88 лв., оставайки задължен за сумата от 0.07 лв., до който размер искът с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен.

Поради идентичните правни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора в полза на въззивника не се следват разноски. Възложените в тежест на ответника разноски за първа инстанция не подлежат на преразглеждане, поради липса на подадена от него жалба срещу Определение №2833/17.02.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Разноски не следва да бъдат присъждани и в полза на въззивамия, тъй като в случая същият също е станал причина за образуване на въззивното производството. Ищецът е следвало да прояви добросъвестност и да окаже необходимото съдействие като извести длъжника, че неизплатена е останала законната лихва до датата на извършеното плащане. По този начин би се избегнало частичното уважаване на иска, респективно ангажиране на  правораздавателната дейност на въззивния съд за сумата от 0.07 лева.

          Воден от горното, съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №5030/20.11.2019г., постановено по гр.д. №6598/2019г. на ВРС, в частта, с която „ЕВРОИНС”, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъден да заплати на „Вероника 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, кв. „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, сумата от 0.07 лева, представляваща частичен иск от общо 1167.95 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген голф“ с рег. *****, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда 195/65/15, десен шенкел и греда под купето, настъпили на 19.06.2018г., по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.