№ 279
гр. Плевен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500612 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба на ИВ. Й. Г., ЕГН-
**********, с адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“В“, ет.4, ап.10 – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№6505/2020г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, подадена чрез служебния адвокат Я.А. от АК-Плевен, срещу
постановеното от ІІ-ри гр.състав съдебно Решение №260437/15.06.2021г., с което са
отхвърлени като неоснователни, предявените от него против ответника „***“-ЕАД , със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“***“, ***, сграда№6, три броя искове.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да уважи предявените от въззивния жалбоподател три броя искове- за
обявяване нищожност на договор за мобилна услуга, сключен с ответника, за унищожаване
на същия договор и за заплащане на обезщетение за вреди. Излагат се многобройни
оплаквания, с които се обосновава неправилност на решението.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, служебният адвокат на
въззивника – адв. Я.Александрова поддържа въззивната жалба и излага подробни
съображения..
1
Ответникът по въззивната жалба –„***“-ЕАД със седалище в
гр.София, не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не е участвал във въззивното
производство с процесуален представител и не е изразил становище.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на ИВ. Й. Г., ЕГН-**********, с адрес в
гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“В“, ет.4, ап.10 – ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№6505/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, подадена чрез служебния адвокат Я.А. от АК-Плевен, срещу постановеното
от ІІ-ри гр.състав съдебно РЕШЕНИЕ №260437/15.06.2021г., Е ДОПУСТИМА,като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д..№6505/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение е образувано на основание искова молба,
подадена от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) ИВ. Й. Г., чрез която са
предявени три броя обективно съединени искове, предявени от него против ответника( и
ответник по въззивната жалба) „***“-ЕАД, както следва: Иск с правно основание чл.29 ЗЗД
за обявяване на сключен между страните договор за мобилни услуги от 09.10.2020г. за
унищожаем поради измама; Иск с правно основание чл.26,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗД – за
прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за мобилни услуги от
09.10.2020г.; ИСк с правно основание чл.52 във вр. чл.49 от ЗЗД и цена 100.00лв. – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди следното: На 09.10.2020г.,. служител на
ответниковото дружество потвърдил пред ищеца, че има възможност да смени мобилния си
оператор без да заплаща обезщетение за това. След смяната на оператора ищецът получил
редица електронни съобщения, в които ответникът „***“-ЕАД го уведомявал, че дължи
сумата от 60, 53 лв. Поради това ищецът счита, че е измамен от служител на ответника при
сключване на договора и при смяната на оператора, както и че договорът между страните
не съдържал негов подпис и печат на дружеството, поради което е нищожен. Иска се, съдът
да обяви за недействителен договора между страните като нищожен поради измама, а при
условията на евентуалност и липса на съгласие от страната. Също така съдът да постанови
и решение, с което да бъде осъдено ответниковото дружество да заплати на ищеца сумата
от 1000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинения стрес от
телефонните обаждания и СМС за заплащане на дължими суми, реализирани без правно
2
основание.
С отговора на исковата молба, ответникът „***“-ЕАД, чрез
пълномощника адв. С.К. от КАК, е оспорил предявените искове като неоснователни.
Посочил е, че договорът между страните е сключен на 09.10.2020г, като ищецът е запознат
със съдържанието на същия, като е удостоверил това обстоятелство с подписа си върху
документа. Ищецът е съзнавал параметрите на сделката предвид обстоятелството, че е
използвал мобилни услуги при преференциални цени и условия, приложими за хора с
увреждания. Договорът е сключен доброволно като доказателство за това е подписаната
декларация за наличие на определена степен на инвалидност , удостоверено с решение на
ТЕЛК, като ясно е посочил волята си за сключване на 24 месечен договор за мобилни
услуги. Ищецът е прекратил договора на 04.12.2020г. чрез пренос на мрежата на друг
оператор, с което предсрочно е прекратил договора си, поради което му е начислена
неустойка в размер на 29,97 лв. Неустоечната сума е начислена във фактура
№***/05.02.2021г, а дължимата сума била общо 59,96 лв Дружеството-ответник оттегля
търсенето на вземане за неустойка, поради което представя издадена фактура
№***/05.02.2021г., в която е сторнирана сумата за неустойка. Дължима от ищеца оставала
сума в размер на 29,90 лв., представляваща незаплатени суми за потребени услуги и
месечни абонаментни такси. Предлага се съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри гр.с-в е
постановил обжалваното решение №260437/05.06.2021г., с което е отхвърлил като
неоснователни и недоказани всички искове, предявени от ищеца против ответника. За да
постанови този резултат съдът е приел, че действително между страните по делото на
09.10.2020г. е сключен договор за мобилни услуги, но същият не е засегнат от порок. Тъй
като ищецът в първоинстанционното производство има качеството на потребител по
смисъла на §13 от ЗР на ЗЗП,последният е приложим закон относно правоотношениетго,
възникнало от сключения договор. Последният обаче не съдържа разпоредби, които да се
квалифицират като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Освен това,
договорът не е засегнат от порок, който да води до неговата нищожност или
унищожаемост на посочените от ищеца иснования. Няма данни последният да не е изразил
съгласие за сключване на договора или да е измамен от служители мобилния оператор-
ответник по делото. Като последица от това не са доказани неимуществени вреди, за които
ответникът да отговаря на основание чл.49 във вр. чл.52 от ЗЗД.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
3
допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът
съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря във същия вид.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено
сключването между страните на 09.10.2020г. на договор за мобилни услуги. Ищецът обаче
не е доказал твърденията си, че договорът е засегнат от порок, водещ до неговата
нищожност или унищожаемост. Също така не е доказал наличие на причинна връзка между
своите неприятни емоционални изживявания и поведение на служител на ответника.
Следователно, правилно РС-Плевен е приел, че исковете са неоснователни и недоказани и е
отхвърлил същите. Поради това обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и поддържани от служебния
адвокат на въззивника в открито съдебно заседание на въззивната инстанция, са
неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Същите са правени и пред първата
инстанция, обсъдени са във въззивното решение и изводите се споделят напълно от
настоящия въззивен състав.
В заключение, въззивният съд посочва, че при разглеждане на делото и
постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на процесуалните
правила ( по-малко те да са съществени), изяснени са всички обстоятелства от значение за
правния спор, изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства и не
противоречат на материалния закон, поради което решението следва да бъде потвърдено
като правилно.
Въззивният съд не присъжда разноски в полза на въззивамия, тъй
като такива не са претендирани и доказани.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260437/15.06.2021г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав,
постановено по гр.д.№6505/2020г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5