РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 04.08.2020г. по АНД № 4694/ 2020г.
Производството
се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по повод на акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 01- во
РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставен на З.Р.К., ЕГН **********, за това че на 04.08.2020 г. около
02.00 часа на кръстовището на ул. „Силиврия“ с ул. „Кузман Шапкарев“ е извършил
непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие, като е употребил
ругатни и нецензурни думи спрямо полицейски служители при ОД на МВР – Пловдив и
е проявил оскърбително отношение и държане към орган на власт, което
представлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на Наказателния
кодекс.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служители
към 01-
во
РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителят заявява, че не е извършил описаното в акта. Изтъква,
че е невинен.
В своята последна дума желае
да бъде признат за невинен.
По
фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
З.Р.К. е роден на ***г***, ****, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
На дата 04.08.2020г.,
около 01.50ч., И.П.и Р.М., (служители при ОД на МВР- Пловдив) изпълнявали
служебните си задължения със зачисления им служебен автомобил. Около посочения
час, те получили сигнал за шумна компания в района на парка на ул. „Стефан
Стамболов“ № 50 в гр. Пловдив. П. и М. незабавно се насочили към тази локация,
като на мястото бил и друг екип полицейски служители в състав К. и К.. Органите
на реда установили шумната компания, която щом ги забелязала се разбягала по
ул. „Христо Казанджиев“. Полицейските служители ги последвали като на
кръстовището на ул. „Силиврия“ с ул. „Кузман Шапкарев“, П. и М. забелязали
двама мъже във видимо нетрезво състояние. Когато полицейските служители спрели
пред тях, двете лица започнали да ги обиждат с думите: „П…! К***! Б***!“. П. се легитимирал и поискал от двамата мъже да
му представят лични документи. Чувайки това, единият от мъжете се насочил към П.
и се опитал да го удари с глава, но залитнал. М. незабавно реагирал и задържал
агресивното лице. Впоследствие, самоличността му била установена като И. М. А..
Другото лице, което било с А. и също отправяло обидни думи към полицейските
служители (без да проявява физическа агресия) било идентифицирано като З.Р.К..
Двамата мъже били отведени в сградата на 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив. Били
тествани с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARNA 0177, като пробата
на К. отчела 1. 28‰, а тази на А. 2.13‰. Двете лица били задържани по реда на
ЗМВР за срок от 24часа. На нарушителя К. бил съставен акт за констатиране
проява на дребно хулиганство. Същият му бил предявен, той се запознал със
съдържанието му и го подписал с възражение.
По
доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Обяснение от И.
П., Обяснение от Р.М., Докладна записка, изготвена от П. и М., Заповед за
задържане на лице по реда на ЗМВР / л. 8/ Протокол за обиск на нарушителя К., Акт за констатиране проява на дребно
хулиганство от 04.08.2020г. Съдът счита за нужно да посочи, че в
гореизброените информационни източници не се съдържат противоречия- същите
еднопосочно, последователно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка отразена, както в
обстоятелствената част на Акта за установяване на дребно хулиганство, така и в настоящия
съдебен акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то не
се налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В процесния случай,
обясненията на нарушителя, дадени в рамките на проведеното на 04.08.2020г. ОСЗ са изцяло в
колизия
с изложеното в акта за установяване проява на дребно хулиганство. Нарушителят
напълно отрича отразеното в акта да съответства на обективната действителност,
като е категоричен, че на процесната дата не е отправял каквито и да било обидни
думи към служителите при ОД на МВР. Съдът не кредитира обясненията на
нарушителя, тъй като версията, изложена от него не само е изолирана, но и
напълно опровергана от останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
Така, всяко едно от лицата, предоставили обяснения в рамките на
административнонаказателното производство обрисува версия, коренно различна от
казаното от нарушителя. П. и М. не само ясно посочват обидните и злепоставящи изрази,
изречени от К. и насочени към тях, но и са категорични, че поведението му е
било подчертано агресивно и нарушителят умишлено е търсил конфронтация. Съвсем
ясно е и че К. е едно от двете лица от мъжки пол, които са установени от
полицейските служители и които са се държали грубо и предизвикателно.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че именно нарушителят З.Р.К. е изрекъл горепосочените обидни и злепоставящи изрази, насочени спрямо служителите при
ОД на МВР- Пловдив.
От
правна страна:
При така установеното от фактическа
страна, то съдът счита, че случилото се на 04.08.2020г. в гр. Пловдив, на кръстовището
на ул. „Силиврия“ с ул. „Кузман Шапкарев“ в пълнота осъществява от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената
дата, нарушителят К.,
още в момента, в който е забелязал полицейски служители, е имал ясното намерение да се
конфронтира с тях. Използвайки спрямо тях подчертано обидни
и злепоставящи изрази, и наричайки ги „П***!
К***! Б***!“, той пряко е целял да ги нагруби и да демонстрира
неуважителното си отношение към тях. Всъщност, така създалата се ситуация е
ескалирала изцяло заради подчертано арогантното и агресивно
поведение,
демонстрирано не само от нарушителя К., но и от другото лице от мъжки пол,
намиращо се там- лицето А..
Прави впечатление и
че нарушителят не се е посвенил да употреби редица възмутителни и ненужно
обидни изрази, които са били насочени към служителите на МВР, които единствено
са изпълнявали своите служебни задължения.
В демонстрираното от нарушителя
поведение, което е и описано по- горе, се наблюдава дързост и явно незачитане на
установените в обществото порядки и правила на общуване и зачитане правата на
останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод,
че нарушителят безпричинно е инициирал пререкание със служителите на МВР. Тази му
деятелност,
разглеждана
в светлината на обстоятелството, че е извършена на публично място и без да е налице
поведение, което да продиктува и провокира такава реакция у нарушителя, ясно
свидетелства за вече нескритото намерение на дееца да наруши установения
обществен ред и спокойствие, и да оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото реализираната на 04.08.2020г. проява, е извършена на публично
място (гр. Пловдив, кръстовището на ул. „Силиврия“ с ул. „Кузман Шапкарев“),
представлява непристойно поведение и е израз на оскърбително отношение и държане към органите на властта, като в същото
време обществената й опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по
чл. 325 НК, то тя съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1,
ал. 2 УБДХ, за който следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По
вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на лица,
изпълняващи служебните си задължения по Закона за министерството на вътрешните работи. Допълнително,
съдът отчита и пълната липса на критичност и съжаление за стореното от страна
на нарушителя.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че наказанието следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид това, целите на административнонаказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, на административно наказание
„глоба“ в размер от 150
/ сто и петдесет/ лв.
Съдът счита, че този размер и естество на наказанието, в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя З.К., като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
В рамките на
производството не са сторени разноски и не са налице веществени доказателства,
подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на
тези въпроси.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.
