Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1832
гр. Пловдив, 26. октомври 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ,
като разгледа КАД № 1320 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу
Решение № 563/24.03.2023 г. по адм. дело № 2648/2022 г. на Административен съд
– Пловдив, ХVI състав, с което е: осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на П.М.Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 3 075 лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
период в Затвора гр. Пловдив от 18.06.2018 г. до 08.02.2019 г., от 12.07.2019
г. до 17.02.2020 г., 22.02.2020 г. - 23.07.2020 г., ведно със законна лихва
върху присъдената сума, считано от 30.09.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане; отхвърлен предявеният от П.М.Т., ЕГН **********, против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение
над сумата от 3 075 лева до предявения размер от 10 000 лева за процесния първи
исков период от 10.01.2015г. до 30.09.2020г. в останалата си част, в която не
се установяват незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора гр.
Пловдив, ищецът не е бил в затвора гр. Пловдив или са погасени по давност;
отхвърлен изцяло искът за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева за
целия втори исков период от 05.02.2022 г. до 14.10.2022 г. на пребиваване в
Затвора гр. Пловдив. Със същото решение е осъдена ГДИН да заплати на Т. сумата
от 10 лева разноски по делото за държавна такса и на адв. С.К.Н. сумата от 325
лева, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска и
е отхвърлено искането на ГДИН за присъждане на разноски по делото за
юрисконсултска защита.
Първата касационна жалба е подадена от ГДИН – гр.
София, чрез процесуален представител юриск. Ч., който обжалва решението в
частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Т. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 3 075 лева, ведно със законната лихва върху
сумата. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е
неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК,
поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен
предявеният иск, алтернативно прави искане решението да бъде отменено и върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба – П.М.Т., чрез
пълномощник адв. Н., оспорва същата.
Втората касационна жалба е подадена от П.М.Т. чрез
адв. Н., като се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в
противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления
размер на предявените искове и вместо него да постанови друго по същество, с
което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер. Претендира сторените
по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – гр. София
счита същата за неоснователна, като становище излага в депозирана от него
писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на подадените касационни жалби, като
искането от съда е да бъдат оставени без уважение, съответно решението на
Административен съд – Пловдив – потвърдено.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите
касационни основания, намира за установено следното.
Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за
които решението в обжалваните части е неблагоприятно, подадени са в срок,
поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Производството по адм. дело № 2648/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХVI състав се е развило по искова молба на П.М.Т.
против ГДИН с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 10.01.2015 г. до 30.09.2020
г., за който е претендирано присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за престоя му в Затвора гр. Пловдив от 05.02.2022
г. до 14.10.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) в размер на 2 000
лева, ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. Твърденията са, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на
наказанието съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека, като конкретните оплакванията са от санитарно-битовите условия в
Затвора гр. Пловдив и са както следва: пренаселеност на помещенията по
настаняване на ищеца – нетната площ не надвишавала 4 кв.м.; липса на вентилация
и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и кашлица; лоши битови условия в
тоалетната – неработещи казанчета, липса на прегради и шумоизолация на
тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници и липса на санитарен възел в
килията при престой на ищеца в четвърти отряд, което налагало ползване на кофи
и туби за облекчаване физиологичните му нужди; лошо състояние на банята с
множество ползващи я лишени от свобода, които следвало да се изчакват и
наличие, или само на гореща, или на ледено студена вода на душовете, които били
малко; липса на достатъчно светлина в помещенията поради наличието само на един
прозорец; развитие на мухъл в помещенията, поради липсата на светлина,
прокапали тръби и застоял въздух; липса на външна и вътрешна изолация на
стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата;
отказ от предоставяне на завивки от страна на затворническата администрация;
нередовна подмяна на спалното бельо, водещо до развъждане на дървеници и бълхи
в леглата на лишените от свобода; непредоставяне на почистващи препарати за
тоалетните и спалните помещенията; непровеждане на индивидуална и корекционна
работа с ищеца и непредоставяне на възможност същият да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, което го довело до поведенческа и
личностна криза; липса на достатъчно шкафове в помещенията, водещо до
необходимост от ползване на общи шкафове за бельо и посуда, както и липсата на
достатъчно мебели и лошо състояние на наличните такива. Неимуществени вреди се
сочи, че се изразяват в стрес, възмущение, психически травми и унижение, поради
което претендира посочения размер на обезщетение.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
становищата на страните в хода на делото, както и във връзка с дадените
указания за подлежащите на установяване факти и обстоятелства и последиците от
недоказването, е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са
събрани относимите към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е
изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС
е стигнал до извод, че така предявените искови претенции са частично доказани и
основателни.
На първо място, съдът е приел, че от наличните по
делото доказателства се установява, че през първия исков период, а именно от
10.01.2015 г. до 30.09.2020 г., Т. от 10.01.2015 г. до 18.02.2015 г. е
пребивавал в ЗО „Хеброс“, след което е бил освободен; от 25.04.2016 г. до
29.11.2016 г. е пребивавал в Затвора Пловдив, след което от 30.11.2016 г. до
29.08.2017 г. е пребивавал в ЗО „Смолян“, след което е бил освободен, като с
оглед наведените от ответника възражения за изтекла давност, е приел, че исковите
претенции в тези им части са погасени по давност, поради което и са
неоснователни. На следващо място е установено, че в периодите от 18.02.2015 г.
до 24.04.2016 г., от 29.08.2017 г. до 18.06.2018 г. и от 09.02.2019 г. до
08.07.2019 г. Т. не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, поради което и само на
това основание, исковата молба е приета за неоснователна в тези й части. В
останалия период, в който е установено, че Т. е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, а именно от 18.06.2018 г. до 08.02.2019 г. и от 09.07.2019 г. до
30.09.2020 г., е приел, че същият не е погасен по давност, а за период от 609
дни е пребивавал в помещения, в които е била налице пренаселеност, като за
такива е приел и помещенията, за които ответникът не е предоставил данни.
По отношение на втория исков период, а именно от
05.02.2022 г. до 14.10.2022 г. решаващият съд е приел, че в периода от
05.02.2022 г. до 30.06.2022 г. Т. не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, поради
което и само на това основание исковата претенция е приета за неоснователна. За
останалата част от исковия период, а именно от 01.07.2022 г. до 14.10.2022 г. е
установено, че ищецът е пребивавал в помещения, в които не е установена
пренаселеност, с изключение на два дни, в които е пребивавал в Приемно
отделение, стая „РЦ“, което отклонение от 4 кв.м. е прието за съвсем минимално,
което от своя страна е прието, че не дава основание за уважаване на претенцията
в тази й част.
Прието е на следващо място, че в периодите, в които
ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, в помещенията, в които е бил
настанен, е осигурявана достатъчно светлина и вентилация, поради наличието на
отваряеми прозорци, както и че липсват данни, вкл. и медицински документи, от
които да е видно, че Т. е имал симптоми или е страдал от задух и кашлица.
Прието е също така и че са налице предприети конкретни мерки от страна на
ответника за справяне с мухъла и плесена в стаите. Установено е от писмените и
гласни доказателства, че в стаите в Затвора гр. Пловдив са изградени санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично, а
ищецът, когато е бил на работа – ежедневно, както и че санитарните възли,
прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение
като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени прозорци,
поради което и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на
тоалетната, са приети за недоказани. Не е установено в някое от помещенията по
настаняване на ищеца да не е имало санитарен възел и същият да се е налагало да
ползва за облекчаване на нуждите си кофи и туби, както и въобще да е бил
настаняван на четвърти пост, където да е търпял подобни неблагоприятни условия.
Установено е също така, че в Затвора гр. Пловдив при наличие на повреди, са
извършвани текущи ремонти - смяна на кранчета, отстраняване на течове и подмяна
на осветителни тела, като поради това и оплакването за претърпени вреди от
подобни повреди, е прието за недоказано. Като недоказано е прието и твърдението
относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши
условия в банята при Затвора гр. Пловдив, доколкото е установено, че е въведен
изричен график за използването й. Констатирано е, че са осигурени препарати,
извършвана е дезинфекция, дадени са постелъчно бельо, одеяла, дюшеци,
възглавници, а твърденията, че същите като количество са малко или
недостатъчни, са приети за недоказани, доколкото е осигурено набавянето им, в
т.ч. възможност за закупуване или внасяне от вън, от което ищецът се е
възползвал по данни на свидетеля М.. Въз основа на показанията на свидетеля М.
решаващият съд е приел като неоснователно и оплакването за липса на достатъчно
мебели. Оплакването относно липсата на изолация на външните и вътрешните стени
на затвора и преживени от ищеца неблагоприятни усещания на студ също са приети
за неоснователни, доколкото е установено, че в Затвора гр. Пловдив отоплението
през отоплителния сезон се осъществява посредством изградено локално парно, за
което е свидетелствал и свидетелят М.. По отношение твърдението за лоша хигиена
и нередовна подмяна на спалното и постелъчно бельо, създаващо според ищеца
предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на лишените от
свобода, от доказателствата по делото е установено, че са създадени условия за
поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това е на
самите лишени от свобода, което касае и смяната и изпирането на спалното бельо,
в която връзка е предоставена възможност за избор на лишените от свобода.
Констатирано е, че от страна на ответника са представени и доказателства за
осъществяване на дейности по дезинсекция и дератизация периодично за времето на
престой на ищеца в Затвора гр. Пловдив, които дейности са включвали и
обработката на спалните помещения, поради което е прието, че са положени усилия
за справяне с проблема с инсектите. И най-сетне, във връзка с оплакването, че
спрямо ищеца не е била извършвана индивидуална и групова възпитателно -
корекционна работа, е прието, че е налице изготвен план за изпълнение на
присъдата с конкретно посочени цели и начини за постигането им, провеждани са
индивидуални разговори, включван е в общогрупови мероприятия от различен
характер, обучавал се е в училището в затвора, устройстван е на работа в
Обособено производство, поради което и наведените в тази връзка твърдения, са
приети за недоказани. Като такива са приети и твърденията за налична
поведенческа и личностна криза, с оглед липсата на ангажирани в тази насока доказателства.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е
заключил, че са налице незаконосъобразни бездействия от страна на служителите
на ГДИН само по отношение на конкретно установените и доказани факти по делото,
а именно пренаселеност за период от 609 дни през първия исков период, като по
този начин е достигнал до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС и съобразявайки
се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от Т.
неимуществени вреди и отражението върху психическото му здраве, и съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил обезщетение в общ размер на 3 075
лева.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. Неоснователно в тази връзка е
оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на
вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от
ищеца, т.е., не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и
решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал
правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 от ЗИНЗС, така и нормата на
чл. 3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е
по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 от КРБ/, а за защита на
основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на
ЕКПЧ. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не
се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно
доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване,
което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху
третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна
връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Казано по друг начин, в производството по чл. 284 от ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди, както и причинната връзка между
тях и нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС се презюмират, стига ищецът да е доказал,
че е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
/чл. 3, ал. 1/, както и че е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът,
през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси на ищеца. По делото са представени достатъчно доказателства, които
опровергават твърденията на ищеца. Като е представил необходимите справки,
ответникът е оборил по линия на пълното доказване твърдените в исковата молба
обстоятелства за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, свързани с изложените
обстоятелства за липса на вентилация, осветеност, липса на хигиенноприемливи
стандарти, за наличие на насекоми, за лошо качество на затворническата баня, за
корекционна и индивидуална работа със затворника, за наличието на достатъчна
мебелировка в помещенията, в които е бил настанен Т. за посочените периоди.
За пълнота на изложеното и с оглед наведените от
касатора Т. възражения, че от ответната страна не са представени доказателства
да са били осигурени условия за вентилация и свеж въздух, е необходимо да се
посочи, че на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно
доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, в каквато насока и от първоинстанционния съд с
определението за насрочване на делото в о.с.з. са дадени указания. От негова
страна обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка –
изискана е единствено справка за осветеност. До извод в обратната насока не
водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото не потвърждава
твърденията на Т., че помещенията, в които е бил настанен, са разполагали само
с по един прозорец, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса,
следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани.
Така установеното до тук обосновава и изводите на настоящия
състав за неоснователност на касационните жалби. По изложените съображения
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд – Пловдив, ХХІ състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
563/24.03.2023 г. по адм. дело № 2648/2022 г. на Административен съд – Пловдив,
ХVI състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: