Р Е Ш Е Н И Е № 511
гр.
Пловдив, 20.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдията Цветкова гр. д. № 718 по
описа на съда за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба вх. № 10361/16.04.2020г. на З.С.Ш. *** – длъжник по изп. дело 202082104000001 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив.Обжалва се отказът на ЧСИ
да прекрати производството по изпълнителното дело, поради бездействие на
взискателя в двугодишен период, както и насочването на изпълнението върху
несеквествируемо вземане на длъжника за пенсия.
Жалбоподателката твърди, че образуваното изпълнително производство следва
да бъде прекратено, поради бездействие на взискателя в двугодишен период след
издаване на изпълнителния лист, с който предявява вземането си.Изложени са и
оплаквания за незаконосъобразност на наложения запор върху отпуснатата й от НОИ
пенсия, поради нарушаване забраната относно секвестируемостта.Иска се отмяна на
обжалваното действие и прекратяване на изпълнителното производство.
Ответната страна по жалбата – „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* /взискател в изпълнителното
производство/ изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъдат
продължени изпълнителните действия по делото.
В писмените си мотиви по чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ Петко Илиев изразява становище за допустимост на жалбата, а по
същество за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доводите в жалбата и данните
по делото, намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок от легитимирано лице – длъжник по изпълнението, обжалва се
отказът на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, което е допустимо на основание чл. 435, ал.
2, т. 6, пр. второ от ГПК.По начало запорът като изпълнително действие, не
подлежи на самостоятелно обжалване.Проверка за законосъобразността на запора
като насочване на изпълнението върху определено имущество, законът допуска при
оплакване за несъвместимост на изпълнението с несеквестируемостта, каквото в
случая се прави от жалбоподателката.
При това положение жалбата следва да
се разгледа по същество.
Изпълнително дело № 20198460400220
по описа на ЧСИ Орлин Мендов, с рег. № 846, с район на действие – СГС,
продължено под № 20208210400001 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с
район на действие ОС Пловдив, е образувано по молба вх. № 2850/08.05.2019г. на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт Л. Х., въз основа на
представен изпълнителен лист от 20.11.2017г., издаден по гр. д. № 2338/2014г.
по описа на СГС срещу З.С.Ш., ЕГН ********** за сумата от 3 972 лева
съдебни разноски пред СГС; сумите от 5 556 лева и 1 324 лева разноски
пред САС и сумата от 3 537 лева разноски пред ВКС.Поканата за доброволно
изпълнение е получена на 10.02.2020г. чрез дъщерята на длъжника.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал да бъде наложен запор на всички притежавани от длъжника банкови сметки
и на трудовото му възнаграждение.На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и
да приложи всички изпълнителни способи за събиране на вземането, като пристъпи
към опис на движимото имущество на длъжника, вкл. и на притежаваното от него
ловно оръжие, акции/облигации и дружествени дялове.
В изпълнение на възложеното, след извършване на справки за имущественото
състояние на длъжника, ЧСИ Петко Илиев е предприел следните принудителни
действия по изпълнителното дело: със запорно съобщение изх. № 4424/20.01.2020г.
е наложен запор върху всички вземания на длъжника по откритите в „Общинска
банка“ АД, гр. София и в „Централна кооперативна банка“ АД, гр. София и техни
клонове сметки в лева и валута, на ползваните от длъжника банкови сейфове и
касети и на движимите вещи, предоставени за доброволно управление, с изключение
на обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено
осигуряване по реда на Част първа, Глава IV от КСО, които са постъпили не по-рано от един месец
преди налагането на запора, до размера на дължимата сума – 16 065, 39
лева, изчислена към 20.01.2020г.Със запорно съобщение изх. № 4423/20.01.2020г.
до НОИ, РУСО – Русе, е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия до
погасяване на задължението към визскателя, като удръжките се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.
По изпълнителното дело е постъпило писмо вх. № 07190/30.01.2020г. от
„Общинска Банка“ АД, че по откритата разплащателна сметка на длъжника няма
средства за изпълнение на запора и няма наложени предходни запори.Посочено е,
че при постъпване на средства, подлежащи на принудително изпълнение, същите ще
бъдат превеждани до пълното изпълнение на запора.
По изпълнителното дело е
постъпило и уведомително писмо вх. № 07215/30.01.2020г. от ТП на НОИ Русе, че
запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на З.С.Ш., ЕГН **********
по изп. дело № 20208210400001 не може да бъде изпълнено, тъй като размера на
пенсията е под размера на минималната работна заплата, установена за страната и
не може да се наложи удръжка на основание чл. 88 от НПОС съгласно разпоредбата
на чл. 446 от ГПК.
С възражение вх. № 11949/19.02.2020г., постъпило по образуваното
изпълнително дело, длъжникът е направил искане за прекратяване на
принудителното изпълнение, поради бездействие на взискателя в двугодишен период
след издаване на изпълнителния лист, с който предявява вземането си и е изложил
оплакване за незаконосъобразност на наложения запор върху отпуснатата му пенсия,
която е несеквестируема.Поискал е да бъде вдигнат наложения запор на вземания и
да бъде прекратено изпълнителното производство.
С обжалваното в настоящето производство съобщение изх. №
13524/27.02.2020г., получено на 10.03.2020г., З.С.Ш. е уведомена, че
възражението й е оставено без уважение.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
изпълнително дело и с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно задължителните
разяснения в т. 10 но ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК, давността относно вземане, което е предмет на исков процес, прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи
нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ /кредиторът не
може да действа, макар да иска/.Когато съдебното решение влезе в сила почва да
тече нова давност.Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие на принудително изпълнение.В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/.Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид гореизложеното е неоснователен довода на жалбоподателя, че
двугодишния срок по см. на чл. 433, ал. 1 от ГПК тече от датата на издаване на
изпълнителен лист за съдебно признатото вземане.В настоящия случай се установи,
че след образуване на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия,
всяко от които прекъсва давността съгласно чл. 116, б. в от ЗЗД и поставя
началото на нова двугодишна давност, релевантна за висящността на изпълнителния
процес.Такава не е изтекла до настоящия момент, поради което не е налице и
основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Относно наложените запори съдът взе
предвид задължителните разяснения в т. 5 на ТР № 3/10.07.2017г., постановено по
т. д. № 3 по описа за 2015г. на ОСГТК, съгласно които запорът на вземания на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено
вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на
взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да
се разпорежда с него, а на третото задължено лице – да извършва плащания на
длъжника.Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като
наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането
плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.Спрямо
длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за
доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието
се предприема в един последващ етап от изпълнението.По отношение на третото
задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното
съобщение.От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на
длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на
сумите.Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на
взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 от ГПК.Затова
запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е
част от предвидения в ГПК изпълнителен способ „Изпълнение върху вземания на
длъжника“.За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено
вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо.Изпълнението, респ.
запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни,
спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещната престация на
длъжника.Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител
и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно
от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането.Последното не е част от фактическия
състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да
доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя или не.В случай че вземането не съществува, запорът не може да
породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира
изпълнителния способ, от който е част, като вземането на кредитора ще остане
неудовлетворено.
Аналогичен е и настоящият случай, при който наложеният запор не е
довел до предвидените в закона последици, тъй като същият би могъл да обхване
само секвестируемата част от пенсията.При положение, че пенсията е под размера
на минималната работна заплата и с оглед на това е несквестируема, не може да
послужи за удовлетворение на взискателя, тъй като запорът е наложен при
условие, че се спазват правилата на чл. 446 от ГПК.Ако третото задължено лице
погрешно плати на съдебния изпълнител, тъй е длъжен незабавно да върне
несеквестриуемата част на длъжника, с оглед на което правата на последния са
гарантирани.
Предвид гореизложеното жалбата се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 10361/16.04.2020г. на З.С.Ш. *** – длъжник по изп. дело № 202082104000001 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 с район на действие – ПОС против отказа
за бъде прекратено производството по изпълнителното дело и да бъдат вдигнати
наложените запори на вземания, обективирани в съобщение изх. № 13524/27.02.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: