№ 20655
гр. *, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110123728 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищцата С. К. И. срещу „****“ АД
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за установяване недължимост на следните суми: сума в размер на 849.47
лева – главница за потребена вода за периода от 07.03.2008г. до 03.02.2017г. и
сума в размер на 524.14 лева – мораторна лихва за периода от 07.04.2008г. до
03.02.2017г., за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
10.06.2017г. по гр. дело **** по описа на СРС, 60 с-в, въз основа на който е
образувано изп. дело № **** по описа на ЧСИ ****. В ИМ се твърди, че
процесната сума е погасена по давност, поради изтичането не само на
тригодишния, но и на петгодишния давностен срок.
В указания законоустановен едномесечен срок по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявените искове
като категорично заявява, че процесните вземания не са погасени по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от ищцата С. К. И. срещу „****“ АД, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми: сума в размер на 849.47 лева – главница за
потребена вода за периода от 07.03.2008г. до 03.02.2017г. и сума в размер на
524.14 лева – мораторна лихва за периода от 07.04.2008г. до 03.02.2017г., за
които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 27.10.2017 г. по
ч.гр. дело № **** по описа на СРС, 49 с-в, въз основа на който е образувано
1
изп. дело № **** по описа на ЧСИ ****
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение
на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416
ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В
този смисъл е Определение № **** г. по ч. т. д. *** г. на ВКС, ТК, I ТО, в
което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и
при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо че съдебно дирене не е проведено.
Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед
наведените в исковата молба твърдения – изпълнение на задължението чрез
плащане и изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника.
От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно
документите, съдържащи се в копие на изп.д. № **** по описа на ЧСИ **** се
установява, че в производството по ч.гр.д. **** г. на СРС, 49 състав, на
основание чл. 410 ГПК в полза на „****“ АД срещу **** са издадени заповед
за изпълнение от 16.05.2017 г. и изпълнителен лист от 27.10.2017 г. за сумите
както следва: 849,47 лв. – главница за потребена вода за периода 07.03.2008 г. –
03.02.2017 г., вено със законна лихва за периода от 20.04.2017 г. до изплащане
на вземането; сумата от 525,14 лв. - мораторна лихва за периода 07.04.2008 г. –
03.02.2017 г., както и сумата от 77,49 лв. – разноски за производството.
Въз основа на молба подадена от „****“ АД на 29.11.2017 г. и
представен изпълнителен лист от 27.10.2017 г. по ч.гр.д. **** г. на СРС, 49
състав е образувано изп. д. № ****г. по описа на ЧСИ ****. Първото
изпълнително действие след образуване на производството е наложеният
запор, върху вземания на длъжника за суми по банкови сметки (в „Банка
ДСК“ ЕАД), обективирано в запорно съобщение с изх. № 101153/13.12.2017 г.
На тази дата погасителната давност за процесните вземания е прекъсната.
С молба вх. № 33016/31.05.2019 г. по описа на ЧСИ ****, взискателят
„****“ АД е поискал от ЧСИ ново извършване на изпълнителни действия, а
именно – запор на банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи,
налагане на възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти и
налагане на запор на трудово възнаграждение и/или запор на пенсия, в
2
резултат на което давността е прекъсната. Със запорни съобщения изх. №
61370/18.11.2019 г. и изх. № 61369/18.11.2019 г., адресирани до „**** (****)“
ЕАД и до работодател – „****“ ООД, са наложени съответно запор върху
вземания на длъжника по банкови сметки и съответно – трудово
възнаграждение. С Постановление за налагане на възбрана от 18.11.2019 г. на
ЧСИ **** е наложена възбрана върху собствения на длъжника **** недвижим
имот – апартамент № 12, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 4.
Давността отново е прекъсната.
С молба вх. № 23843/20.04.2021 г. по описа на ЧСИ ****, взискателят
„****“ АД е поискал от ЧСИ ново извършване на изпълнителни действия, а
именно – запор на банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи,
налагане на възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти и
налагане на запор на трудово възнаграждение и/или запор на пенсия, в
резултат на което давността е прекъсната. С уведомление за наложен запор с
изх. № **** г. до СДП – Пътна полиция е наложен запор на МПС собственост
на длъжника – л.а. **, 405, с рег. № ****. Давността отново е прекъсната.
С молба вх. № 14070/20.02.2023 г. по описа на ЧСИ ****, взискателят
„****“ АД е поискал от ЧСИ ново извършване на изпълнителни действия, а
именно – запор на банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи,
налагане на възбрана на притежавани от длъжника недвижими имоти и
налагане на запор на трудово възнаграждение и/или запор на пенсия, в
резултат на което давността е прекъсната. Констатирано е, че длъжникът ****
е починал на 25.07.2022 г., а от изисканото от ЧСИ Удостоверение за
наследници с изх. № 409/19.05.2023 г., изд. от Столична Община е установено,
че същият е оставил за свои наследници по закон – **** К. И. и ищцата С. К.
И..
С оглед горното, с протокол от 13.09.2023 г. на ЧСИ ****, на осн. чл. 429,
ал. 2 ГПК, наследниците са конституирани като длъжници в изпълнителното
производство на мястото на починалия длъжник ****. С постановление за
прекратяване от 02.02.2024 г., изпълнителното производство е прекратено по
отношение на **** К. И., която е представила пред ЧСИ удостоверение за
отказ от наследство.
Видно от изложеното по-горе, установено по делото, не са налице
предпоставките за настъпване на перемпция по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нито се установява изтекъл в полза на длъжника давностен срок за погасяване
на правото за изпълнение върху процесните задължения.
Както бе разяснено с Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д.
*** г. на **** на ВКС - за давността и нейното прекъсване водещо значение
има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
3
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен
вид[1]поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1
ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК (вж. мотивите на т. 3
на ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. *** г. на **** на ВКС).
В настоящия случай, както действията на ЧСИ, който е извършвал
изпълнителни действия (вж. т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от *** г. на
ВКС по т. д. ****, **** на ВКС), така и активното участие на взискателя,
който не се е дезинтересирал от изпълнителния процес, а напротив –
упражнявал е субективните си права, като е сезирал ЧСИ с молби за ново
извършване на изпълнителни действия и е бил активен участник, са
поддържали висящността на изпълнителния процес, както и са прекъсвали
многократно давността. Последната молба, депозирана от взискателя по
изпълнителното дело е от 20.02.2023 г., поради което давностният срок би
изтекъл най-рано на 20.02.2028 г., в случай на бездействието му по
изпълнителното производство.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират с отговора на исковата молба за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, предвид правната и фактическа
сложност на делото и действията на процесуалния представител на ответника
(единствено подаден ОИМ), на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, определи в размер на
сумата от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. *, ул. „****“, 2Б, вх. 1, ап. 12 срещу „****” АД, ЕИК **** иск с
правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 849.47 лева –
главница за потребена вода за периода от 07.03.2008г. до 03.02.2017г. и сума в
размер на 524.14 лева – мораторна лихва за периода от 07.04.2008г. до
03.02.2017г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.10.2017 г. по гр.
дело № **** по описа на СРС, 49 с-в, въз основа на който е образувано изп.
дело № **** по описа на ЧСИ ****.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, ул.
„****“, 2Б, вх. 1, ап. 12 да заплати на „****” АД сумата от 100 лв. (сто лева) –
разноски за производството – юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5