Р
Е Ш Е Н И Е
№ 103 19.09.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На деветнадесети
септември година
2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА
- МАРКОВА
мл.с. ДИАНА
АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Илияна
Георгиева
Прокурор: Светослав
Маринчев
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВАНД № 989 по описа
за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ и е
образувано по жалба от И.Д.А., ЕГН **********, срещу решение №268/16.09.2019 г., постановено по
АНД № 1204/2019 г. по описа на Районен съд - Несебър.
С посоченото първоинстанционно решение на нарушителя И.Д.А., роден на *** ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ЕГН **********, е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 (сто) лева, за това, че на 04.09.2019 г., около 13,30 часа, на паркинга на хотел „В.“
в гр. Н., ул. „И. В.“ № ***, извършил непристойна проява - влязъл в пререкание
с Д.К.Ц. - охранител на хотела към фирма „А.“ ЕООД, бутал го назад и му
отправял псувни на майка, с което показал оскърбително отношение към околните
граждани и нарушил обществения ред и спокойствието им, като е бил оправдан за
това, че на същите дата, час и място, да е извършвал непристойни действия, като
дърпал Д.К.Ц., обиждал го с думата „мухльо“ и посягал да го удря.
В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционното
решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и се излагат съображения в тази насока. Прави се искане за отмяна на
решението на РС - Несебър, като се постанови ново такова, с което А. да бъде
признат за невинен и оправдан за твърдяното в АКДХ от 12.09.2019 г. извършено
нарушение по УБДХ.
В съдебно заседание пред настоящия съд нарушителят А. поддържа жалбата си по изтъкнатите в нея доводи и с направеното искане за
оправдаването му.
Защитникът на нарушителя И.А. - адв. Ч., редовно призована, не участва в
производството пред Окръжен съд - Бургас.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че първоинстанционният съд е извършил
цялостен анализ на доказателствата, вярно ги е оценил и е направил правилни
правни изводи, като не е допуснал твърдяните от нарушителя съществени нарушения
на процесуалните правила.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на атакуваното
решение, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, поради подаването й в законоустановения срок по чл. 7,
ал. 2 от УБДХ, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. При собствения
анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съд намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.09.2019 г., около 13,30 часа, на
паркинга на хотел „В.“ в гр. Н., ул. „И. В.“ № ***, възникнал спор между
нарушителя И.А. и неговия колега Д.В., двамата работещи в „***“ ЕООД, от една
страна, и свидетеля Д.К.Ц, работещ като охранител в хотел „В.“ към фирма „А.“
ЕООД, от друга страна, във връзка с паркиране на автомобил на паркомясто пред
хотела. Свидетелят Ц., в изпълнение на служебните си задължения, излязъл да
предупреди А. и В., че мястото на което искат да паркират автомобила е на гост
на хотела и представлява платено паркомясто към Община Несебър. Тогава нарушителят
А. започнал да бута назад св. Ц. и на висок тон отправял псувни по негов адрес.
Същевременно нарушителят тръгнал заплашително към св. Ц., при което последният в
опит да се предпази се дръпнал назад и се спънал в намираща се зад него саксия,
в резултат на което паднал на земята. След като св. Ц. станал, нарушителят
продължил да го избутва, докато не го изгонил от паркомястото пред хотела.
Действията на нарушителя А. били
възприети от свидетелите Т.Б. (управител на хотел „В.“) и К.Д. (салонен управител
в хотел „В.“), които чувайки виковете излезли пред хотела, за да видят какво се
случва.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата
инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз
основа на преценката на събраните в хода на производството гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Ц., Т.Б. и К.Д., и
отчасти от показанията на свидетелите Д.В. и О.Н.
Първоинстанционният съд е оценил събраните доказателствени източници
съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му
убеждение относно релевантните въпроси. Първостепенният съд е обсъдил в пълнота
сведенията, получени чрез разпит на свидетелите и на нарушителя, посочил е кои
факти от значение за делото се извеждат от показанията на всеки един от
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от обясненията на
нарушителя, и какво е тяхното отношение с останалите доказателства, както и е
посочил съображения на кои от гласните доказателствени източници дава вяра по
отношение на определени факти и кои игнорира спрямо други такива. Настоящият
съдебен състав изцяло се съгласява с доказателствения анализ на гласните
доказателствени източници, направен от първоинстанционния съд.
Наведените оплаквания в жалбата на нарушителя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при осъществяване от първата инстанция на
действията по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по
делото, са неоснователни. В мотивите към решението на първостепенния съд е
обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в
съдебния състав, чрез оценка на достоверността на гласните доказателствени
средства и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от тях.
Правилно при установяване на фактическите обстоятелства по делото
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Д.Ц., Т.Б. и К.Д.,
тъй като същите са безпротиворечиви и последователни в пресъздаването на конкретиката, сочеща
на времето, мястото и начинът на извършване на деянието от страна на
нарушителя. Преценявайки показанията на посочените свидетелите в контекста на
собствената им логичност и последователност, както и с оглед констатираната
корелация по между им, правилно първата инстанция е оценила посочените гласни
доказателствени средства като достоверни.
Свидетелят Ц. в подробности описва, че след като е казал на нарушителя и на
придружаващото го лице, че не могат да паркират автомобила на празното
паркомясто, тъй като същото е за гости на хотела, нарушителят А. е започнал да
го бута, за да се дръпне от паркомястото, като същевременно го псувал на майка
и тръгнал заплашително към
него, при което Ц. в опит да се предпази се дръпнал назад и се спънал в
намираща се зад него саксия, и паднал на земята.
Очертаните от св. Ц. фактически положения, изцяло кореспондират на
заявеното и от свидетелите Б. и Д. Същите хронологически последователно описват
зрителните си и слухови възприятия от значение за изясняване на истината по
разглежданото дело. Чувайки пререкания на висок тон пред хотела, те излезли навън
и възприели нарушителят А. да избутва св. Ц. и да го псува на майка, като
същевременно заплашително тръгнал към него, при което последният се дръпнал назад и се спънал в намираща се зад
него саксия, и паднал.
Обосноваността на приетите от първоинстанционния съд фактически положения
не се разколебава от показанията на свидетелите Д.В. и О.Н. Същите потвърждават, че на процесната дата
и място, между А. и Ц. е възникнала конфликтна ситуация. Показанията на свидетелите
В. и Н. в частта им, че не са възприели А. да псува и бута Ц. се опровергават
от оценените като достоверни показания на свидетелите Ц., Б. и
Д., поради което и в тази им част правилно не им е гласувано доверие от първата
инстанция.
Същото се отнася и до обясненията на нарушителя А., в частта им, в която
отрича да е проявил вербална или физическа
агресия спрямо св. Ц. В тази им част обясненията на нарушителя правилно са били
оценени от първостепенния съд като негова защитна версия, която
се опровергава от показанията на свидетелите очевидци Б. и Д.
По отношение на претендираното от нарушителя съществено процесуално
нарушение, състоящо се в това, че първата инстанция не направила необходимото,
за да призове и разпита и друг очевидец на случилото се – шофьорът на
автомобила, който трябвало да бъде паркиран на спорното паркомясто пред хотел
„В.“, настоящият съд намира това възражение за неоснователно. В производството
пред първата инстанция нарушителят и неговият защитник са имали възможност да
посочат свои доказателства и да направят доказателствени искания. Исканията на
защитника на нарушителя за разпит на двама свидетели са били уважени от
първостепенния съд, като след провеждането на същите защитникът изрично е
заявил, че няма други доказателствени искания и желае да се приключи събирането
на доказателствата. Следователно, при липсата на направени доказателствени искания от нарушителя и
неговия защитник същите не могат да се позовават на нарушаване на правото на
защита на нарушителя. Освен това, събраната и проверена по делото
доказателствена съвкупност е в обем, обезпечаващ правилното изясняване на
всички релевантни фактически обстоятелства. Когато определен факт е от значение
за делото и се извежда от годни доказателствени източници, съдът не е задължен
да събира всички възможни доказателства, които го установяват.
Относно възраженията, свързани със съставянето на акта за констатиране на
дребно хулиганство и неговото съдържание, районният съд е изложил убедителни
съображения в подкрепа на тезата си защо ги приема за неоснователни. Оценката
се споделя от настоящия съд като процесуално коректна и логически издържана.
Актът е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 2, ал. 1 от УБДХ – полицейски
служител при РУ – гр. Несебър, в присъствието на нарушителя и тримата свидетели, които са присъствували
при извършване на нарушението. Установява се по несъмнен начин,
че след съставяне на акта, същият е предявен на нарушителя да се запознае със
съдържанието му, като му е дадена възможност да направи възражения, което той е
сторил, вписвайки собственоръчно възраженията си в акта. Актът за констатиране
на дребно хулиганство съдържа в своята обстоятелствена част в необходимия и
достатъчен обем фактите, обуславящи съставомерност на поведението на нарушителя
като проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. В този
смисъл настоящият съд не констатира неяснота в акта, която да препятства
възможността на нарушителя да разбере в какво се обвинява.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд в
съответствие с материалния закон е преценил, че с поведението си нарушителят А.
е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325
от НК.
Следователно извършеното деяние ще бъде административно нарушение по УБДХ,
когато е изпълнена някоя от посочените положителни предпоставки, както и
отрицателната предпоставка - поради по-ниската степен на обществена опасност,
деянието да не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
В конкретния случай безспорно е доказано общото наличие на предпоставките
за търсене на отговорност от нарушителя А. по УБДХ. Нарушителят е извършил
непристойна проява по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 04.09.2019 г., около 13,30 часа, на
паркинга на хотел „В.“ в гр. Н., ул. „И. В.“ № 9 (на публично място), влязъл в
пререкание с Д.К.Ц. - охранител на хотела към фирма „А.“ ЕООД, бутал го назад и
му отправял псувни на майка, с което показал оскърбително отношение и държане
към гражданите, и нарушил обществения ред и спокойствие, като действията му с
били възприети и от други хора - свидетелите Б. и Д.
От друга страна, поради по-ниската степен на обществена опасност, следваща
от белезите, които характеризират обективния състав на деянието извършеното
представлява административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а не
престъпление по чл. 325 от НК.
Поради липсата на доказателствена обезпеченост правилно първоинстанционният
съд е оправдал нарушителя относно сочените в акта за констатиране на дребно
хулиганство непристойни действия, изразяващи
се в това, че дърпал Д.К.Ц., обиждал го с думата „мухльо“ и посягал да го удря.
Видовете наказания за противообществени прояви по чл. 1 ал. 2 от УБДХ са
посочени в чл. 1, ал. 1 от УБДХ и са: „задържане до 15 денонощия в структурно
звено на Министерството на вътрешните работи” и „глоба от 100 до 500 лв.”.
С обжалваното решение районният съд за извършеното на 04.09.2019 г.
нарушение е наложил на нарушителя А. минималното възможно административно наказание,
а именно глоба в размер на 100 лева. За да наложи така определеното наказание
по вид и размер първоинстанционният съд е съобразил ниската степен на обществена опасност на
проявата и липсата на данни за предходни нарушения на А..
Настоящият съдебен състав намира така определеното наказание от
първостепенния съд за справедливо, адекватно и съответстващо на степента на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение и
съобразно установените смекчаващи вината обстоятелства.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
решение, настоящата инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
неговото изменяване или отмяна. Предвид това, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 7, ал. 3 от УБДХ, Бургаският окръжен
съд
Р
Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №268/16.09.2019 г., постановено по
АНД № 1204/2019 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.