Определение по дело №435/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.08.2020 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                        

                                                                      мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА        

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 435 по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е уважено частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

 Жалбоподателят атакува разпореждането В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за вземането за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост – 28.08.2019г. до окончателното изплащане. Позовава се на ТР 3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКСРБ, като счита, че неправилно и безмотивно заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за задължението за обезщетение за забава за периода от 28.08.2019г. до 12.03.2020г. – /последната, съобразена с ЗМДВИП касателно законните лихви/.

Поради това моли въззивния съд да отмени разпореждането на СлРС в отхвърлителната относно законната лихва за посочения период част и вместо това постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираната със заявлението законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания акт съд.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната част от разпореждането – потвърдена.

Несъмнено в заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение /наред с други описани вземания, които не са предмет на въззивния контрол/ и по отношение на сума, представляваща остатъкът от предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, както и на обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на предсрочната изискуемост – 28.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника-кредитополучател на 28.08.2019г. при настъпване на договорните условия за това.

В ОУ на договора в т. 12.3 е уговорено, че тази предсрочна изискуемост, пораждаща се от неплащане на 2 или повече последователни месечни вноски, се обявява от кредитодателя с писмено уведомление.

Доколкото към заявлението няма представено такова писмено уведомление, нито въобще някакво писмено доказателствено средство, което даже да индицира изпращането на уведомление, съответно – датата на връчването/получаването му, този съдебен състав не може да приеме за доказано надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Независимо, че заповедният съд не е извършил тази проверка и е постановил издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за цялата остатъчна сума от главницата по договора за потребителски кредит, а в случай на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост е следвало да присъди само падежиралите вноски, настоящата инстанция не може служебно да преразглежда въпроса с оглед запретата на чл. 271 ал. 1 пр. 2 от ГПК.

При това положение обаче по повод частната жалба следва да се приеме, че щом не е доказан моментът на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, то обезщетението за забава в размер на законовата лихва върху главницата следва да се присъди от подаване на заявлението, а с оглед извънредните разпоредби на ЗМДВИП – от изтичане на два месеца от отмяната на извънредното положение в РБ - 14.07.2020г., до окончателното им изплащане.

Тъй като районният съд е присъдил именно от тази дата обезщетението за забава, частната жалба се явява неоснователна и следва д абъде отхвърлена.

Разноските на частния жалбоподател за това производство остават за негова сметка.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 11669 от 06.07.2020 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София против отхвърлителна част на разпореждане от 16.06.2020г. по ч.гр.д. № 1583/20г. на СлРС, с която е отказано частично издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главница по договор за ПК за периода от 28.08.2019г. до 12.03.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от разпореждане от 16.06.2020г. по ч.гр.д. № 1583/20г. на СлРС

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: