РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 11.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 245
/ 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, срещу Заповед № 297з-164/15.06.2021 г. на „ЗА Началник – РУ – Луковит“ при ОДМВР – Ловеч., издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.2, чл.199, ал.1, т.6, пр.4, чл.204, т.3 и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,
неправилна и необоснована. Сочи, че е издадена при неизяснена фактическа
обстановка и при нарушаване на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите
подзаконови нормативни актове. Сочи се, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, като от обжалваната заповед не може еднозначно да се установи
какви по вид дисциплинарни нарушения му се вменяват. Счита, че оспорената
заповед е издадена в несъответствие с приложимите материални разпоредби. Сочи
се, че в обжалваната заповед не се съдържат всички задължителни реквизити,
предвидени в чл. 210 ал.1 от ЗМВР. Сочат се и нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването й – не са обсъдени
дадените от жалбоподателя обяснения и възражения, нарушени са чл.206, ал.2 и
ал.4 от ЗМВР. По същество се отрича извършването на нарушение на служебната
дисциплина, като се излага, че е изпълнявал задълженията си, не е нарушил ЗМВР
и подзаконовите актове, не е налице и умисъл за нарушението. В заключение се
моли съда да отмени оспорената заповед.
В първото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. В останалите две съдебни заседания жалбоподателят не се представлява, като жалбоподателят представя писмено становище вх. №459/02.02.2022 г. чрез адв. М.. В представеното по делото писмено становище по съществото на спора се посочва, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения – противоречие между описаните в заповедта нарушения и наложеното наказание; не се съдържат необходимите правни основания и реквизити; не са налице годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение и др. Жалбоподателят претендира и разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 82 от делото, както следва: внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и адвокатски хонорар за образуване и водене на производството в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Ответникът – Началник РУ на МВР –
Луковит, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, като не ангажира и писмено становище, като липсват доказателствени
искания от страна на ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 18.06.2021 г./, а дата на подаване на жалбата е 30.06.2021 г. от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021г. в ОД на МВР - Ловеч постъпва писмо с рег.№ 7855р-3342/20.04.2021г. от Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР с данни за допуснато нарушение от служители на ОДМВР - Ловеч. В писмото е изложено, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка ODMVR_LOVECH\AVTOMOBILI е установено, че при направен преглед на директория „****\2021\03.21“ е установено неизпълнение на служебните задължения от полицейски служители, а именно за времето от 01:23 ч. до 02:25 ч. на 21.03.2021г. служителят на предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег.№ ****е отпуснат със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения, а след 02:25 ч. той се премества на задната седалка на автомобила, където продължава да спи; за времето от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. водачът на служебния автомобил е отпуснат със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения; такова е състоянието и на служителя, преместил се от задната на предната седалка на автомобила в 02:25 ч. за времето от 02:52 ч. до 06:15 ч.
Писмото е изпратено на Началника на РУ – Луковит.
Със Заповед
№ 297з-122/23.04.2021г., Началника на РУ - Луковит е разпоредил извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като е възложил на ст.инспектор П. П. -
н-к група „ОП“ в РУ Луковит при ОД МВР извършването на такава за установяване
служителите от РУ - Луковит,
цитирани в писмо рег. № 7855р-3342/20.04.2021г. на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР,
изпратено до началника на ОДМВР Ловеч в срок до 21.05.2021 г., с изготвяне незабавно докладна
записка до началника на РУ - Луковит /на л.52 от делото/.
По случая е изготвена справка рег.№ 297р-10382/19.05.2021г. до Началника на РУ Луковит от служител в управлението, в която е изложено, че след извършена проверка е установено, че съвместен наряд нощна смяна за времето от 20:30 ч. на 20.03.2021г. до 08:30 ч. на 21.03.2021г. са били трима служители от РУ - Луковит, сред които и жалбоподателя. В справката е посочено, че след преглед на видеофайловете (за което е съставен протокол) се потвърждават данните в писмото на Дирекция „Вътрешна сигурност”. За мл. инспектор М.А.И. – мл. автоконтрольор е прието за установено, че е водач на посочения служебен автомобил, като за времето от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 до 06:23 ч. е облегнат назад с шапка с козирка върху главата си, като козирката прикрива очите му, като не изпълнява служебните си задължения. За този период същият не е осъществявал контрол на пътното движение, не е проверявал лица и водачи, както и не е осъществявал превантивна дейност чрез видимо присъствие. Прието е, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.39, ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение „Контролът на пътното движение се осъществява чрез: наблюдение на движението“ и на чл. 51 ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - „При изпълнение на дейността по контрол на пътното движение полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия“, и че служителят виновно е нарушил чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР е предвидено наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Със справката е предложено срещу тримата служители да се образува дисциплинарно производство и да се назначи комисия за воденето му.
Със Заповед № 297з-144/21.05.2021г., Началникът на РУ - Луковит образува дисциплинарно производство срещу тримата служители за това, че като назначени в съвместен наряд със служебен автомобил „****” с рег.№ ****, за времето от 01:23 ч. до 06:32 ч. на 21.03.2021г. извършват нарушение съгласно чл.51, ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749/20.10.2015г. за КПД и чл.56, ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-929/02.12.2014г. за ППД, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.6, предл. последно от ЗМВР „Неуплътняване на работното време“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Със заповедта е назначена като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) комисия в състав инспектор Х. П. – председател, и инспектор Л.Й.– член. Оспорващият е запознат със заповедта на 21.05.2021г. срещу подпис.
На 26.05.2021г. комисията запознава жалбоподателя с писмена справка рег.№ 297р-10382/19.05.2021г. и с протокола от прегледа на видеофайловете с рег.№ 297р-9898/13.05.2021г., за което е съставен Протокол рег.№ 297р-10537. Взети са писмени обяснения от тримата служители – членове на наряда. И тримата излагат, че по време на дежурството им е валял проливен дъжд, те са изпълнявали служебните си задължения съгласно инструкцията за ППД, по време на дежурството не е имало видими нарушения по КПД, както и други сигнали свързани с ППД. Изискани са и кадрови справки на служителите, приложени към дисциплинарната преписка.
Резултатите от проверката на комисията са обективирани в обобщена справка рег.№ 297р-11797/07.06.2021г. В същата е посочено, че по повод писмото на дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР и в изпълнение на Заповед № 297з-144/21.05.2021г. на Началника на РУ - Луковит е извършена проверка, прегледани са видеофайловете и е прието, че по време на наряда за времето от 00:30 ч. до 06:30 ч. участъците за обслужване на маршрута и местата за контрол са спазени, но служителите не изпълняват поставените им задачи по време на инструктажа (обход на банкови институции, банкомати, казина, чейндж бюра, и разплащателни каси, присъственост и превенция) и няма данни за изпълнение на служебните им задължения или друга служебна дейност. За жалбоподателя е установено, че е водач на служебен автомобил с рег.№ ****, като за времето от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г. е облегнат назад с поставена шапка с козирка върху главата си и е отпуснат със затворени очи, и няма данни за изпълнение на служебните му задължения или друга служебна дейност. В обобщената справка само са цитирани писмените обяснения на членовете на наряда, без да са обсъдени. Прието е, че с деянието си мл. инспектор М.А.И. – мл. автоконтрольор е нарушил виновно разпоредбите на чл. 51 ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.6, предл. последно от ЗМВР „неуплътняване на работното време“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
С писмена покана от дисциплинарно разследващия орган /на л. 21 от делото/ жалбоподателят е поканен за запознаване с обобщена справка от проверка по чл.205 ал.1 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-144/21.05.2021г.на Началника на РУ Луковит, връчена му на 08.06.2021г.
Със същата покана е указано на оспорващият, след запознаване с обобщена справка рег.№ 297р-11797/07.06.2021г. и всички материали от дисциплинарното производство по чл.205 ал.1 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-144/21.05.2021г. на Началник РУ - Луковит, да представи допълнителни обяснения, относно посочената в обобщената справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. В дадения 24-часов срок последният не подава такива, което е обективирано в справка рег.№ 297р-12059/10.06.2021г.
На 14.06.2021г. ДРО изготвя писмено становище до Началника на РУ - Луковит, в която излага фактическата обстановка, установените нарушения и наказанието, което се предвижда за тях (идентично на обобщената справка), като за жалбоподателя посочва още, че същият съгласно кадровата справка по време на службата си от 2006г. до момента е награждаван шестнадесет пъти с „Писмена похвала“ и един път с индивидуална парична награда. В становището комисията прави предложение ДНО да наложи на И. дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца за извършеното от него нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
В резултат на проведеното производство, дисциплинарно наказващият орган (ДНО) – Началникът на РУ - Луковит, издава оспорената Заповед № 297з-164/15.06.2021г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, налага на оспорващия дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено от последния нарушение на служебната дисциплина. В заповедта идентично на обобщената справка и становището на ДРО е прието, че мл. инспектор М.А.И. – мл. автоконтрольор, като водач на служебен автомобил „****” с рег.№ ****за времето от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г. е облегнат назад с поставена шапка с козирка върху главата си и е отпуснат със затворени очи, и няма данни за изпълнение на служебните му задължения или друга служебна дейност, като с това си поведение е нарушил разпоредбите на чл. 51 ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
По делото към административната преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника кадрова справка на наказания служител, акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика, месечни графици за провеждане на инструктаж на служителите от отдели ППД и КПД за м. март 2021г., месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и времето на изпълнение на ППД и КПД при РУ - Луковит за м. март 2021г., протокол за запознаване на служителите в РУ - Луковит (вкл. и жалбоподателя) с редица нормативни документи, сред които и Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, протокол за запознаване на служителите от РУ - Луковит с министерската заповед и утвърдените с нея Указания за работа със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, ежедневна форма на отчет на наряда от 20/21.03.2021г., разпореждане за патрулно-постовата дейност на МВР за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ - Луковит територия през денонощието на 20/21.03.2021г., докладна записка относно извършената дейност за времето от 20:30 ч. на 20.03.2021г. до 08:30 ч. на 21.03.2021г., информационна карта за дейността на наряда за същия период.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение /на л. 6 от делото/, че жалбоподателят М.А.И., ЕГН: **********, е държавен служител, заемал е длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Луковит, към ОДМВР – Ловеч, считано от 15.04.2015 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 15.06.2021 г.
В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 7 от делото и Заповед № 295з-746/21.04.2021 г. на ВПД Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 106 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – старши инспектор Г.Д.Г.е замествал Началника на Районно управление - Луковит към ОДМВР – Ловеч поради ползването на болничен от последния считано от 22.04.2021 г. до завръщането му. Ето защо съдът намира, че въз основа на удостоверение на л. 7 от делото и Заповед № 295з-746/21.04.2021 г. на ВПД Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 106 от делото издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната при условията на заместване.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният административен акт обаче не съдържа необходими реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на оспорения акт са изложени следните дисциплинарни нарушения: 1. „…за времето от 00:30 ч. до 02:30 ч. на 21.03.2021г. мястото за контрол на наряда е ул. „Л. Каравелов“/ул. „Сан Стефано“, за времето от 02:30 ч. до 04:30 ч. мястото за контрол е ул. „Възраждане“/Кооп. пазар и за времето от 04:30 ч. до 06:30 ч. мястото за контрол е ул. „Ив. Вазов“ №74, като участъците за обслужване на маршрута и местата за контрол са спазени, но служителите не изпълняват поставените им задачи по време на инструктажа, посочени в разпореждане рег.№ 297р-5730/18.03.2021г. за ППД, а именно: обход на банкови институции, банкомати, казина, чейндж бюра, и разплащателни каси, присъственост и превенция. Няма постъпили данни за изпълнение на служебните им задължения или друга служебна дейност“, и 2. „…за времето от 03:35 ч. до 04:35 ч.и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г. мл. инспектор М.А.И. – мл. автоконтрольор, като водач на служебен автомобил „****” с рег.№ ****е облегнат назад с поставена шапка с козирка върху главата си е отпуснат със затворени очи и няма данни за изпълнение на служебните му задължения или друга служебна дейност, като с това си поведение е нарушил разпоредбите на чл. 51 ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.“
На първо място, в заповедта са описани две отделни нарушения на лицето – не изпълнява поставените на инструктажа задачи съгласно разпореждане, и не изпълнява разпоредбите на подзаконов нормативен акт. И двете са дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ по чл.200, ал.1, съответно т.11 и т.15 от ЗМВР. Отделно в заповедта е изложено, че деянието на И. е неизпълнение на служебни задължения, което е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, и за което се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ по чл.200, ал.1, т.11, предл.1 от ЗМВР. В обсъждането на тежестта на нарушението ДНО е приел, че служителят не е изпълнил служебните си задължения, като е проявил небрежност в служебната дейност (дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, и за което се налага дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ по чл.199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР). Със заповедта обаче е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за нарушение по чл.199, ал.1, т.6, предл.4 от ЗМВР – неуплътняване на работното време.
Изложените по този начин в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарни нарушения не съответстват на сочените за нарушени разпоредби както на чл. 51, ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, така и на ЗМВР. От мотивите на заповедта, която съдържа подробно изброяване на множество и различни задължения, които са вменени на наказания жалбоподател, не може да се направи еднозначен извод какво конкретно е извършеното дисциплинарно нарушение, за кое от изброените нарушения му е наложено наказанието, както и да се направи извод кое е конкретното задължение, което не е изпълнено, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Поради изложеното съдът намира, че от една страна непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, а от друга страна налице е и противоречие на фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение. Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, тъй като не е изяснено конкретното дисциплинарно нарушение, за което се налага наказание. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния текст „неуплътняване на работното време“ – чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 4 от ЗМВР.
Ето защо съдът приема, че е налице основанието на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР. Следва да се посочи, че не всяко нарушение, а само съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР). На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът не констатира допуснати от ДНО съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които да са нарушили правото на защита на служителя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Изброяването на задълженията на жалбоподателя в оспорената
заповед кумулативно: При изпълнение на дейността на контрол на пътното движение
полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо
присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната
територия (чл. 51, ал. 1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение)
и обход на банкови институции, банкомати, казина, чейндж бюра и разплащателни
каси, присъственост и превенция (вменени му на инструктажа с разпореждане) е
предпоставено на първо място от наличието на преминаващи ППС и граждани и от
настъпването на предпоставките за спиране на ППС или лица за проверка, и на
следващо – от благоприятни метеорологични условия, позволяващи изпълняването на
ППД пеша извън установъчните пунктове и служебния автомобил.
Нормата на чл. 51, ал.1 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение която органът е счел за нарушена в заповедта, изисква „При изпълнение на дейността по контрол на пътното движение полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия.“ Първата алинея на чл. 51 не изисква служителят да е извън служебния автомобил, тъй като видимото присъствие се реализира и от самия автомобил с полицейско обозначение. От друга страна комуникацията с гражданите е предпоставена от наличие на такива (или на МПС, тъй като нарядът е изпълнявал и пътен контрол).
Съгласно чл. 51, ал. 6 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от
20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение „Забранява се
осъществяването на дейност по контрол на пътното движение на платното за
движение при намалена или ограничена видимост и хлъзгав път, с изключение на
случаите при обработване на ПТП или при участие в масови, заградителни и други
мероприятия, като в тези случаи служителите предприемат мерки за осигуряване на
личната си безопасност.“
В случая е безспорно установено (посочено и в протокола за преглед на видеофайловете и от обясненията на служителите), че в процесния период от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г. метеорологичните условия не са били благоприятни, валял е силен дъжд, видим и на заснетите от камерите в автомобила записи. Нито ДРО, нито ДНО е изследвал обстоятелството относно силата и интензитета на дъжда, по какъв начин е повлиял върху изпълнението на служебните задължения на наряда в това число осъществяването на ППД и дейност по контрол на пътното движение. Съдът приема за доказано по безспорен начин от обясненията на тримата служители, от протокола за преглед на видеофайловете и предоставените видеофайлове наличието на интензивен и силен валеж от дъжд, като приема, че са налице неблагоприятни метеорологични условия в това число и намалена видимост. Съгласно § 6. т. 55 от ДР от ЗДвП "Намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни. Съдът приема, че е налице забрана за осъществяване на дейност по контрол на пътното движение на платното за движение при намалена видимост съгласно чл. 51, ал. 6 предл. първо от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г., като в случая не са налице изключенията предвидени в правната норма - обработване на ПТП или участие в масови, заградителни и други мероприятия.
Въпреки прегледа на видеозаписите нито ДРО, нито ДНО са посочили от тях да се установява, че в часовия диапазон от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г. край служебния автомобил изобщо са преминавали МПС или граждани, които да бъдат проверени или с които да се осъществява комуникация. При липсата на доказателства за преминаващи ППС или граждани, не е налице и неизпълнение на цитираните в заповедта задължения, тъй като изпълнението им зависи именно от наличието на лица и превозни средства, пред които да се осъществява и превенция.
На следващо място, съгласно т.II.11 от „Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. на министъра на вътрешните работи – водачите на ППС се спират за проверка когато: а) има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; б) има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; в) начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; г) съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.
Поради това при недоказаност за наличието на някоя от изчерпателно изброените по-горе предпоставки на т.II.11 от Указанията, което е обяснимо с оглед часовия диапазон на соченото дисциплинарно нарушение в ранните сутрешни часове от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. на 21.03.2021г., по което време дори и да са преминавали незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали неизправности на ППС или разположението на товара да създава опасност за участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или да съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление, то не се е налагало и жалбоподателят „да е извън служебния автомобил, за да осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост“. Нещо повече – с оглед гореупоменатите часови диапазони, недоказано и малко вероятно е и наличието на преминаващи граждани, за да комуникира оспорващия с тях. Освен това към преписката не са представени доказателства по време на наряда на 20/21.03.2021г. да е била в сила специализирана полицейска операция, при която да е било необходимо извършването на масови проверки на МПС и граждани.
Недоказани се явяват и констатациите на ДРО и ДНО, че оспорващият е бил за цитирания часови диапазон „със затворени очи“. Видно от Протокол рег.№ 297р-9898/13.05.2021г. за преглед на видеофайловете от камерите в служебния автомобил на наряда за 20/21.03.2021г., само камера №2 е била насочена към купето и е заснела жалбоподателя. От записа е установено следното: за времето от 03:34:13 ч. до 04:35:21 ч. И. е облегнат назад с шапка с козирка върху главата си, като с козирката й прикрива очите си (т.II.16- II.17 от протокола); за времето от 04:42:00 ч. до 06:23:00 ч. И. е облегнат назад с шапка с козирка върху главата си, като с козирката й прикрива очите си (т.II.19- II.21 от протокола). В протокола не е посочено изобщо И. да е със затворени очи. Следователно не става ясно въз основа на какво органът е приел в оспорената заповед, че за целия период от 03:35 ч. до 04:35 ч. и от 04:42 ч. до 06:23 ч. И. е бил със затворени очи.
По изложените мотиви съдът намира, че вмененото на мл.инсп. И. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
По същество в заповедта не става ясно как органът е определил формата на вината – умисъл. При обсъждане на тежестта на нарушението органът изрично е посочил, че служителят е проявил небрежност в служебната си дейност. Съгласно константната правна теория, деянията се делят на умишлени (пряк и косвен умисъл) и непредпазливи (самонадеяност и небрежност). Няма как деянието, извършено от И., да е едновременно и непредпазливо, и умишлено. При определяне вида и размера на наказанието не е обсъдено и отчетено цялостното поведение на държавния служител по време на службата – награждаван е шестнадесет пъти с писмена похвала и един път с индивидуална парична награда (през 2020г.) за висок професионализъм и постигнати високи резултати в служебната дейност, а няма нито едно наказание до момента съгласно кадровата му справка /на л. 31 от делото/. При съобразяване на последното актът можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем – примерно с налагане на по-леко по вид и размер наказание. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.
Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на специалните административнопроизводствени правила, но при нарушение на изискванията за форма, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното оспорването на М.И. следва да бъде уважено и атакуваната заповед на Началника на РУ - Луковит към ОДМВР - Ловеч следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващият за присъждане на направените разноски за основателно и ОД на МВР - Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на М.А.И. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 82 от делото, общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, съставляващи 10 лева платена държавна такса, видно от разписка на л. 4 от делото, и 400 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 5 от делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, Заповед № 297з-164/15.06.2021 г. на „ЗА Началник – РУ – Луковит“ при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, представлявана от директор, да заплати на М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски за водене на делото в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/ лева.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: