№ 719
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501667 по описа за 2021 година
С решение № 260141 от 8.01.2021 г., по гр.д. № 12349/19 г., СГС, І-10 с-
в, отхвърля предявения от Б. М. М. срещу С. Б. М. иск с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗС за установяване, че е погасено поради неупражняването му в 5-
годишен срок правото на ответницата на ползване върху недвижим имот,
находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл. **-***, ет. *, ап. **, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 76,
16 кв.м., заедно с избено помещение, и 0, 626 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор
68134.1602.6166.4.25, дарен на ищеца М. с нотариален акт за дарение № 9 от
08.10.1990 г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска
нотариална служба.
Със същото решение се отменя на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
договора за дарение, сключен с нотариален акт за дарение № 9 от 08.10.1990
г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска нотариална
служба по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
описания по-горе апартамент, по иска, предявен от С. Б. М. срещу Б. М. М..
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Б. М. М.. Твърди, че
1
петитумът на насрещния иск е формулиран непрецизно, тъй като не е
използвана думата „издръжка“, посочена в закона, като съдът е разгледал
иска по чл. 227 ЗЗД при противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Счита, че съдът не е оценил надлежно финансовото състояние на ищцата и
нейните нужди, както и възможностите на ответника по иска по чл. 227 ЗЗД.
Оспорва, че е налице отказ за даване на издръжка, като сочи, че ако е
конкретизиран размера на същата, той заявява готовност да я изплаща. В тази
връзка отново подчертава, че ищцата, основавайки се на високите си разходи
след развода, е претендирала обезщетение за ползване на спорния имот, а не
издръжка. Счита, че поканата за даване на издръжка не може да бъде
инкорпорирана в самата искова молба. Намира, че доклада на съда не е пълен,
както и че неоснователно са отхвърлени доказателствени искания. Сочи, че
съдът е нарушил правилото за преклузия, като е приобщил доказателства,
депозирани извън посочения в ГПК срок – л. 199-201, 202-236 от делото.
Оспорва извода на съда, че се касае до заем за послужване между страните
относно процесния апартамент. Твърди, че ищцата разполага с имущество, от
което може да се издържа, както и че здравословното й състояние не е
съответно надлежно установено по делото, като твърди, че то е добро.
Представя писмени доказателства и прави искане за СИЕ, по задачи посочени
във въззивната жалба. Моли да се отмени решението, да се уважи иска,
предявен от жалбоподателя и да се отхвърли този на ищцата.
Ответницата по жалбата С. Б. М. оспорва същата. Подчертава, че след
развода М. разполагала с недостатъчни средства за издръжката си, която се
обуславяла и от силно влошеното й здравословно състояние. Твърди, че
между страните действително е съществувал неформален договор за
послужване относно процесния имот, за което свидетелстват фактите, че в
него се намират вещи на М., че тя го посещавала периодично, имала ключ от
него, претендирала с нотариална покана обезщетение за неговото ползване,
заплащала заедно с бившия си съпруг данъците за жилището, отказала имота
да се продаде за подпомагане на фризьорски бизнес за съпругата на ищеца и
пр. Счита, че всички доказателствени искания на ищеца са надлежно
разгледани от съда, а новите му – съответно преклудирани, неотносими, а
задачите за СИЕ - недопустими. Изтъква, че М. не може да реализира доходи
от имотите, върху които има право на ползване, тъй като достъпът й до тях е
ограничен. Прилага писмени доказателства, касаещи влошените отношения
2
между страните.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2
ЗС и насрещен иск по ч. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Първоначално делото е образувано по искова молба, подадена в СРС от
Б. М. М. срещу С.Б. М., негова майка. Ищецът твърди, че по силата на
договор за дарение на недвижим имот от 1990 г., придобил процесния
апартамент от родителите си С. и М. М., които си запазили вещното право на
ползване. Твърди, че на 01.04.1997 г. родителите му напуснали жилището и
правото на ползване не се упражнявало. Ищецът отдавал под наем
апартамента, за който ползвателите не извършвали никакви действия по
съхранение, заплащане на сметки и пр. Твърди се, че за период повече от 20 г.
ответницата не е упражнявала правото си да ползва имота, поради което
същото се е погасило поради давност, предвидена в чл. 59, ал. 3 ЗС. Моли да
се признае, че правото на ползване е погасено, както и да се отмени
нотариалният акт за дарение № 9 от 1990 г.
Ответницата С. Б. М. оспорва иска, като сочи, че от края на месец март
1996 г. предоставила на ищеца и семейството му ползването на имота по
силата на договор за заем за послужване, като е оставила в дома всички
намиращи се там движими вещи - мебели, бяла и черна техника, посуда,
чаршафи, завивки и възглавници, сувенири, книги и пр. Сочи, че никога не
била канена да освободи имота от принадлежностите си. Твърди, че не е
спирала да упражнява правото си на ползване, че заедно с бившия си вече
съпруг е заплащала данъци и такси за имота, разполагала с ключ от
жилището, редовно го е посещавала, като в продължение на години почти
всеки петък е вземала децата на ищеца при себе си, а в неделя - ги е връщала.
Сочи, че се е съгласила имота да се предоставя под наем от ищеца за
подпомагане на бюджета му и тъй като съпругата му останала без работа.
На свой ред С.М. предявява насрещен иск срещу сина си Б.М., като
претендира договорът за дарение да бъде отменен по отношение на 1/2 ид. ч.
от процесния недвижимия имот, като твърди, че след като се е развела с
3
бащата на ищеца през 2018 г., за нея е възникнала нужда от издръжка, тъй
като доходите й да покрива нуждите си били недостатъчни. Твърди, че
отправила покана до ответника М., но последният отказал да й предостави
средства.
Ответникът по насрещния иск Б.М. оспорва същия, като в писменият си
отговор е оспорил „нуждата й от материална подкрепа“ – л. 12, делото на
СГС. Счита, че не е канен да осигурява такава, като подчертава, че в получена
от него покана не е посочена необходимост от издръжка. В писмения отговор
са анализирани подробно предпоставките на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Сочи, че майка му разполага с недвижимо имущество, от което може да се
издържа, както и че са във влошени отношения и няма личен контакт с нея за
да й я осигури. Твърди още, че няма доказателства, които да установят, че
самият М. има финансова възможност да дава издръжка на майка си, без да
засегне своите лични нужди и тези на лицата, на които дължи такава – деца и
съпруга.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че с договор за дарение от
8.10.1990 г., сключен с н.а. № 9 от 1990 г. С. Б. М. и М. Б. М. са дарили на
сина си Б. М. М. процесния апартамент № 25, находящ се в г ***, ж.к. ***, бл.
-**-***, ет. *, като са запазили за себе си правото да ползват жилището до
края на живота си.
Няма спор, че от пролетта на 1996 г. С.М. не обитава фактически имота,
както и че той се е ползвал лично от Б.М. и семейството му, а след това от
други лица, срещу наем и задължение за поддръжка.
По делото е представена нотариална покана от 11.03.2019 г. от С.М.,
връчена на ответника М. на 13.03.2019 г. (л. 34), в която се съдържа
изявление, че тъй като достъпът до имота е ограничен, се иска същият да бъде
предаден, а от датата на получаване на поканата се претендира обезщетение
от 500 лв. за ползването на апартамента.
Видно от решение на ТЕЛК от 16.12.2016 г. (л. 56) на ищцата М. е
определена 94 % пожизнена ТНР, с нужда от чужда помощ, поради
невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно.
4
Св. М. Б. М., бивш съпруг на ищцата С.М., разказва, че до развода
живеели съвместно в жилище в ж.к. ***, (дарено на дъщеря им със запазено
право да го ползват), след което той се преместил в процесния имот. Твърди,
че здравословното състояние на С. не е толкова влошено, макар и тя да
посещавала лекари и да приемала лекарства. Свидетелят сочи, че в имота в
*** започнал да живее синът им (ищеца Б.М.) като се оженил и се родили
децата му, като му оставили почти цялото оборудване за да му помогнат.
Родителите обаче запазили ключове от апартамента в „***“ и от входа там.
Сочи, че всяка седмица в петък вземали от това жилище внуците си за да
помагат на семейството на сина си. Изтъква още, че синът му в момента имал
две жилища.
Синът на ищеца и внук на ищцата по насрещния иск – св. М. Б.М., сочи,
че баба му С. е в добро състояние и се придвижва самостоятелно и без
проблеми с обществен транспорт и таксита. Разказва, че много често вижда
баба си, тъй като имали уговорка той да ползва единия етаж, а тя другия от
къщата в с. ***. Сочи, че тя посещавала множество институции и пускала
жалби, вкл. обвинявала свидетеля, че бил откраднал от нея различни суми –
500 евро, 2000 лв., предмети. Твърди, че през времената, когато били в добри
отношения (няколко месеца назад) тя му е давала пари, водила го е със сестра
му и братовчед му по магазините, парадирала пред приятелките си с пари,
дрехи, бижута, готвела в огромни количества храна и помагала на брат си,
като всичко това не би било възможно ако е имала финансови проблеми.
Сочи, че сега тя разполагала с хубав скъп „Айпад“. Твърди, че дядо му дал на
баба му 10 000 лв., както и че продали земи, имала наследствени пари от
прабаба му по сметка, като обобщава, че тя никога не е показвала, че има
финансови затруднения. Сочи, че родителите му след сватбата заживели в
апартамента в „***“, баба му не е живяла там, в него нямало нейни вещи.
Св. Н. Б. В., брат на ищцата, разказва, че процесния имот сестра му и
зет му предоставили през 1995-1996 г. с най-добри намерения на Б. и младото
му семейство, с уговорката някой ден да си го ползват пак. Апартаментът бил
като едно бижу, луксозно обзаведен, и абсолютно всичко оставили на
младите. С. била като робиня там, отгледала децата на Б., получени от майка
им пари (20 000 – 30 000 лв.) тя дала на Б. да си купи апартамент, и той си
купил дори два. Разказва, че тя се разболяла и имала какви ли не болести,
5
след развода парите й не й стигали, пенсията й била 380-400 лв., свидетелят й
давал пари на заем.
Св. В. Д. М., разказва, че преди 1-2 г. ходила със С. до имота в „***“, за
да може тя да си вземе пощата и да вземе наема, който й се следва, но
момчето там затворило вратата. Свидетелката разказва, че през 2016 г. ищцата
получила автоимунно заболяване и това много я променило, влошило
здравето й, влизала в болница поне 10 пъти. Твърди, че след развода тя имала
остра нужда от медикаменти, дори самата свидетелка й давала свои пари, а
един път ищцата не могла да й ги върне. С. ползвала и нетрадиционна
медицина и парите не стигали, защото трябвало да плаща и ток, вода,
телефон. Потвърждава, че през 1997 г. ищцата дала на сина си Б. 30 000 лв.,
които получила от наследствен имот и той си купил 2 жилища.
Приетата по делото СМЕ е установила здравословното състояние на
ищцата, която страда от прогресивна системна склероза, остеоартроза и
радикулопатия, варици, артериална хипертония, цироза, като е посочила, че
необходимите задължителни медикаменти, които трябва да приема (частично
заплащани от НЗОК и изцяло заплащани от нея) са на обща месечна стойност
от 227,44 лв. Посочено е, че лицето има необходимост от профилактични
прегледи при специалист от дентална медицина на всеки 6 месеца, като само
веднъж годишно този разход се покрива от НЗОК. Според експертизата няма
данни от медицинската документация, съставена при посещение на лечебни
заведения лицето да има нужда от личен асистент при битовото си
обслужване.
Пред настоящата инстанция са представени справки от Агенция по
вписванията и е приета СИЕ. От същите е видно, че С.М. по настоящем
притежава ½ ид.ч. от правото на ползване върху процесния имот в ж.к. ***
(където живее жалбоподателя Б.М.), както и право на ползва на друг обект –
апартамент с площ от 89,43 кв.м. в ж.к. ***, в който (няма спор) тя самата
живее. Отделно от това М. е собственик на ½ ид.ч. от земя и масивна
жилищна сграда на два етажа, както и селскостопанска постройка и гараж в с.
***. В рамките на проверявания период от една година М. притежавала за
около 3 месеца и ¼ ид.ч. от единадесет поземлени имота в землището на
община Божурище с обща площ от 63 000 кв.м., със стойност за тази част
13 560 лв. и получена рента за това време от 106 лв. Допълнително е видно,
6
че в землището на с. ***, М. е била собственик на 1/8 ид.ч. от дванадесет ниви
(с припадаща й се площ от 4925 кв.м. за този й дял), от които за една година е
получила рента в размер на 172 лв. Експертизата е изчислила, че за
припадащите се части в правото на ползване, респ. в собствеността на
имотите (съответно в ж.к. ***, ж.к. *** и в с. ***) ищцата би получила
месечен наем както следва – 113 евро, 128 евро и 163 евро.
От СИЕ е видно, че в период от една година преди исковата молба не
са установени наличие на банкови сметки, спестовни влогове, депозити и пр.
на името на С.М.. В заключението е посочено, че за 2019 г. ищцата е
получила социални помощи и добавки в размер на 385,50 лв. С оглед
конкретните данни за ищцата, като не се вземат предвид перата за социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, други разходи,
влог, изплатени дългове и даден заем, за 2018 г. среден месечен
потребителски разход според статистически данни на НСИ е 500, 83 лв. на
месец, а за 2019 г. – 532, 08 лв. на месец.
Съгласно представена справка от НОИ на л. 197 (СГС) месечно ищцата
е получавала пенсия в размер на 513,66 лв. за едногодишния процесен период.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че по силата на договор от 1990 г. вещното право на
собственост върху процесния апартамент е прехвърлено с дарение в полза на
ищеца М. от родителите му (в това число ответницата М.), като дарителите са
запазили за себе си правото да го ползва. Според чл. 59, ал. 3 ЗС правото на
ползване се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години. От
събраните по делото доказателства се установява, че дарителите М.и са
предоставили процесното жилище на сина си (надарения) и неговото
семейство за ползване. Видно от показанията на св. М. (който не е страна по
спора и показанията му са достоверни поради наличие на данни за влошени
отношения именно с бившата му съпруга С.М.) апартаментът е бил даден за
обитаване с цел подпомагане на младото семейство. Съгласно решение №
60143 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1217/2021 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
ответникът по иска по чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС носи тежест да докаже
възражението си, че е упражнявал правото си на ползване в обекта било чрез
трети лица, било и чрез самия собственика. Ответникът следва да докаже
7
също, че е допуснал в имота тези лица със свои активни действия, т.е. чрез
изразена воля от страна на ползвателя. Имено това се установява от
посочените по-горе доказателства, включително показанията на
незаинтересованите свидетели. Анализът на същите налага извода, че с
напускането на имота лицата, разполагащи с право на ползване, са оставили в
него свои вещи, но са запазили ключ от жилището, а ищцата е претендирала и
получаване на наема от имота (св. М.), което според цитираната и от СГС
практика на ВКС – решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5426/14 г., ВКС,
ІІ ГО) налагат извод, че правото на ползване е надлежно упражнявано от
неговите титуляри (в това число ответницата М.), макар и вещта да е държана
и практически използвана от „голия“ собственик. В този смисъл по делото не
се установява изтичането на 5 годишен давностен срок, след който правото на
ползване върху имота, което ответницата М. си е запазила, да се счита за
погасено. В този смисъл искът по чл. 124 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС не
може да бъде уважен, поради което и решението на СГС, с което е отхвърлен
следва да се потвърди в тази част.
По отношение на насрещния иск, съдът приема следното:
Неоснователно е оплакването, че исковата молба на насрещния иск от
С.М. е нередовна. Без значение как страната е формулирала претенцията си за
получаване на издръжка – финансова помощ, подкрепа, предоставяне на
необходими за живеене средства и пр., от значение е как това нейно искане
при обикновен и логично анализиран прочит е възприето. В случая не може
да има съмнение, че както съда, така и самата насрещна страна – ответника
Б.М., недвусмислено са приели, че се касае до искане за отмяна на договор за
дарение (чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД) тъй като дарителката С.М. е твърдяла, че
има нужда от средства са своето съществуване, които не може да осигури
сама. В писмения отговор на насрещния ответник М. е изразено становище
именно по този иск, което категорично сочи, че същият е правилно възприет
като претенция. Ответникът М. ясно е заявил становището си, че майка му
няма „нужда й от материална подкрепа“ – л. 12, подробно е анализирал
предпоставките на чл. 227, ал. 1, „б“ ЗЗД, вкл. относно нуждата от издръжка
на едната страна и възможността другата да я предоставя.
В този смисъл оплакванията за нередовност на исковата молба следва
да се отхвърлят.
