РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110143718 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ осъдителeн иск с правно основание чл. 411
КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 963.17
лв., представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № *************** по застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № ************, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 03.08.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 03.08.2023 г., в /нсаелено място/, с посока /населено
място/, водачът на МПС трактор ********, с рег. № *******, маневрирайки
при потегляне, поради недостатъчно внимание и несъобразявайки
местоположението и разстоянието на намиращия се в паркирало положение
МПС ******, с рег. № ***********, реализира ПТП и уврежда автомобила.
Поддържа, че към датата на произшествието МПС ******, с рег. №
*********** има; валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а
МПС трактор ********, с рег. № ******* бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП
вреди при ищеца била образувана щета № ***************, като било
изплатено обезщетение от 1363.17 лв. Твърди, че ответното дружество било
поканено да заплати дължимата сума, както и 30 лв. ликвидационни разноски,
като били възстановени само 430 лв., a остатъкът не е заплатен. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
1
което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собственикът на МПС
трактор ********, с рег. № ******* към датата на процесното ПТП имал
валидно сключена при него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че на 21.06.2024 г. бил заплатил на ищеца сумата от 430
лв., какъвто бил размерът на отговорността на ответника. Посочва, че водачът
на трактора бил служител на увреденото лице по трудов договор и вредите
били при или по повод на изпълнение на възложената работа, поради което
отговорността към неговия работодател и застрахователя била ограничена
съгласно чл. 206 от КТ. Оспорва наличието причинно-следствена връзка с
процесния инцидент, механизма, както и наличието на щети. Оспорва
предявения иск по размер. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 03.08.2023 г. е настъпило ПТП, в резултат на което са
настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при
ищеца МПС ******, с рег. № ***********, наличието на валидно към датата
на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на трактор ********, с рег. № *******; извършеното
от ищеца плащане на застрахователно обезщетение на увредения МПС
******, с рег. № *********** в размер на 1363.17 лв. по образуваната щета №
***************; че ответникът е възстановил сумата от 430 лв.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
03.08.2023 г., в който е посочено, че на 03.08.2023 г. около 11.05 часа в
/нсаелено място/ с посока на движение /населено място/ е настъпило ПТП
между МПС трактор марка ********, с рег. № ******* и МПС ******, с рег.
№ ***********. В протокола е посочено, че процесното ПТП било
реализирано при тръгването на МПС марка ********, с рег. № ******* и
опитвайки се да задмине спрялото МПС ******, с рег. № *********** го е
ударил в задната част. В протокола са посочени щетите по автомобилите,
както и е направена схема.
2
По делото е представена полица по застраховка „Каско Стандарт“ №
************ от 06.03.2023 г., от която се установява, че МПС ******, с рег.
№ *********** е било застраховано по посочената застраховка в ЮЛ.
Представена е и застрахователната преписка на ЮЛвъв връзка с настъпилото
застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като към нея е
приложено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
04.08.2023 г., опис на претенция по щета № *************** от 04.08.2023 г.,
опис-заключение по щета № *************** от 04.08.2023 г., фактура №
2736 от 22.02.2024 г., приемо-предавателен протокол от 22.02.2024 г., доклад
по щета № ***************, платежно нареждане от 27.02.2024 г. на стойност
1363.17 с посочено основание щета ***************, както и Общите
условия.
С писмо от 26.04.2024 г., ищецът е поканил ответникът да възстанови във
връзка с процесната щета сумата от 1393.17 лв.
По делото е представен трудов договор № 51/2019 г., сключен между
„Златия агро“ ЕООД в качеството му на работодател и Т. И. Т., като служител,
съгласно който същият е назначен на длъжност „общ работник“.
Представено е и допълнително споразумение от 16.05.2023 г. към трудов
договор № 51/2019 г., съгласно което месечното трудово възнаграждение на Т.
И. Т. от 780 лв. се променяло на 400 лв.
Като свидетел по делото е разпитан Н. Н., която посочва, че е през 2023 г.,
претърпях ПТП с управлявания от него автомобил марка „Тойота“. Посочва,
се бил пилотна кола и се движел от /нсаелено място/ до с. Вълчедръм, като
отбил от пътя и тракторът, който се движел зад него, се опитал да го
заобиколи, но с грайфера на гумата ударил бронята. Посочва, че другият водач
се движел с около 20 км./ч, като имало място да бъде заобиколен, но тракторът
бил голям и другият водач не е могъл да прецени добре. Бил съставен
протокол и нямали спор за вината.
Разпитван е и свидетелят Т. Т., който посочва, че през лятото на 2023 г.
бил участвал в ПТП. Посочва, че заедно със свидетеля Н. работили в една
фирма и трябвало да транспортират трактор. Свидетелят Т. карал трактора, а
свидетелят Н. пилотната кола. Посочва, че се движили по асфалтов път, като
свидетелят Н. бил спрял и свидетелят Т. решил да не го изчаква и не преценил
разстоянието и закачил бронята. Посочва, че спрял зад автомобила и след това
предприел маневра, която била възможно да бъде извършена, като закачил
автомобила в задната лява част, на бронята, а по трактора нямало щети.
Посочва, че били съставихме протокол за ПТП и не са имали разногласия за
вината.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 03.08.2023 г. около 11.05 часа в /нсаелено място/, водачът на трактор
********, с рег. № *******, предприема маневра за потегляне и заобикаляне
на лек автомобил ******, с рег. № ***********, вследствие на което, не спазва
безопасната дистанция и реализира ПТП с него. Вещото лице посочва, че
стойността за възстановяване на МПС ******, с рег. № ***********, на база
3
средни пазарни цени, изчислена към датата на ПТП е 1372.36 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. В доказателствена тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу
вземанията на ищеца.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че горепосочените предпоставки са налице. По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП МПС ******, с рег. № *********** е имало валидно
сключена застраховка „Каско“ при ищеца, както и наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на трактор ********, с рег. № *******.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен механизма
на процесното ПТП, както и вината на водача трактор ********, с рег. №
*******. По отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на
настъпване, причината - не спазва безопасната дистанция при извършване на
маневра, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. По делото е двустранен констативен протокол
за ПТП от 03.08.2023 г., от който се установява, че на 03.08.2023 г. около 11.05
часа в /нсаелено място/ с посока на движение /населено място/, е настъпило
ПТП между трактор марка ********, с рег. № ******* и МПС ******, с рег. №
***********, като процесното ПТП било реализирано, тъй като водачът на
трактор марка ********, с рег. № ******* предприема маневра за задмине
спрялото МПС ******, с рег. № *********** и реализира с него ПТП.
Съгласно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза се
установява механизма на настъпване на ПТП, а именно на 03.08.2023 г. около
11.05 часа в /нсаелено място/, водачът на трактор ********, с рег. № *******,
предприема маневра за потегляне и заобикаляне на лек автомобил ******, с
рег. № ***********, вследствие на което, не спазва безопасната дистанция и
реализира ПТП с него. В този смисъл са и показанията на свидетелите Н. и Т..
Свидетелят Н. посочва, че отбил от пътя и тракторът, който се движел зад
него, като имало място да бъде заобиколен, но другият водач не преценил
разстоянието и го ударил. Свидетелят Т. също посочва, че решил да не го
изчаква спрелия пред него автомобил, спрял зад него и след това предприел
маневра, но не преценил разстоянието и закачил бронята на автомобила. Като
съобрази горното и при преценката му наред с останалите събрани по делото
4
доказателства, съдът приема, че фактите са се осъществили така, както са
изложени от ищеца. Следователно виновен за настъпване на процесното ПТП
е именно водачът на трактор марка ********, с рег. № ******* застрахован
при ответника, който при потегляне и заобикаляне, не спазва безопасната
дистанция и реализира ПТП с него, като става причина за настъпване на
произшествието, в резултат на което на МПС ******, с рег. № *********** са
причинени имуществени вреди.
Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключенията на приетата по делото САТЕ, се налага извод, че по делото е
установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца
имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в
резултат на виновното и противоправно поведение на водач на марка
********, с рег. № ******* застрахован при ответника.
Настоящият състав намира, че възражението на ответника, че
обезщетението следва да се ограничи до уговореното в трудовия договор на
служителя причинител на вредата трудово възнаграждение, позовавайки се на
чл. 206 КТ, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и изр. 2
КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. От своя страна сговорността на застрахователя по „Гражданска
отговорност“ е функционално свързана и обусловена от отговорността на
делинквента. Тя е поначало насочена към репариране на вредите, нанесени на
трети лица, като обемът на отговорността се съизмерява с действителните
вреди до размера на уговорената застрахователна сума, поради което
неприложимо е ограничението по чл. 206 КТ. В случая обстоятелството, че
двете превозни средства са собственост на едно и също лице не обосновава
приложение на ограничената имуществена отговорност по чл. 206 КТ, тъй
като разпоредбата регламентира имуществената отговорност на работника
спрямо работодателя, какъвто не е предметът на настоящото производство.
Още повече, че вредите на имуществото на работодателя вече са били
отстранени.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
5
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, стойността за възстановяване на МПС
******, с рег. № ***********, на база средни пазарни цени, изчислена към
датата на ПТП е 1372.36 лв. По делото е безспорно обстоятелството, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1363.17 лв. към която сума следва да се добави и обезщетение за направените
обичайни разходи във връзка с щетата, като в случая сумата от 30 лева,
представлява именно такъв обичаен разход за приключване на
застрахователната щета. Безспорно по делото се явява и обстоятелството, че
ответникът е възстановил сумата от 430 лв., поради което дължима се явява
сумата от 963.17 лв., поради което така предявения иск следва да бъде уважен
в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 50 лв., заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо
лице по САТЕ, 100 лв. депозит за свидетел, както и 480 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение в исковото производство. С оглед изход на спора на ответника
не следва да се присъдят разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
*********, да заплати на ЮЛ, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление*************, по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ,
сумата от сумата от 963.17 лв., представляваща незаплатен остатък по
заплатено застрахователно обезщетение по щета № *************** по
застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № ************,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 03.08.2023 г. събитие
/ПТП/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
*********, да заплати на ЮЛ, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
930 лв. - разноски в производство.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7