№ 7649
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110121701 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. Б. против „фирма”
ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 759.63 лв. – главница за разходвана топлоенергия, за периода
м. 01.2013г. до м. 04.2014г. Твърди липса на облигационна връзка, оспорва ответникът да е
доставял ТЕ в процесния период. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, твърди, че липсва правен
интерес за ищеца от предяваване на иска. Признава, че искът е погасен по давност. Не взема
становище по останалите твърдения в исковата молба.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приета фактура, издадена от ответника на името на
ищеца за топлоснабдения имот, както и справка за задължения по абонатния номер и
фактури, издадени на името на ищеца.
Видно от молба – заявление от 25.04.2016г. Рангелов е уведомил ответното
дружество, че няма задължения за плащане.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е облигационна връзка между
страните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
В исковата молба ищецът изрично оспорва, че е собственик или ползвател
на топлоснабдения имот. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест и
дадените указания, че ответникът не сочи доказателства в тази връзка, „фирма“ ЕАД не е
ангажирала никакви доказателства.
Ето защо, по делото остана недоказано наличието на облигационно
правоотношение за доставка на топлоенергия между ищеца и ответника, поради което искът
на ищеца е основателен и доказан.
На следващо място следва да се отбележи, че недоказани останаха и
обстоятелствата, че до топлоснабдения имот е доставяна ТЕ и нейната стойност. С доклада
по делото съдът е указал на ответника, че следва са установи горното обстоятелство, като
изрично е посочил, че не сочи доказателства за установяването му. Въпреки това ответникът
не е ангажирал никакви доказателства и в тази връзка.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че основателно e
възражението на ищеца, че вземанията са погасени по давност. Приложима в случая е
кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, съгласно което вземанията
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща м. 01.2013г. до м. 04.2014г., поради което към датата на
подаване на исковата молба – 21.04.2022г., вземанията за процесния период са погасени по
давност, което обстоятелство е признато от ответника.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
2
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Илч. на основание чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално
представителство по делото.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че Р. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: (град), (адрес), не дължи на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), сумата от 759.63 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия за периода м. 01.2013г. до м. 04.2014г.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Р. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и ад-рес на управление: (град),
(адрес) да заплати на адв. Н. Илч. Илч. - САК, ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 38 от ЗА сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3