О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296 15.07.2019г. Стара Загора
Старозагорският административен
съд, в закрито заседание на петнадесети юли
през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
ч.КАД № 464 по описа за 2019
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.281 от ЗИНЗС вр. с чл. 229 от АПК.
Образувано по частната жалба на А.Л.А.
против Разпореждане № 384/ 17.06.2019г., постановено по адм.д.№ 381/ 2019г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като
неоснователна исковата молба на частния жалбоподател за прекратяване на
извършваните действия от администрацията на Затвора гр. Стара Загора и Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията» гр. София, изразяващи се в изпълнение на наложения
от държавен съдебен изпълнител запор върху парични средства, постъпващи по
личната партида на ищеца в Затвора гр.Стара Загора.
В частната жалба са повторени
съображенията, изложени и в искането с правно основание чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС – прекратяване на действия от органа по изпълнение на наказанието,
представляващи според жалбоподателя, нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
По същество се твърди, че администрацията на Затвора в град Стара Загора не
следва да изпълнява наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху
постъпващите парични средства по личната му партида, с които задоволява основни
жизнени потребности от лична хигиена и социален контакт със семейството и
роднините си, като е следвало да бъдат определени за несеквестируеми. Вместо
това, органа по изпълнение на наказанието «лишаване от свобода», без да
съобрази, че закупуваните с паричните средства вещи не се предоставят от
администрацията, нито могат да се получават като лични пратки, от месец март
2019г. извършва действия по превеждане на паричните средства в изпълнение на
запорно съобщение изх.№ 2867/ 22.03.2018г. на ДСИ при Районен съд – Стара
Загора, издадено по изпълнително дело № 20185530400088/2018г. по описа на СИС
при РС Стара Загора.
Счита, че обжалваното разпореждане
противоречи на разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и се позовава на чл. 508,
ал.1, т.1 от ГПК, като иска от съда да приеме същата като основание да бъде
наредено на ответника да прекрати изпълнението на наложения запор, тъй като е
наложен върху несеквестируем догод по чл. 446а от ГПК.
Направено е и особено искане за освобождаване
от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 30лв., поради липса
на средства, като идентично искане е било уважено от едноличния състав на съда
при разглеждане на искането.
В законовия тридневен срок е постъпил
отговор от Началника на Затвора гр.Стара Загора, с който се иска от съда да
бъде оставена без уважение частната жалба. Изложени са съображения, че
паричните средства по личната партида на жалбоподателя не са трудови доходи и
спрямо тях принудително изпълнение е допустимо. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Настоящия
състав на Административен съд - Стара Загора като взе предвид доводите на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Съгласно
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода може да иска прекратяване на
действия и бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл.3 от същия закон. Видно от писмо с
рег. № 770/ 30.03.2018г. Началникът на Затвора гр.Стара Загора е изпратил
отговор до ДСИ при РС Стара Загора относно запорно съобщение изх.№ 2876/
22.03.2018г. по изпълнително дело № 20185530400088/2018г. за
налагане на запор върху сумите, постъпващи по личната партида на А. ***, с
което в изпълнение на чл.508 от ГПК го информира, че лицето не е включено в
трудова дейност и не получава възнаграждение, върху което да се правят удръжки,
както и че лишеният от свобода има наложен запор и с друго запорно съобщение на
ЧСИ при ОС Стара Загора. С последващо писмо изх.№ 1164/ 29.05.2018г. началникът
на Затвора гр.Стара Загора е уведомил ДСИ при РС-Стара Загора, че от сумите,
постъпващи по личната партида на длъжника са преведени на съдия-изпълнител
380бв. На 16.05.2018г. и при последващо постъпване на парични средства по
личната партида на А. ще се извърши незабавно превод към ДСИ при РС – Стара
Загора. На 28.05.2019г. в РС – Стара Загора е подадено възражение от А. *** срещу наложения запор върху парични
суми, постъпващи в личната партида на длъжника, но същото е било оставено без
уважение с мотив, че запорът е наложен законосъобразно.
При
това фактическо положение изложените от съда правни доводи в обжалваното
разпореждане се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да
бъдат повтаряни. В отговор на наведените доводи за неправилно приложение на
материалния закон следва да се каже, че изпълнението на запорното съобщение не
представлява действие на органа по изпълнение на наказанията, което нарушава
забраната по чл.3 от ЗИНЗС, защото по аргумент от чл.78 ал.3 от ЗИНЗС на
лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но
не повече от 2/3 от размера на трудовото възнаграждение. Не се касае за
неправилно изчисление на секвестируем размер от трудовото възнаграждение, тъй
като А. не полага трудова дейност. Следователно разпоредбите на чл. 446 от ГПК
не са относими към казуса. На следващо място, защитата срещу принудителното
изпълнение се осъществява по реда на ГПК и не може да бъде релевирана с искане
по чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНС, а именно чрез предявяване на искане за
прекратяване на действия, нарушаващи забраната по чл.3 от същия закон да се
осъществи съдебен контрол за законосъобразност върху актовете на държавния
съдебен изпълнител, чрез които се осъществява принудителното събиране на
публични и частни вземания. Основния въпрос по делото се свежда до
законосъобразността на действията на органа по изпълнение на наказанието,
състоящи се в превод към ДСИ на постъпващите лични парични средства. Този
въпрос намира отговор в чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС – на лишения от свобода могат да
се правят удръжки съгласно, действащите закони. Действащите закони са ДОПК в
настоящия казус, тъй като се касае за публично държавно вземане – НАП се е
присъединила като взискател по изпълнителното дело. Съгласно чл. 213 ал.2 т.3
от ДОПК сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с
трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на
увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално
положение, са несеквестируеми. Срещу тях принудително изпълнение не може да се
насочва. А. не може да се ползва от тази закрила, тъй като не е лице в
неравностойно социално положение. Изпратените от близки на А. пари са дарение
на лицето, лишено от свобода, което е секвестируемо имущество, така както е
установено от чл.213 от ДОПК, приложим за всички длъжници по изпълнителните
производства. Действията по изпълнение на наложения запор са извършени на
законно основание, така както е посочено в чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС - на лишените
от свобода могат да се правят удръжки. Те имат право на трудово възнаграждение,
2/3 от което може да бъде удържано, а дарените отвън парични средства,
доколкото не са предоставени на лица по чл. 213, ал.2, т. 3 от ДОПК, са изцяло
секвестируеми. Личната сметка на лицето, лишено от свобода, не е сметка в
банка, поради което не се прилага и чл. 213, ал.1, т.3 от ДОПК. Дарените от вън
пари не са и средства за издръжка – лицето е пълнолетно и издръжката му като
лишено от свобода е поета от държавата. Изпратените от вън пари на лишените от
свобода не могат да бъдат правно квалифицирани като средства за издръжка. Те се
ползват на основание чл.81 от ППЗИНЗС. Основната разпоредба на чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС установява, че могат да се правят удръжки, без да изключва личната
сметка, като единствено се установява несеквестируем размер от трудовото
възнаграждение.
По
тези съображения настоящият касационен състав приема, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното разпореждане е постановено при правилно приложение
и в съответствие с материалния закон, и
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.4, вр. с чл.236, вр. чл.228 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100лв., определени по реда на чл.24 от
Наредбата за правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Искането
на частния жалбоподател за освобождаване от задължението за плащане на държавна
такса е основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.235, ал.1 от АПК, Административен съд - Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 264/ 17.06.2019г.,
постановено по адм.д.№ 381/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА А.Л.А. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, сумата от 100лв /сто лева/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСВОБОЖДАВА А.Л.А. ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, от
задължението за заплащане на държавна такса в размер на 30лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.