Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 89/
гр. Шумен, 25.10. 2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно
отделение
На двадесет и пети
октомври през две хиляди и
седемнадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Димчо Луков
2. Йордан Димов
Секретар: Ст. Ангелова
Прокурор: П. Вълчев
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Луков
ЧНД № 340 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното.
Производство по чл. 32 във вр. с
чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Делото е образувано е по искане
на Федерална служба „Правосъдие” ФР
Германия, за признаване и изпълнение на решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г., постановено от Окръжен съвет на окръг
В ФР Германия, влязло в сила на 30.09.2016 г., за налагане на финансова санкция
в размер на 80 евро, както и разноски в размер на 30.55 евро на българския
гражданин Д.Д.М., ЕГН ********** роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес:***.
Представителят
на прокуратурата намира за процесуално допустимо и основателно. Не са налице
основания за отказ. Поради това моли за постановяване на съдебен акт с който да
се приеме за изпълнение решението на Ф Р Германия.
Д.Д.М.
нередовно призован, не се явява. Назначеният служебен защитник адв. Е.Г. от ШАК
изразява несъгласие с искането. Намира, че нарушението за което е наложена
финансовата санкция не съставлява административно нарушение по българското
законодателство – ЗДП. На второ място – сочи, че не е посочено от искащата
държава по какъв начин, с какво техническо средство е установено нарушението.
Съдът
като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:
Депозирано е Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен
подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и
основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложеното към
делото писмо е видно, че на 19.04.2016 г. в гр. К на магистрала 40 при клм.
19.734 в посока към Венло като водач на товарен автомобил /с допустима обща
маса 3.5 т./ със служебна регистрация СВ ***АН, шофирайки по магистрала със
скорост по висока от 50 км/ч., не спазил минималната дистанция от 50 м. до
движещото се пред него превозно средство. За това административно нарушение, на
основание & 4 ал. 3 & 49 от ПДП; & 24 от ЗДП; 15 от Каталога на глобите, наказващият орган
– Окръжен съвет на окръг В ФР Германия, е
наложил на Д.Д.М. финансова санкция в размер на 80 евро, както и деловодни
разноски в размер на 30. 55 евро или общо 111.55 евро. От Удостоверението се
установява, че Д.Д.М. е бил уведомен за правото си да обжалва решението и
сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 30.09.2016 г.
От представените документи и
установените от тях обстоятелства се установява наличието на проведено
административнонаказателно производство, което е завършило с влязло в сила
решение за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията на чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване на решението. Деянието, за което на Марин
Маринов е наложено наказанието попада в хипотезата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото съставлява нарушение и
по българското законодателство – чл. 23 ал. 1 от ЗДП. Поради това не са налице
основания да се откаже признаване и изпълнение на наложената финансова санкция.
От приложената справка на БНБ се
установи, че курса на еврото към 30.09.2016 г. е 1 EUR = 1.95583 BGN. Следователно наложената на Д.Д.М. финансова санкция размер на 80 евро
по 1. 95583 лв. е равно на 156. 47 лв. и
разноски в размер на 30. 55 евро равняващи се на 59. 75 лв. или общо 111. 55
евро равняващи се на 218.17 лв.
Съда не приема доводите на
защитника. На първо място – относно довода, че нарушението за което е наложена
финансовата санкция не представлява административно нарушение по ЗДП. Съобразно
разпоредбата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се
изисква за нарушение на правилата за движение по пътищата. Относно втория довод
– в настоящото производство съда няма задължение да събира доказателства за
начина на установяване на нарушението, а следва да провери дали искането за
признаване отговаря на изискванията на закона.
Предвид изложеното ще следва
постановеното решение на Окръжен съвет на окръг В ФР Германия за налагане на Д.Д.М., ЕГН ********** финансова санкция в размер на 80
евро и разноски в размер на 30. 55 евро да бъде признато и да бъде допуснато
изпълнението му.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
и допуска изпълнение на решение № 32/6-03280244456/Iе от 28.07.2016 г., постановено от Окръжен съвет на окръг В ФР Германия,
влязло в сила на 30.09.2016 г., с което на българския гражданин Д.Д.М., ЕГН **********
роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес:*** е наложена финансова санкция в
размер на 80 евро, както и разноски в размер на 30.55 евро или общо 111. 55
евро, представляващи 218. 17лв. по курса на БНБ.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в седемдневен срок от днес,
като обжалването не спира изпълнението. За лицето срока за обжалване е от
датата на узнаването.
На осн. чл.
33 във вр с чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото решение да се изпрати
на Националната агенция по приходите гр. София за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На осн. чл.
38 ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде
уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението
да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. България.
На осн. чл.
13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на територията на Р.
България се поемат от нея като поемаща държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.