Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 7 27.01.2023
г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 169 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А. М. А. от с. Н., ул. *** № *, срещу решение
№ 1012-16-151/1 от 30.06.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С
него е потвърдено Разпореждане 2140-16-177 от 23.05.2022 год. на ръководителя
по ПО при ТП на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ считано от 10.03.2022 год.
В жалбата се сочи, че оспореното решение е
немотивирано, тъй като административният орган не е дал отговор на възраженията
на оспорващия, защо на колегите му от бригадата, с които е осъществявал еднаква
трудова дейност като заварчик през спорния период, този труд е признат за труд
от втора категория на основание чл. 52б и чл. 66 от Правилника за категоризация
на труда при пенсиониране /отм./, а на
него не му е признат. Твърди, че през периода м.09.1982 год. до 31.12.1982 год.
и от 01.01.1983 год. до м.02.1987 год. винаги е работил като заварчик в строителна
бригада към бившето АПК „Г. Димитров”
гр. Сеново и следва този труд да му бъде
зачетен като труд от втора категория, както е зачетен на неговите колеги от същата бригада, за същия период. В съдебно
заседание посочва, че старата му трудова книжка, в която е бил вписан трудовият
му стаж в АПК „Г. Димитров” е била
изгубена БКС Разград, сега
„Строймонтаж” АД, в което
работи и в настоящия момент.
Ответната по жалбата страна – ръководителят на ТП на
НОИ, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. В., оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Посочва,
че липсват доказателства, които да установяват, че оспорващият е полагал труд
при по-благоприятна категория по
смисъла на т. 26, т. 52”б” или по
т.66”и” от ПКТП (отм.), както и че не е приложима разпоредбата на чл. 67 от
същия, поради което оспореният
административен акт бил правилен и законосъобразен
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. №
2113-16-115 от 10.03.2022 год. год. оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от
КСО. Заедно със заявлението е представил и съответните документи за доказване
на осигурителен стаж, като в осигурителното
досие са се намирали и документи за трудов и осигурителен стаж, представени по
предходни заявления.
С разпореждане
№ 2140-16-177 от 23.05.2022 год. ръководителят на “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Разград е отказал
да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждането пенсионният орган е
зачел осигурителен стаж от II категория труд в размер на 12 год. 00 м. и 20 дни и
от III-
та категория труд в размер на 30 год. 03
мес. и 19 дни. На основание чл. 104 от КСО е приел, че оспорващият има общ стаж
от трета категория в размер на 45 год. 04. и 14 дни, от които действителен
осигурителен стаж в размер на 40 год. 03 м. и 22 дни.
При така зачетения осигурителен стаж пенсионният орган
е приел, че за отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 не е
налице една от предпоставките, а именно оспорващият няма необходимата възраст. По
отношение отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 69б от КСО пенсионният орган е приел, че оспорващият има
необходимата възраст, но няма 15 год. осигурителен стаж от втора категория.
Разпореждането е връчено на оспорващия на 27.05.2022 год. и е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ
на 02.06.2022 год.
В жалбата си той е посочил, че неправилно трудовият му
стаж в АПК „Г. Димитров” гара
Сеново е зачетен като труд ІІІ – та категория, вместо
труд от ІІ-ра категория, тъй като през този период е работил като заварчик.
Посочил е имената на членовете на бригадата, както и че двама от тях, вече са пенсионирани, като спорният период и
на двамата е зачете от II категория
труд, отрасъл „Строителство”.
По така
подадената жалба административният орган е постановил решение № 1012-16-151/1
от 30.06.2022 год. с което я отхвърлил и е потвърдил обжалваното разпореждане.
За да постанови оспореното решение административният
орган е приел, че за времето от м. 09.1982 год. до 31.12.1982 год. оспорващият
е заемал длъжност в звено „Монтажници, бояджии”, а за периода от 01.01.1983
год. до м. 02.1987 год. е заемал
длъжност в „Строителна бригада монтажник” в АПК „Г. Димитров” – гара Сеново.
Административният орган е приел, че заеманите от оспорващия длъжности не
попадат в длъжностите по т. 52б и т. 66и от ПКТП /отм./, поради
което трудът му през този период не може
да бъде зачетен от втора категория. При този извод административният орган е
приел, че не са налице предпоставките за
отпускане на ЛПОСВ на оспорващия по чл.
69б, ал. 2 от КСО, тъй като
няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма
необходимата възраст.
В хода съдебното производство по делото като свидетели
бяха разпитани О. Х. С. и Ф. М. - лица, с които оспорващият е работил през
процесния период в една бригада в АПК
„Г. Димитров” - гр. Сеново. В показанията си същите
поясняват, че през периода от 1982
год. до 1987 год. са работили с
оспорващия в една бригада към АПК
Сеново. Тази бригада е била странична дейност на АПК „Сеново” и през
периода 1982 – 1987 год. работела в
„Стъклозавода” в гр. Разград / бивш Завод за стъкло и порцелан „Д. Стефанов”
гр. Разград/. Членовете на бригадата в т.ч. и оспорващия работели като
заварчици. Изграждали и поддържали парните инсталации на завода, метални
инсталации, тръбопроводи, бункери за стъкло и други. Свидетелите твърдят, че
през периода, през който са работили с оспорващия в бригадата към АПК „Г. Димитров”
той никога не е работил като бояджия. Свидетелите сочат, че след този период са работили няколко месеца към
поделение на „Строителни войски” в гр. Варна,
на обект разширението на завода за „Антибиотици” гр. Разград.
Свидетелите също така сочат, че след
1987 год. цялата бригада се е изместила да работи в БКС – Разград, като
трудовите им книжки са се съхранявали в БКС Разград и при напускането са си ги
получили. Св. С. сочи, че периодът, през който е работил заедно с оспорващия в
АПК „Сеново” при пенсионирането му е зачетен като труд втора категория.
В хода на съдебното производство беше изискано личното
трудово дело на оспорващия. Съдът констатира, че първият документ, който се
съдържа в досието е от 05.03.1990 год. В
досието не се съдържа документ, който да удостоверява, че оспорващият е предал
трудовата си книжка при постъпване на работа в БКС „Разград”, нито документ,
който да удостоверява, че трудовата му книжка е върната, но с оглед разпоредбата на чл. 348 от КТ в действащата
през 1990 год. редакция, съдът приема, че при постъпването на оспорващия на
работа в БКС – Разград е предал трудовата си книжка в предприятието, а в последствие същата е
изгубена при преобразуването на БКС –
Разград в други търговски дружества, което
преобразуване е служебно известно
на съда.
При така установеното от фактическа страна и след
проверка на основание чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. Доколко фактическите указания са доказани и подведени ли са под
съответните правни норми е въпрос на материална законосъобразност на акта.
При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
административният орган не е отговорил на всички негови възражения.
Административният орган не е длъжен да отговори на всички възражения в жалбата
до него, а само на тези, които са относими към правния спор в т.ч. и дали оспорващият
има или няма право на пенсия. Мотивите, относно пенсионирането на бившите
колеги на оспорващия, са изложени в актовете, с които са отпуснати техните
пенсии и те са съобразени с представените от тях доказателства за правото
на пенсия.
По отношение съответствието на оспореното решение с
материалния закон съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия при условие, че са
навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените
и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94
за жените и 100 за мъжете, като от 31
декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
Според
разпоредбата на § 2 от ЗР на ПМС № 75 от 31.03.
Според разпоредбата на т. 26 от този правилник от втора категория труд е трудът на
строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар,
гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки,
строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на
обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство,
реконструкция, модернизация и ремонт във водопроводно, инженерно, мостово,
пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и
електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на
енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.
Съгласно разпоредбата на т. 52б от този правилник, за
втора категория труд се зачита само трудът на механизаторите, работещи
непосредствено в селскостопанското производство.
В разпоредбата на т. 67 от ПКТП / отм./ е предвидено,
че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника,
се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда, както и че работници и инженерно-технически персонал,
независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при
пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в
раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях.
В настоящият случай от приетото като доказателство
удостоверение УП – обр. 13 с изх. № 5507-17-361 от 25.06.2018 год. /л.116/,
издадено от ТП на НОИ – Русе, издадено въз основа на разплащателните ведомости
на АПК „ Г. Димитров” Сеново, е видно,
че за оспорващия е вписано, че през периода
м.09.1982 год. до 31.12.1982 год. е бил работник в Звено „Монтажници
бояджии” , но не е посочена конкретно каква длъжност е заемал оспорващия. За
периода от 01.01.1983 год. до м. 02.1987 год. е вписано, че оспорващият е
работил в Строителна бригада, като монтажник. От показанията на разпитаните в хипотезата на чл. 104, ал. 10, изречение
второ от КСО свидетели, които са работили с оспорващия през процесния период в
същата бригада се установява, че през
този период,тази бригада, в т.ч. свидетелите и оспорващия, макар да е била
звено от АПК „Сеново” е осъществявала строително-монтажна
дейност и ремонтна дейност на нови и съществуващи съоръжения и инсталации в
Стъклозавода в гр. Разград / Завод за стъкло и порцелан „Дянко Стефанов” гр.
Разград /, като оспорващият през целия спорен период е работил единствено
като заварчик и никога не е работил като бояджия. Съдът кредитира показанията
на свидетелите тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
съответстват на останалите писмени доказателства / цитираното по-горе
удостоверение, военна книжка, документи
за професионална квалификация на оспорващия, копия от трудови книжки на
свидетелите, удостоверение от държавен военноисторически архив л. 72/
С оглед на установените факти и цитираните по горе
правни норми съдът счита, че административният орган правилно е приел, че
трудът на оспорващия, положен в АПК „ Г. Димитров” Сеново за периода от м.
09.1982 до м.02.1987 год. не може да бъде квалифициран като труд от втора
категория по т. 52б от ПКТП / отм./, тъй като той не е труд положен непосредствено
в селскостопанското производство като механизатор и бригаден механик. Също така
правилно е приел, че този труд не е от втора категория по т. 66и от ПКТП
/отм./, като труд на работник в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството
и механизатор в селското стопанство.
Административният орган обаче не се е съобразил с разпоредбата
на т. 26 във вр. с т. 67 от ПКТП / отм./,
съгласно който от втора категория труд е трудът на
строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от
строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция,
модернизация и ремонт). В случая полагания от оспорващия труд през процесния
период е в специализирана строителна
/монтажна/ бригада, независимо че е част от АПК „Г.Димитров” Сеново, която е извършвала строително-монтажна дейност през целия
период, а не инцидентно, като
извършваната дейност е строително-монтаж и ремонт на машини, топлопроводи и
съоръжения в завода за стъкло и порцелан
в гр. Разград. Извършваната от тях
строително-монтажна дейност е идентична като вид и вредност с извършваната от работниците
във всяка друга строително монтажна фирма, предприятие или организация.
В този смисъл Решение № 12948 от
3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2009 г., VI отд.
Ето защо съдът счита, че трудът на оспорващия полаган в звено „монтажници”, а в
последствие „строителна бригада” в АПК „Г. Димитров” Сеново през периода от м.
09.1982 год. до 31.12.1982 год. и от
01.01.1983 год. до м. 02.1987 год. следва да бъде зачетен като втора категория труд на основание т. 26 във вр. с т. 67 от ПКТП /отм./. В този случай за оспорващия А. ще е налице
изискуемата предпоставка за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО да е работил 15 години при условията на втора
категория труд, противно на приетото от административния орган. Като не е сторил това ръководителят на ТП на
НОИ - Разград е постановил решение,
което противоречи на материалния закон.
На следващо място следва да се посочи, че
административният орган като е потвърдил оспореното пред него разпореждане е
допуснал още едно нарушение на материалния закон.
От потвърденото с оспореното решение разпореждане на
органа по „ПО” е видно, че зачетения осигурителен стаж на оспорващия без
превръщане по чл. 104 от КСО е в размер на
42 год. 04 м. и 09 дни равни на сбора от
12 год. 00 м. и 20 дни осигурителен стаж от втора категория плюс 30 г. 03 м. и 19 дни от трета категория в
т.ч. и 2 год. 00 м. и 17 дни, през които оспорващия А. е отбил редовната си военна служба в Българската
армия. Като действителен осигурителен стаж
в разпореждането обаче е зачетен само 40 год. 03 м. и 22 дни, като
периодът на военна служба от 02 год. 00 м. и 17 дни очевидно не е зачетен за
действителен осигурителен стаж.
Оспорващият е отбил редовната си военна служба през
периода от 27.09.1978 год. до 13.10.1980 год., поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите
до 31 декември 1999 г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. По отношение на редовната военна служба
в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат
всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са
годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. По силата на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.), в относимата редакция (ДВ, бр.
102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност.
Следователно в
процесния период 1978-1980 наборната
военна служба в България е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от
оспорващия А. А. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на
редовна военна служба, съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ в редакцията през периода 1978-1980 год.
/отм./, положен от оспорващия за процесния период, се зачита за действителен
трудов стаж, съгласно действащата към този период норма на чл. 81 от ППЗП
(отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО. В този смисъл е и допълнението
на §1, т. 12 от ДР на КСО, прието със Закона за допълнение на КСО /ДВ бр.8/2023 год./ невлязло в сила.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски,
като своевременно направено, е основателно и доказано в размер на 500 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна помощ от 20.07.2022 год. /л.95/
Предвид изложеното оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с
настоящото решение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1012-16-151/1 от
30.06.2022 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане 2140-16-177 от 23.05.2022 год.
на ръководителя по Пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Разград.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград да заплати на А. М. А. с ЕГН ********** от с. Н., ул. *** № * разноски по
делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/