Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр. Велико Търново, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, първи касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и
участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10157/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания.
С Решение № 114 от
10.06.2022г. по НАХД № 680/2021г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, в
частта му, с която са отменени п. І, п. ІV, п. V, п. VІ, п. VІІ, п. ІХ, п. Х,
п. ХІІІ и п. ХІV от НП № 76/25.02.2021г., издадено от
Заместник директор на Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция Митници, с
което на „Елит 94“ ЕООД
на основание чл. 112, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 8
и чл. 128, ал.
2 от ЗАДС, чл. 18, чл. 53
и чл. 83 от ЗАНН са наложени имуществени санкции в общ размер на 2578, 40 лв.
(две хиляди петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), както
следва: Имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че в качеството на
регистрирано лице, притежаващо Удостоверение за регистрация № BG004300S0022 по чл. 57 а, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, на дата 11.04.2019 г. не е начислило с издаване на
акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 62, 27 лв. за данъчен
период месец март 2019 г., с което е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС; - имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че в
качеството на регистрирано лице, притежаващо Удостоверение за регистрация №
BG004300S0022 по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на дата 11.05.2019 г. не е
начислило с издаване на акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 4,55 лв. за данъчен период
месец април 2019 г., с което е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС; Имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че в
качеството на регистрирано лице, притежаващо Удостоверение за регистрация №
BG004300S0022 по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на дата 11.10.2019 г. не е
начислило с издаване на акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 19,67 лв. за данъчен
период месец септември 2019 г., с което е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС; Имуществена санкция в размер на 578,40 лв., за това, че в
качеството на регистрирано лице, притежаващо Удостоверение за регистрация №
BG004300S0022 по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на дата 11.12.2019 г. не е
начислило с издаване на акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 289,20 лв. за данъчен
период месец ноември 2019 г., с което е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС; Имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че в
качеството на регистрирано лице, притежаващо Удостоверение за регистрация №
BG004300S0022 по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на дата 11.01.2020 г. не е
начислило с издаване на акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 32,69 лв. за данъчен
период месец
декември 2019 г., с което е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от зам.
директор на Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция митници (понастоящем
Териториална дирекция Митница Русе), чрез ***Я. Я., с която
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
По същество касаторът излага доводи, че установените задължения за акциз,
установени с РА към момента на съставяне на АУАН и НП, с който е образувано
административнонаказателното производство не се били влезли в сила, доколкото
РА е бил оспорен по надлежния ред. Поддържа, че дължимостта на публичното
вземане за акциз и липсата на начисляване от страна на данъчно-задълженото лице
да изпълни императивното правило на чл. 43 от ЗАДС, са две различни дължими
поведения на дружеството. Липсвала правна разпоредба, която да дерогира
задължението на ДЗЛ да начисли дължимия акциз с издаването на АДД по смисъла на
чл. 43 от ЗАДС. Счита, че установяването на липси е безспорно освобождаване за
потребление по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 8 от ЗАДС, за което се дължи
начисляване на дължимия за стоките акциз с издаване на АДД без изключение, дори
в случаите, когато размерът на акциза е определен в рамките на ревизионното
производство.
По тези съображения моли
решението да бъде отменено в оспорваната му част и да се постанови друго, с
което НП да се потвърди в тази част. Претендира разноски.
Ответникът
по касация не заема становище по касационната жалба.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че ГОРС
е направил задълбочен анализ на доказателствата, и правилно е приложил
материалния закон. Споделя и изложените съображения на съда. Предлага да се
остави решението в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото: „Елит-94“ ЕООД притежава
Удостоверение за регистрация № BG004300S0022, издадено на основание чл. 57а, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, за продажба на природен газ с код по КН 27112100,
за битови или стопански нужди и за моторно гориво, извършвана в станция за
компресиране на природен газ. Със Заповед за възлагане на ревизия №
BG004000-PK1-P1/3217972/17.01.2020 г. е възложена такава за установяване на
задължения за акциз на „Елит-94“ ЕООД с обхват на ревизията от 04.06.2018 г. до
31.01.2020 г. В резултат на извършената ревизия, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад (РД) №
ВС004000-РК1-РД3/05.06.2020 г.
На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №
BG004000-PK1-PA3/14.07.2020 г., с който са установени задължения за акциз в
размер на 3 383, 43 лв., възникнали на основание чл. 20, ал.
2, т. 8 от ЗАДС и чл. 20, ал.
2, т. 17 от ЗАДС за данъчни периоди - от м. 02.2019 г. до м.
01.2020г. и лихви за просрочие общо в размер на 275,03 лв., изчислени към
14.07.2020г. дължими на основание чл. 175, ал.
1 от ДОПК, както и лихва за просрочие за периода от 14.09.2018г. до
10.10.2018г., начислена на основание чл. 175, ал.
1 от ДОПК. РА е връчен на 20.07.2020 г. на управител на търговското
дружество. Обжалван в срок по административен ред РА е потвърден относно
установените задължения за посочените периоди с Решение №
Р-516/32-295952/09.10.2020 г., постановено от директор на Агенция
"Митници". С решение от 29.12.2021 г. по адм. дело № 720/2020 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново е отменен Ревизионен акт №
BG04000-PK1-PA3/14.07.2020 г., издаден от митнически служители при ТД Дунавска
на Агенция "Митници", потвърден в обжалваната част, с Решение №
Р-516/32-295952/09.10.2020 г. на директор на АМ, относно установени задължения
за акциз за данъчен период м. 12 на 2019 г. в размер на 958,59 лв., на
основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и съответните лихви от 47, 93 лв.
и е отхвърлена жалбата на „Елит-94“ ЕООД в останалата й част, подадена срещу
Ревизионен акт № BG04000-PK1PA3/14.07.2020 г., издаден от митнически служители
при ТД Дунавска на Агенция "Митници", потвърден в обжалваната част с
Решение № Р-516/32295952/09.10.2020 г. на директор на АМ, относно установени
задължения за акциз за данъчни периоди м. 02.2019 г. до м. 01. 2020 г., в
размер на 2 424,84 лв. и лихви в размер на 227,10 лв. Решението е влязло в
законна сила на 27.04.2022 г. От Ревизионен акт № BG04000-PK1-PA3/14.07.2020 г.
и т. 1 от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че при извършената ревизия на „Елит-94“ ЕООД са установени липси по
данъчни периоди, както следва: м. 02.2019 г. – 3726,094 куб. м.; м. 05.2019 г.
7971,74 куб. м.; м. 06.2019 г. - 12854,06 куб. м.; м. 07.2019 г. - 4591,87 куб.
м.; м. 08.2019 г. – 9414,75 куб. м.; м. 10.2019 г. – 9303,50 куб. м.; м.
11.2019 г. – 6897 куб. м.; м. 12.2019 г. 7413.50 куб. м.; м. 01.2020 г. – 7413,5
куб. м., а размерът на неначисления акциз е както следва: м. 02.2019 г. –
120,17 лв.; м. 05.2019 г. – 258,15 лв.; м. 06.2019 г. - 417,58 лв.; м. 07.2019
г. – 149,10 лв.; м. 08.2019 г. –304,82 лв.; м. 10.2019 г. – 301,35 лв.; м. 11.2019
г. – 224,09 лв.; м. 12.2019 г. – 958,59 лв.; м. 01.2020 г. – 241,20 лв. Общо за
разглежданите периоди неначисленият акциз е в размер на 2975,05 лв. и представлява
акцизът начислен за 91629,423 куб. м. природен газ - установената разлика на
КТ-2 между отчетените количества природен газ и декларираните такива за същият
период. Общо начисленият акциз за тези периоди е в размер на 34141,53 лв. за
освободените за потребление общо 1419603,387 куб. м. природен газ.
С
обжалваната част от решението въззивният съд е отменил наказателното постановление
в оспорената част, тъй като неправилно
АНО е квалифицирал описаните по – горе факти като отделни нарушения по чл. 112, ал.
1 от ЗАДС. Приел е, че в случая следва да се обсъжда едно нарушение
по чл. 112, ал. 1 от ЗАДС – неначисляване на акциз от
регистрирано по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС лице при липси по чл. 20, ал.
2, т. 8 от ЗАДС. На следващо място, тъй като АНО е определил като
дата на нарушението 21.07.2020 г., която е датата, следваща връчването на РА,
то дължимото поведение на задълженото лице включва начисляване на всички липси,
установени от ревизиращия екип през м. 07.2020 г., в който смисъл са и мотивите
на Решение №
202/29.09.2021 г. по КНАХД № 10201/2021 г. на Административен съд –
Велико Търново. От т. 2 от заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза се установявало, че за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г.
установените допълнително задължения за начисляване на акциз са общо в размер на
3383,43 лв., от които 2975,05 лв. акциз определен върху установените липси на
природен газ и 408,38 лв. акциз определен върху количества природен газ обложен
с данъчна ставка 0, 60 лв. на гигаджаул вместо 0,85 лв. за гигаджаул. Съдът е намерил,
че в случая дружеството – жалбоподател не е извършило нарушение на чл. 43, ал.
1, т. 3 от ЗАДС, предвид неиздаване на акцизен данъчен документ по чл. 84, ал. 1
от ЗАДС за начисляване на акциз на датата на установяване на липсата
по чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. Съдът
е споделил становището на пълномощника на жалбоподателя, че за възникнали,
установени и следователно съществуващи вече задължения за акциз по РА не може
отново чрез оригинерен способ, с издаване на ААД същите повторно да се
създават. Като е отчел, че между липса и данъчно задължение не съществува
равенство, съдът е приел, че при
издаване на НП по п. I, п. IV, п. V, п. VI, п. VII, п. IX, п. X, п. XIII и п.
XIV е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което в тези
части, с които са наложени имуществени санкции в общ размер на 6480,98 лв. НП е
отменено.
Настоящият състав намира решението в оспорваната част за правилно, по изложените в него
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Съгласно разпоредбата
на чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗАДС акцизът се начислява от
регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – нa датата на уcтaнoвявaнe
на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал.
1. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗАДС в случаите, в които моментът на
освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема
дaтaтa на установяване от контролните органи на действията, фактите или
обстоятелствата по ал. 2. Административнонаказващият орган е приел, че на
21.07.2020 г. денят, следващ връчването на Ревизионен акт № BG04000-PK1-PA3/14.07.2020
г., дружеството жалбоподател в качеството на регистрирано лице, притежаващо
Удостоверение за регистрация № BG004300S0022 по чл. 57 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС,
не е начислило с издаване на акцизен данъчен документ, съгласно чл. 43, ал.
1, т. 3 от ЗАДС, дължим акциз в размер на 120,17 лв. за данъчен период
месец Февруари 2019 г. (п. I от НП); дължим акциз в размер на 258, 15 лв. за
данъчен период месец Май 2019 г. (п. IV от НП); дължим акциз в размер на 417,
58 лв. за данъчен период месец Юни 2019 г. (п. V от НП); дължим акциз в размер
на 149, 10 лв. за данъчен период месец Юли 2019 г. (п. VI от НП); дължим акциз
в размер на 304, 82 лв. за данъчен период месец Август 2019 г. (п. VII от НП);
дължим акциз в размер на 301, 35 лв. за данъчен период месец Октомври 2019 г. (п.
IX); дължим акциз в размер на 224, 09 лв. за данъчен период месец Ноември 2019
г. (п. X от НП); дължим акциз в размер на 958, 59 лв. за данъчен период месец
декември 2019 г. (п. XIII от НП) и дължим акциз в размер на 241, 20 лв. за
данъчен период месец януари 2020 г. (п. XIV от НП).
Акцизът по ревизионният акт, в т. ч.
и за процесните данъчни периоди е начислен в данъчен период м. 07. 2020 г. като
е дебитирана сметка 702 "Приходи от продажба на стоки" срещу
кредитирането на сметка 456 "Разчети с акцизи" със сумата в размер на
3623,69 лв. С оглед изложеното „ЕЛИТ-94“ ЕООД, като регистрирано по чл. 57а,
ал. 1, т. 2 от ЗАДС
лице в данъчен период м. 07.2020 г. е изпълнил задължението си да начисли
дължимия акциз при липси по чл. 20, ал.
2, т. 8 от ЗАДС, установени с Ревизионен акт №
BG004000-PK1-PA3/14.07.2020 г. Не е извършено нарушение на чл. 43, ал.
1, т. 3 от ЗАДС, предвид неиздаване на акцизен данъчен документ по чл. 84, ал. 1
от ЗАДС за начисляване на акциз на датата на установяване на липсата
по чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. Без значение е обстоятелството,
че РА е бил оспорен по недлажния ред. За възникване на задължението за акциз и
за неговата изискуемост е необходим акт - или АДД, издаден от страна на
регистрираното лице или РА, издаден от приходната администрация, подлежащ и на
принудително изпълнение. Към издаването на РА се пристъпва само в случаите,
когато задълженото лице не е начислило само съответното задължение. Липсата е
елемент от фактическия състав на задължението за акциз по чл. 20, ал. 2, т. 8,
във вр. с ал. 1, респ. на задължението за неговото начисляване по чл. 43, ал.
1, т. 3 от ЗАДС. В случая задължението за акциз е установено с РА,
поради което не следва да се издава АДД. Предвид начисляване в данъчен период
м. 07.2020 г. на дължимия акциз в общ размер на 2975,05 лв. при липси по чл. 20, ал.
2, т. 8 от ЗАДС, установени с Ревизионен акт №
BG004000-PK1-PA3/14.07.2020 г. дружеството – жалбоподател като регистрирано по чл. 57 а, ал.
1, т. 2 от ЗАДС е изпълнило задължението си по чл. 43, ал.
1, т. 3 от ЗАДС и не е осъществило състава на чл. 112, ал.
1 от ЗАДС.
Следва да се отчита и първото
съображение на първоинстанционния съд, че неправилно АНО е квалифицирал
описаните по – горе факти като отделни нарушения по чл. 112, ал.
1 от ЗАДС, а в случая следва да се обсъжда едно нарушение по чл. 112, ал.
1 от ЗАДС – неначисляване на акциз от регистрирано по чл. 57а, ал.
1, т. 2 от ЗАДС лице при липси по чл. 20, ал.
2, т. 8 от ЗАДС, срещу което не са изложени никакви съображения в
касационната жалба.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение в оспорената му част не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено в тази си част, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА в оспорваната му част Решение
№ 114 от 10.06.2022г. по НАХД № 680/2021г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.