ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. Ямбол, 10.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330102282 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнителни такива
на П. С. П. против С. Д. Ч., М. А. Ч. и П. Б. Д. , с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
празно дворно място или 81,5/229 ид.ч. от същото празно дворно място, подробно
описано в ИМ.
Правния си интерес от предявяване на иска ищецът е мотивирал с факта, че
първите двама ответници са придобили имота /дворното място/ посредством покупко –
продажба, като не могат да се легитимират като такива, т.к. дворното място никога не е
било предмет на поредица от сделки подробно описани в ИМ, а втория ответник ,
който е бил собственик на ½ ид.ч. от дворното място по силата на наследствено
правоприемство, според молба-уточнение всъщност можело да се направи извод, че не
е собственик на 2/3 ид.ч., а само на посочената ½ ид.ч., като с молба от 25.09.2023 год.
ищецът посочва, че правния му интерес от предявяване на положителния
установителен иск за собственост произтича и от факта, че в скица на имота издадена
от СГКК- гр.Я, като съсобственици при квоти по ¼ ид.ч. са посочените той и тримата
ответници .
С отговора на исковата молба ответникът Ч. е оспорил допустимостта и
основателността на иска, по изложени съображения, вкл. се е позовал на придобивна
давност.
Останалите ответници не са депозирали отговори и изразили становища по
предявения иск.
Така предявените искове съдът намира за недопустими предвид следните
съображения:
Според разпоредбата на чл. 124,ал.1 ГПК - всеки може да предяви иск , за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. От двукратно дадените на ищеца указания да
посочи правния си интерес и да формулира ясно и точно петитума на иска става ясно,
че същият предявяват положителен установителен иск за собственост на незастроена
част от дворно място, в което е разположена сграда, различните етажи, респ. части от
етаж, принадлежат на различни собственици /ищеца и ответниците в производството/,
1
като претендира установяване на собствените си права в незастроената част от
дворното място. Допустимостта на положителните установителни искове за
собственост е обусловена от наличието на правен интерес, а такъв би бил налице само
тогава, когато претендираното от ищеца право на собственост се оспорва от ответника.
Оспорването може да е извънсъдебно, преди предявяване на иска, да е пряко или
косвено, чрез правни или фактически действия, чрез претендиране на права,
изключващи правата на ищците.
На първо място в процесния случай ищецът не посочват конкретно действия или
бездействия с които ответника Д. да оспорват правата му в собствеността в обема, в
който се претендира признаването им. Освен това в практиката на ВКС- РЕШЕНИЕ
№ 59 ОТ 17.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2214/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС е прието, че
когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот, той има правен интерес от
положителния установителен иск за собственост само ако ответникът претендира респ.
има титул за собственост на същия имот в обем, който засяга правата на ищеца. При
условие, че съсобственици на един имот са се снабдили с КНА за идеални части, с
които техните права не се застъпват, не е налице правен интерес от положителния
установителен иск. Тогава спорът за материално право по смисъла на чл. 537, ал. 2
ГПК няма да бъде разрешен, защото ищецът ще установи своите права, но няма да
отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги притежава. При
спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на всеки
един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича,
защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения
между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС.
Предвид обстоятелството, че съобразно чл. 6,ал.2 от ГПК предметът на делото и
обемът на дължимата защита се отредят от страните, както и факта, че ищецът изрично
е посочил, че предявява и против ответника Д. положителен установителен иск за
собствената си ½ ид.ч. от имота, при твърдение, че същия притежава останалата ½
ид.ч. от същия, и съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че искът се явява
недопустим.
В горецитираното решение се приема още и, че положителен установителен иск
е недопустим и по отношение на дворно място, което е в режим на етажна собственост.
В тази хипотеза по силата на чл. 38 ЗС дворното място е обща част, затова
действителните права на етажните собственици следва да бъде установени
едновременно за всички в производство по чл. 40 ЗС. В настоящия случай видно от
изложените твърдения и представените доказателства , всеки един от етажите/части от
етажите от сградата, построена в дворното място, принадлежи на различни
собственици /ищеца и ответниците/ като до този момент не са определяни идеалните
части на отделните собственици от общите части на сградата, поради което споровете
между тях за правата от дворното място като обща част, подлежат на разрешаване по
реда на чл. 40 ЗС.
По изложените по - горе съображения и на основание чл. 130 ГПК , ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2282/2023 год. по описа на ЯРС.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3