Р Е Ш Е Н И Е
Номер 66/13.07.
Година
2020 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На пети юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
Съдебен секретар Геновева Ненчева
Прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 46 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 2/10.01.2020
г. по НОХД № 147/19 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимите А.А., К.Д.
и Н.Н. са били оправдани по чл.277а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. За да
вземе това решение, първоинстанционният съд е счел за несъставомерно от
обективна и субективна страна обвинението им, че на 01.03.2019 г. в землището
на с.Йорданово, обл.Силистра, в съучастие, всеки от тях като извършител, чрез
използване на технически средства – металдетектори и лопати, както и чрез
използване на МПС – лек автомобил, без съответно разрешение са търсили
археологически обекти.
Въззивното производство е по протест на прокурора от
първоинстанционната прокуратура, с искане за нова, осъдителна присъда съгласно
обвинението и въз основа на наличните доказателства. В съдебно заседание представителят
на въззивната прокуратура поддържа протеста, основано на задълбочен анализ на
доказателствата, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие. Защитата в лицето на адвокат П.Й.,***, моли присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна, такова е и искането на всеки от тримата
подсъдими, изразено в последната им дума.
Независимо от основанията и исканията, посочени от страните
във въззивното производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава настоящата инстанция
да провери изцяло правилността на присъдата. При запознаване с материалите по
проверяваното наказателно производство се установява, че в хода на неговата
съдебна фаза са допуснати съществени процесуални нарушения. В процеса на събиране,
проверка и оценка на доказателствата първоинстанционният съд не е изпълнил
задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, рефлектирало върху
правата на страните, а мотивите отразяват безкритично възприемане на
обясненията на подсъдимите при сериозен доказателствен дефицит. Последният е
попречил на съда да направи необходимия последователен и прецизен анализ на
фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващия извод за невиновност,
отсъства и дължимият коментар на съществуващите противоречия с аргументация кое
от доказателствата се кредитира, кое не, и защо. Формалността на съдържанието им,
в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна основа, която
да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения съдебен акт.
Фактическата обстановка, която окръжният съд е извел от
наличната доказателствена съвкупност, накратко се свежда до следното:
Подсъдимите Д. и А. посетили дома на подсъдимия Н. с искане
да им предостави автомобила си за да отидат до бившето сметище на с.Йорданово
за старо желязо, но и той тръгнал с тях. Така тримата се озовали на място,
което се оказало обработваема нива, и там, по сигнал на неустановен гражданин, в
чиято градина преди това също влизали и „ровили“, ги намерил свидетелят Н.,
полицейски служител. Тримата били оборудвани с металдетектори
и лопати, а тъй като вече било тъмно, носели и включени челници. Огледът,
обхванал само пшеничната нива, установил множество разкопавания на
повърхностния слой.
При горните оскъдни факти, отговорът на въпроса какво точно
са търсили тримата подсъдими, даден от окръжния съд, е именно отпадъчни метали,
а не археологически обекти. Този отговор се основава единствено на обясненията
на подсъдимите и косвено и частично, но не убедително и достатъчно подкрепящите
ги показания на свидетелката Н., леля на подсъдимия А.. Още повече, че тези
обяснения не са изцяло непроменяни, и последователни, както е приел
първоинстанционният съд, защото първоначално обявената пред полицейския
служител Н. цел – търсене на стари железа, които да предадат за да си купят
хляб, при наличието на безспорно установения при проведеното съдебно следствие
факт, че никога не са предавали такива, внезапно се е променила в желание да
подпомогнат трето лице. Обясненията за поведението на подсъдимите в някои отношения
са и логически необосновани, като например - А. и Д. отиват при Н. да го молят
за автомобил, макар всеки от тях да има такъв, както и - отиват да го молят за
автомобил без никаква предварителна уговорка, съответно обещание, че ще им го
даде, но същевременно натоварени с металотърсачи, лопати и снабдени с челници.
Попълването на доказателствената съвкупност, от гледна точка
достатъчност за разкриване на обективната истина, както и законосъобразността
на извършената от първостепенния съд доказателствена оценка, не покриват възприетите
доказателствени стандарти.
Не може да бъде прието за безспорно разбирането на окръжния
съд, че обясненията на подсъдимите се подкрепят от показанията на Н. в утвърждаване
на факта, че нивата е била старо сметище на селото, и че А. е търсил
местонахождението му с цел намиране на желязо,
както и че липсва причина за игнорирането им, респ. доказателства, които
да ги оборват. Евентуалните причини за игнорирането, или пък утвърждаването им,
при липсата на активност от страна на обвинението и с оглед действащите
процесуални правила, е следвало да се потърсят служебно от съда.
Защитната теза на подсъдимите е била, че са отишли да търсят
отпадно желязо на място, обособено фактически като селско сметище. Дали
търсенето е било осъществено именно на такова място, съдът не е изследвал,
доверявайки се единствено на заявеното от тримата подсъдими и близката
родственица на единия от тях – свидетелката Н.. Показанията на разпитаните
поемни лица дори не са споменати, въпреки наличните противоречия и неясноти,
доколкото единият от тях е заявил, че боклуци са изхвърляни край пътя, а
другият – че на мястото, където са били, не е имало боклуци, както и в
заявеното от С. „Дупките бяха в люцерната. Това е в нивата.“ Следвало е да
бъдат събрани писмени и/или гласни доказателства, вкл. чрез кметството, за
проверка верността на тези твърдения. Следвало е да бъдат установени и
разпитани като свидетели собствениците на имотите, в които е било осъществено
търсенето, относно обстоятелствата от кога ги притежават, представлявали ли са
старо или актуално сметище, обработват ли ги и от кога, как ги поддържат, и
какво е било действителното им състояние към инкриминираната дата, а
собственикът на имота, за който свидетелят Н. е споменал, че е изгонил
подсъдимите от него – и относно това конкретно обстоятелство – какво е
наблюдавал и влязъл ли е в разговор с тях, както и какво точно е сторено в
неговия имот. Данни в тази връзка е било възможно да бъдат добити едновременно
и чрез установяване на автора и изискване на пълния запис от обаждането на
тел.112, за който се съдържат данни в докладната записка на полицейския
инспектор – свидетеля Н., респ. за установяване за кои и колко на брой имоти
става въпрос.
Не се установява иззетият при претърсване в дома на
подсъдимия А. лаптоп да е бил предмет на оглед, респ. изследване от компетентен
специалист, за проверка на съдържанието му, както и историята на търсенията в
глобалната мрежа за достатъчен период, предхождащ извършването на
инкриминираната деятелност.
Пропуск на експертизата е, че макар в нея да е отразено, че
е извършен оглед на иззетите металдетектори, не е посочено за никой от тях
какви са били конкретните им настройки към момента на огледа, респ. да се
изисква отговор на въпроса към какво търсене насочват конкретните настройки.
Този пропуск може да бъде отстранен чрез поставяне на допълнителна задача, но
само ако се установи, че за извършване на своите тестове вещото лице не е
променяло настройките, или че уредите имат памет за предишни настройки. Не е
изяснен по експертен път и въпроса какво е значението на конкретно констатираните
и заснети при огледа разкопавания в процеса на работа с металдетектор
и какви изводи могат да се направят по тях.
Известна е последователната в годините съдебна практика във
връзка с критериите при изследване на умисъла, еднообразно относима към
различните престъпни състави, според която за отношението на подсъдимите към
престъплението се съди не по техните изявления, а от обективираните им
действия. Противно на този стандарт, първостепенният съд безкритично е възприел
обясненията на тримата подсъдими по делото, като е аргументирал дадения кредит
на доверие единствено с показанията на лелята на единия от тях, без да подложи
на проверка защитната теза чрез анализ на конкретното им поведение, както и
чрез осгуряване и съпоставяне с други доказателствени източници. По отношение
на другите доказателствени факти, които съдът е установил, не е заявил нито
кореспонденция, нито отсъствието на такава, спрямо кредитираните обяснения.
Така не е дадена оценка на безспорния факт, че в резултат на
продължително и упорито няколкочасово търсене, вкл. в тъмната част на
денонощието, с челници и след използване на прецизна и надеждна професионална
техника за откриване и селектиране на всички видове метали, единствените налични
предмети с характеристика на метални отпадъци са се побирали в джобовете на
подсъдимите и са представлявали пирони и капачки.
Не е изследвано с достоверни средства твърдението на
подсъдимите, че са насочили търсенето си към място, представляващо старото
сметище на с.Йорданово, каквито биха могли да се добият чрез кметството – както
досежно самия факт съществувало ли е такова, така и относно точното му
местоположение и сравняване с мястото на произшествието.
Не са установени и разпитани като свидетели по делото лица,
които биха могли да дадат сведения със значение за правилното му решаване.
Не е установен и призован за разпит самият собственик на
нивата, разкопавана от подсъдимите, който да свидетелства относно нейното
състояние към момента и назад във времето, от кога се обработва, свързва ли се
със старо сметище и какво е било констатирано в хода на обработката й, което е
необходимо предвид проявената упоритост и целенасоченост от страна на
подсъдимите да ориентират търсенето си към терен, който очевидно е обработван и
не би следвало да се очаква намирането в него на отпадни железа.
Не е установено и разпитано лицето, подало сигнала, по който
са били установени тримата подсъдими, и за което лице има данни от свидетеля Н.,
че земя негова собственост също е била в обсега на търсене от страна на
подсъдимите, и че дори ги е изгонило от нея. Чрез неговите показания може да
бъде установено какво е наблюдавало по отношение на подсъдимите, влязло ли е в
разговор с тях, защо и как точно ги е изгонило, какво го е накарало да подаде
сигнал и какво точно е съобщило, какво са правили или са се опитвали да
направят те в имота му, както и относно характеристиките на този имот – по
същите обстоятелства, посочени по-горе във връзка с разкопаната нива.
Не е извършен оглед и изследване от специалист на иззетото
веществено доказателство компютър – както за съхранявана на него информация,
относима към инкриминираната престъпна дейност, така и по отношение историята
на търсене в глобалната мрежа, респ. свързването на конкретни търсения с
разследваната материя.
Не са събирани доказателства – гласни, или чрез документи,
налични в регионални музеи, относно специфичните характеристики на местността,
в чийто район се намира местопроизшествието, и в частност известна ли е тя с
историческото си минало и битуват ли виждания относно възможността там да се
открият различни артефакти.
Изводът, че подсъдимите са издирвали отпадни метали, а не
археологически обекти, може да бъде приет безкритично за правилен, единствено
ако е базиран на редица доказателствени източници, които взаимно се подкрепят. В
случая окръжният съд може да постави обясненията на подсъдимите в основата на
фактическите си изводи единствено ако те са с интензитет да опровергаят обобщената
оценка, налагаща се при анализа на всички относими доказателства, преценени
вярно и в съответствие с действителното им съдържание след изчерпване на всички
възможности за попълване на доказателствената съвкупност.
Наличните противоречия и доказателствената непълнота са от
такъв обем и характер, че не могат да бъдат преодолени чрез провеждане на
съдебно следствие във въззивната инстанция. Изложените пропуски в дейността по
събиране и проверка на доказателствата, както и по оценъчната дейност на
наличния доказателствен материал от страна на първоинстанционния съд,
придружени от отсъствие на мотиви по съществуващите противоречия между
фактическата основа и правната й оценка, обуславят констатираните съществени
процесуални нарушения, представляващи предвидено в закона отменително
основание. Допуснатите нарушения са отстраними чрез ново разглеждане на делото
в съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 2/10.01.2020 г. по НОХД № 147/19
г. на Окръжен съд Силистра и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА
НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: