№ 17262
гр. С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110161614 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „БДЖ -
пътнически превози“ ЕООД против Р. В. К. иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1860,72 лв., представляваща
неизпълнение на договор за придобиване на професионална квалификация и
правоспособност ведно със законна лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 12.02.2021 г. по
гражданско дело номер 8249 по описа за 2021 година на Софийски районен
съд, 62 състав.
Със заявлението не е претендирата лихва за забава до подаването му.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на сключен с ответника
Договор за повишаване на квалификацията от 22.04.2019 ищецът се задължил
да заплати и организира обучение на ответницата за длъжността „билетен
касиер“, като обучението било проведено и заплатено от ищеца. На ответника
било издадено свидетелство от 19.07.2019 г. за завършен курс и
квалификация, като по силата на договора за повишаване на квалификацията
ответникът се задължил да постъпи на работа при ищеца в 1-месечен срок и
да работи при ищеца 3 години, като в противен случай по договора – чл. 15,
ответницата дължи да възстанови разходите за обучение. Ответникът не
постъпил на работа, представявйки ТЕЛК № *** г., където е отразена
намалена правоспособност, но не и че не може да работи като касиер.
Ответницата е подала декларация от 11.04.2019 г., че може да работи на
длъжността.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
По съществото ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
да е сключен договорът, както и неговото съдържание. Сочи обаче, че
ответницата е представила своевременно решението на ищеца – още към
1
22.04.2019 г. Причината да не постъпи на работа е, че служители от ТРЗ й
заявили, че не могат да назначат. Оспорва да е била в невъзможност да работи
на длъжността. Сочи, че не може да влияе на съдържанието на решението.
По исковете страните не спорят, че по силата на договор за
повишаване на квалификацията от 22.04.2019 г. ищецът се задължил да
заплати и организира обучение на ответницата за длъжността „билетен
касиер“, като обучението било проведено и заплатено от ищеца; че на
ответника е издадено свидетелство от 19.07.2019 г. за завършен курс и
квалификация; че по силата на договора за повишаване на квалификацията
ответникът се задължил да постъпи на работа при ищеца в 1-месечен срок и
да работи при ищеца 3 години; че ответникът не е постъпил на работа при
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения по делото договор за придобиване на
професионална квалификация от 22.0.2019 г., работодателят се е задължил да
проведе курс за придобиване на професионална квалификация и
правоспособност на ответника за длъжността „билетен касиер“, а ответникът
съответно се е задължил, съгласно т.10 от договора, в едномесечен срок от
завършването на курса да постъпи на работа в системата на „****“ ЕООД,
като при липса на вакантна длъжност, на друга определена от „****“ ЕООД,
подходяща съобразно притежаваните от обучаемия образование
квалификация и здравословно състояние .
По силата на т.5 и т.6 от договора ищецът се задължил да заплати
такса за обучението на курсиста в размер на 474 лв., както и месечна
издръжка на курсиста в размер на 560 лв.
От представените по делото платежни нареждания, (л. 10-12) се
установява, че за месеците април, май и юни 2019г., ищецът изплатил на
ответника месечна издръжка в общ размер на 1260 лв. (140лв.+560 лв.+ 560
лв.= 1260 лв.).
От представеното по делото Удостоверение рег. № 1211-
216/19.07.2019г. се установява, че Р. К. успешно е завършила
квалификационен курс за професионално обучение по програма част от
професия „билетен касиер“.
От представения по делото доклад от БДЖ с № *** г. се установява, че
ответницата подала заявление за назначаване на работа за длъжността
„Служител издаване на пътнически билети, информатор“, като към него
представя и Решение на ТЕЛК № *** г., в който е отразена 50% трайно
намалена работоспособност на ответницата. Експертното решение било
изпратено за становище в РКМЕ, от където било посочено, че ответницата
може да изпълнява длъжността „Служител издаване на пътнически билети,
информатор“ без полагане на нощен труд. В докладната е посочено, че
„Поделение на пътнически превози С. няма възможност да изпълни това
противопоказно условия на ТЕЛК….. като в този случай не може да бъде
назначена на длъжността „Служител издаване на пътнически билети,
информатор“.
2
По делото са събрани гласни доказателствени средства на свид.С. В. –
дъщеря на ответницата, от които се установява, майка й кандидатствала за
работа в БДЖ за длъжността „продавач на билети“. Посочва, че знае майка й
да е посещавала курсовете в продължение на три месеца. Споделя, че закарал
майка си до „Централна гара“ с цел да си подаде документите за започване на
работа в БДЖ. Сочи, че чакала в колата, докато майка й си подаде
документите. След като се върнала в колата свидетелката посочва, че майка й
споделила, че й служителите на БДЖ казали, че не може да започне работа от
първи август, тъй като същата била с ТЕЛК. Показанията на свидетелката В.
следва да се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и
нейната вероятна заинтересованост, тъй като същата е дъщеря на ответницата
Р. К..