8
По делото няма спор, че Б.М. е получил като дарение процесния имот
от родителите си. По своето естество договорът за дарение е едностранен, тъй
като не създава задължения за надареното лице. Съдебната практика и
правната доктрина определят задължението на надарения да дава издръжка на
дарителя като морално, но превръщащо се в правно такова, когато дарителят е
изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване.
Неизпълнението на това правно задължение е основание за отменяване на
дарението, когато след отправената от дарителя покана надареният е отказал
да дава издръжка. (В този смисъл е и решение № 1310 от 05.01.1996 г. по гр.д.
№ 1088/95 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 389 от 02.04.2009 г. по
гр. д. № 176/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
С представената покана, връчена на ответника М. на 13.03.2019 г. (л. 34
на СРС), не се претендира заплащане на издръжка в хипотезата на чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД. Със същата е релевирана претенция за плащане на
обезщетение, поради това, че ищцата М. е лишена от право на ползване. От
същата не може да се направи и извод, че М. е манифестирала, че
възнамерява да отмени договора за дарение поради непризнателност. Ето
защо не може да се приеме, че от 13.03.2019 г. е започнал да тече годишния
срок за предявяване на иска по чл. 227 ЗЗД. В тази връзка следва да се
изтъкне следното: В по-старата практика на съдилищата се приема, че
едногодишният срок не може да изтече докато съществува нужда от издръжка
- решение № 322/09.4.2009 г. по гр. д. № 656/2008 г. на ВКС, IV г.о. В по-
новата практика (решение № 186 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 5147/2016 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС) е дадено разяснение, че формално тълкувана правната
норма би довела до извод, че срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от
момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За
да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по
посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че
надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят
има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по
иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за
намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който
двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ
процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана
и директното предявяване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, а само когато има
9
отправена изрична покана, срокът за иск за отмяна започва да тече от
получаването й или узнаването й от надарения.
Предвид казаното по-горе следва да се приеме, че от датата на исковата
молба надареният се счита поканен да предоставя издръжка на дарителката
си.
С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД в процеса за отмяна
могат да се релевират само основания, настъпили в рамките на една година
преди предявяването на исковата молба. Настъпилите по-рано факти не могат
да обосноват отмяна на дарението, тъй като се е преклудирало правото да се
търси съдебна защита въз основа на тях. Разглежданата насрещна искова
молба е предявена на 31.05.2019 г. – л. 36, ето защо съдът не следва да
обсъжда поведението на страните преди 31.05.2018 г. и доказателства
касаещи период преди тази дата.
С връчването на исковата молба за ответникът М. (надарен), е
възникнало правното задължение да предостави на дарителката издръжката,
ако тя трайно се нуждае от нея. От приетите доказателства се установява, че
доходите на ищцата М. са се формирали главно от помощи и пенсия (и
еднократно постъпление от рента – 106 лв.), като за проверявания период
доказания месечен доход е бил в размер на 898,50 лв. (помощи и пенсия).
Според приетата експертиза нуждите на едно лице според
средностатистическите данни за месечна издръжка са съответно 500,83 лв. за
2018 г. и 532,08 лв. за 2019 г., а специално за ищцата тези нужди са били
завишени от потребност от лекарства на стойност от 227,44 лв. При
съпоставка на посочените цифри се установява, че месечните постъпления за
ищцата са съизмерими с необходимите й средства за издръжка и не се
установява наличие на дефицит, който е следвало да бъде покриван от друг
източник (в това число от средства от надарения М.). Следва да се отбележи и
следното - вярно е, че ищцата е притежавала право на собственост върху
идеални части от земя и къща, както и право на ползване върху два други
недвижими имота. От посочените недвижимости тя би могла да реализира
доход. Тази възможност безспорно е била сравнително ограничена, тъй като в
жилището в ж.к. ***, тя е упражнявала правото си на ползване, живеейки там
(т.е. то не може да генерира доход от наем), а къщата е била ползвана
съвместно с внука й, което също е фактор, можещ да затрудни реализирането
10
на приход от вещта. Въпреки това, макар и титуляр на права само върху
идеални части, М. е можела да отдава под наем етажът от къщата или да
претендира обезщетение за ползването му изцяло от другият ползвател, като
според икономическата експертиза тя е можела да реализира доход в размер
на 163 евро. Такъв приход тя е можела да получи и от процесния апартамент
в ж.к. ***, отдаван под наем, като именно в тази насока тя е отправила и
искане към сина си Б.М.. Обстоятелството, че полагащите й се доходи не са
били успешно събрани (в това число и по съдебен ред т.е. по причини,
зависещи и от активното поведение на самата ищца), не може да се отчете
като негатив за ответника по иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Неполагането на
усилия от самата ищца да управлява принадлежащото й имущество по начин
носещ й финансов актив, не може да се възприема като факт, от който тя да
черпи права и да претендира издръжка от надарения си син.
В обобщение – данните по делото установяват, че потребностите на
ищцата М. са можели да бъдат удовлетворени с приходите й от пенсии,
помощи и евентуално подходящо използване на притежаваните от ищцата
активи. В този смисъл по делото не се установи такава неудовлетворена
нужда на дарителката, която е смущавала типичното й, обичайно и
стандартно съществуване и спокойния начин на живот. Поради недоказване
на трайна и непреодолима със собствени възможности нужда от издръжка,
искът на М. по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е с недоказан фактически състав.
Отделно от горното, следва да се отбележи в допълнение, че съгласно
разпределената с определението по насрочване на въззивния съд,
доказателствена тежест, ищцата М. е следвало да установи, че надареният
разполага с възможност да дава издръжка. Събраните доказателства не
установяват този факт с категоричност. Вярно е, че няма данни М. да има
законово задължение, свързано с издръжка на малолетни деца, съпруга и пр.
В същото време обаче не се доказа нито какъв е неговия доход, нито с какъв
свободен ресурс той разполага извън необходимите му за лична издръжка
средства, нито какви конкретно са неговите нужди с оглед здравословното му
състояние и пр. Ищцата М. се е домогвала да установи налични средства по
банкови сметки на дарения, но дори и те да са били установени, сам по себе
си този факт не може да докаже възложените в тежест на ищцата факти.
Доказването, че ответникът М. разполага със суми като финансов ресурс по
своите банкови сметки, не води до еднозначния извод, че М. има възможност
11
да осигури издръжката на М. без да постави себе си в по-лошо положение от
това на дарителя – ТР № 1 от 21.10.2013 г. по т.д. № 1 от 2013 г. В тази насока
ищцата нито е претендирала събиране на доказателства, нито е представила
такива. В този смисъл фактическият състав за уважаване на иска по чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД отново не е установен в цялост.
Предвид казаното по-горе решението, в частта, в която претенция за
отмяна на дарение е уважена, следва да се отмени, а искът да се отхвърли.
При този изход на спора на ищеца М. (жалбоподател) се следват
разноски в размер на 1 129,03 лв. само за въззивното производство, доколкото
е уважена негова въззивна жалба. На ищцата М. се следват разноски от 839
лв. само за първата инстанция (като ответник по отхвърлен иск), тъй като
такива във втората тя не е сторила. Следователно разноските присъдени в
тежест на Б.М. от СГС следва да се редуцират до тази сума. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, въведено от ответницата по жалбата
М. не следва да се уважава, с оглед сложността на делото и правилата за
определяне на минималния размер за възнаграждението по Наредба № 1 от
2004 г., който надхвърлят стойността на уговореното от М. заплащане за
адвокат.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260141 от 8.01.2021 г., по гр.д. № 12349/19 г.,
СГС, І-10 с-в, в частта, в която се отменя на основание чл. 227, ал. 1, б. "в"
ЗЗД договора за дарение, сключен с нотариален акт за дарение № 9 от
08.10.1990 г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска
нотариална служба по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, предявен от
С. Б. М. срещу Б. М. М., както и в частта, в която Б. М. М. е осъден да
заплата на С. Б. М. разноски в размер над сумата от 839 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен
от С. Б. М., ЕГН **********, срещу Б. М. М., ЕГН **********, за отмяна на
договора за дарение, сключен с нотариален акт за дарение № 9 от 08.10.1990
г., том XXXI, дело № 7203/1990 на нотариус П. при Софийска нотариална
12
служба по отношение на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. ***,
ж.к. ***, бл. **-***, ет. *, ап. **, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения, със застроена площ от 76, 16 кв.м., заедно с
избено помещение, и 0, 626 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя, с идентификатор 68134.1602.6166.4.25, като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С. Б. М. да заплати на Б. М. М. разноски в размер на 1 129,03
лв. за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13