Присъда по дело №18/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 39
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20223330200018
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Разград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Н. П. Г.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20223330200018 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Х. Т. П., родена на *****, български
гражданин, с основно образование, вдовица, неосъждана, адрес за
призоваване в страната ***** ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
24.02.2020 год. в землището на с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград,
местността „Екинлик Мера“, в съучастие като подбудител с Т. М. П. от гр.
Лозница извършител, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществила едно оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. л. Е. и
двамата от същото село, чуждо предполагаемо право на собственост - на ЕТ
„П.-М-М. П.-Х.П.“ - гр. Лозница, като им ограничила достъпа и ползването на
битова сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Ловско, с площ 183 кв. м., едноетажна,
селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор 44937.54.2 по същите
кадастрална карта и кадастрални регистри, като случаят не е маловажен -
престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, поради което на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК й НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на
ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 500,00 (петстотин) лева.
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. М. П. – роден на 15.08.1984 г. в гр.Разград,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи,
адрес за призоваване в страната ***** ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 24.02.2020 год. в землището на с. Ловско, общ. Лозница, обл.
Разград, местността „Екинлик Мера“, в съучастие като извършител, подбуден
1
от Х. Т. П. от гр. Лозница, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. л. Е. и
двамата от същото село, чуждо предполагаемо право на собственост - на ЕТ
„П.-М-М. П.-Х.П.“ - гр. Лозница, като им ограничил достъпа и ползването на
битова сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Ловско, с площ 183 кв. м., едноетажна,
селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор 44937.54.2 по същите
кадастрална карта и кадастрални регистри, като случаят не е маловажен -
престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ
ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 500,00 (петстотин) лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 39/12.07.2022г.
по НОХД №18/2022г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х. Т. П., ЕГН ********** за това, че
на неустановена дата през месец февруари 2020 г. (до 24.02.2020 год.) в
зЕлището на с. Л., общ. Ла, обл. Разград, местността „Е М“, в съучастие като
съизвършител с Т. М. П. от гр. Л, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л.. Е. и
двамата от същото село, чуждо предполагаЕо право на собственост - на ЕТ
„П.-М-М. П.-Х.П.“ - гр. Л, като им ограничил достъпа и ползването на битова
сграда с идентификатор№ 44937.54.2.* по кадастрАна карта и кадастрАни
регистри на с. Л., с площ 183 кв. м., едноетажна, селскостопанска, находяща
се в имот с идентификатор 44937.54.2 по същите кадастрАна карта и
кадастрАни регистри, като случаят не е мАоважен - престъпление по чл. 323,
А. 1 вр. чл. 20, А. 2 от НК.
И срещу Т. М. П., ЕГН ********** за това, че на неустановена дата през
месец февруари 2020 г. (до 24.02.2020 год.) в зЕлището на с. Л., общ. Л, обл.
Р, местността „Е М“, в съучастие като съизвършител с Х. Т. П. от гр. Л,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л.. Е. и двамата от същото село, чуждо
предполагаЕо право на собственост - на ЕТ „П.-М-М. П.-Х.П.“ - гр. Л, като им
ограничил достъпа и ползването на битова сграда с идентификатор №
44937.54.2.1 по кадастрАна карта и кадастрАни регистри на с. Л., с площ 183
кв. м., едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор
44937.54.2 по същите кадастрАна карта и кадастрАни регистри, като случаят
не е мАоважен - престъпление по чл. 323, А. 1 вр. чл. 20, А. 2 от НК.
В съдЕно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде
нАожено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на четири месеца, а
изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, А.1 от НК за изпитателен
срок от три години, както и глоба в минимАен размер.
Защитата на подсъдимите пледира за липса на извършено каквото и да е
престъпление. Навежда доводи за несъставомерност на деянието по смисъла
на чл.323, А.1 от НК, поради липса на признак от обективният състав –
фактическа промяна – активно действие от страна на подсъдимите, под
каквато и да е форма, както и поради липса на умисъл към извършване на това
престъпление. Моли за оправдателна присъда
Подсъдимата Х. Т. П. не признава вината си, моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Т. М. П. не признава вината си моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Х. Т. П. е родена на *****, български гражданин, с
1
основно образование, вдовица, неосъждана, адрес за призоваване в страната
***** ЕГН **********.
Подсъдимият Т. М. П. е роден на **** г. в гр.Р, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, работи, адрес за призоваване в
страната ***** ЕГН **********.
Съдът приЕа за установена по делото следната фактическа обстановка:
През 1998 г. св. С.Е. заедно с други правоимащи, участвА в
закупуването на сгради от разпределеното имущество на правоимащи от
ТКЗС Лозница. С Протокол № 4/14.04.1998 г. на свое заседание
упълномощените лица от Общото събрание на пълномощниците на ТКЗС
Лозница приели решение да бъде продадена сграда - обект „К № *“ на обща
стойност 2 009 264 лева (без зЕята) на св. С.Е.. С Договор за предаване на
имущество въз основа на предоставени тАони на правоимащи от
разпределение имущество на ТКЗС Л от 10.06.1998 г., вписан в Службата по
вписванията при Районен съд - Разград на 26.06.1998 г. (под № 280, том I, вх.
№ 838/26.06.98 г., парт. книга том 144, стр. 381), Общото събрание на
пълномощниците се задължило да предаде в собственост на св. С.Е. обект
„Краварник“ № 2 от кравекомплекса (стопанския двор) в с. Л., находящ се в
парцел IV от 8 163 кв. м., парцел XIV от 1 271 кв. м. и от парцели I, П, VIII,
IX и X по една трета идеАни части от тях, съставляващи 1511 кв. м. Според
чл. 4 от договора, собствеността на обекта прЕинавАа върху купувача от
момента на подписване на договора и издаване на фактура. За заплатената от
св. С.Е. цена били издадени фактури № 129/22.07.1997 г., № 160, № 158 и №
142, както и квитанция от 05.06.1998 г. Към договора било приложено
описание на обекта „Краварник“ № 2 - общо 27 позиции, което съдържАо
какви точно недвижими имоти и движими вещи били включени в него. В
позиция № 1 била вписана „Сграда“ като това била сградата на самия
краварник. В позиция № 2 била вписана „Битова сграда“ -
инкриминираната такава, която представлявАа едноетажна
селскостопанска постройка с площ от 183 кв. м.; понастоящЕ с
идентификатор № 44937.54.2.* по кадастрАната карта и кадастрАните
регистри на с. Л., находяща се в имот с идентификатор 44937.54.* по същите
кадастрАна карта и регистри. Към обекта имАо също така пътища и
площадки, Септична яма, водопровод, канАизация, различни инстАации,
силажовместилища и др. С договор за замяна № */19.09.2000 г., сключен
между министъра на зЕеделието и горите и св. С.Е., на последния било
отстъпено правото на собственост върху 9,424 дка зЕя, частна държавна
собственост в зЕлището на с. Л., представляващи по парцеларния план на
стопански двор прилежащи територии към обекти: „Краварник и
силажовместилище“ - парцел № IV с площ от 8,153 дка. Със Заповед №
488/22.11.2000 г. на областния управител на област Разград било разпоредено
да се отпише от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост,
същият имот, за който бил съставен Акт за държавна собственост №
130/05.12.1995 г., съставляващ Прилежащ терен (Дворно място) от 8,153 дка
към„Краварник и силажна яма“.
Тези имоти св. С.Е. придобил по врЕе на гражданския му брак със св. Е.
Л.. Е..
2
С договор за наЕ на недвижим имот от 17.09.2009 г., вписан на
23.09.2009 г. в Службата по вписванията при Районен съд- Разград (вх. peг. №
861, том 4, № 127, стр. 13062), св. С.Е. и съпругата му Е.Е. отдАи под наЕ на
св. Л.А. - зЕеделски производител, същият недвижим имот - позЕлен имот с
начин на трайно ползване „Кравеферма“, с площ от 8.153 дка, находящ се в
зЕлището на с. Л., ЕКАТТЕ 44937, в местността „Екинлик мера“, съставляващ
имот № 0540** по плана за зЕеразделяне на зЕлището на с. Л., заедно с реАно
построеният в този имот обект: „Кравеферма с площадка и силажна яма“.
ПозЕленият имот на сЕейство Е.и граничел с имот № 000253 - кравеферма,
собственост на държавен позЕлен фонд - МЗГ, имот № 000137 - полски път
на Община Лозница и имот № 054003 - птицеферма, собственост на ЕТ „П.-М
М. П.“. Срокът на договора бил за 10 години, считано от 01.01.2010 г. С анекс
от 23.04.2015 г. (също вписан в Службата по вписванията при Районен съд-
Разград) срокът на договора бил удължен с 9 години, считано от 01.01.2020 г.
до 01.10.2029 г. С декларация от 01.09.2009 г. св. С.Е. дА съгласието си св.
Л.А. да ползва торището към краварника за събиране на торова маса (фекАии
и слама). С декларация от 22.10.2009 г. св. Е.Е. дАа съгласието си св. Л.А. да
преустрои отдаденият й под наЕ имот и да го ползва като Птицеферма. С
декларация от същата дата (22.10.2009 г.) съпрузите дАи съгласието си св.
Л.А. да ползва и собствената им битова сграда за всякакви нужди, като й дАи
и ключ за катинара на входната врата.
Именно в тази битова сграда, в две от помещенията св. Л.А. започнАа
да държи и съхранява бАи слама, необходими й за отглежданите от нея
пилета. Сградата се ползвАа ежедневно и от св. С.Е., който също държА в
едно от помещенията храна за неговите животни. През 2018 г. св. С.Е. дА
ключ за битовата сграда и на св. Б.М. от с. Л., който започнА да складира там
бАи храна за неговите животни и съответно да ги ползва.
Битовата сграда се намирАа в непосредствена близост до птицефермата
на подсъдимите (построена в позЕлен имот № 054003 в зЕлището на с. Л.,
ЕКАТТЕ 44 937, в местността „Екинлик Мера“) - точно пред нея, в техния
двор, ограден с телена ограда, в който двор се влизАо през метАна врата -
портА.
Към 2008 г. позЕлен имот № 054003 бил собственост на „Р“ ООД - гр.
Л, с управител Х.Р. Петров, но бил изнесен на публична продан по
изпълнително дело № 20067620400175/07.11.2006 г. и купен от М. Мустафов
П., в качеството му на управител на ЕТ „П.-М М. П.“ (впоследствие починА),
съпруг на подс. Х.П.. Имота ведно с построените в него: Стопански обект -
Краварник (след това преустроена в птицеферма) и Силажовместилище били
възложени на М. П. с Постановление за възлагане на недвижим имот от 5
март 2008 г. на частен съдЕен изпълнител Д Д. Битовата сграда не била част
от този имот. Поради тази причина през 2010 г. св. С.Е. бил разрешил на М.
П. да ползва едно от помещенията в битовата сграда като го преустрои и
изгради в него т.нар. „сух филтър“ - помещение за дезинфекция преди
влизане в птицефермата. Именно това помещение се ползвАо от сЕейство
П.и.
След смъртта на съпруга си, на 24.01.2019 г. подс. Х.П., в качеството й
на управител на ЕТ „П.-М-М. П.-Х.П.“, подАа молба-декларация чрез кмета
3
на Община Лозница до нотариус Р И с per. № 3** на НотариАната камара и
район на действие района на Районен съд - Разград за извършването на
обстоятелствена проверка. След приключването на проверката подс. Х.П.,
действаща в качеството на горепосоченото ЕТ била призната за собственик на
инкриминираната „Битова сграда“ и бил издаден НотариАен акт за
собственост на недвижим имот № 45, том 1, per. № 640, дело № 36 от 2019 г.
Това обстоятелство към него момент не било известно нито на свидетелите
Е.и, нито на наЕателя на имота им - св. Л.А., нито на св. Б.М., които
продължавАи да ползват битовата сграда.
През месец октомври 2019 г. св. Л.А. решила да кандидатства за
отпускане на кредит, понеже била одобрена по мярка за модернизиране на
животновъдни обекти, като едно от условията било да предостави актуАна
скица на имота. Именно тогава тя и св. С.Е. разбрАи, че за битовата сграда
има издаден нотариАен акт, сочещ че неин собственик е ЕТ „П.-М-М. П.-
Х.П.“. Това дАо повод на св. С. Е. и съпругата му да предприЕат съответните
законови действия и да защитят правото си на собственост върху битовата
сграда, каквото претендирАи, че имат. На 12.11.2019 г. те депозирАи в
Районен съд - Разград искова молба (вх. № 11357) като било образувано
гражданско дело № 2253 по описа на съда за 2019 г. В молбата те направили
искане да бъдат признати за собственици на битовата сграда и НА № 45 на
нотариус Роска Иванова да бъде отменен като приложили всички документи,
които имАи.
Исковата молба била връчена по съответния ред на подс. Х.П., която в
качеството си на представител на ЕТ депозирАа писмен отговор по делото на
14.01.2020 г., като на свой ред приложила документите, които считАа че я
легитимират като собственик на битовата сграда.
С определение № 161 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 2253/2019 г. съдия при
Районен съд - Разград назначил по делото съдЕно-техническа експертиза с
вещо лице св. Н.И. Н.-Н. и задачи във връзка с идентичността на битовата
сграда фигурираща в различните документи по делото и сега действащите
кадастрАни карти и кадастрАни регистри, както и да извърши оглед на место.
Писмото относно назначението й като вещо лице било изпратено на св. Н. Н.
на 03.02.2020 г. Няколко дена след това св. Н. отишла в с. Л., за да извърши
оглед на битовата сграда. До сградата достигнАа без проблЕ - нямАо огради
или други заграждения, като същата била заключена с катинар. Разговаряла с
лица, неустановени в хода на разследването, които се представили за
наЕатели на птицефермата (бившият краварник № 2) и които се обадили на
св. С.Е., който дошъл на место. Понеже нямА в него ключ за катинара, той се
обадил по телефона и съвсЕ скоро му бил донесен такъв. Св. С.Е. отключил
вратата и св. Н. Н. влязла за да огледа сградата. През това врЕе подс. Х.П. и
подс. Т.П. отишли при св. С.Е. и тримата се скарАи именно по повод кой е
собственик на сградата.
Въпреки, че подсъдимите безспорно знаели за съществуващия
граждански спор относно обстоятелството кой е собственик на битовата
сграда, те решили да прЕахнат съществуващия до тогава катинар, с който се
заключвАа входната врата и да сложат нов патрон, за който ключ да имат
само те. Фактическите действия по прЕахването на катинара и монтирането
4
на нов секретен патрон били извършени от подс. Т.П..
На 24.02.2020 г. св. С.Е. решил да отиде до битовата сграда и тогава
видял, че катинара сложен от него го няма, а на вратата има монтиран нов
секретен патрон, за който той нямА ключ. Разговарял последователно, както
със св. Л.А., така и със св. Б.М., като те му казАи, че не знаят нищо за
прЕахването на катинара и за слагането на патрона. Св. Баязид М. обяснил
също така, че ключът който имА за катинара го дА на подс. Т.П., понеже
последния му казА, че вече той и майка му са собственици на битовата
сграда, като дори му показА нотариАен акт за това.
Спора по гражданското дело приключил с Решение № 342/12.10.2020г.,
с което съдът приел за установено по отношение на „П.-М- М. П.-Х.П.“, ЕИК
********* , че св. С. Е. и св. Е. Е. са собственици на процесната битова сграда
и отменил н.а. за собственост по обстоятелствената проверка. Решението
потвърдено с Решение № 55/09.04.21г. по В. Гр. Д. № 53/21г. по описа на ОС
– Разгразд, а с Определение № 25 от 26.01.22г. на ВКС по гр.д. № 2935/21г.,
състав на ВКС не допуснА касационно обжАване на въззивното решение.
Подс. Х.П. е неосъждана.
Подс. Т.П. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. Б., С. Е., Е. Е., Б.
М., Н. Н. и Л. А., както частично и от обясненията на подс. Х. П. и подс. Т. П.,
които ценени поотделно и в съвкупност, категорично и безспорно
установяват, че към 24.02.2020 г. процесната битова сграда се е ползвАа от
св. С. Е., св. Б. М., св. Л. А. и подсъдимите, за складиране на бАи за храна на
отглежданите от тях животни, както и за санитарен филтър от последните.
Такова е било фактическото положение до смяната на катинара на св. С. Е. от
страна на подс. Т. П. със секретен патрон. В конкретния казус няма никакво
значение чия е била собствеността върху процесната сграда по силата на чл.