В частта, в която се твърди, че Р. К. е депозирала заявление за
започване на работа пред БДЖ, както и в частта в която преразказва казаното
от майка й, показанията на свидетелката са неконкретизирани и
непоследователни, поднесени в обобщаваща и декларативна форма,
показанията й имат характер на предположение и са основани на извършен от
самата свидетелка анализ на нейни субективни впечатления за факти и
обстоятелства, въпреки това дадените от нея показания не противоречат на
приетите по делото писмени доказателства, а именно представения по делото
доклад от БДЖ с № *** г., от който се установява идентична фактическа
обстановка, а именно че ответницата е подала заявление за постъпване на
работа с приложено към него Решение на ТЕЛК.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т.
2 вр. т. 1 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: наличието на договорно
правоотношение между страните за придобиване на професионална
квалификацията, изпълнение на задълженията му по него и наличието на
неустоечна клауза в договора в претендирания размер.
Ответникът следва да установи, че е подал заявление за постъпване на
работа при ищеца, както и че е представил решение по ТЕЛК още на
22.04.2019 г.
С нормата на чл. 234, ал. 3 КТ, законодателят изрично е предвидил
възможността в договора за придобиване на квалификацията на работника
или служителя, страните да уговорят задължение на работника или служителя
да след завършване не обучението да работи при работодателя за определен
срок, но за не повече от 5 години (т. 1), както и отговорност при незавършване
на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната
точка (т. 2).
С договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури
повишаването на квалификацията на своя работник или служител,
обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението
на работника, след повишаване на квалификацията си да остане на работа при
работодателя поне за уговорения срок.
По отношение на изпълнението на договора за квалификация и
3
преквалификация и отговорността при неизпълнение са приложими общите
правила на гражданския закон /виж например Решение № 665 от 19.05.2010
г. на ВКС по гр. дело № 706/2009 г., IV г. о., ГК/.
Страните не спорят, че по силата на договор за повишаване на
квалификацията от 22.04.2019 г. ищецът се задължил да заплати и организира
обучение на ответницата за длъжността „билетен касиер“, като обучението
било проведено и заплатено от ищеца; че на ответника е издадено
свидетелство от 19.07.2019 г. за завършен курс и квалификация; че по силата
на договора за повишаване на квалификацията ответникът се задължил да
постъпи на работа при ищеца в 1-месечен срок и да работи при ищеца 3
години;
Съгласно т.10 от договора е уговорено, че в едномесечен срок от
завършването на курса, ответникът трябва да постъпи на работа в системата
на „****“ ЕООД, като при липса на вакантна длъжност, на друга определена
от „****“ ЕООД, подходяща съобразно притежаваните от обучаемия
образование квалификация и здравословно състояние.
От анализираните доказателства се установява, че ответницата е
изпълнила поетото с договора задължение, като успешно е завършила
квалификационен курс за професионално обучение по програма част от
професия „билетен касиер“, както и че е подала заявление за постъпване на
работа, но ищецът не е продължил процедурата по сключване на трудов
договор с ответницата.
Действително се установява, че ответницата притежава Решение на
ТЕЛК № *** г., в което е отразена 50% трайно намалена работоспособност.
От доклада на БДЖ с № *** г. се установи, че в становище РКМЕ сочи, че
намалената работоспособност не е пречка ответницата да постъпи на работа в
БДЖ на длъжност „Служител издаване на пътнически билети, информатор“
без полагане на нощен труд.
По делото не са налице доказателства (длъжностна характеристика за
длъжността „Служител издаване на пътнически билети, информатор“), от
която съдът да може да прецени дали за съответната длъжност има изискване
за полагане на нощен труд, за което ответницата да е знаела предварително.
С оглед гореизложеното съдът счита, че за ищецът не са били налице
пречки да изпълни сключения между страните договор за придобиване на
професионална квалификация от 22.0.2019 г., като същият е могъл да приеме
на работа отвеницата на длъжността, за която е преминала обучение.
В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би
могъл да претендира връщане на направените разходи по т.16 от договора,
поради договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил
или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както
изисква законът /чл. 63 ЗЗД/ - точно, добросъвестно и с грижата на добър
стопанин. /решение № 105 от 2.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т.
о., ТК./.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ за признаване
4
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1860,72 лв.,
представляваща неизпълнение на договор за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност ведно със законна лихва от 10.2.2021 г. до
изплащане на вземането е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора направените от ищеца разноски в заповедното
и исковото производство остават в негова тежест.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от инж. Х.И. срещу Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „***, ап.
87, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1860,72 лв., представляваща
неизпълнение на договор за придобиване на професионална квалификация и
правоспособност, ведно със законна лихва от 10.2.2021 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 12.02.2021 г. по
гражданско дело номер 8249 по описа за 2021 година на Софийски районен
съд, 62 състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от инж. Х.И. да
заплати на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „***, ап. 87, сумата
от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5