ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 23.4.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав,
в закрито заседание на 23.4.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 2482 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 и сл. ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5009788/220.1.2019 г. на „Т.-С.“
ЕАД срещу Определение от 02.01.2019 с което е отхвърлена молба вх. №
5196043/29.11.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД за изменение на определение от 16.11.2018
г. в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.Т.Т. сумите от 1700
лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 1700 лв. –
адвокатско възнаграждение по заповедно производство.
В обжалваното определение съдът е посочил, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно съобразно чл. 2, ал. 5, чл. 9, ал. 1 и чл. 7,
ал. 2, т. 2 НРАМВ № 1/2004 г. на ВАС с оглед размера на исковете, техния брой и
извършените процесуални действия.
В жалбата се излагат мотиви, че определените суми за
адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на правната и
фактическа сложност на делото. Ответникът по жалбата Н.Т.Т., чрез адв. Х.,
оспорва жалбата. Посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответно
на броя на предявените искове, събраните писмени доказателства, привличане на
трето лице помагач. Претендира разноски.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира
следното:
Производството по гр. дело № 60293/2017 г. по описа на СРС,
68 с-в, е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Т. Т.. Претендира се
да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумите: 3167,44 лв. – главница за доставена топлинна енергия, 539,06 лв. –
законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 25.04.2017 г., както и топлинна
енергия от изравнителна сметка за периода 05.2013 г. – 04.2014 г., отразена в
обща фактура от 31.07.2014 г.
В отговор на исковата молба Н.Т., чрез адв. Х., оспорва иска.
Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017 г.
за сумата от 1700 лв. с посочено основание: представителство по гр. дело №
60293/2017 г. на СРС, 68 с-в.
С молба от 15.11.2018 г. ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С решение № 376256/30.03.2018 г. по гр. дело № 59290/2016 г.
е признато за установено, че Н.Т. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4718 лв. –
главница за доставена топлинна енергия в периода 07.2012 г. – 09.2016 г., както
и сумата от 980,20 лв. – мораторна лихва за същия период. На основание чл. 126,
ал. 1 ГПК, производството по делото е прекратено.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, като такива му се дължат и и при прекратяване на
делото. При изчисляване на минималните адвокатски възнаграждения по реда на
Наредба № 1/9.07.2004 г. е от значение не цената на отделните искове, а общият
материален интерес по делото – това изрично следва от буквалния прочит на чл.
7, ал. 2 от Наредбата. Материалният интерес се определя от сбора от цените на
всички искове и той е базата за изчисляване на минималните адвокатски
възнаграждения.
Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва, че при интерес от
1000 до 5000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В конкретния случай
същото е в размер на 300 + 189,46 лв. (2706,50*7%) или общо 489,46 лв. Съдът отчита, че по делото е проведено едно
открито съдебно заседание, в което адв. Х. е представил решението по гр. дело №
59290/2016 г. и на основание което производството по делото е прекратено.
Участието на трето лице-помагач не е усложнило процеса. Ето защо няма основание
да се счете, че ищецът дължи адвокатско възнаграждение над минималния размер по
наредбата.
По отношение на дължимите разноски в
заповедното производство е предвидено адвокатското възнаграждение да се
определя по реда на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, като в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата
на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Претендираните със заявлението суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, са в размер на 3706,5, т.е. адвокатското възнаграждение се
определя върху сумата от 1853,25 лв. Защитата в заповедното производство е
ограничена до подаване на възражение, поради което съдът счита, че адвокатското
възнаграждение се дължи в минимален размер – 300 + 59,73 (853,25*7%), т.е.
същото е в размер на 359,73 лв.
Относно разноските в
настоящото производство:
Съдът счита, че разноски в настоящото производство не се
дължат. Производството по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на
съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на
вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и
следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., ГК., ІІІ ГО. на
ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина, интересът в това
производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
„процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК.
Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института
на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение
№ 419/02.01.2019 г. по гр. дело № 60293/2017 г. на СРС, 68 с-в, с което е отхвърлена
молба вх. № 5196043/29.11.2018 г. по чл. 248 ГПК.
ИЗМЕНЯ
протоколно определение от 16.11.2018 г. по гр. дело № 60293/2017 г. на СРС, 68
с-в, в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.Т.Т., ЕГН **********
разноски за исковото производство по гр. дело № 60293/2017 г. на СРС, 68 с-в за сумата над 489,46 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ИЗМЕНЯ
протоколно определение от 16.11.2018 г. по гр. дело № 60293/2017 г. на СРС, 68
с-в, в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.Т.Т., ЕГН ********** разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 33816/2017 г. на СРС, 68
с-в за сумата над 359,73 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.