Определение по дело №60/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К. Б., в качеството й на пълномощник на ищците по първоинстанционното дело - А. С. З. и Е. Ц. З., насочена против Решение №3556 от 13.11.2014 г., постановено по гр.д.№1129/2013 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск с правно основание - чл.108 от ЗС от А. С. З., с ЕГН [ЕГН] и Е. Ц. З., с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], обл. Б. срещу И. М. З. / Р. М. З. /, с ЕГН [ЕГН] и Ш. И. З. /Л. И. З./, с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], обл. Б., с който се иска ищците да бъдат признати за собственици на 150/250 идеални части от поземлен имот планоснимачен № 662 от кв. 35 по плана на [населено място], обл. Б., с площ 250 кв. м., при съседи: от изток - Ш. З. и И. З., от запад - М. Г., от север - улица и от юг - улица и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху място с площ от 6 кв. м. намиращо се между имот пл.№ 662 и имот пл.№ 782; ОСЪДЕНИ са ищците да заплатят на ответниците разноски по делото в размер на 315 лв. и са отхвърлени исковете в останалата им част.

Отправено е искане до въззивния съд, да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния закон и в противоречие на материалния такъв. Изложени са доводи, че районният съд не е възприел правилно отправените до него искания с исковата молба, като е свел претенцията до искане за 6 кв.м. по отношение на двамата ответници, и която всъщност насочена с исковата молба само срещу един от ответниците, а не е разгледал по същество и другата претенция срещу първия ответник И. Захиров.

Наведени са доводи, че постановеният съдебен акт е необоснован и произнасяйки се по съществото на спора - да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, като им присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна е не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С оглед изразените от страните в процеса становища и събраните по делото доказателства, Окръжен съд Благоевград приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, предявени при условията на субективно пасивно съединяване.

С исковата молба пред първоинстанционния съд е отправено искане за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на следния недвижим имот: 150/250 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен номер 62 от кв. 35 по действащия план на [населено място], общ.С., обл. Б., утвърден със заповед № 1539 от 1959 г. и заповед № 232/1983 г. на ОбНС, с площ за целия имот от 250 кв.м., при посочени в исковата молба съседи на имота, като съдът осъди :

- ответникът И. З. да им предаде владението върху място, представляващо правоъгълник, заключен между имотната граница, съгласно действащия план на [населено място], обл. Б. и линията, преминаваща на около два метра, успоредна на тази граница в посока запад – към техния имот № 662;

и

- ответникът Ш. З. – да им предаде владението върху мястото с площ от 6 кв.м., намиращо се до границата между техните имоти, съгласно действащия план на [населено място], в имота на ищците.

Активната си материално-правна и процесуално-правна легитимация по исковете, ищците обосновават с факта на придобиване на процесния имот по време на брака им, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. Акт №116, т.VІ, рег.№ 11505, дело № 1024 от 209 г. на нотариус В. Б., рег. № 507 от НК и с район на действие РС Гоце Делчев .

Ответниците оспорват изцяло основателността на исковете, като ответникът Л. З. / посочен неправилно в исковата молба с името, с което не е вписан в издадения последно документ за самоличност - Шериф З. / възразява, че е придобил съседния на процесния имот УПИ – парцел І-782 в режим на СИО и по време на брака му с Н. И. З., поради което е изразил становище, че следва да бъде конституирана и като ответник в процеса. Представя нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот на осн. чл. 15 ал.1 т.1 ЗСГ срещу издръжка и гледане от 1984 г. и удостоверение за сключен брак от 1976 г.

Районният съд е произнесъл съдебният си акт, без да конституира Н. З. като ответник в процеса по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу съпруга и Л. З..

Районният съд възприел с мотивите и диспозитива на решението си, че е отправено идентично искане срещу двамата ответници и постановил общ отхвърлителен диспозитив спрямо тях освен в установителната част на иска за собственост, и по отношение и на осъдителната претенция за предаване на владението върху място с площ от 6 кв. м., намиращо се между имот пл.№ 662 и имот пл.№ 782. Постановил и най-общ диспозитив с израза : “отхвърля исковете в останалата им част”, без да посочи – коя част има предвид и по отношение на кой от ответниците.

Въззивният съд приема, че от една страна, в нарушение на диспозитивното начало, районният съд се е произнесъл по искане спрямо ответника Р. М. З., с което не е бил сезиран.

От друга – настоящият въззивен състав споделя преобладаващото виждане в теорията и прибладаващо в практиката на ВКС, че съпрузите са необходими другари, когато са ответници по иск за собственост и ответникът възразява, че имотът е бил придобит през време на брака /решение № 319 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1125 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и др./.

В настоящия случай производството по иска по чл. 108 ЗС е било образувано срещу Л. И. З./ посочен в исковата молба с имена ШИ. З./ и има за предмет недвижим имот, придобит възмездно /срещу гледане и издръжка/по време на брака му с Н. И. З., която не е била страна в производството. Постановеното по този иск решение обвързва и неучаствувалия в производството съпруг с оглед установеното придобивно основание, което придава на двамата съпрузи качеството на необходими задължителни другари при предявяване срещу тях на ревандикационния иск относно спорния имот - съпружеска имуществена общност.

Н. З. има право на участие в делото.

Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Тъй като в случая се касае до пасивно задължително другарство, според т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Окръжният съд е длъжен да излезе извън пределите на въззивната проверка на първоинстанционното решение и постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и върнато за разглеждане от друг състав на РС Гоце Делчев, в което производството по отношение на съпругата З. следва да започне с връчване на преписи от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита.

Разноски не се следват на въззиваемата страна. Същите не са претендирани по списък, изготвен съобразно разп. на чл. 80 ГПК, както и не са представени надлежни доказателства за сторени разноски за адвокат съобразно тълкуването, дадено в т.1 от Тълкувателно Решение №6 постановено 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2013г. по описа на ВКС ,ОСГТК.

Водим от горното и на основание чл. 270 ал.3 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №3556 от 13.11.2014 г., постановено по гр.д.№1129/2013 г. по описа на РС – Гоце Делчев .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Гоце Делчев за произнасяне по предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС, като в производството по насочения иск срещу Л. И. З. следва участие да вземе и съпругата му Н. И. З..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на А. С. З., с ЕГН [ЕГН] и Е. Ц. З., с ЕГН [ЕГН] - и двамата от [населено място], обл. Б., за присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: