РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Габрово , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Симона Миланези
Секретар:Ваня Д. Григорова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20204200500331 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 34/16.07.2020г., постановено по гр.д. № 273/2019г.,
Тревненският районен съд е Осъдил „Хотел Трявна“ ООД – гр.София да заплати на А.
В. С. от гр. Трявна: - сумата от 573,26 лв.- главница, представляваща дължимо но
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2018г. -30.03.2019г. и за периода
01.07.2019г. – 10.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
19.11.2019г. и до окончателното й изплащане, на осн. чл. 128, ал.2 КТ, като е
отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от 6 247,50 лв., като
неоснователен и недоказан; - сумата от 33,59 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко от задълженията за трудово възнаграждение до
18.11.2019г. на осн. чл. 86 ЗЗД и е отхвърлил този иск, като недоказан, за горницата
над уважения и до пълния предявен размер от 374,16 лв., като недоказан; - сумата от
765,18 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 КТ, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 19.12019г. и до окончателното му изплащане. Със същото
решение е отхвърлил предявеният от А. В. С. против „Хотел Трявна“ ООД – София иск
за сумата от 588,60 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ, като
неоснователен и недоказан. С решението си съдът се е произнесъл по разноските.
1
В законния срок, против така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищцата А.С., чрез пълномощника й адв. Г.Н.. В жалбата се твърди, че в
частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на сумата от 2024,24 лв.,
дължимо трудово възнаграждение, ведно със законните лихви за периода 01.08.2018г. –
31.03.2019г.; размера на дължимото трудово възнаграждение за периода от
01.07.2019г. – 31.08.2018г. в размер на 1308 лв., както и дължимата лихва над уважения
до пълния предявен размер от 213,66 лв.; както и за сумата в размер на 588,60 лв. по
чл. 221,ал.1 КТ, и в частта за разноските.
Твърди се в жалбата, че в тези части решението е неправилно. Неправилно
съдът указал на ищцата, че следва да докаже наличието на основания за получаването
на суми по РКО и платежни нареждания, подробно описани в отговора. Касаело се за
извършени счетоводни операции от името и за сметка на дружеството ответник и
проверката можело да бъде извършена само в счетоводството на това дружество.
Освен това доказателствената тежест била за ответника, който следвало да установи,
че е изплатил изцяло задължението към ищцата за изплащане на трудовото
възнаграждение. Излагат се подробни съображения за възможността да бъде изплатено
трудово възнаграждение с РКО и се сочи практика на ВКС по този въпрос.Твърди, че
трудово възнаграждение се дължи и за периода от 01.07.2019г. – 31.08.2019г., тъй като
работодателят бил признал до 31.08.2019г. наличието на трудови правоотношения
между страните.Счита, че не следва да бъде възприеман извода направен от повторната
ССчЕ, че за периода 01.08.2019г. не се дължи трудово възнаграждение, тъй като
липсва декларация в НОИ обр. 1- данни за осигурено лице.За този период било
установено, че ищцата е била в болнични, но обезщетение по него не било изплатено
поради нередовност на издадения болничен лист. В този случай работника имал право
на закрила по КТ и му се дължало трудово възнаграждение при непрестиране на
работна сила, не по негова вина, на осн. чл. 266, ал.1 КТ.Счита, че работодателят е
ограничил възможността на С. да осъществява трудовите си задължения, което се
установявало от приложеният по делото констативен протокол и разпит на свидетели.
Намира за неправилен извода на съда, че не се дължи обезщетение по чл. 221,ал.1 от
КТ, тъй като към момента на отправяне писменото предизвестие от работника,
трудовото правоотношение вече е било прекратено, макар да не е посочено на какво
основание е настъпило прекратяването.Неправилно съдът приел, че в периода
01.07.2019г. до 10.09.2019г. на ищцата не се дължи трудово възнаграждение, тъй като
тя не била полагала труд. Този извод противоречал на събраните по делото
доказателства, които установявали, че макар в този период обектът, в който работела
ищцата да е бил отдаден под наем, то тя е присъствала във фоайето на хотела, по
нареждане на ответното дружество и следователно й се дължало договореното трудово
възнаграждение, още повече, че именно работодателят е този, който е пречил ищцата
2
да полага труд.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново в обжалваните
части , с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът по жалба е подал писмен отговор, в който я оспорва. Твърди се, че
при отчитане на изплатените и суми, включително и тези с РКО и по банков път,
ищцата е получила сумата от 2 309,68 лв. в повече от дължимото й се трудово
възнаграждение за исковия период.Дори да се приемело, че ищцата е престирала труд в
периода м. юли и август 2019г., то тя е надвзела, при посочените изчисления сума в
размер на 1294,72 лв. Твърди, че за една част от РКО липсват записи в Касовите книги,
но това било поради поведението на ищцата, която и понастоящем задържала
счетоводни документи. Това обстоятелство било установено от показанията на св. К.Н.
и е причина, ответникът да не може да установи реалните плащания на ищцата.Счита,
че жалбата на ищцата в частта, досежно претендирано трудово възнаграждение за
сумата над 573,26 лв. и до размер от 3302,20 лв. е неоснователна и недоказана и моли
да бъде оставена без уважение.По отношение жалбата в частта, в която се иска
присъждане на мораторна лихва в размер на 213,66 лв. счита, че същата би била
основателна и доказана само, ако е установено, че й се дължи главница в размер на
2766,34 лв., за която сума са изложени доводи за недължимост .Моли и в тази част
жалбата да бъде оставена без уважение. По отношение жалбата относно претенцията
по чл. 221,ал.1 КТ твърди, че поради липса на заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение подадено от ищцата, то не е налице основание за присъждане на
посоченото обезщетение.Излага подробни аргументи, включително и такива, че към м.
септември ищцата е получила изцяло трудовото си възнаграждение и дори значителна
сума над него. Моли и в тази част жалбата да бъде оставена без уважение. Счита
решението за правилно и в частта за разноските. Същевременно посочва, че в
първоинстанционното производство е направено от ответника възражение за
прихващане, по което първоинстанционния съд не се е произнесъл. Счита, че ако
въззивният съд приеме за основателна въззивната жалба, в която й да е част, следва да
се произнесе и по направеното своевременно възражение за прихващане. Изложени са
подробни съображения по претендираните суми и по събраните доказателства, като се
претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид, че въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, я
намери за процесуално допустима. Разгледана по същество я счете за неоснователна по
следните съображения:
При условията на обективно съединяване пред първоинстанционния съд са
3
предявени искове с правно основание чл. 128 КТ за присъждане на сумата от 6 247,50
лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за период 01.08.2018г.-
30.03.2019г. и за периода 01.07.2019г.-10.09.2019г., ведно със законната лихва върху
падежа на всяко месечно вземане; за сумата от 510 лв.- обезщетение по чл. 221,ал.1
КТ; за сумата от 510 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ и законната лихва от
предявяване на иска върху претендираните суми, като по искане на ищцата
първоинстанционният съд е допуснал изменение на исковете, по чл. 221,ал.1 КТ иска
се счита заведен за сумата от 588.60 лв. и по чл. 224 КТ- за сумата от 765,18 лв.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е било
спорно между страните, че ищцата е работила при ответното дружество, по трудов
договор № 1/ 28.02.2018г., на длъжност „***“ с място на работа гр. Трявна, „Хотел
Трявна“ ЕООД, при договорено месечно възнаграждение от 510 лв. , по безсрочен
трудов договор.Не е спорно между страните, че това трудово правоотношение е било
прекратено. Спори се, коя от страните е прекратила същото. Ищцата е твърдяла и
поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено от нея на осн. чл. 327,ал.1,т.2
КТ, с писмено уведомление до работодателя, получено от последния на 19.09.2019г.
Ответникът поддържа, че прекратяването на трудовия договор е настъпило на
01.09.2019г. и това обстоятелство е регистрирано в НАП, съгласно подадена
декларация от 01.09.2019г.
От данните по делото се установява, че ответникът е отдал под наем обекта
„Хотел Трявна“ в който като *** хотел е работела ищцата. Установено е от
свидетелските показания на С. и Н., че е имало уговорка, ищцата да продължи да
работи на същата позиция и към дружеството, което е наело обекта. Установено е също
така, от посочените гласни доказателства и обясненията на ищцата в с.з., че тя не се е
съгласила, да продължи работа на същата длъжност при новия работодател. Не е
спорно, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата на 16.07.2019г. е
получила уведомление от „Хотел Трявна“ ООД , с което и е съобщено, че от
01.07.2019г. не се е явявала на работното си място и е поканена в 3-дневен срок от
получаване на уведомлението да върне иззети документи. От заключението на
допълнителната експертиза се установява, че на 01.09.2019г., работодателят е подал
уведомление до НАП, че трудовия договор с ищцата С. е прекратен. На 10.09.2019г.
ищцата е изпратила уведомление до ответника, че прекратява едностранно трудовия
договор, на осн. чл. 327, ал.1,т.2 КТ.По делото има доказателства за изпратено писмо
от ищцата до работодателя на посочената дата, но не се установява дали и какво е
изпратено с него, тъй като ответникът твърди, че е получил празен плик, а в обратната
разписка не е записано, какво съдържа писмото. В обясненията си пред съда ищцата е
заявила, че до 29.06.2019г. е изпълнявала задълженията си по трудовия договор, но
след тази дата хотелът бил отдаден под наем и е назначен друг администратор. Имало
4
уговорка служителите на ответника да бъдат преназначени на същите длъжности, към
дружеството наемател, но ищцата не се съгласила с условията и отказала да подпише
такъв договор. Продължила да ходи всеки ден в хотела и да стои във фоайето, тъй като
нямала работно място. Свидетелят С., съпруг на ищцата е заявил, че първите десетина
дни от началото на м. юли тя ходела за по около половин един час сутрин, но след това
престанала.В тази част показанията на свидетеля С. противоречат на показанията на
свидетеля К.Н., който като управител на фирмата наемател има пряк поглед върху
дейността на хотела и изрично е заявил, че ищцата след 01.07.2019г. не е посещавала
същия. Показанията на последния свидетел се подкрепят и от представения по делото
болничен лист, който установява временна нетрудоспособност на ищцата в периода
17.07.2019г. – 26.07.2019г., като в случая е без значение дали същия формално е
отговарял на условията за изплащане на обезщетение, тъй като се цени само по
отношение обстоятелството, че ищцата е била в невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения, така както твърди в исковата молба.Същевременно съдът счита, че не
следва да цени представеният по делото протокол от 17.07.2019г., тъй като той
представлява частен свидетелстващ документ, с който не се установяват неизгодни за
издателя си факти, а и противоречи на останалите доказателства по делото.
От заключението на допуснатата повторна експертиза, която съдът намира за
правилно и обосновано и което не е оспорено от страните се установява, че в НАП е
било регистрирано прекратяване на трудовия договор с ищцата считано от 01.09.2019г.
Дадени са и подробни изчисления за сумите изплатени на ищцата с касови ордери ,
като са зачетени само тези, в които като основание е записано, че сумите се изплащат
за трудово възнаграждение. Изчислени са и сумите, които ищцата е получила по
ведомост за заплати и по банков път, както и размера на обезщетенията по чл. 224 КТ и
по чл. 221, ал.1 КТ.
При така събраните доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено / факт, който не е спорен
между тях/ считано от 01.09.2019г., от изявлението на работодателя пред третото лице
НАП, за настъпване на това обстоятелство, което е сторено преди завеждане на делото.
В тази връзка, съдът споделя изцяло и изложените от първоинстанционния съд доводи.
По отношение иска с правно осн. чл. 128 КТ, съдът счита, че правилно
първоинстанционния съд е възприел заключението на повторната счетоводна
експертиза, която точно и пълно е проследила извършените плащания за трудово
възнаграждение към ищцата. Правилно са отчетени извършените плащания с РКО за
трудово възнаграждение, като доказателствената тежест е била разпределена правилно,
доколкото ищцата не е оспорила подписа си на получател по тях и не е установила,
тези суми да са получени от нея на друго основание. По въпроса дали може с РКО да се
5
изплаща трудово възнаграждение има трайно установена практика на ВКС, която
първоинстанционния съд е съобразил в решението си.В жалбата не се навеждат доводи
за неправилно изчисление на дължимото трудово възнаграждение за периода
01.08.2019г. – 30.03.2019г., а само доводи за неправилно тълкуване доказателствата по
делото.Правилен е и извода на съда, че за периода от 01.07.2019г. – до 10.09.2019г. на
ищцата не се дължи трудово възнаграждение, доколкото тя реално не е полагала труд.
Неоснователно е наведеното с жалбата възражение, че в този период трудовото
възнаграждение се дължи на осн. чл. 266, ал.1 КТ. В конкретния случай не е налице
цитираната хипотеза, доколкото не е установено работодателят да е възпрепятствал
ищцата да полага труд. Напротив установено е от показанията на свидетеля Н. и
представения болничен лист, че ищцата в този период въобще не е посещавала
работното си място.
Правилен е и извода на съда, че на ищцата не се дължи обезщетение по чл. 221,
ал.1 КТ, тъй като трудовият договор е прекратен от работодателя.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира въззивната жалба за
неоснователна и счете, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
осн. чл. 262 ГПК препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че изложеното в отговора
на въззивната жалба твърдение, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
направеното възражение за прихващане е неоснователно. Видно от мотивната част на
обжалваното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по същото.
С оглед изхода на спора , на жалбоподателката не се присъждат разноски.
Ответникът по жалба е поискал присъждане на договорен и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 700 лв. Жалбоподателката, чрез процесуалният си представител
адв. Н. е направила възражение за прекомерност. Съдът, като взе предвид тежестта и
сложността на правния спор, както и възнаграждението по чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счете че
възнаграждението на ответника следва да бъде намалено на 520 лв., съобразно
минималният размер по цитираната наредба.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/16.07.2020г., постановено по гр.д. №
273/2019г. на Тревненския районен съд.
6
ОСЪЖДА А. В. С. , ЕГН ***, от гр. Трявна, ул. „***“ № * да заплати на „Хотел
Трявна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ЖК Якобица, № 5,ет.4,ап.6 сумата от 520 лв./ петстотин и двадесет лева/
разноски по чл. 78 ГПК за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7