Решение по дело №540/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20197060700540
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  419

 

гр. Велико Търново, 08.11.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание  на девети октомври две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Ивелина Янева

 

 

при секретаря Д.С.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 540 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕООД „Унилик” с адрес на кореспонденция с.Маноле, общ. Марица, обл.Пловдив срещу писмо изх. № 20090#1 / 30.08.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което са изложени доводи за нищожност на претендирана цесия. В жалбата се твърди, че писмото е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на материалния закон не е зачетена цесия. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката с указания за извършване на плащане.

 Ответната страна, Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като писмото не е индивидуален административен акт, а в условията на евентуалност се твърди неоснователност на същата.

Предмет на настоящото съдебно производство e писмо изх. № 20090#1 / 30.08.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което са изложени доводи за нищожност на претендирана цесия.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2019г. от ЕООД „Унилик” са депозирани в ТД на НАП Велико Търново два документа, адресирани до Директора на териториалната дирекция – съобщение и заявление.

Със съобщението директорът е уведомен, че задължението на приходната агенция, възникнало след обявяването на нищожността на ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/ 05.04.2016г., издаден на ЕООД „Спринк”, е прехвърлено изцяло в пълен размер въз основа на договор за цесия от 28.04.2016г. на цесионера ЕООД „Унилик” и на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, считано от датата на получаване на настоящото съобщение задължението следва да бъде погасено към ЕООД „Унилик”.

Със заявление вх.№ 20090 / 23.07.2019г. е отправена покана за заплащане на задълженията на Националната агенция по приходите от обявения за нищожен ревизионен акт на ЕООД „Унилик” по посочена банкова сметка.

***жени документи.

В отговор и на двата документа е издадено оспорваното писмо от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, в което се посочва, че липсва приложен договор за цесия, поради което съобщението е от нелегитимно лице, дори и наличен договорът за цесия е нищожен, като противоречащ на чл.190 от ДОПК, поради което не поражда правно действие. Допълнително е отбелязано обявяването в несъстоятелност на ЕООД „Спринк”, поради което и в изпълнение на чл.636, ал.1 от ТР изпълнение на парично задължение може да бъде прието само от синдика. В писмото липсва изрично произнасяне по искането за заплащане на дължима на ЕООД „Спринк” сума.

В хода на настоящото производство са представени съдебни решения постановени в производството по несъстоятелност на ЕООД „Спринк” и при обжалването на ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/ 05.04.2016г. Представени са и Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г. между ЕООД „Спринк” и ЕООД „Унилик” и Анекс № 1 към него.

При така установените факти съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за нищожност на писмото.

Твърдението на процесуалния представител на ответника, че това писмо не представлява индивидуален административен акт е в противоречие с установените факти. Видно от представените доказателства по искането на дружеството за заплащане на вземания на трето лице възникнали от нищожен административен акт липсва образувано друго административно производство в ТД на НАП Велико Търново или в ТД на НАП Пловдив, поради което и именно с процесното писмо е отговорено на искането. Въпреки липсата на изричен диспозитив за отхвърляне на искането, то вписаните доводи са за недопустимост и неоснователност на искането, следователно е налице неблагоприятно за молителя произнасяне от административен орган, което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.

Безспорно директорът на ТД на НАП не е компетентен орган за издаване на индивидуален административен акт по искане за заплащане на суми, представляващи задължения на Националната агенция по приходите.

Хипотезата на възстановяване на недължимо внесени данъци е законово уредена, като чл.128 и следващите от ДОПК детайлно разписват процедура, срокове и компетентни органи. Компетентен орган при издаването на акт за възстановяване или прихващане е орган по приходите от ТД на НАП по местоседалицето на задълженото лице.

Въпреки, че е адресат на съобщението и заявлението, Директорът на ТД на НАП Велико Търново не е компетентен да се произнесе по него. Това, което е следвало да направи той е да го препрати на компетентния орган. Именно компетентния да се произнесе по искането орган по приходите е следвало да изиска допълнителни доказателства относно изложените в заявлението факти и да извърши собствена преценка на допустимостта и основателността на искането.

Фактът, че заявлението за връщане на парични средства не е попълнено на утвърдения образец на искане за възстановяване или прихващане не го прави различно и разглеждано по друг ред и от друг орган, тъй като не използваната бланка, а съдържанието определят характера на искането. След като се иска възстановяване на суми в резултат от обявен за нищожен ревизионен акт, то характера на искането е за възстановяване на недължимо платени задължения за данъци по чл.128 от ДОПК. Като такова то следва да бъде разгледано от компетентния орган по приходите.

Доколкото въпросите по допустимостта и основателността на искането за възстановяване на недължимо внесени задължения за данъци следва да бъдат разгледани от компетентен орган, съдът намира, че произнасянето по тях в настоящото решение е недопустимо – би била иззета компетентността на органа по приходите.

По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен от некомпетентен орган и следва да бъде обявена неговата нищожност, а преписката върната за ново произнасяне от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново.

Разноски не следва да се присъждат поради липсата на искане от жалбоподателя.

 Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на писмо изх. № 20090#1 / 30.08.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново.

 

ВРЪЩА административната преписка на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново за произнасяне по искането за възстановяване на недължимо платени задължения за данъци.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                           

Съдия: