МОТИВИ към Присъда № 260000/ 26.01.2023 г. по НОХД № 92/2020г. поописана РС – Белоградчик,3 – ти състав.
Районна
прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.К.А. – роден на *** ***, общ. Ч., обл. В., ул. „…………..“ № …,
българин, бълг. гр., полувисше образование, женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН **********,
за това, че
: На 24.08.2019 г. в с. Д., общ. Ч., обл. В., на ул. «…………..», пред Дом № ..,
причинил среднателеснаповреда, изразяваща се в счупване на долния край на
дясналъчевакост, довела до трайно затруднение на движението на
десниягоренкрайник на пострадалата Г.Ц.И. ***«……………» № .., с ЕГН ********** – престъпление
по чл. 129, ал. 2 въввр. с ал. 1 НК.
Прокурор при РП –
Видинподдържаобвинениетотака, както е по обвинителния акт. Пледира, че
обвинението е доказано предвидсъбраните в хода на досъдебното и съдебното
производства доказателства. Претендирасъдът да признаеподсъдимия за виновен и
да му наложи наказание от вида «Лишаване от свобода» за срок около 1 година,
както и да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК,
предвидчистотосъдебноминало на подсъдимия.
Подсъдимият И.К.А. е защитаван от
упълномощен защитник – адв. Ц.И. ***. Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения в
хода на съдебното следствие, които съществено се различават от описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, реализирайки правото си на защита в
наказателния процес. Моли съда да го признае за невинен.
Защитата на подсъдимия също
пледира съда да постанови оправдателна присъда, поради недоказаност на
авторство, вина, както и на датата на извършване на деянието, за която са
събрани противоречиви писмени и гласни доказателства. Защитникът на подсъдимия
моли съда да оправдае подзащитния му и като резултат от това – да отхвърли
предявения граждански иск. Подробни аргументи са изложени в хода на съдебните
прения. На този етап от производството, от страна на защитата са направени и
възражения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, които
възражения са оставени от съда без уважение като преклудирани.
Пострадалата Г.Ц.И. е
представлявана в процеса от повереник – адв. Е.Г. ***. Предявен е, и съдът е
приел за съвместно разглеждане граждански иск с цена 4 000 лв. –
обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 24.08.2019 г. – датата на деянието, до окончателното
изплащане на главницата. Пострадалата е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в наказателния процес.
В хода на съдебните прения,
повереника на пострадалата поддържа обвинението редом с държавното обвинение.
Пледира, съдът да уважи така предявения граждански иск в пълния му размер, като
основателен и доказан.
Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката и пострадала Г.Ц.И.
притежава наследствен имот в с. Д., общ. Ч., обл. В.. На 24.08.2019 г., вечерта
около 20:30 ч., брат й Б. И. събирал съчки в съседен имот на техния, който имот
не е тяхна собственост, но който двамата стопанисвали. В този момент в дома им
дошъл и св. М.С.Ж.. Св. Г.И. видяла, че брат й се опитва да докара количка със
съчки, но се затруднявал при извозването й, и затова отишла да му помогне да
изкара количката. В този момент, подсъдимия И.А., който притежава съседен имот,
излязъл на улицата и започнал да крещи по св. Г.И. и брат й, да върнат дървата
в имота, от който са ги взели. С него на улицата излязла и съпругата му Й. А.
Подсъдимият се засилил и блъснал пострадалата Г.И., която в резултат на
блъскането паднала на земята и си ударила дясната ръка. Подсъдимият А. подал
сигнал на спешен телефон 112 със съдържание че „в съседен имот се извършва
кражба и той е заловил извършителите“. Не след дълго, на място пристигнали
служители на РУ – Белоградчик – св. Г.Т.Г. и св. Д.О.Г.. Взели отношение по
случая и си тръгнали. Два дни след инцидента – на 27.08.2019 г., пострадалата
потърсила медицинска помощ в Спешен център гр. Видин. Установено било при
медицинския преглед, че е налице счупване на долния край на дясналъчевакост на
пострадалата.
Видно от изготвената на ДП
съдебно – медицинска експертиза /л. 37 –
39 от ДП № 335/ 2019 г. по описа на РУ – Белоградчик/, на пострадалата Г.Ц.И.,
е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в
счупване на долния край на дясналъчевакост, довела до трайно затруднение на движението
на десниягоренкрайник.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните по делото свидетели на
обвинението, съдебно – медицинската експертиза, както и останалите
доказателства, събрани на ДП и в хода на съдебното следствие.
Съдът изцяло кредитира
показанията на изслушаните по делото свидетели на обвинението. Св. М.С.Ж.,
който е и очевидец на случилото се, описа пред съда личните си възприятия, че
именно подсъдимия е блъснал пострадалата И. по тялото, в резултат на който
удар, същата е паднала и ударила дясната си ръка. Свидетелят, при обстойния му
разпит заяви, че е бил на достатъчно близко разстояние до участниците в
скандала, за да възприеме с категоричност случващото се между тях. Св. Ж.
заяви, че е бил на разстояние от 5 – 6 метра от пострадалата и подсъдимия, и
ясно видял как подсъдимия я блъснал и тя паднала на земята, удряйки дясната си
ръка. Същият този свидетел показа с разпита си, че след около един час по
ръката на пострадалата се появил силен оток, характерен при счупване на
крайник.
Другите двама свидетели на
обвинението – полицейските служители – Г. и Г., са пристигнали на мястото след
настъпване на инцидента и не нямат лични възприятия досежно случая. Въпреки
това, и двамата свидетели в разпита си заявиха, че са забелязали, че по ръката
на пострадалата е имало охлузвания. Св. Г.Г. заяви: „Тя показа дясната си ръка
и видях, че имаше охлузвания“. Св. Д.Г. в показанията си сочи : „Не си спомням
коя ръка беше, но имаше охлузна рана по ръката на Г.“. Поради това, дори и
двамата свидетели да не са очевидци, техните показанията са косвени такива и
съвпадат с останалите събрани по делото доказателства.
В този смисъл са и показанията и
на пострадалата – св. Г.И., която също е свидетел на обвинението. Същата описа
хронологията на събитията и развИ.се инцидент.
Съдът при постановяване на
окончателния си съдебен акт не кредитира показанията на св. Й. В. А., тъй като
същата е съпруга на подсъдимия и с показанията си цели неговото оневиняване.
Същата описа фактическа обстановка съществено различаваща се от действителната
такава. Ясно е, че нейните показания не са безпристрастни, целят да обосноват
защитната теза на съпруга й, поради което и не следва да бъдат зачетени от
съда.
В корелация с показанията на
свидетелите на държавното обвинение е и изготвената съдебно – медицинската
експертиза. В заключението си, вещото лице е изразило становище, че телесната
повреда може да бъде причинена по описания от пострадалата начин. При
изслушване на лекаря в съдебно заседание по реда на чл. 282 НПК, същия отговори
в детайли на всички въпроси досежно механизма и начина на причиняване на
телесното увреждане на пострадалата. Съдебният лекар заяви, че е възможно
травматичното увреждане да се получи по начина, по който описва пострадалата –
блъскане със сила и падане на дясната странична част, в резултат на което е
счупена дясна лъчева кост на горен крайник. Заключението на съдебно –
медицинската експертиза не е оспорено от страните и е приобщено към останалите
доказателства по делото.
Анализът на всички
тези доказателства, в своята хронологична подредба води до правния извод – че
именно подсъдимия А. е причинил на пострадалата телесната повреда по описания
начин. В този смисъл съдът прие, че събраните писмени доказателства не съдържат
противоречия и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства.
С определение от
открито съдебно заседание проведено на 26.01.2023 г. съдът остави без уважение
искането на защитата за връщане на делото РП – Видин, поради допуснати на ДП
съществени нарушения на процесуалните правила, като прие, че възражението е
направено на един много по – късен етап в производството – едва в хода на
съдебните прения и много след провеждане на разпоредителното заседание. Въпреки
това, за да обоснове осъдителния си съдебен акт, съдът намира за необходимо да
изложи и следните мотиви по този въпрос.
Възраженията на защитата са направени в смисъл, че на подсъдимото лице са били нарушени правата му в процеса, тъй като прокурора,
изготвил обвинителния акт е посочил, че вещо лице –
няма. Защитата сочи : „Наблюдаващият прокурор,
който не участва днес в процеса, е написал обвинителен акт, в който е посочен
обвиняем, свидетели, но сочи : вещи лица – няма. Съдът е призовал Д-р А. И. и
тя депозира заключение, но прокурора не е направил такова искане. Кой поиска и кой
го призова това вещо лице, като прокурора не е посочил такъв, а това е в
рамката, която очертава предмета на доказване в полза на обвинението, предвид
на това, че в случая се касае за телесна повреда. Това са съществени
процесуални нарушения, тъй като на подсъдимия не е предявявано заключението на
съдебно – медицинската експертиза
изготвено в фазата на досъдебното производство, което от своя страна води до
ограничение на правата на подсъдимия.“
Наведените доводи са несъстоятелни. Видно е, че в хода на ДП № 335/ 2019 г.
по описа на РУ – Белоградчик, с Постановление от 19.11.2019 г. на разследващ
полицай, е назначена съдебно – медицинска експертиза. Такава е изготвена на
досъдебното производство от съдебен лекар – д – р А. И. и се съдържа на л. 37 –
39 от ДП. С Протокол за предявяване на разследване – л. 99 от ДП № 335/ 2019
г., на подсъдимия – обвиняем по досъдебното производство, са предявени всички
материали по ДП № 335/ 2019 г. след приключване на разследването. На
предявяването на материалите, подсъдимият е присъствал лично и със свой
защитник, което е обективирано в протокола за предявяване и е удостоверено с
подписите им – и на обвиняемия, и на защитника му. Поради това, наведените доводи,
че са нарушени правата на подсъдимия поради непредявяване на материалите по ДП,
са неоснователни и не почиват на никакви достоверни аргументи. Поради това,
спазени са всички законови изисквания по водене на досъдебната фаза на
производството, като е назначена съдебно – медицинска експертиза, която е
задължителна предвид, че обвинението е за телесна повреда.
Експертът е призован от съда и е изслушан по реда на чл. 282 НПК.
Наистина, видно е, че в Приложение – Списък на лицата за призоваване към
обвинителния акт на РП – Видин, е посочено, че вещи лица – няма. Съдът обаче
намира, че този пропуск не опорочава по никакъв начин производството. Съдът е
призовал вещото лице и го е изслушал по изготвената съдебно – медицинска
експертиза. Непосочването на вещото лице от страна на Прокуратурата в Списъка
за призоваване не може да бъде квалифицирано като нарушение на процесуалните
правила на подсъдимия, а още по – малко съществено такова. Поради това, спазени
са всички законови изисквания по призоваване и изслушване на експерта, изготвил
съдебно – медицинската експертиза, поради което доводите на защитата в този
смисъл са неоснователни.
По отношение на наведените доводи на защитата за недоказаност на датата на
деянието:
Действително, в гласните доказателства събрани в хода съдебното следствие
се констатира разминаване в показанията на свидетелите при установяване на
датата на деянието, което е обяснимо, предвид значителния период от време
изтекъл от тогава до сега.
Освен това в депозираните по делото две писма от РУ – Белоградчик е налице
противоречие досежно датата на получаване на сигнала за настъпил инцидент в с.
Д., общ. Ч., обл. В.. Това противоречие обаче е отстранено чрез събиране на
допълнителни доказателства за този правнорелевантен момент. С оглед разкриване
на обективната истина по делото и за безспорното установяване на
инкриминираната дата, от страна на съда е изискана информация от Спешен телефон
112, Регионален Център – Монтана, която е представена по делото като е приложен
и запис на магнитен носител за постъпил сигнал от подсъдимия А.. От същите
безспорно се установява, че инцидента е настъпил на 24.08.2019 г. Тази дата е
посочена в писмото на РЦ 112 – Монтана и се установява и при прослушване на
записа, представен на магнитен носител. Сигналът, подаден от спешния телефон,
веднага е предаден на РУ – Белоградчик – на същата дата – 24.08.2019 г.
Първоначално, при изискване на информация от полицейското управление, е
посочено, че сигналът е постъпил на 23.08.2019 г. Тъй като е било налице
несъответствие в двете писма – от РЦ 112 – Монтана и от РУ – Белоградчик, съдът е изискал от РУ – Белоградчик да
представи регистъра на постъпилите сигнали за процесната дата. Копие от
страницата на регистъра е представена по делото, от която се установява, че
инцидента е настъпил именно на 24.08.2019 г., за която дата е повдигнато и
обвинението. Страница от този регистър се съдържа и на л. 96 от ДП № 335/ 2019
г. по описа на РУ – Белоградчик.
Поради това, съдът прие, че не съществуват никакви съмнения досежно датата
на деянието и са събрани безспорни доказателства в този смисъл, които не будят
никакво съмнение за достоверността си. Установено е по категоричен начин, че
датата на деянието е 24.08.2019 г., за която дата на подсъдимия е и повдигнатото
обвинение. Инкриминираната дата е установена по неоспорим начин.
При тези мотиви, съдът приема, че всички доказателства, обвързани в съществуваща корелация по между си съдържат еднозначна информация за инкриминирания ден и хронологически доказват картината на разгърналия се на 24.08.2019 г. инцидент в неговата динамика и последователност.
От правна страна :
Подсъдимия И. К.А. – роден на *** ***, общ. Ч., обл.
В., ул. „………...“ № .., българин, бълг. гр., полувисше образование, женен,
неосъждан, пенсионер, с ЕГН **********.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, описана по – горе, съдът прие, че от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. И. А., е осъществил състава
на престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – на 24.08.2019 г. в с. Д., общ. Ч., обл. В., на ул. «………….»,
пред Дом № .., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долния край на дясналъчевакост, довела до трайно затруднение на движението на
десниягоренкрайник на пострадалата Г.Ц.И., с ЕГН **********.
От субективна страна – подсъдимият е осъществил
престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Предвиденото
по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия, е „Лишаване от
свобода” до 6 години.
Прокурорът
пледира съдът да наложи наказание в размер на около 1 година с приложение на
чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът,
при определяне на вида и размера на наказанието, отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия, обстоятелство, съдът отчете факта, че
подсъдимия А. е неосъждан.
Други
смекчаващи отговорността обстоятелства
не се събраха по делото. Не са налице самопризнания от страна на подсъдимото
лице нито на досъдебното, нито на съдебното производства. Дори и да се приеме,
че подсъдимия А. е бил афектиран по някакъв начин от видяното – че пострадалата
и брат й изнасят дърва от чужд имот, то не саморазправата е било начина за
разрешаване на ситуацията.
Съдът
определи наказанието на подсъдимия в размер малко над законоустановения минимум
по НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. Предвид чистото
съдебно минало на дееца /на същия е налагано административно наказание по чл.
78а НК/, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като отложи
изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. При определяне на наказанието
съдът отчете възрастта на подсъдимия. Макар, че не признавайки вината си,
подсъдимия реализира едно гарантирано от закона свое право – правото му на
защита и съдът не го отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, то не
можа да остане незабелязано от съда процесуалното поведение на подсъдимия в
съдебната зала, демонстриращо липса на каквото и да било съжаление и критичност
към извършеното от него противоправно деяние, което бе доказано по категоричен
начин.
Съдът
прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото, и ще бъдат постигнати
целите на генералната превенция на наказанието.
По гражданския иск.
Предявеният граждански иск е в
размер на 4 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието неимуществени
вреди на пострадалата, ведно със законните лихви, считано от датата на
деянието, респективно – деликта – 24.08.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Съдът прие, че така предявения от
пострадалото лице против подсъдимия граждански иск, е доказан по основание. От
приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, се установи,
че на пострадалата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долния край на дясналъчевакост, довела до трайно затруднение на движението на
десниягоренкрайник. Също от заключението
на съдебно – медицинската експертиза, се установява, че причинената телесна повреда
е наложило обездвижване с гипс след наместване за срок от 10 – 12 седмици, със
срок за нетрудоспособност 3 – 5 месеца. В този смисъл е становището на вещото
лице при изслушването му в съдебно заседание. Експертът – медик заяви, че
натоварване на този крайник се разрешава след 3 до 5 месеца.
Предвид изхода на наказателния
процес – съдът призна подсъдимия за виновен, то безспорно доказан се явява и
факта, че с деянието, подсъдимия е причинил на пострадалата вреди, които
съгласно чл. 45 ЗЗД, следва да репарира. Съгласно цитирания законов текст, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики–характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения.
Отчитайки
тези критерии съдът приема, че неимущствените вреди на пострадалата са
съизмерими и биха били обезщетени с паричен еквивалент от 3 000 лв.
Възстановителният период е продължил – от 3 до 5 месеца, през който
пострадалата е била в състояние на нетрудоспособност. Същата е възрастен човек,
което обуславя и по – дългия период за възстановяване и на пълно оздравяване. С
причиняването на телесната повреда, на пострадалата са причинени болки,
страдания, здравословен дискомфорт, гипсиране за период от 10 – 12 седмици,
последващи посещения в болница за премахване на гипса и последващи медицински
прегледи.
Предвид горните мотиви, съдът
прие, че вредите ще бъдат репарирани чрез заплащане на обезщетение в размер на
3 000 лв. Съдът прие, че този размер на обезщетението
съответства на характера и степента на претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
В останалата част, до
претендирания размер 4 000 лв., съдът отхвърли така предявения граждански
иск, като недоказан и прекомерно завишен.
Съдът присъди върху уважената
част от гражданския иск и претендираните законни лихви, които при непозволеното
увреждане се дължат от деня на причиняването му, в случая – от 24.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
По разноските
Предвид
на това, че подсъдимия е признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия направените по делото разноски:
100.80 лв. – в полза на ОД на МВР – Видин – разноски за вещо лице на
досъдебното производство, в полза на Районен съд – Белоградчик : 120.00 лв. –
държавна такса върхууважената част от
гражданския иск и 100.00 лв. – разноски явяване на за вещо лице, и в полза на
пострадалата – граждански ищец и частенобвинител : направените разноски за
адвокатсковъзнаграждение в размер на 900.00 лв., съобразноуважената част от
гражданския иск, като в останалата част до – 1 200 лв., отхвърлипретенцията за
разноски.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДседател :