Р
Е Ш Е
Н И Е №542/12.7.2019 г.
гр.Ямбол........12.07........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................първи...юли……….........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 886
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова
молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София против М.О.Ю. ***, с която се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
2188,52 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета № ***,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 19.11.2018 г.
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Ищецът
твърди, че на 2.08.2014 г. в с.М., община С. товарен автомобил ЗИЛ, управляван
от ответника Ю. е реализирал ПТП като е нанесъл материални щети по паркиран лек
автомобил БМВ поради неосигурено достатъчно странично разстояние. Ю. е
управлявал МПС без валидна към този момент застраховка ГО, а пострадалия
автомобил е имал застраховка „КАСКО“ при ищеца. С оглед заведената щета и
извършения ремонт на застрахованото МПС ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на исковата сума, заедно с ликвидационни разходи по
щетата. За сумата се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но
ответникът е бил призован по реда на чл.47 от ГПК, което наложило завеждане на
настоящия иск.
В срока по
чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника чрез назначеният му особен
представител и предявеният иск се оспорва като завишен по размер. Извършеното
от ищеца плащане на обезщетение не се оспорва.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, а е депозирал писмена молба, в която сочи, че оспорва
заключението на вещото лице и счита, че в случая при представена фактура за
стойността на извършения ремонт не следва да се прилага Наредба № 24/2006 г.
Ответникът редовно призован чрез особения си
представител поддържа възраженията по отговора относно размера на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител
ЗК „Лев Инс“ АД гр. София и длъжник М.О.Ю. ***, с което се претендира заплащане
на задължение в размер 2188.52 лв., ведно със законната лихва за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
17.04.2014 г. до 16.04.2015 г. Съдът е уважил заявлението като е издал заповед
№ ***2018 г., с която е разпоредено длъжникът Ю. да заплати на кредитора
застрахователна компания претендираната от последния сума. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което е довело до завеждане на
настоящият установителен иск.
За установяване на претенцията си в настоящото
производство, ищецът е представил застрахователна полица № ***, със срок на
валидност от 17.04.2014 г. до 16.04.2015 г. за застраховка „Каско“, сключена
между застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на обекта на застраховката Т.А.А.
по отношение на лек автомобил марка БМВ 530, с рег. № А 0314 МА. Видно от
протокол за ПТП № ***.2014 г. същият е съставен на тази дата в с. М. от *** при
РУ гр. С. за това, че на тази дата в 12.30 ч. на ул. „***“ № *** в това село е
станало ПТП между ЗИЛ 131, управляван от М.О.Ю. без валидна гражданска
отговорност на автомобила и Т.А.А. с лек автомобил БМВ със застраховка в ЗК
„Лев Инс“. Съставителят на протокола е описал, че ПТП-то е настъпило при
следните обстоятелства: участник № 1 – ЗИЛ е бил управляван в с. М., по ул. „***“
преминал покрай участник № *** – МПС БМВ, който бил паркирал на улицата, не
осигурил достатъчно странично разстояние и блъснал странично автомобила, тъй
като не могъл да спре и продължил в посока центъра. Нанесените щети на МПС БМВ
са посочени – деформиран преден десен калник, предна и задна десни врати,
счупено дясно огледало и др. Този протокол се съдържа в изисканата и приложена
по делото преписка, съставена по случая в РУ гр. С.. Освен протокола за ПТП на М.Ю.
е съставен акт № *** за установяване на административно нарушение за случая, в който
той е записал, че по време на движение са му отказали спирачките. Издадено е НП
от 23.09.2014 г., с което на Ю. са наложени две глоби и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 1 месец. Това постановление е отразено, че е влязло в
сила на 07.11.2014 г.
След настъпилото ПТП до застрахователя е подадено
уведомление по застрахователната полица от 04.08.2014 г. за това, че са налице
увреждания по застрахования автомобил БМВ – преден калник десен, врата дясна,
огледало дясно, дръжка на вратата, задна врата, заден калник. Въз основа на
това уведомление е съставена щета № ***/***, по която е изготвен доклад,
експертиза и опис-заключение, видно от които стойността на необходимия за
извършване ремонт по пострадалия автомобил е в размер на 2168.52 лв. С
възлагателно писмо застрахователят е възложил на „Сонерс“ ЕООД да извърши
ремонт на МПС БМВ, а с приемо-предавателен протокол от 18.08.2014 г.
автомобилът е върнат след извършения ремонт и е приет без възражение от застрахователя.
Представена е фактура № ***2014 г., по която ЗК „Лев Инс“ АД е заплатил на „Сонерс“
ЕООД сумата 2168.52 лв. за автобояджийски и ремонтни услуги на МПС по щета № № ***.
В настоящото производство по искане на ищеца по
делото бе назначена и изслушана авто-техническа експертиза, по която в.л. дава
заключение, че стойността на причинената щета на л.а. БМВ 530, рег. № А 0314 МА
е в размер 948.20 лв. Вещото лице е посочило, че е изготвило заключението си
освен въз основа на доказателствата по делото и справки с литература и интернет
сайтове, също така и въз основа на Наредба № 24/2006 г. за задължителното
застраховане на комисията по финансов надзор. Вещото лице е отговорило и на
другите въпроси на ищеца, а именно като е описан механизмът на настъпване на
процесното ПТП – в процеса на движение автомобилът ЗИЛ 130 преминава покрай
паркиран л.а. БМВ 530, разположен в дясната част на платното за движение, не
осигурява безопасна странична дистанция и това е причината десните му странични
елементи да контактуват с десните странични състави на лекия автомобил,
нанасяйки им увреждания. Както се посочи по-горе ищецът е оспорил заключението
на вещото лице, във връзка с дадената от него стойност на причинената щета.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.213 ал.1 пр.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира искът за допустим, тъй като е заведен
от надлежна страна заявител в заповедното производство в сроковете по чл.415 от ГПК, след като длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира искът за напълно основателен. Регресното
право на застрахователя по договора за имуществена застраховка е уредено в
разпоредбата на чл.213, ал.1 изр.1 от КЗ /отм/, действаща към момента на
процесното ПТП, съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото
определяне. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор
за застраховка, плащане на застрахователя по реализирания застрахователен риск
в рамките на сключения договор и деликтната отговорност на третото лице по
отношение на увредения застрахован при причиняване на застрахователното
събитие.
В настоящият случай съдът счита, че по делото по
безспорен и категоричен начин се установи наличието и на трите предпоставки за
уважаване на претенцията, а и същите не бяха оспорени от ответника. Предвид
установената деликтна отговорност на ответника за настъпилото застрахователно
събитие и изплатеното от застрахователя по реализирания застрахователен риск,
следва да бъде обсъден въпроса относно размера на заплатените щети, който е
спорният въпрос в настоящото производство. Възраженията на ответника са именно
в тази част на претенцията, че същата е завишена по размер, а от заключението
на вещото лице е видно, че причинената щета на лекия автомобил БМВ е изчислена
на сумата 948.20 лв., т.е. по-малко от претендираната от ищеца в размер на
2168.52 лв. В тази връзка съдът споделя възражението на ищеца, че не следва да
бъде възприеман изчисления от вещото лице размер, тъй като не са налице
предпоставките за прилагане на методиката по Наредба № 24/2006 г. Съгласно чл.4
от тази методика, същата се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт в
сервиз или когато обезщетението се определя по експертна оценка. В настоящият
случай ищецът е представил доказателства за това, че ремонтът е бил възложен и
извършен от автосервиз, както и е представил фактурата, по която застрахователят
е изплатил стойността на извършения ремонт и той е в размер 2168.52 лв. При
това положение след като са налице писмени доказателства за извършената
авто-сервизна услуга и нейното заплащане, които не са оспорени, съдът счита, че
не са налице основания за прилагане на методиката по Наредба № 24/2006 г.,
поради което не следва да бъде приеман за меродавен изчисления от вещото лице
размер на причинената щета. Следва да бъде приета за основателна и претендираната
от застрахователя сума 20 лв., представляваща ликвидационни разходи по
процесната щета, тъй като ответникът във връзка с това свое оспорване не
представи доказателства за това, че този размер следва да бъде друг. По тези
съображения съдът счита, че претенцията е изцяло основателна и следва да бъде
уважена в пълен размер – 2188.52 лв.
При този изход на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски
в размер на 99 лв., както и тези в установителното производство в размер 778.20
лв.
На основание изложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *** със
седалище гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителни
директори М.С.М. – Г. и П. В.Д., като на основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл.213 ал.1 пр.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.О.Ю., ЕГН ********** ***, че
дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 2188,52 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено по щета № ***, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.О.Ю. с посочени данни да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД гр. София направени в заповедното производство разноски в размер на 99
лв.
ОСЪЖДА М.О.Ю. с посочени данни да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД гр. София направени в установителното производство разноски в размер на
777.20 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: