Определение по дело №17795/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27133
Дата: 2 август 2023 г. (в сила от 2 август 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110117795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27133
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110117795 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „...............“ ЕАД против В. В. Л. и Т.Ф. С. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на ответниците – при условията на
разделна отговорност помежду си на ищцовото дружество по ½ част от сумите, както
следва: 1 202,78 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, район
Подуяне, ..................... с абонатен № ............., 111,54 лева , представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г.;
36 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 6,43 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 22.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на собственици/вещни
ползватели на топлоснабден недвижим имот с адрес: , район Подуяне, ..................... с
абонатен № ............., а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а
ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че през процесния период е доставил до имота топлинна
енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „..........“ ООД в
края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия
от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е
следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В. Л. и Т. С. не са погасили в срок дължимите суми в общ размер, както
следва: 1 202,78 лева – главница за доставена топлинна енергия; 111,54 лева – лихва за
1
забава върху задължението за цена на топлинна енергия; 36 лева – главница за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и сумата от 6,43 лева- лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение. Твърди се, че всеки от ответниците отговаря за по ½
част от общите задължения. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. С тези доводи обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за уважаването им. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците В. Л. и
Т. С. на 17.06.2023 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по
делото не са подадени писмени отговори.
По делото е депозиран отговор с вх. № 211389/25.07.2023 г. от третото за процеса лице
О.С. - снаха на ответниците, в която същата посочва, че задължението по настоящото дело е
заплатено изцяло на ищеца. Изразена е готовност за заплащане на присъденото в полза на
дружеството юрисконсултско възнаграждение, с искане същото да бъде определено в
минимален размер. Направено е искане да не бъдат допускани поисканите от ищеца
експертизи. Към отговора е приложено заверено копие от фискален бон от 25.07.2023 г.,
издаден от „...............“ ЕАД.
Предвид така изложените твърдения за пълно погасяване на процесните суми чрез
плащане, осъществено в хода на процеса, на ищеца следва да бъде указано в срок до
първото съдебно заседание да вземе становище по тези доводи, като посочи налице ли е
плащане и довело ли е същото до погасяване на процесните задължения в пълния им
размер.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..........“ ООД като трето
лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за
това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би
възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
положителни установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за тях – при съответните квоти, е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане претендираните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗДв тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
2
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане претендираните вземания.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Като ненеобходими – с оглед липсата на проведено оспорване от ответниците, следва
да бъдат оставени без уважение исканията на ищцовото дружество за допускане
изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата
молба, както и искането му за задължаване на третото лице – помагач да представи
документите, описани в т. IV и в т. V от доказателствените искания в исковата молба,
касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в имота.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза за първото съдебно заседание, с
оглед становището на ищеца във връзка с твърденията за пълно погасяване чрез плащане на
сумите, предмет на исковите претенции.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТИУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..........“ ООД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. ........... като трето лице-помагач на страната на ищеца.
УКАЗВА на ищеца „...............“ ЕАД най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да вземе становище по доводите, изложени в депозирания по делото отговор от
25.07.2023 г. от третото за процеса лице за погасяване чрез заплащане на процесните суми,
като посочи налице ли е такова плащане и довело ли е същото до погасяване на процесните
задължения в пълния им размер.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от
10:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по задачите, формулирани в исковата молба, за първото
съдебно заседание, след изпълнение на така дадените указания на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, както и за
задължаване на подпомагащата страна да представи документите, описани в
доказателствените искания в исковата молба, касаещи отчитането и разпределението на
топлинна енергия в имота, като ненеобходими.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
3
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4