ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000581 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №533/07.12.2022г., постановено по в.т.д. №581/2022г. по
описа на ПАС, е потвърдено решение №273/28.07.2022г., постановено по
търг. д. №256/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с
която „ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на О. П. Д., с ЕГН
********** сумата над 22682,86лв. до 28 450,86лв., представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и
„Злополука“, обективирана в застрахователна полица №**************,
сключена на 09.01.2019г., с период на покритие от 00:00:00 часа на
10.01.2019г. до 23:59:59 на 09.01.2020г., за „тотална щета“ на МПС- лек
автомобил марка „М.“, модел „*******”, с рег. № ********, собственост на
О. П. Д., причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП,
станало на 27.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28
450,86лв., считано от 08.04.2021г. - датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане.
„ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Т.
и п.“ адвокатско възнаграждение в размер на 876,80лв. за оказано безплатно
процесуално представителство във въззивното производство на О. П. Д., с
ЕГН **********.
1
По делото е постъпила молба с вх.№9642/07.12.2022г. от Адвокатско
дружество „Т. и п.“ - процесуален представител на въззиваемия О. Д., която
съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното
решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че върху адвокатското възнаграждение от 876,80лв. се дължи и
следва да се присъди и дължимият се ДДС в размер на 175,36лв.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
–„ЗАД А.“ АД, с който искането за изменение на въззивното решение се
оспорва.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата, като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана. Разгледана по същество молбата се явява основателна по
следните съображения :
Адвокатското възнаграждение от 876,80лв., дължимо по реда на чл.38
ал.2 от ЗА е определено и присъдено, като е съобразен обжалваемият
материален интерес /5 768лв./ и представеният договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2022г. /л.26/, съгласно който между въззиваемия О. Д. и
Адвокатско дружество „Т. и п.“ е уговорено безплатно процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.1, т.3 от ЗА. Действително към размера
на присъденото адвокатско възнаграждение не е включен и дължимият се
ДДС. Видно от приложения към исковата молба Акт за регистрация по ЗДДС
/л.60/, Адвокатско дружество „Т. и п.“ е регистрирано по ЗДДС. По смисъла
на пар.2а от Наредба №1/09.04.2002г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати размерът
на възнагражденията по Наредбата се определя като дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Ето защо
дължимият се данък добавена стройност, дължим се съобразно разпоредбите
на ЗДДС /чл.2,т.1 - с данък върху добавената стойност се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стока или услуга/, който в случая е
175,36лв., следва да бъде включен в размера на адвокатското възнаграждение.
Фактът, че клиентът не е извършил плащане на ДДС, при клауза за безплатно
2
процесуално представителство, не означава, че същото не следва да бъде
включено към размера на адвокатското възнаграждение и да се игнорира
нормата на пар.2а от Наредба №1/09.04.2002г. /както се твърди в отговора по
чл.248 ал.2 от ГПК.
Ето защо въззивното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като, освен присъденото адвокатско възнаграждение от 876,80лв.,
следва да се присъди допълнително дължимият се ДДС в размер на 175,36лв.
Ето защо и на основание чл.248 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №533/07.12.2022г., постановено по в.т.д.
№581/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „Т. и п.“ сумата от 175,36лв. – ДДС към адвокатското
възнаграждение от 876,80лв. за оказано безплатно процесуално
представителство във въззивното производство на О. П. Д., с ЕГН
**********.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3