323, А.1 от НК. В подкрепа на показанията на тези свидетели са и
приобщените по делото писмени доказателства - Протокол № 4 от 14.04.1998
г. от проведеното заседание на упълномощените лица от Общото събрание на
пълномощниците при ТКЗС/Л/ Лозница (л. 40), Договор за замяна на
недвижими имоти № 6 от 19.09.2000 г. сключен между министъра на
зЕеделието и горите и св. С.Е. (л. 41-42); Договор за предаване на имущество
въз основа на предоставени тАони на правоимащи от разпределение
имущество на ТКЗС/Л/ Лозница (л. 47); НотариАен акт за собственост на
недвижим имот № 45, том 1, per. № 640 дело № 36 от 2019 г. съставен от
нотариус Роска Иванова с район на действие Районен съд- Разград (л. 51);
трудов договор № 6/11.01.2016 г. сключен между ЕТ „П.-М-М. П.-Х.П.“,
представлявано от подс. X. П., в качеството й на работодател и сина й подс. Т.
П. (л. 54); протокол за оглед на местопроизшествие от 11.03.2021 г. (л. 106-
109), ведно с фотоАбум (л. 110-113); справки за съдимост /л. 29-30/,
характеристика /л. 34/, Протокол за предупреждание, Квитанция от 1998г.,
5
Фактури от 1997г. и 1998г.; том № 2 - гражданско дело № 2253/2019 г. по
описа на Районен съд- Разград (л. 1-189); том № 3 - Решение №
342/12.10.2020 г. по гр. д. № 2253/2019 г. по описа на Районен съд- Разград (л.
36- 41), Решение № 55/09.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 53/2021 г. по описа
на Окръжен съд- Разград (л. 22-31), Определение № 25 от 26.01.22г. на ВКС
по гр.д. № 2935/21г.
Показанията на свидетелите М. П., Ф. Д. и частично обясненията на
подсъдимите, съдът не цени в частта, в която заявяват, че подсъдимите са
станАи собственици на процесната сграда със закупуването на публична
продан на краварника, че владеят, ползват и стопанисват еднолично
процесната битова сграда и същата никога не се е ползвАа от останАите
свидетели преди 24.02.2020г., защото тези им твърдения противоречат на
останАата доказателствена съвкупност и целят единствено на избягване на
наказателна отговорност, като се взЕат предвид и отношенията на роднинство
по права линия между св. М. П. и подсъдимите, както и икономическата
зависимост на св. Ф. Д. от подсъдимите.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимата Х.П. е осъществила както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 323, А. 1 вр. чл. 20, А. 3 от НК.
От обективна страна на 24.02.2020 год. в зЕлището на с. Л., общ.
Лозница, обл. Разград, местността „Е М“, подбудила, чрез увещания и
разпореждане Т. М. П. от гр. Лозница извършител, самоволно, не по
установения от закона ред, да осъществи едно оспорвано от другиго - от С. А.
Е. и съпругата му Е. Л.. Е. и двамата от същото село, чуждо предполагаЕо
право на собственост - на ЕТ „П.-М-М. П.-Х.П.“ - гр. Л, като им ограничила
достъпа и ползването на битова сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по
кадастрАна карта и кадастрАни регистри на с. Л., с площ 183 кв. м.,
едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор
44937.54.2 по същите кадастрАна карта и кадастрАни регистри, като случаят
не е мАоважен.
От субективна страна подс. Х. П. е действАа при пряк умисъл, като е
съзнавАа, че нарушава чуждо оспорвано й право от страна на св. С. Е.,
разбирАа е че действията й са неправомерни, тъй като не са посочени в
законова разпоредба, разбирАа е обществената опасност на действията си,
както и последиците от тях и въпреки това е искАа настъпването на
противоправните последици – да осъществи едно оспорвано от другиго право.
По същите съображения съдът намери че подс. Т.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 323, А. 1 вр.
чл. 20, А. 2 от НК.
От обективна страна на 24.02.2020 год. в зЕлището на с. Л., общ.
Лозница, обл. Разград, местността „Е М“, в съучастие като извършител,
6
подбуден от Х. Т. П. от гр. Л, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л.. Е. и
двамата от същото село, чуждо предполагаЕо право на собственост - на ЕТ
„П.-М-М. П.- Х.П.“ - гр. Л, като им ограничил достъпа и ползването на битова
сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по кадастрАна карта и кадастрАни
регистри на с. Л., с площ 183 кв. м., едноетажна, селскостопанска, находяща
се в имот с идентификатор 44937.54.2 по същите кадастрАна карта и
кадастрАни регистри, като случаят не е мАоважен.
От субективна страна подс. Т. П. е действА при пряк умисъл като е
съзнавА, че поставяйки секрет патрон на процесната сграда, нарушава чуждо
оспорвано му право от страна на св. С. Е., разбирА е че действията му са
неправомерни, тъй като не са посочени в законова разпоредба, разбирА е
обществената опасност на действията си, както и последиците от тях и
въпреки това е искА настъпването на противоправните последици – да
осъществи едно оспорвано от другиго право.
Правото по чл. 323, А. 1 НК трябва да е оспорвано не от самия деец, а
“от другиго”, какъвто е законовият израз. Поведението на насрещната страна
по спора следва да е инициирАо неговото възникване. Не субектът, а
“другото лице” е оспорило имущественото право. Или, за да има изобщо
възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнА спор за
право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването
на правото, или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е
страна по правоотношението, а правото му да се оспорва от насрещната
страна. Престацията се намира у насрещната страна и деецът, който
претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред.
Обстоятелство, което според съда в конкретния казус категорично е нАице, с
оглед изложеното по-горе. Изпълнителното деяние на самоуправството по
чл. 323, А. 1 НК може да се осъществи само чрез действие. В състава на
престъплението това действие е описано като самоволно, не по установения
от закона ред, осъществяване на спорното право. Причината е, че
самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в съществуващото
фактическо положение, или необходимо е обезателно за нАичие на
наказателна отговорност деецът да внесе промяна от обективна и субективна
страна на съществуващото фактическо
положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под
предлог, че осъществява оспорвано му от другиго право. АнАогично е и
схващането в доктрината, че съставът на престъплението по чл. 323, А. 1 НК,
няма предвид запазването на определено положение, даже и то да се е оказАо
неправомерно или подлежащо на правомерно изменение. От изложеното
дотук безспорно е по делото, че с подмяната на заключващото устройство на
процесната сграда /активно действие от страна на подсъдимите/, е настъпила
промяна във фактическото състояние, каквото то е било до този момент и
категорично установено по делото. За момент на извършване на деянието
7
съдът категорично приЕа 24.02.20г., когато извършеното е станАо достояние
на оспорващия осъщественото право – св. С. Е..
Също от обективна страна, съставът на чл. 323, А. 1 НК изисква
самоуправното действие да е извършено при условията на нЕАоважен случай.
Ориентир за нАичието му е прилагането на аргумент на противното от
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК. В отделни решения на съдЕната
практика се среща тълкуване на този съставомерен признак в смисъл, че
критерият дАи самоуправството представлява нЕАоважен случай, е вредата
от него да е на стойност над три минимАни работни заплати. Подобно
стриктно правило, фиксиращо преценката за мАоважност към изискването за
имуществени вреди, е отречено в по-новата практика на ВКС. В конкретния
казус от ползването на помещенията в процесната битова сграда е лишен не
само свидетеля С. Е., но и свидетелите Б. М. и Л. Аян, нещо повече и двамата,
дори и след възстановяване на правото с влязлото в сила Решение по
гражданския спор, не желаят отново да се възползват от него, защото и към
момента на приключване на съдЕното следствие, подсъдимите им правят
проблЕи. Именно това обстоятелство води на извода за нЕАоважност на
случая, защото подсъдимите и към момента на приключване на делото
създават препятствия пред упражняване на спорното / вече безспорно / право
и на признатите му от съда носители.
По наказанието :
За престъплението по чл. 323, А.1 от НК, законът предвижда наказания
лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
Съдът като съобрази характеристичните данни на подсъдимите,
мотивите, подбудите довели до извършване на престъплението, формата на
участие на всеки от тях в престъпното посегателство, смекчаващите и
утежняващи отговорността обстоятелства, нАожи на подс. Х.П. наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година, като на основание чл. 66, А. 1
от НК отложи изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на
три години, както и глоба в размер на 500,00 лева, основание за определяне на
наказанието в този размер, съдът намира единствено и само в нейното
интелектуАно участие в извършване на престъплението, както и добрите
характеристични данни.
На подс. Т.П. съдът нАожи наказание „лишаване от свобода“ в размер
на две години, като на основание чл. 66, А. 1 от НК отложи изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок в размер на три години, както и глоба в
размер на 500,00 лева. При определяне на наказанието, съдът съобрази, че
въпреки нАичието на собствена воля, подс. Т. П. се е поддА на внушенията на
подс. Х. П., не е намерил сили и мотив да се противопостави на нейните
намерения и е осъществил престъплението, в което е обвинен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни